Сега ще се обиждаме ли? Още повече,че Тарантино вече е толкова комерсиален,че и Азис може да му завиди.Аз съм от феновете му до "Криминале",когато от филмите и сценариите му лъхаше живот след това машината за пари го излапа и дори Kill Bill не е способен да го измъкне от дупката.Хубавото е че винаги ще има нови режисьори опитващи се да погледнат нещата от различен ъгъл и да изненадат зрителя и това са европейци и азиатци все още не робуващи на договори и клишета.

щях да си замълча, но ти разцепи положението с това сравнение

Не мога да се съглася с теб. Може би има някакъв процент истина в думите ти, но като цяло не съм съгласен с тях. Не смятам, че Тарантино се ръководи от желанията на широката публика или от продуцентите си. Не го правеше преди, не виждам защо да го прави и сега. Вярно, че Кил Бил е най-комерсиялният му филм, но все пак едва ли това е била целта на режисьора - да направи филм, с целта да го продава. Не, не и той. Не зная дали ви е известно, но Ума Търман е музата на Тарантино и сценарият е своеобразен подарък от него. Ролята е писана специално за нея, дори са изчакали да роди

Редактирано 20 юли 200619 г. от lpa (преглед на промените)

М-м-не Kill Bill не е най-комерсиалният,в сравнение с Джаки Браун си е направо алтернативен Филмът Kill Bill е направен с основна идея поклон към източното кино ,което до този филм е било доста слабо познато на американската публика-мангата,символите,многото насилие и кръв са характерни черти на японските и хонг-конгските филми вдъхновили младият Куентин в онази видеотека на братовчеда.Филма е поклон към двама души изиграли главна роля при оформянето на режисьора Тарантино-Сони Чиба и Дейвид Карадайн може би най-култовите актьори на 70-те за американската и източната публика.Ако Убий Бил беше в една серия това щеше да е шедьовър,който макар и да има много заемки от филми пак би бил оригинален.С разтегнатото действие се убива самата идея за екшън до дупка залегнала основно във филмите на Вуу,Този филм не е за Ума,жестът с изчакването да се върне от раждане е направен,защото снимките са били по средата и след многото смени да смениш и главната актриса би означавало провал(как това се интерпретира от пресата е друга тема)

Съгласен съм напълно първата част от коментара ти (без първото изречение). Самото понятие комерсиален си е леко изкривено, но тук съвсем се размаца. Какво по-точно имаш предвид за Джаки Браун? И не разбирам защо го определящ за по-комерсиалния? Мислиш ли, че е направил последните си два филма с цел продажба, ръководейки се от холивудските стандарти за комерсиално кино? Аз лично смятам, че Кил Бил е най-комерс именно заради тези две серии. Те говорят повече за цел продажба, отколкото идея на режисьора. Затова смея да твърдя, че е най-комерсиалният, но също така вярвам че действията на режисьора по време на снимките не са ръководени от някакви други подбуди, освен правене на истинско кино, такова каквото той желае и както той го вижда. Като цяло филмът малко доскучава, действието на моменти се развива доста мудно и разтегнато, както ти се изрази. Напълно съм съгласен че трябваше да е в една серия било тя и повече от два часа. Но идеята за нон-стоп екшън не е точно в негов стил. Тарантино винаги ни предлага нещо различно, нестандартно. Точно това ми допада у него. Не мисля че мога да сравнявам Вуу и Тарантино. След face off не си спомням да ми е допаднал негов филм, а МН2 беше посредствен. А и той си е малко праволинеен. Моята информация е че сценарият е писан специално за нея и както вече заявих е подарък за Ума Търман. Но кой знае

Редактирано 20 юли 200619 г. от lpa (преглед на промените)

Филмите на Тарантино - различни, психарски, страхотни. Определено го смятам за режисьора с най-развинтено и на моменти извратено въображение. Винаги се сещам за "Бандите на Ню Йорк" на Мартин Скорсезе, който също яко бъка от "сакатлъци" но не е толкова дълбоко психарски. А за Sin City - нямам думи толкова преливащи чуства в един филм не съм изпитвал.

Филмите на тарантино не са комерсиални и никога няма да бъдат. както за 1265483, той прави тва което го кефи без да се иинтересува от нищо друго. Когато еидн режисьор постигне голям касов успех и уви забогатее това не го прави комерсиален. Също и факта, че избира някоя по-известна актриса, защото мен ако питате не мога да си представя, че друга актриса освен Ума Търман може да изиграе тази роля. Просто психическото и физическото натоварване е голямо. Това не е някой си свръх-екшън. В този филм има философия на фона на целия кетчуп и черва. Има смисъл и емоционално послание. Ума не е само екшън героиня в тази роля, тя се иживява и като драматична актриса. Моля ви се един комерсиален режисьор ще си позволи ли да вкара някакви луди анимациики посредата на филма (пропускайки Монти Пайтън, но те са нещо тотално различно). ? Все едно, не ми се спори на тема Тарантино, всички имате право в някой отношения. И другото за което се сетих е, че ако Тарантино наистина е комерсиалист веднага след невиждания успех на Убий Бил щеше да се захване с някакъв друг проект имайки в предвид, че сега сигурно го замерят с пари. Син Сити не го броите, той е отишъл там за ден два и е режисирал няколко сцени, просто ей така от добри чувства към колегите си, затова му се вика гост-режисьор(мога да се обзаложа даже кои сцнеи е режисирал). Иначе visable, не не се обиждаме аз просто казвам истината . Няма нищо лошо в комерса, но лично аз не съм му привърженица, който може да е жив и здрав.

Ти ме подсети, че той има само 4ри филма, което е малко странно, ако ще го определяме за комерсиален. В Син сити, Р.Родригез му е предоставил 1долар бюджет, за да засмене една сцена и се обзалагам, че е тази в която дребничката азиатка (май Михо беше) се появява изневиделица и накълца лошите

Да и аз ака си мисля, даже съм почти сигурна))

Също харесвам филмите на Тарантино. Четейки постовете се подсетих,че имам от време оно СД "The Tarantino conection" с музика от негови филми и интервюта.Музиката е от филмите: -Pulp Fiction -From Dusk Till Down -Reservoir Dogs /на бъл.Глутница кучета/ -True romance -Natural Born Killers -Desperado -Four Rooms Трябва да се спомене и филма "Hostel"

Лична аз , от филмите на Тарантино съм гледал "Криминале" и сега виждам колко съм изпуснал ,определено филма ми беше малко труден за разбиране , но като цяло ми хареса .

Чудя се дали да гледам Hostel, защото по принцип не обичам подобен род филми, но на корицата пише "Тарантино представя..."

Той там е само като продуцент. Не знам дали това е добре или не...

