Предателство = подигравка с доверието.

добре казано

Привет, приятелю! Изгуби се някъде...

Божия воля, съдба или подредба на планетите - незнам, но ние хората така сме си устроени. Не оценяваме това, което имаме, а искаме това, което другият има. На думи сме "големи приятели", на дела и в сериозни ситуации, за съжаление се превръщаме в "плъхове", без да осъзнаваме, че нелепата ситуация, в която е изпаднал съседа днес, ще застигне нас утре. Но когато, човек не е преживял всички тези неща - няма от къде да ги знае Предателството на "приятели" не е, като предателство от роднина, но пак е предателство и пак боли Но затова пък, ти получаваш невероятен урок - да се стремиш, никога да не бъдеш ТАКЪВ човек ! Аз на това се научих, след всички "шамари", които получих !

...

Здравей, тук съм, просто много работа ...

Да, така е за съжаление Никой не оценява това, което има, или това, което е получил от приятел. Ситуацията, в която изпаднах е много проста и нещо обичайно за ежедневието ни. Имах проблеми с колата и трябваше да я оставя в сервиз. Съответно нямаше с какво да отида на работа и помолих един "приятел" да ме закара. Помолих него, защото много пъти аз съм го карал и забирал от различни места, а сега ми се наложи той да ме закара. И хоп какво стана - "ми тя моята кола трудно пали, ми ти май много рано ще ходиш, ми то аз май няма да мога ... ми не знам." Това беше отговорът му. Е аз си замълчах и се прибрах, вечерта случайно срещнах познат, който рядко виждам. Само го попитах дали може да ме закара до работа и отговорът му беше - "Готово бе, няма проблеми, само кажи кога ..." Останах толкова учуден, че ... не мога да го опиша!

За щастие не съм бил предаван от роднина - мога да се похваля със страхотни роднини, с които много се уважаваме и винаги са ми помагали. Но съм бил свидетел на такива случки и ми е било много странно как може роднини да стигат до такива неща.... Права си, че предателство от роднина е по-тежкото... Ти се стремиш да не бъдеш такъв човек, а аз се научих да помагам само на хора, които са ми помагали по някакъв начин. Към другите ще се отнасям по същия начин, по който и те към мен. Пък дано някога проумеят, че приятелите са и за да им помагаш....

О, виждал съм как роднина забива нож в гърба!Така, че не всички роднини са помагащи, даже напротив някой са зли, завистливи.

Така е ! Но аз не го пожелавам на никого, защото в навечерието на най светлите празници , човек винаги се сеща за роднините си. Аз вече от 4 г. не съм прекарвала Коледа с моите Дано никой и никога не усети горчивия вкус на това предателство !

Така е ! Но аз не го пожелавам на никого, защото в навечерието на най светлите празници , човек винаги се сеща за роднините си. Аз вече от 4 г. не съм прекарвала Коледа с моите Дано никой и никога не усети горчивия вкус на това предателство !

Абе понякога и да искаш да прекараш празниците с роднини, не винаги е приятно преживяване...Не са едностранчиви нещата от живота това е истината...Никога дадено нещо няма само една страна, винаги има повече от една страна, повече от една гледна точка...

" Не вярвай на приятел, щом те хвали, когато приживяваш дни честити !

Приятелството си познава в нещастията и в бедите ! "

" Не вярвай на приятел, щом те хвали, когато приживяваш дни честити !

Приятелството си познава в нещастията и в бедите ! "

Не вярвам вече...опарих се жестоко не искам вече...!!!

Никога няма да си застрахована, мила моя, но дано никога вече не те застига тежката ръка на придателството !

Винаги те прецаква най-близкия ти приятел, това е реалността за жялост

Вярно е! Предава те винаги човекът, от който най малко очакваш...Но пък ти трупаш опит и се научаваш да не се предоверяваш

Вярно е! Предава те винаги човекът, от който най малко очакваш...Но пък ти трупаш опит и се научаваш да не се предоверяваш

Аз казвам за да оцелееш трябва да си непукист/май така се пише / и да не те боли *** за никои :

Аз казвам за да оцелееш трябва да си непукист/май така се пише / и да не те боли *** за никои :

Така е, защото боли само, ако наистина изпитваш истински чувства. Но не може вечно да си непукист. И аз се опитвам да бъда, защото много съм се парила от прекалетото доверие в някои хора. Затова нека имаме винаги едно на ум, когато се доверяваме дори на наи-добите си приятели, защото това пресателство боли най-много.

Предателството е мн гадно нещо особено е ако е от човек,от който най-малко го очакваш мн боли и след това по-трудно се доверяваме на хората.Гадно нещо си е

Предателството е позорно явление, което се проявява (за съжаление) много често днес!

