Знаеш ли как го искам? Сега звучи като фантастика, но след 50 години...?

п.п. Публикувала ли си нещо свое някъде, освен тук?

Това, което е в блога ми тук. На хартия имим публикувани няколко стихотворения в една антология, но това беше преди време. Всъщтност, имам много написани неща, но все не намирам време да ги постна.

Радвам се, че си се спряла тук. Благодаря !

"Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме !"

Васил Левски

 

 Утрото беше и мрачно и студено. И вятъра беше безпощаден. Преход за една нощ. Два дни преди това вървях бодро с лятна рокля и чехли из шумните улици и попивах слънчевите лъчи с всяка фибра на тялото си. Днес обаче ми е студено. И не само на ръцете и носа - студено е вътре в мен. На сърцето ми е студено. Парадоксално, но факт . За поредна година, все с прехода от жаркото и красива лято, към студената и неприветлива есен и вътре в мен се надига онази проклета и доболка позната буря. Фучи, беснее, руши и заплашва да излезе от мен под неясна форма. Дали е вярно, че човек винаги се връща там от където е тръгнал и мени ли си вълкът козината ?! Вятъра не ми отговори, но пък небето и този път се окоза моето идеално огледало. Погледнах него и видях себе си. Мрачно, сиво и тъжво. Но нито капка. Нито една. Запитах се дали ми се плаче, но и на това не успях да си отговоря. А плачат ли „силните” ? И защо съм пропуснала момента, в който съм станала „силна” и съм тръгнала да вървя боса през живота и да стъпвам върху всичко – срам, болка, разочарование, обич, спомени, хора...И мъглата, като че ли нарочно отсъства от пеизажа, защото и вътре в мен я ням. Хоризанта пред мен е съвършено ясен. Виждам всичко толкова добре и така кротко го осъзнавам, че ми си иска да не бяха така широко отрорени очите ми. Толкова много време мина и толкова много неща се промениха от моята „първа есен”, а ето че днес се изтърколи поредната. И аз се промених – чувствата ми, мислите ми, емоциите ми се обръщаха хиляди пъти във времето и все в различни посоки. И през всичкото това време, простих толкова много неща, на толкова много хора. Само на себе си не можах. На това не се научих. Дали ще успея някога, запитах се...Вятъра не ми отговори !

Редактирано 24 септември 201411 г. от shefkata (преглед на промените)

 

Победа над времето

Из поредицата "Есен"

- Днес си толкова тиха, смирена ?!
- Защото и днес не съм победена !
- Пак ли някоя битка спечели ?
- Войната е само за смели.
- И кого победи ? Интересно...
- За пореден път времето - честно.
- Със времето, как се воюва ?
- Повярвай ми, тази битка си струва.
Спомен да събудиш щом умееш
и на някого в сърцето щом живееш...
- Не със дни и с часове ?
- А със години и дори със векове.
- Побеждаваш, даже без измама ?!
- По-хубава победа - няма !

 

Хубава тема , шефче.. бих споделила  един есенен стих  на любима моя поетеса , ако позволиш.

 

Октомври

 

На моята улица сънено
рой старци от век се припичат.
По бръчките стича се слънцето.
Животът... Животът изтича.
 

Събират го. Страшна е зимата.
Прегръща. Поглъща. Превръща
най-топлите улици в минало.
Заспива в най-празните къщи.


Сега ми е много студено.
След двайсет живяни години
как стана, че зима във вените
и зима в очите си имам?


И слушам съветите майчини:
"Обличай се! Есен е... Тръпнеш!"
Не топлят. Тя още не знае, че
на мен ми е хладно отвътре.

 

Елена Денева

Стихотворението е разкошно. Благодаря.

Не блестя с особена последователност в тази тема, но през година или две се сещам за нея и повода винаги е един и същи.

Един телефонен звън...И есента нахлува при мен с цялата си сила !