Хостел определено не е филм на Тарантино

Стивън Кинг

Пълно име: Стивън Едуин Кинг (Stephen Edwin King)

Държава: САЩ

Роден/починал: 21.09.1947-

Псевдоними: Ричард Бахман (Richard Bachman).

Биография

Роден в Портланд, щата Мейн. Когато Стивън е бил двегодишен, баща му е излязъл от къщи да купи цигари и повече никой не го е виждал. Стивън е прекарал детството си в пътуване между Форт Уейн, щата Индиана, където е живеело семейството на баща му и щатите Масачузец и Мейн, където са живели роднини на майка му. В крайна сметка Стивън и Дейвид (заедно с майка си) се заселват в Дърхем, щата Мейн, където завършват средното си образование. В училище Кинг е бил запален по филмите на ужасите от 50-те години, играел е във футболния отбор и групата по рокендрол. През 1966 г. завършва училище и влиза в Университета на щата Мейн, който завършва през 1970 г. През 1971 г. се жени за Табита Спрюс, с която се е запознал и сприятелил в университета.

Кинг е продал дебютния си разказ в списание за криминалета още докато е учил в училище. Той дълго не е можел да си намери работа по специалността, затова младежите се издържали само с парите, които Стивън е получавал като черноработник в промишлени перални и със спестяванията на Табита. Случайните хонорари, които Стивън е получавал от публикуваните в различни списания разкази, се оказали сериозна помощ. През есента на 1971 г. Стивън започва да преподава английски език в Общественото средно училище Хемдън, щата Мейн. Цялото си свободно време е посвещавал на работата над разказите и бъдещите си романи. Първите му два романа многократно са отхвърляни от много издателства и Кинг, доведен до отчаяние, даже изхвърлил ръкописа на единия в кошчето, но по настояване на жена си да направи последен опит изпратил извадения от боклука ръкопис в издателство "Doubleday" и след известно време получил чек за 2500 долара. Романът се е наричал "Кери".

Книгите на Кинг са издавани в общ тираж около сто милиона екземпляра и са преведени на повечето от световните езици; Кинг станал най-богатият писател за цялата история на литературата. Много от неговите романи са екранизирани.

Живее в Бангора, щата Мейн.

Riding the Bullet (2004)

Download

Secret Window (2004)

Download

The Diary of Ellen Rimbauer (2003)

Download

Dreamcatcher (2003)

Download

Firestarter 2 (2002)

Download

Children Of The Corn 1 (1984)

Download

Children of the Corn 2 (1992)

Download

Children of the Corn 4 (1996)

Download

Children of the Corn: Revelation (2001)

Download

The Green Mile (1999)

Download

Sometimes They Come Back (1991)

Download

Storm Of The Century (1999)

Download

The Shining (1980)

Download

The Langoliers (1995)

Download

Trapped: Night flier:

http://www.sab.bz/details.php?id=20720

http://www.torrents.linkos.bg/details.php?id=57093

Red rose:

http://www.######/details.php?id=19074

http://www.######/details.php?id=18939

Firestarter:

http://www.torrents.linkos.bg/details.php?id=51574

Редактирано 8 октомври 200619 г. от trapped (преглед на промените)

Джим Кери

Рождено име: Джеймс Юджин Кери

Дата на раждане: 17.01.1962 г.

Място на раждане: Нюмаркет, Онтарио, Канада

Професия: актьор, комик

Зодиакален знак

Джим Кери е роден на 17-ти януари 1962 година в Нюмаркет, Онтарио, Канада. Каирерата му стартира на 15 години в комедиен клуб в Торонто. През 1978 година започва работа като портиер в завод за да помага за издръжката на семейството си, но година по-късно напуска и започва работа като подгряващ комик на вече успелите в този жанр Бъди Хакет и Родни Денджърфийлд. На 19 години Кери се втурва към Холивуд и през 1983 година се снима в телевизионния филм "Introducing...Janet". Появяването му в телевизионния "The Duck Factory" и в "Unnatural Act" (1991) му осигурява възможността за постоянна работа в комедийния сериал "In Living Color". Дебютът му на големия екран е през 1984 година в "Finders Keepers", но не той го отвежда към върховете на славата. Филмът, който го прави е "Ace Ventura: Pet Detective" (1984). И така Джим Кери става едно от най-познатите лица в света. Оттук нататък изразителното му лице, безкрайният талант за всякакви мимики и физическата му привлекателност правят хит след хит. Всички следващи комедии с негово участие препълват киносалоните, а именно "The Mask" (1994), "Dumb and Dumber" (1994), "Ace Ventura: When Nature Calls" (1995), "Batman Forever" (1995), "Cable Guy" (1996) и "Liar Liar" (1997). И тогава на големия екран се появява "The Truman Show" на режисьора Питър Уайър, филмът, който доказва на света, че Кери не е само смешна физиономия. За участието си в него актьорът взема Златен Глобус за най-добър актьор. Втората му такава награда е за ролята му в продукцията на легендарния режисьор Милош Форман "Man on the Moon" (1999) с участието и на Къртни Лав. Въпреки успеха си при раздаването на наградите Златен глобус Кери никога не е бил номиниран за Оскар, може би заради недостатъчното признание на филмовата академия към комедийните актьори. Кери в момента е един от най-добре платените звезди в Холивуд с хонорара си от 20 милиона за филм. През лятото на 2000 година Кери изпълнява две противоположни роли на една и съща личност в комедията "Me, Myself and Irene". Следващата му голяма роля е в "How the Grinch Stole Christmas", режисиран от Рон Хауърд. Кери има дъщеря на име Джейн от брака си с Мелиса Уомър, който продължава от 1987 до 1995 година. Бил е женен за кратко и за партньорката си от "Dumb & Dumber" Лорън Холи. Продължилият му една година романс пък с Рене Зелуегър, която участва в "Me, Myself and Irene", завършва през декември 2000 година. Бъдещето за Кери изглежда доста безоблачно. Той е събрал цяла армия от предани фенове, които са луди по способностите му във физическата комедия. Кери е минал през периоди на отчайващи спадове и стремителни изкачвания, задължителни за кариерата на всяка звезда. Детството му не е било никак щастливо и сега той изглежда така, сякаш отново се връща в него и иска да изживее всичко пропуснато оттогава. От Канада са излезли много добри комици от години насам и Кери е един прекрасен факт за това.

