Дали само болката събира хората?!

Дали само страданието и болката събира хората и ги прави по-близки?!

Според мен ДА...

НЕ мисля, че веселието ги прави близки...

Аз мисля, че болката се забравя много по -бавно от колкото веселбата...понеже самия живот е Болка!

Дори да те настъпят в автобуса, дори някой да ти каже дума на криво, омразата, злобата и всички тези грозни и болящи неща, ни заобикалят...

Когато близките ни хора страдат и ние страдаме, и болката остава в нас, като рана която може и да не зарастне...

Понякога когато виждам страданието на хората около мен ми идва да плача без да спирам, сякаш искам да взема болката им и да им помогна по този начин, но не мога...мога само да състрадама с тях, и да плача...Помоща понякога е невъзможна...

Лошо е когато видиш болка да останеш безчувствен, сякаш всички сетива в теб са мъртви...

Когато видя безчуствието на хората страдам...боли ме...

Дори и да ми се присмеят няко на написаното поне знам, че имам душа, поне нея не могат да ми вземат...

Грозното в хората се вижда понякога лесно, понякога е прекалено прикирито и фалшиво...Но фалша рано или късно се разкрива...По-добре рано, от колкото късно, но още по-добре да не се случва да е Никога...Ако е никога някой остава лъган цял живот...

Видях как един колега излъга жена си в мое присъствие, обади и се по телефона и и каза, че е някъде където не беше в действителност!Но какво ли е лъжата в днешно време?!Та нали днес Всеки го прави...Но ти Всеки ли си?Аз мисля, че ти не си Всеки...Ти си този който искаш да си, ти си това, което искаш да си...И от теб зависи дали ще се гордееш с себе си или ще мразиш съществото, в което са те превърнали заобикалящите хора...

Защо го пиша това се питаш?!Може би заради теб...може би писаното си струва, а може би на някой ще му е смешно...е и ?!Всеки сам избира кой да е, какъв да е...и дали ще остане нещо след него...

Пиша това в памет на баба ми, която адски много обичам и адски много ми липсва, знам, че там където е тя е добре, макар, че не е при мен...но знам, че някой ден ще я видя...Знам го...

Тя беше прекрасен човек, гордея се с нея, гордея се че тя беше достоен човек, с огромно и добро сърце...Никога няма да я забравя..на никой зло не е направила...Лисваш ми бабо...

Бъди щастлива тъм където си, там където искаше да си, за да не пречиш на никой...НЕ пречеше на никой...никога не си пречила...Обичам те...Искам някой ден и моите деца и внуци да се гордеят с мен и да ме помнят...както аз теб...Обичам те!

Посвещавам това на баба ми, която почина от рак на гърдата...Гордея се с личноста, която беше тя...

Ангелче, приеми моите съболезнования за баба ти.

На въпроса ти бих отговорила така: да, болката събира хората с "подобни" души, със сродни души. Споделяйки болката с някого, ние разкриваме душата си, а щом го правим, най-вероятно му имаме доверие и така си ставаме още по близки. Неговата болка става наша, както и нашата -негова. Но това се случва както с приятелите ни, така и с някой, който ни става повече от приятел,а именно спътник в живота

Но въпреки това смятам, че и хубавите моменти също ни сближават. Особено с любимия човек се помнят много такива, и то за много време

Съжалявам за баба ти.

Аз също много тежко приех смъртта на дядо ми, но живота е такъв...един умира, друг се ражда.

Според мен болката сближава хората, но за кратко, мисля, че тя също и разделя хората. Не знам, мен когато ме боли много за даден човек, предпочитам да остана сам с мъката си, и сам да я преодолея. Може би не е правилно, но така съм избрал. Мился, че веселбата повече сближава хората, отколкото болката. Все пак, ние българите сме хора, които обичаме да се веселим и търсим непрестанно поводи за това. Според мен това ни спасява от ежедневието, което в България е доста неприятно понякога. Винаги, когато усещам, че трябва да се разтоваря, търся веселбата, търся приятелите, без които не мога. С тях "презареждам батерийте", ако мога така да се изразя.

Съболезнования и от мен, Ангелче !

Няма по страшно нещо от това, да ни напусне роднина. През последните 2 години загубих доста близки хора и това ме накара да осъзная, колко много безмислица се трупа в живота ни - обръщаме внимание на несъществени неща, а подминаваме истински важнете ! Поплачи си, дано малко поне ти олекне !

Съжалявам за баба ти,миличка

Но тя е добре,повярвай ми,и отново ще сте заедно-когато и ти се прибереш у Дома

Съжалявам за баба ти,миличка

Но тя е добре,повярвай ми,и отново ще сте заедно-когато и ти се прибереш у Дома

Знам мила...тя е на по-добро място от това в което живеем ние...

Това исках да обесня, че баба ми за мен е жива, тя е жива в сърцето ми и никога не ще я забравя...затова за мен тя е жива...Защото я обичам...на някой може и да му е смешно това, но любовта към хората които обичаш може да е вечна и нищо не ще може да ги раздели...нито смърт дори...

Знам мила...тя е на по-добро място от това в което живеем ние...

Това исках да обесня, че баба ми за мен е жива, тя е жива в сърцето ми и никога не ще я забравя...затова за мен тя е жива...Защото я обичам...на някой може и да му е смешно това, но любовта към хората които обичаш може да е вечна и нищо не ще може да ги раздели...нито смърт дори...