Предателството е низко качество на личността!

Може би, но не би...това е неправилно не бива да предаваш някой на който казваш, че държиш, предадеш ли го всичко свършва там...защото доверие и приятелство истинско трудно се гради...А това дали помагаш на друг, докато предаваш единия тва е гадория....

Може и да си правя, че понякога колкото и да искаш не можеш да помогнеш на някой...и колкото и да даваш някак си нищо не се получава...

Лошото е че след като предадеш някой - край...свършено е с доверието..завинаги...и какво остава..само празнота..и болка...В един момент ти се струва, че целият свят от който си заобиколен е един ОГРОМЕН ФАЛШ... и ти се иска...просто да избягаш от него...

Предателството ли, ами според мен това е най-лошото нещо след лъжата и брака (за бракът се шегувам до някаква степен ). Просто след като те излъжат веднъж и доверието ти към въпросния човек е подложено на всякакво съмнение от до... за всяка дума... предавали са ме хора които познвам от детските си години, чувството хич не е хубаво

Предателството ли, ами според мен това е най-лошото нещо след лъжата и брака (за бракът се шегувам до някаква степен ). Просто след като те излъжат веднъж и доверието ти към въпросния човек е подложено на всякакво съмнение от до... за всяка дума... предавали са ме хора които познвам от детските си години, чувството хич не е хубаво

естествено че така..нали взаимоотношенията между двама души се градят на една единствена дума - ДОВЕРИЕ... и когато те предадат..когато то изчезна...къв е смисъла...А без СМИСЪЛА... нищо няма значение...просто всичко ти е равно...изгубиш ли доверието...губиш СМИСЪЛА...ГУБИШ ВСИЧКООООООООООООООООООООО.............................

Ами да ти забият нож в гърба

точно когато не си очаквала.

Ами да ти забият нож в гърба

точно когато не си очаквала.

Да, но ножът се забива не само в гърба.

Например Цезар задава въпрос на "приятел", умирайки: "И ти ли Бруте?"

Лошото е че след като предадеш някой - край...свършено е с доверието..завинаги...и какво остава..само празнота..и болка...В един момент ти се струва, че целият свят от който си заобиколен е един ОГРОМЕН ФАЛШ... и ти се иска...просто да избягаш от него...

Така е...всичко ти се струва Просто един Фалш!

Да, но ножът се забива не само в гърба.

Например Цезар задава въпрос на "приятел", умирайки: "И ти ли Бруте?"

Повечето пъти е точно в гърба!

За мен предателството е нещо непрощаемо ! Щом ме е предал да ходи се *** !

Какво за вас е предателството?

Как го разбирате Вие...

Кога разбирате, че някой Ви е предал?!

И по какво квалифицирате някой като предател?

ПП. Ако темата не е за тук моля да се премети в нужния раздел...мерси

По тази тема може да се говори безкрайно. Първото нещо което ми идва на ум е ,че това е нещо отвратително,подло ,долно.......... Предателят е гадна твар която не заслужава да живее. Най-добре е да разбереш ,че си предаден преди да са настъпили последствията така поне имаш някакъв шанс

да реагираш на време и ако е възможно да оправиш нещата . Във всеки случай ,колкото по-рано толкова по-добре, иначе лошо. Не бъдете наивни! Това

е противоотровата. Човек трябва да е много тъп за да не разбере, че е предаден.За съжаление в повечето случаи добрите хора стават жертва на предателство. Те просто са по-доверчиви от мръсниците.Особено идеалистите ,те най-много си патят.Предателят се познава по действията му . Но много лошо е да набедиш някого , че епредател , а после да се окаже че не е. Като пример мога да посоча тъжната история на поп Кръстьо , който до края на живота си носи бремето на всенародното презрение и омраза ,че е предал Левски и едва години по-късно ,след сърта му , дори след смърта на всичките му роднини ,някой се сети да проследи хронологията на събитията, от което се видя че човекът си е бил точен. Тогава вече и документален филм за жвота му направиха, и дневника му из някаква библиотека избутаха, ама както казват,първо ти избодат очите,па ти кажат "извинявай". Само че за поп Кръстьо и това не е имало. Нито за него ,нито за фамилията му. Всички те до края на живота си невинни носят позора за предателство, което не са извършили. Просто години на ред такава беше комунистическата политика, да казват , "виждате ли колко лоши са поповете и за какво ни е тази църква". Сега джами и ходжи превъзнасят и спонсорират, но това е др. тема. Ще драсна още някой ред когато имам време.

Редактирано 25 март 200818 г. от x3m4eto (преглед на промените)