Филмография на Джим Кери:

1.Fun with Dick and Jane (2005)

2.Lemony Snicket's A Series of Unfortunate Events (2004)

3.Eternal Sunshine of the Spotless Mind (2004) / Sub

4.Bruce Almighty (2003) / Sub

5.Pecan Pie (2003)

6.The Majestic (2001)

7.How the Grinch Stole Christmas (2000) / Sub

8.Me, Myself & Irene (2000) / Sub

9.Man on the Moon (1999) /Sub

10.Simon Birch (1998)

11.The Truman Show (1998) / Sub

12.Liar Liar (1997) / Sub

13.The Cable Guy (1996)

14.Ace Ventura: When Nature Calls (1995) / Sub

15.Batman Forever (1995) / CD 2 / Sub

16.Dumb & Dumber (1994) / Sub

17.The Mask (1994) / CD 2 / CD 1 sub / CD 2 Sub / Bg Sound

18.Ace Ventura: Pet Detective (1994) / Sub

19.Doing Time on Maple Drive (1992)

20.The Itsy Bitsy Spider (1992)

21.High Strung (1991)

22."In Living Color" (1990)

23.Pink Cadillac (1989)

24.Mike Hammer: Murder Takes All (1989)

25.Earth Girls Are Easy (1988)

26.The Dead Pool (1988)

27.Peggy Sue Got Married (1986)

28.Once Bitten (1985)

29.Finders Keepers (1984)

30."The Duck Factory" (1984)

31.All In Good Taste (1983)

32.Copper Mountain (1983)

33.Introducing... Janet (1983)

34.The Sex and Violence Family Hour (1983)

35."The All-Night Show" (1980)

Ейс Вентура (1994)

И така от най-драматичният, отивам на най-смешният. Незнам дали са твърде силни тези думи, но това е филм, на който съм се смял най-много в живота си. За кратките 78 минути може да се пръснете просто. Нито е по истински случай, нито е ангажиращ с някаква история, която грабва. Просто голямо забавление. Може би филма е добре приет навсякъде около света, защото е един от малкото филми, в които с разни физеономий и маймунджулъци, се постига добър резултат. Няма несмешна сцена. Когато просто си казвате, че толкова много смях в 1 сцена, са достатъчни и че в следващите 20 минути, ще се обърне филм в посока "Сюжетни точки", но не е така. Сюжета върви със смеха и всичко е идеално. Например след сцена, в която виждаме Ейс Вентура в действие, правейки невероятни движения и физеономий, започва разговор и изведнъж Ейс пуска някаква реплика, която е не по-малко смешна. Не е от дебютните му филми, но факта, че това е един от 3ТЕ филма, които той е направил през 1994, доказва, че това е възходът му. Годината, която го прави "Джим Кери". За филма няма какво толкова да коментирам. Тези филми, сме ги гледали и като малки и като голями и си оставяме с впечатлението, че Кери е като Роб Шнайдър, но той е нещо много повече. А и сцената с говорещият задник, е толкова голяма глупост, че е класика и всичк я харесват.

Шоуто на Труман (1998)

Това е 3-тият пореден филм, за който бих казал, че е поредният "Най". Този път призата, е "Най-параноичен филм с участието на Кери". Мда. Темата е за Кери, но тук самата идея на филма, блести малко повече от актьорската игра. За ролята си, Кери е невероятен, но някак си скучен персонаж. Това е и идеята, но единственият филм[и Брясъкът на Чистият Ум], който не включва физеономийте на Кери и някакъв горям смях, e именно "Шоуто на Труман". Филма блести за с невероятната си идея, мъдри реплики и изпипани докрай, сцени. Филма е за човеш, чийто жимот, е шоу без той да знае. Нито града, нито хорана в него са такива, за каквито той си ги мисли. Всичките драми в живота му, са били нагласени. Това е най-параноичната идея, създавана някога. Всеки, който гледа филма, ще се чуди, дали и той не е в шоу и този филм да е само заблуда. Много голям филм, който академията отново подмина, защото е Кери, а не Брад Пит да кажем.

А относно актьорската игра на Кери-както казах. Не е лоша. Той не изиграва ролята си лошо, а самата роля е такава. Филма е реален и не цели да те разсмива и Кери е преглътнал този факт, защото е осъднал, че успеха на филма ще е гарантиран, а той ще участва в него. Average American бих казал. Нормален гражданин на Щатите, който не би и помислил, че е по-известен от Клинтън[тогава]и, че едно негово спане, бима наблюдавано от над 1 милярд хора, които просто си казват "We are all Trumans", както каза 1 жена в началото на филма. Гениална и още по-параноична идея.

Редактирано 8 октомври 200619 г. от trapped (преглед на промените)

Кирил Господинов

Дата на раждане - 24.05.1934.

Място на раждане - Гроздьово, Варна, България.

Зодия - Близнаци

Кирил Господинов е роден на 24 май, 1934 година в село Гроздьово, Варненско и още от ученик започва да мечтае за театър: «Всеки удобен момент очите ми бяха във Варненския театър. Да гледам представления, да видя... И като наближи да завършвам казармата, отидох да кандидатствам във ВИТИЗ. Кандидатствах с Невена Коканова. И тя незавършила гимназия, и тя кандидатства. Ректор на ВИТИЗ тогава беше Д. Б. Митов, една огромна личност в българската литература и култура. Той ходеше с бастун и имаше бяла коса. И с един басов глас. Каза ни с Невена Коканова: "Вие двамата ще отидете да си вземете науките и догодина ще ви приема без изпит..." Разбира се, ние не си взехме "науките". И на третия път, за мое голямо учудване, ме приеха във ВИТИЗ...."

Завършва актьорското си образование през 1966 и започва работа във Варненския театър (1966-1971). През 1971 се премества в София, в театър „София”. Същата година става и член на Съюза на българските филмови дейци, където по-късно е дългогодишен член на ръководството на секция „Актьори”. Още като студент, през 1964 г. се снима в телевизията, в новелата „Школникът”.

Сред първите филми за голям екран, в които играе актьорът са „Понеделник сутрин” и „Шведски крале”: През лятото заснехме „Шведските крале" и през зимата му беше премиерата. Имаше много критични бележки около финала на филма. Може ли да бъде тъжен един работник от такъв обект като Кремиковци? Може ли така, може ли онака? Търсеха под вола теле. Тук клъцнаха, там клъцнаха и накрая филмът излезе и си постигна своите успехи. И се явява на Варненския кинофестивал. А през това време аз съм във Варшава с театъра. И там в Българския културен център ми казват, че в последния брой на вестник „Народна култура" пише за мен. Прочетох, че пише „претенденти за наградата за мъжка роля са Апостол Карамитев, Наум Шопов и Кирил Господинов". Можеш ли да си представиш какъв шок, радостен, беше за мен туй да ми кажат, че съм стигнал дотам - да ме сложат редом с такива артисти. Предложението ми стига... «

По същото време, в онези добри за българското кино години, актьорът се снима едновременно и в още един от знаковите за времето филми „Птици и хрътки” (1969): След това ме извикаха да се снимам в „Птици и хрътки" - една много хубава роля, самият сценарий беше добър, той не се занимаваше с конкретни неща, а с човешки категории. Едните бяха мръсници, а другите - добри. Добрите бяха ремсистите, а мръсници - преследвачите им. Но това беше само формално. Иначе филмът се занимаваше с човешки стойности. И сега да го прожектират, и сега има своите качества.

