Няма значение, че не е голяма, загуба е - стъпка назад и малко или много разочарование.. Винаги го има този момент.

Да, но ако е засилка за голям скок?

Да...веднъж разочарован, човекът, това невероятно егоистично същество, започва да се сърди на живота. Защо, питам АЗ! Какво е виновен животът, че сам човек се поставя в унизителни и долни положения и не съумява да ги понесе достойно, а търси все някой да му е виновен...Има една стара приказка - " Човек каквото сам си направи, и цяло село неможе..." Загубата е част от нашите действия или бездействия, но трябва да я понасяме достойно, за да запазим и собственото си достойнство !!!

Не ме боли-ако загубя нещо материално

Боли ме много за всяка Любов-отминала,за всеки,който си е заминал от живота ми

Но продължавам да вървя-защото Слънцето е и мое,защото небето и всички звезди са мои

Защото трябва да ме има

Редактирано 1 октомври 200718 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Най-добре ще е ако не ти се налага да губиш. Пък ако се наложи или още по-лошото - стане ти навик, е тогава се съмнявам да не се научиш да приемаш загубата.

Мерси на всички, които се решиха да ми помогнат, но истината е че тази тема я написах просто да се пошегувам с един мой приятел. Този който ме обвини, но както и да е! Благодаря отново тези съвети ще са ми полезни за напред в живота и запомнете не е важно в какво те обвиняват важно е дали приемаш тове обвинение !