Докато снимахме други неща в Слънчев бряг, аз ходех само по потник. На слънцето - само с потник. Даже когато снимахме на плажа, гардеробиерката беше дежурна с хавлията, щом свършат снимките, и веднага ме намята с хавлията, за да не се заличат следите на потника. Спомням си, че тогава Апостол Карамитев много се смя, като му разказах за този потник. Защото снимахме едновременно „Свобода или смърт" и „Шведските крале" и аз ходех и на двете места. И като казах на Апостол Карамитев какво съм измислил в „Шведските крале" той много се смя. Казах си: „Щом Апостол се смее, значи измислицата е добра..."

Успоредно с непрестанната си работа в театъра (и няколко награди от районни и национални прегледи), Кирил Господинов се снима и в други незабравими български филми като „Случаят Пенлеве” (1968) „Нощем с белите коне”, „Тримата от запаса” (награда за мъжка роля, Варна 1971), „Два дьоптъра далекогледство” (1976) „Бон шанс, инспекторе”, „Петък вечер” (1986), „Момчето си отива”, Но като Рангел Лелин - Баш майстора, неподражаемият герой на нашето съвремие от епохата на „зрелия социализъм” от едноименната тв поредица, Кирил Господинов се превърна в един най-любимите актьори на българските зрители.

През 1984 г. е отличен с орден "Кирил и Методий" - І степен.

Починал на 24.04.2003 г.

Филмография

1. Другият наш възможен живот - (2004)

2. Трака-трак - (1996)

3. О, Господи, къде си? - (1991)

4. Веществено доказателство - (1991)

5. Карнавалът - (1990)

6. Понеделник сутрин - (1988)

7. Изложение - (1988)

8. Петък вечер - (1987)

9. Стената - (1984)

10. Бон шанс, инспекторе! - (1983)

11. Баш майсторът началник - (1983)

12. Почти ревизия - (1983) мини-сериал

13. Баш майсторът на море - (1982) (TV)

14. Баш майсторът фермер - (1981)

15. Уони - (1980)

16. Баш майсторът на екскурзия - (1980)

17. Кратко слънце - (1979)

18. Пантелей - (1978)

19. 100 тона щастие - (1978)

20. Слънчев удар - (1977)

21. Четвъртото измерение - (1977) сериал

22. Хора отдалече - (1977)

23. Два диоптъра далекогледство - (1976)

24. Не си отивай! - (1976)

25. Незабравимият ден - (1975)

26. Виза за океана - (1975)

27. Като песен - (1973)

28. Вятърът на пътешествията - (1972)

29. Трета след Слънцето - (1972)

30. Момчето си отива - (1972)

31. Глутницата - (1972)

32. Тримата от запаса - (1971)

33. Не се обръщай назад - (1971)

34. Армандо - (1969)

35. Птици и хрътки - (1969)

36. Свобода или смърт - (1969)

37. Случаят Пенлеве - (1968)

38. Шведските крале - (1968)

Редактирано 29 август 200619 г. от XtCrAvE (преглед на промените)

Ето от мене някой филми в които участва:

Арнолд Шварценегер

The Terminator 1 (1984)

Terminator 2 (1991)

Terminator 3 (2003)

The 6th Day (2000)

Dave (1993)

Eraser (1996)

Conan the Destroyer (1984)

Conan the Barbarian (1982)

Commando (1985)

Predator (1987)

Hercules in New York (1970)

Jingle All the Way (1996)

Редактирано 27 август 200619 г. от Flubb3r (преглед на промените)

Георги Парцалев

Дата на раждане - 16.06.1925.

Място на раждане - гр. Левски, България.

Зодия - Рак

Почитателите на актьора, кръстосал страната нашир и надлъж, с пътуващите в края на 50-те и през 60-те така наречени „естрадно-сатирични” концерти и превърнал се в живата легенда на на българската комедия до смъртта си през 1989 г., съвпадаха с броя на целокупното българско население.

Роден в Левски през 1925 г., бъдещият актьор завършва гимназия в родния си град, след което е приет да следва медицина -- въпреки че, майката на бъдещия несъстоял се д-р Парцалев, леля Веска е скептично настроена и смята, че синът й би има психиатър, защото „само луд човек би се лекувал при него”. Междувременно започва да се занимава с театър; след 5 години учене, следването минава на заден план и в крайна сметка след кратки стажове в театъра на Трудовата повинност и театъра на Строителни войски, Парцалев, макар и без театрално образование, през 1956 е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов. За тези, които са го гледали там, е невъзможно да забравят ролите му в „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Ревизор”, „Смъртта на Тарелкин”...

През 1958 г., в „Любимец № 13” е и първата му роля в киното. Да си припомним още няколко филма с незабравимото му участие: „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца”... В „Тримата от запаса” (1971) чрез ролята на бай Иван съботянинът, режисьорът Зако Хеския дава за първи път възможност на комика да покаже и другата, по-драматична страна на таланта си. Но голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.

„Чувствам се еднакво добре навсякъде”, казва актьорът в едно от последните си интервюта. „Киното например създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”; за щастие постановките с негово участие „Криворазбраната цивилизация” и „Взех та, Радке” периодично се излъчват в телевизионния ефир.

Умира на 31 октомври 1989 г. в София.

Филмография

1. Под игото (1990) (Телевизионен сериал)

2. 13та годеница на принца (1987)

3. Близката далечина (1981)

4. Концерт за флейта и момиче (1980)

5. Роялът (1979)

6. Момчетата от Златен лъв (1978) (Телевизионен сериал)

7. Два диоптъра далекогледство (1976)

8. Ламята (1974)

9. Баща ми бояджията (1974)

10. Вечни времена (1974)

11. Сиромашко лято (1973)

12. С деца на море (1972)

13. Mateo Falcone (1971) (Телевизионен сериал)

14. Тримата от запаса (1971)

15. Няма нищо по-хубаво от лошото време (1971)

16. Петимата от Моби Дик (1970)

17. Кит (1970)

18. Привързаният балон (1967)

19. Невероятна история (1964)

20. Любимец 13 (1958)

Редактирано 29 август 200619 г. от XtCrAvE (преглед на промените)

Стивън Спилбърг

(Steven Spielberg)

Биография:

Дата на раждане - 18.12.1946.

Място на раждане - Синсинати, щата Охайо, САЩ.

"За мене е важно какво ще каже публиката, защото аз винаги и повече от всеки друг съм работил за зрителите. Публиката е моят шеф!"

Стивън Спилбърг

Наричат го не без основание "Бил Гейтс на киното". Защото и двамата доказаха нагледно на света, че може да станеш приказно богат, дори и когато си фанатично предан на онова, което най-много обичаш. Стане ли въпрос за невероятен, почти фантастичен успех в областта на киното, едно от първите имена, за които се сещаме е безспорно това на Стивън Спилбърг. Неговите филми близо 3 десетилетия шестват триумфално по света. Печалбите, които са донесли са неизброими, а създателят им приживе зае място в пантеона на най-великите кинематографисти на човечеството.

Роден е на 18 декември 1946 г. в Синсинати, щата Охайо, в еврейско семейство. Бащата Арнолд Спилбърг е електроинженер, един от пионерите на компютърния бизнес в Америка. Робатата му в авангардната област изисква често да сменя местожителството си. Накрая се установява в Саратога, предградие на калифорнийския град Сан Хосе.

Майката на Стивън - Леа Спилбърг (Познер) била концертираща пианистка преди да се омъжи. Освен най-големия Стивън, тя ражда още 3 момичета. Едната от тях - Ан става по-късно известна сценаристка, удостоена с номинация за "Оскар" за сценария на филма "Големият" с Том Хенкс.

Стивън еще от малък е буквално побъркан на тема кино. Разиграва битки между играчките си, които заснема с 8-милиметрова кинокамера, за да смае с размаха на въображението си роднини и приятели. Неговият неистов стремеж към пренасяне на екрана и на най-безумните фантазии, впоследствие става движеща сила в професията му на кинорежисьор.

Още 13-годишен създава 40-минутният филм "Бягство за никъде", а 3 години по-късно и пълнометражната лента "Светлината на огъня" (Firelight). Независимо че след години ще заяви, че това е отвратителен и неуспешен филм, той му носи първия търговски успех. Семейството му наема кинозала, за да го прожектира и спечелва $ 500 само за една вечер.

Стивън Спилбърг не е сред отличниците в училище. Най-зле се справя с математиката. Слабият му успех е една от причините да не бъде приет в нито едно от многото киноучилища на Калифорния. Тогава постъпва в държавния университет в Лонг Бийч, специалност английски и литература. Докато следва изучава самостоятелно творчеството на най-големите майстори на киното. През този период заснема 22-минутния си филм "Amblin", с който привлича вниманието на Сидни Щейнберг, шеф на телевизионния отдел на компанията "Universal", който предлага на самоукия режисьор 7-годишен контракт. Така колежанският абсолвент решава въпроса с препитането, обвързвайки бъдещето си с правенето на филми. Работи над тв-сериалите "Нощна галерия", участва в заснемането на епизоди от "Маркъс Уелби", "Коломбо", "Психиатри" и др. Престоят му в телевизията се оказва добра школа за усвояване на занаята. Не е чудно, че от "Юнивърсъл" му възлагат да заснеме пълнометражния тв-филм - "Дуел", който дава възможност на младия Спилбърг да демонстрира на какво е способен. Филмът, който и до днес е смятан за един от най-добрите телевизионни филми, правени в Америка, обира овациите на критиката и зрителите по онова време.

Така Спилбърг влиза в "южнокалифорнийската мафия", както шеговито наричат групата от амбициозни млади режисьори (Френсис Форд Копола, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас и Пол Шрайдър). За разлика от колегите си, които също скоро ще се прочуят не по-малко от него, Стивън предпочита ценностите на средната класа пред романтичните идеи на бунтарите.

През 1974 г. той създава "Шугърланд експрес" "The Sugarland Express", в който демонстрира необикновения си талант да поставя с небивал размах и най-сложни в техническо отношение сцени и епизоди.

Въпреки високите оценки в списание "New Yorker", дебютът на Спилбърг на големия екран се оказва провал във финансово отношение.

Но още със следващата си продукция "Челюсти" (1975) улучва десетката. Хари Арнолд пише с възторг във вестник "Washington Post": "До сега не е имало трилър, подобен на "Челюсти", който доставя такава наслада и в същото време поражда толкова ужас и страх. Този филм несъмнено поставя стандарта за подобен род кино за много години напред". През тази година "Челюсти" бие всички рекорди по посещаемост на кината в САЩ. Благодарение именно на Спилбърг, както и на Лукас с неговите "Звездни войни", и на Копола с неговия "Кръстник", Холивуд започва да излиза от кризата, в която се намира от дълго време.

Следващият филм на Спилбърг "Близки срещи с третия вид" ("Close Encounters of the Third Kind") демонстрира типичната гледна точка на режисьора върху проблема за извънземните цивилизации - гледна точка от позицията на любопитно дете, възприемащо вселенските загадки с възхита и преклонение.

Списание "Film Comment" пише през януари 1978 г.: "Този филм е за хората с въображение, а не за тези, които ще кажат: Можеш ли да го докажеш!" Спилбърг нищо не доказва. Той показва всичко така, че човечеството да започне да гледа по друг начин на себе си". За този филм е номиниран за пръв път за "Оскар". Но ще минат още доста години, преди тази най- престижна американска награда за постижения в областта на киното да попадне в ръцете му.

През следващата година излиза комедията "1941", която е съсипана от критиците. Но Спилбърг не се стъписва, а следва пътя си, който го отвежда до един от звездните му мигове. През 1981 г. излиза "Похитителите на изчезналия кивот" -първият филм от трилогията за Индиана Джоунс, която е приета безрезервно от милиони зрители по света.

През 1982 г. е поредният триумф с прекрасната творба "Извънземното" ("E.T.: The Extra-Terrestrial"). Спилбърг е в стихията си, демонстрирайки умението си да прави невероятно слънчева фантастика, внушаваща ненатрапчиво дълбоки философски обобщения за човешкото битие.

"Извънземното" чупи касовия рекорд на "Челюсти", смятан до момента за най-доходният филм на всички времена. От времето на Алфред Хичкок Америка не познава такъв великолепен режисьор.

Но освен като ненадминат майстор на филми Спилбърг се изявява и като предприемач с безпогрешен нюх за печалбата. Той създава собствена компания "Amblin Entertainment", а години по-късно става съосновател и на компанията "Дрийм уоркс", която днес е сред най-преуспяващите в Холивуд. Именно благодарение на парите на Спилбърг се появяват на бял свят такива шедьоври на развлекателното кино, като "Гремлини" (1984), "Завръщането в бъдещето" (1985), "Кой накисна заека Роджър?" (1988) и много други.

През 1985 г. поставя "Пурпурен цвят" (The Color Purple), който е номиниран в 11 категории за "Оскар", но не получава нищо.

След неуспешните във финансово отношение "Империя на слънцето" (1987) и "Винаги" (1989)

Спилбърг прави поредния си касов удар през 1993 г. с "Джурасик парк" (The Lost World: Jurassic Park).

През 1993 г. излиза на екран и неговият шедьовър "Списъкът на Шиндлер", който му носи мечтаното признание и от сериозната критика. Филмът печели 7 награди "Оскар", при това и в основните категории - за най-добър филм и най-добра режисура.

"Спасяването на редник Райън" (Saving Private Ryan - 1998) също се радва на феноменален успех.

Напоследък Спилбърг като че ли се опитва да внесе повече проблемност и дълбочина, разработвайки любимите си визии за света на бъдещето. Много интересен в това отношение бе "Изкуствен интелект" и особено "Специален доклад" с Том Круз в главната роля.

През 2002г. режисира сериала "Похитени" (Taken), в който отново се набляга на научната фантастика - жанр така погълнал Спилбърг през по-голямата част от творчеството му. През 2005г. излиза може би най-касовият му филм - "Война на световете" с Том Круз в главната роля. Филма е номинаран за 3 оскара, като това е само малка част от многобройните награди и номинации, които получава. Филма е с бюджет от невероятните 132 милиона долара, критиците го определят като "невероятен".

Малко след "Война на световете" излизат други два негови филма - "Мемоарите на една гейша" (където е продуцент) и "Мюнхен". И двата филма са много скандални, заради темите, които разискват. "Мемоарите на една гейша" е филм, направен по едноименната книга на истинска гейша. Филма разказва за живота на популярните жени в Изтока и за несправедливото отношение на хората към тях. Не по малко скандален става и "Мюнхен", който разказва за атентата над 11те израелски спортисти на Олимпийските игри през 1972г. в Мюнхен. За него той получава 5 номинации за Оскар, плюс още 12 номинации и 4 награди от други организации.

В личния си живот Стивън Спилбърг е пределно скромен. След развода си с актрисата Ейми Ървинг, от която има една дъщеря, се жени пак за актриса - Кейт Кепшоу (1991), от която има 5 деца.

Невъзможно е да си представим, че Спилбърг вече е направил най-добрите си филми. От човек с неговата неизтощима фантазия може да се очакват много изненади и в бъдеще. Какво пък, той е само на 56 години - истински зряла възраст за един кинорежисьор.

Филмография:

Munich (2005)

Download

Информация за Филма:

Жанр: Драма/Исторически/Трилър

Държава: САЩ

Времетраене: 144 минути

Режисьор: Стивън Спилбърг

Сценарист: Ерик Рот

В ролите: Айелет Зорер, Мари-Жозе Кроз, Иван Атал, Ерик Бана, Гила Алмагор, Джефри Ръш, Даниъл Крейг, Матю Касовиц, Валерия Бруни-Тедески

Сюжет:

По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., единайсет израелски спортисти са взети за заложници и убити от палестинска терористична групировка, известна като Черният септември. Като възмездие, правителството на Израел изпраща група млади агенти на Мосад на лов за терористите. Ако не сте чули много за „Мюнхен” на Стивън Спилбърг, вината не е ваша. Вие сте в същото положение, както още мнозина – дори такива, които специално се интересуват от филма.Вдъхновен от истински събития, "Мюнхен" описва това, което се случва след убийството на израелските спортисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Филмът проследява действията на група тайни агенти с мисия да открият и екзекутират 11-те палестинци, които според тях са виновни за клането.

Memoirs of a Geisha (2005)

Download

Информация за Филма:

Жанр: Романтичен/Драма

Държава: САЩ

Времетраене: 145 минути

Режисьор: Роб Маршъл

Сценарист:Робин Суикорд

В ролите: Кен Уатанабе, Мишел Йео, Коджи Якушо, Юки Кудо, Каори Момой, Гонг Ли

Сюжет:

През 1997 г. писателят Артър Голдън предлага на читателите си поглед към един тайнствен свят и една запленяваща история с книгата „Мемоарите на една гейша”. Романтичната сага остава бестселър за цели две години и продава повече от 4 млн. копия на английски език. Преведена е на 32 езика.

Един тайнствен и екзотичен свят, който и до днес таи невероятно обаяние... Няколко години преди Втората световна война, японско момиченце е откъснато от бедното си семейство и продадено за слугиня в дом на гейша. Въпреки коварната съперница, която поставя трудности на всяка крачка от пътя й, момичето разцъфва в легендарната гейша Саюри. Не само изключително красива и обаятелна, но и умна и образована, Саюри пленява сърцата на най-известните и богати мъже на съвремието си, но не може да има единствения, за когото копнее...

The Legend Of Zorro (2005)

Download

Информация за Филма:

Жанр: Екшън/Комедия/Приключенски/Драма

Държава: САЩ

Времетраене: 129 минути

Режисьор: Мартин Кембъл

Сценарист:Роберто Орчи, Алекс Курцман

В ролите: Антонио Бандерас, Катрин Зета-Джоунс, Руфъс Сюъл, Ник Чинлънд, Адриан Алонзо, Раул Мендес, Джована Закариас

Сюжет:

Оригиналният маскиран отмъстител е отново тук! Антонио Бандерас и носителката на Оскар Катрин Зита-Джоунс се завръщат за още бандитски екшън, авантюри и вълнения в експлозивното кино-проключение, „Легендата за Зоро”!

Прекарал последните десет години в битки срещу неправди и жестокости, Алехандро де ла Вега (Бандерас) се изправя пред най-голямото си предизвикателство: любимата му съпруга Елена (Зита-Джоунс) го изхвърля от дома им! Елена е подала молба за развод и е намерила утеха в обятията на граф Арман (Руфъс Сюъл), елегантен френски аристократ.

Но Алехандро знае нещо, което не е известно на съпругата му: Арман е злият мозък зад терористичен план за съсипването на Съединените щати. Когато бракът и страната му са в опасност, единствен Зоро може да спаси и двата съюза, преди да е станало късно.

Men In Black II (2002)

Download

Информация за Филма:

Жанр: Екшън/Комедия/Сай-фай

Държава: САЩ

Времетраене: 88 минути

Режисьор: Бари Зоненфелд

Сценарист: Робърт Гордън, Бари Фанаро

В ролите: Томи Лий Джоунс, Уил Смит, Лара Флин Бойл, Джони Ноксвил, Росарио Досън, Тони Шалуб, Рип Торн

Сюжет:

Агентите Джей (Уил Смит) и Кей (Томи Лий Джоунс) отново се завръщат за нови схватки с извънземните, които този път са във формата на множество прехранващи се с човешкия хормон естроген. Ролята на Водач на пришълците се изпълнява от Лара Флин Бойл (”Туин пийкс”). Дори мегазвездата Майкъл Джексън се появява в един епизод в който играе себе си в чакалнята на извънземен космодрум на път за Земята.

Band of Brothers (2001)

Download

Информация за Филма:

Жанр: Военен/Драма

Държава: САЩ/Великобритания

Времетраене: 600 минути (10 части)

Режисьор: Дейвид Франкел, Том Ханкс

Сценарист: Стефън Амброуз

В ролите: Дамян Люис, Рон Ливингстън, Рик Уардън, Рик Гомез, Джеймс Мадио, Декстър Фличър

Сюжет:

Филм по книгата на Стивън Амброуз, разказваща за участниците от Втората Световна Война

Cape Fear (1991)

Download

Информация за Филма:

Жанр: Криминален/Драма/Хорър/Трилър

Държава: САЩ

Времетраене: 128 минути

Режисьор: Мартин Скорсезе

Сценарист: Джон МакДонълд

В ролите: Робърт Де Ниро, Ник Нолти, Джесика Ланг, Жулиет Люис, Джо Дон Бейкър, Робърт Мичъм, Грегъри Пек

Сюжет:

Психопат излиза от затвора и тръгва да си отмъщава на семейството на адвоката, който не е успял да го защити.

Indiana Jones and the Last Crusade (1989)

Download

Информация за Филма:

Жанр: Екшън/Приключенски/Фантастичен/Трилър

Държава: САЩ

Времетраене: 127 минути

Режисьор: Стивън Спилбърг

Сценарист: Джефри Боъм

В ролите: Харисън Форд, Денхолм Елиът, Алисън Дуди, Джон Рис-Дейвис

Сюжет:

Индиана Джоунс се впуска в търсене на баща си, изчезнал докато издирва Светия Граал.

Награди и номинации: 2 награди Оскар'89 - монтаж на звукови ефекти

2 номинации за Оскар'89 - музика и звук

Номинация за Златен глобус - поддържащ актьор за Шон Конъри

3 номинации на Британска академия - поддържащ актьор за Шон Конъри, звук и специални ефекти

Редактирано 29 август 200619 г. от Flubb3r (преглед на промените)

Стефан Данаилов

Дата на раждане - 09.12.1942.

Място на раждане - София.

Зодия - Скорпион

Най-популярният български актьор Стефан Ламбов Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София.

Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма "морска" кръв. Майка му е от Ловеч, а баща му от Родопите, с. Райково.

Актьорската си кариера започва още в ученическите години, когато се снима във филма "Следите остават". Все пак тогава изобщо не му е минавало на ум да става артист. Докато е в казармата смята да кандидатства история. Баща му предлага да запише и право, защото се държи един и същ изпит. Но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го посъветва да следва във ВИТИЗ "Кр. Сарафов"

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър "Н.О.Масалитинов".

Първите му роли в киното са във филмите "Понеделник сутрин", "Морето" и "С дъх на бадеми". Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма "Първият куриер", но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма "На всеки километър" (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в "Князът" и "Черните ангели".

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново за да се присъедини към трупата на Театъра на Българската армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър "Иван Вазов", където е и до днес.

През тези години продължава да се снима много в киното и телевизията. От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ , където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

След майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на "по-различни персонажи", изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов "Иван Кондарев".

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Злобата и неразбирането за малко не го принуждават да си подаде оставката от театъра. Премиерата на "Лоренцачо", която има шумен успех, благодарение и на неговия актьорски талант, му вдъхва увереност. А ролята в италианския сериал "Октопод", където играе редом с Микеле Плачидо, го прави популярен и в чужбина. За него Плачидо винаги говори с възхищение, че е велик актьор.

От 1994 е съосновател и вицепрезидент на фондация "Авансцена", от 1996 е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.

Макар и депутат, Стефан Данаилов продължава да бъде обичан. Досега името му не се свързва с нито един гаф или далавера.

"Не съм сбъркал в най-важното - професията и семейството", казва той.

През ноември получи наградата "Паисий Хилендарски", а тези дни бе предложен и за орден "Стара планина" за заслуги към културата и изкуството на България.

Стефан Данаилов е отдаден не само на артистичната си изява, той участва активно в обществения и политическия живот на страната.

От 2001 до 2005 г. е депутат в 39-то Народно събрание от Коалиция за България и председател на Комисията по култура. Като председател на тази комисия има принос за приемането и влизането в действие на редица законопроекти в сферата на културата и образованието, като Закон за филмовата индустрия, Закон за авторското право, Закон за оптичните носители, Закон за народните читалища, Закон за ордените и медалите, поправки в данъчните закони, облекчаващи дарители и спомоществователи в сферата на културата и образованието, в Закона за народната просвета, в Закона за висшето образование.

2005 - избран е за депутат от София (24 МИР) в 40-то НС с листата на Коалиция за България. Предложен за министър на културата в проектокабинета на Сергей Станишев, който не успява да намери подкрепа в Народното събрание. По-късно Станишев все пак сформира правителство (този път с мандата на ДПС), в което Стефан Данаилов отново е включен. От 16 август 2005 г. е министър на културата в коалиционното правителство на Станишев.

Женен.

Филмография

1. Биволът(2004)

2. Прости нам (2003) (TV)

3. Caso di coscienza, Un (2003) (Телевизионен сериал)

4. Версенжеторикс (2001)

5. Aleph (2000) (TV)

6. Morte di una ragazza perbene (1999) (TV)

7. Fine secolo (1999) (Телевизионен сериал)

8. След края на света (1998)

9. Испанска муха (1998)

10. In fondo al cuore (1997) (TV)

11. Racket (1997) (mini) (Телевизионен сериал)

12. Дон Кихот се завръща (1996)

13. Piovra 7, La (1994) (Телевизионен сериал)

14. Искам Америка (1992)

15. Бащи и синове (1990) (Телевизионен сериал)

16. Живей опасно (1990) (TV)

17. Карнавалът (1990)

18. Черните рамки (1989) (Телевизионен сериал)

19. Неизчезващите (1988) (Телевизионен сериал)

20. Понеделник сутрин (1988)

21. Защитете дребните животни (1988)

22. Голямата игра (1988) (Телевизионен сериал)

23. Zapadnya (1988)

24. Левакът (1987)

25. На се мотай в краката ми (1987)

26. Дом за нашите деца (1987)

27. Небе за всички (1987)

28. Време за път (1987) (Телевизионен сериал)

29. Мечтатели (1987)

30. Поема (1986)

31. Три Марии и Иван (1986)

32. Ешелоните на смъртта (1986)

33. Мъгливи брегове (1986)

34. Маневри на петия етаж (1985)

35. Борис Първи (1985)

36. Тази кръв трябваше да се пролее (1985)

37. Равновесие (1983)

38. Една одисея в Делиормана (1983)

39. 24 часа дъжд (1982)

40. Кристали (1982)

41. Есенно слънце (1982)

42. Търновската царица (1981)

43. Дами канят (1980)

44. Кръвта остава (1980)

45. Войната на таралежите (1979)

46. От нищо нещо (1979)

47. Мигове в кибритена кутийка (1979)

48. Топло (1978)

49. Насрещно движение (1978) (TV)

50. Умирай само в краен случай (1978) (Телевизионен сериал)

51. Юлия Вревская (1978)

52. Година от понеделници (1977)

53. Петимата от РМС (1977) (Телевизионен сериал)

54. Допълнение към закона за защита на държавата (1976)

55. Вината (1976)

56. Войникът от обоза (1976)

57. Началото на деня (1975)

58. Този истински мъж (1975)

59. Сватбите на Йоан Асен (1975)

60. На живот и смърт (1974) (TV)

61. Зарево над Драва (1974)

62. Къщи без огради (1974)

63. Иван Кондарев (1974)

64. Нона (1973)

65. Обич (1972)

66. На всеки километър (Телевизионен сериал)

67. Няма нищо по-хубаво от лошото време (1971)

68. Черните ангели (1970)

69. Князът (1970)

70. Първият куриер (1968)

71. С дъх на бадеми (1967)

72. Морето (1967)

73. Мълчаливите пътеки (1967)

74. Инспекторът и нощта (1963)

75. Следите остават (1956)

Редактирано 29 август 200619 г. от XtCrAvE (преглед на промените)

Том Круз

БИОГРАФИЯ:

Дата на раждане - 03.07.1962.

Място на раждане - Сиракуза, Ню Йорк, САЩ.

През 1976 г., ако някой беше казал на 14-годишния годишния ученик в Франциската семинария - Томас Круз Мапотър IV, че един ден в не много далечното бъдеще ще бъде признат за една от 100-те най-големи кинозвезди на всички времена, той вероятно щеше да се усмихне и да каже, че неговата амбиция е да стане свещеник. Независимо от това, съдбата на този чувствителен, дълбоко религиозен младеж, роден на 3 юли, 1962 в Сиракуза, Ню Йорк, била да се превърне в Том Круз, един от най-търсените и високо платени актьори в историята на киното.

Единствен син (с три сестри) на постоянно пътуващо семейство, детството на младия Том преминава в непрекъснато местене и докато стане на 14 години, той вече е учил в 15 различни училища из Съединените Щати и Канада. Накрая семейството се устроява в Глен Ридж, Ню Джърси, с майката й новия й съпруг.

Докато учи в гимназията, Том започва да проявява интерес към актьорската професия и изоставя плановете си да стане свещеник, изоставя и семинарията, и щом завършва гимназия, на 18 години потегля към Ню Йорк, за да работи като актьор. Следващите 15 години от живота му са материал за легенди. Дебютира в киното през 1981 с малка роля в “Endless Love” (1981) и от самото начало се оказва неотразимо привлекателен за публиката – както за мъжката, така и за женската част на аудиторията.

Макар и под среден ръст (1.70 м) и не точно красив в традиционния смисъл на думата, за по-малко от пет години Том Круз съумява да изиграе главните роли в няколко от най-касовите филми на 80-те години, сред които “Топ гън” (1986); “Цвят на пари”(1986), Рейнман(1988) и “Роден на 4-ти юли” (1989).

През 90-те вече е един от най-високо платените актьори в света с хонорар от 15 милиона долара средно на филм – и участие в такива блокбъстъри като “Интервю с вампир” (1994), “Невъзможна мисия”(1996) и “Джери Магуайър” (1996), за който получава номинация за Оскар в категорията за най-добър актьор.

През същото десетилетие става и първият актьор в историята на киното, играл последователно в пет филма с приходи, надхвърлили 100 милиона долара в САЩ: “A Few Good Men” (1992), “Фирмата” (1993), “Интервю с вампир” (1994), “Невъзможна мисия” (1996) и “Джери Магуайър”.

Оттам нататък всъщност всеки филм, в който участва привлича много зрители: “Широко затворени очи” (1999), “Магнолия” (1999), “Невъзможна мисия 2” (2000), “Ванила скай” (2001) “Специален доклад” (2002), “Последният самурай” (2003), “Съучастникът” (2004) – и може би, най-касовият филм, в който е играл досега - “Война на световете” (2005)

През 1990 Том Круз публично обяви отричането си от католицизма и прегърна спорната Църква на Сциентологията – с чиято помощ се излекувал от дислексията (заболяване, водещо до проблеми с четенето), тровила целият му живот дотогава.

Винаги внимателен и грижлив, актьорът, известен със своята щедрост и способност да съчувства, е един от най-обичаните хора в света на киното. От 1990 до 2001, бе женен за актрисата Никол Кидман, с която имат две осиновени деца.

ФИЛМОГРАФИЯ:

Endless Love (1981)

Download

The Outsiders (1983)

Download

Risky Business (1983)

Download

Top Gun (1986)

Download

Collateral (2004)

Download

Minority Report (2002)

Download

Vanilla Sky (2001)

Download

Mission Impossible 2 (2000)

Download

Еййй, много съжалявам, че откривам таз тема чак сега (не защото съм изпуснал глупавите детински кавги на тема "комерс"). Интересува ме друго. Някой знае ли защо Тарантино отказва името му да бъде споменато в кредитите на Natural Born Killers? Постоянно чувам какви ли не версии и не знам на кое да вярвам. Та така.

Хостел определено не е филм на Тарантино

Наскоро го гледах...донякъде.

Абе и Тарантино не е толкова брутален.

Филма е...ууу...много кръв, много мъчение, много е гаден...

Колкото за невероятно тъпия според мен филм на Оливър Стоун наречен "Natural born killers", Тарантионо беше там или сценарист или оператор. Май сценарист беше.

И аз да съм на него и мене ще ме е срам да си призная, че съм имал нещо общо с подобен филм...

Тарантино е сценарист на "Natural Born Killers" доколкото ми е известно (дори и да не си го признава)

видях че някои филми ги няма към линковете, така че ето...

Pulp fiction

Reservoir dogs

Ти ме подсети, че той има само 4ри филма, което е малко странно, ако ще го определяме за комерсиален.

В Син сити, Р.Родригез му е предоставил 1долар бюджет, за да засмене една сцена и се обзалагам, че е тази в която дребничката азиатка (май Михо беше) се появява изневиделица и накълца лошите

Тарантино режисира сцената, където Clice Owen кара колата и си говори с главата на Benicio del Toro.

Относно Natural born killers, негова е историята, но не и сценария. А самата история е доста по-брутална от сценария.

Мерси за готовността. И все пак аз не бих се срамувал от проект като Natural Born Killers. Колкото до Hostel- може би най- глупавият филм, който съм гледал през годината ,а глупавите филми, които съм гледал през годината не са никак малко. Може би най- далеч от хорър клишето и изобщо от клишето бе ключовата сцена, описваща идиличната картина на невръстни дечица, подскачащи с револю- ционен плам в очичките върху умиращите тела на лошите- и всичко заради отказа да им бъдат предоставени някви си детски благинки. Грозното е, че явно доста хора на запад свързват Източна Европа с подобни неща. Та така.