Питаха ме защо не ходя на гроба на татко-ами защото той не е там,какво да правя аз пред някаква купчина пръст

Той не е забравен нито за миг от мен,той е жив в Душата ми и ми липсва,много

Но знам че е добре,а и няколко пъти се убедих че бди над мен и ме закриля

А Адът е тук,на земята

Аз се уморих да се боря с вятърни мелници-както и ти

Ама няма начин-трябва да сме тук и да си пишем у тефтерите

Едно приятелче нон стоп ми праща смс-и-как иска да се самоубие-и не мога да му помогна изобщо

Та се чувствам по-скоро като Моканина на Йовков,а не като Албена

.....

Бъди щастлива тъм където си, там където искаше да си, за да не пречиш на никой...НЕ пречеше на никой...никога не си пречила...Обичам те...Искам някой ден и моите деца и внуци да се гордеят с мен и да ме помнят...както аз теб...Обичам те!

...

Повярвай ми, тя е щастлива там, където се намира сега ....

И аз често мисля за тях-за хората,които вече не са до мен в реалния свят,разговарям с тях,помня до най-малки подробности лицата им,гласовете им,обичта им...

Баба ми-с червена престилка,дребничка и винаги усмихната...Неистово обичаща децата си-баща ми и леля ми!Винаги заспиваше вечер докато ми разказваше приказка и никога не каза "не" на моите прищевки...една година откак я няма...

Дядо ми-помня как ме водеше за ръка до пекарната на село и ми пееше народни песни,дядо имаше най-хубавия глас и най-силните ръце.До последния си дъх косеше сам тревата на село,а беше на 82 години...седем години минаха от тогава.

Брат ми...Помня всяка клетка от духа и тялото му,всеки тон на гласа му,всеки жест...Помня обичта му!Нашата обич!И сега като затворя очи виждам сините му очи,виждам дългите му пръсти по пианото,чувам смеха му...Години наред тичах да отворя вратата щом звъннеше с надеждата да е той,години наред виках след високите руси момчета,като мислех,че съм го видяла...Петнайсет години вече...Все тичам и го търся,знам че е до мен и вътре в мен,но понякога болката е толкова силна...

И аз често мисля за тях-за хората,които вече не са до мен в реалния свят,разговарям с тях,помня до най-малки подробности лицата им,гласовете им,обичта им...

Баба ми-с червена престилка,дребничка и винаги усмихната...Неистово обичаща децата си-баща ми и леля ми!Винаги заспиваше вечер докато ми разказваше приказка и никога не каза "не" на моите прищевки...една година откак я няма...

Дядо ми-помня как ме водеше за ръка до пекарната на село и ми пееше народни песни,дядо имаше най-хубавия глас и най-силните ръце.До последния си дъх косеше сам тревата на село,а беше на 82 години...седем години минаха от тогава.

Брат ми...Помня всяка клетка от духа и тялото му,всеки тон на гласа му,всеки жест...Помня обичта му!Нашата обич!И сега като затворя очи виждам сините му очи,виждам дългите му пръсти по пианото,чувам смеха му...Години наред тичах да отворя вратата щом звъннеше с надеждата да е той,години наред виках след високите руси момчета,като мислех,че съм го видяла...Петнайсет години вече...Все тичам и го търся,знам че е до мен и вътре в мен,но понякога болката е толкова силна...

А аз дори не съм виждала дядо си, майка ми беше още бременна когато той почина...а беше млад...знам само хубави неща за него и го обичам въпреки, че не съм го виждала никога...Бил е забавен човек, можел е да готви добре...и е знаел как се сервира, може би ми се иска да го познавах, но уви...

А аз дори не съм виждала дядо си, майка ми беше още бременна когато той почина...а беше млад...знам само хубави неща за него и го обичам въпреки, че не съм го виждала никога...Бил е забавен човек, можел е да готви добре...и е знаел как се сервира, може би ми се иска да го познавах, но уви...

Това е наистина много тъжно. Приеми моите най искрени съболезнования.

Питаха ме защо не ходя на гроба на татко-ами защото той не е там,какво да правя аз пред някаква купчина пръст

Той не е забравен нито за миг от мен,той е жив в Душата ми и ми липсва,много

Но знам че е добре,а и няколко пъти се убедих че бди над мен и ме закриля

А Адът е тук,на земята

Аз се уморих да се боря с вятърни мелници-както и ти

Ама няма начин-трябва да сме тук и да си пишем у тефтерите

Едно приятелче нон стоп ми праща смс-и-как иска да се самоубие-и не мога да му помогна изобщо

Та се чувствам по-скоро като Моканина на Йовков,а не като Албена

Права си така е ...тук на земята е...

А тези които обичаш ще останат завинаги в сърцето ти...

Но още по-тъжно е за майка ми, реално тя е сираче...

Интересна концепция и мнения но за съжаление болката може да събере 2 ма човека само ако върят в един и същи казан...... не , болката сплотява, предизвиква съчувствие в околните и радост в сърцата им че не са ти на мястото

За ваше и мое съжаление ,болката разделя и отчуждава хората , в много случаи озлобява към околните и обществото, най-лошото настъпва когато стане НАЧИН НА ЖИВОТ...

За да повдигате такава тема е добре първо да определите за каква болка става дума защото измеренията и са различни и строго индивидуални за всеки човек, от там и възприятията и мнението на всеки ще е различно.....

Редактирано 22 декември 200718 г. от mirovk (преглед на промените)

Интересна концепция и мнения но за съжаление болката може да събере 2 ма човека само ако върят в един и същи казан...... не , болката сплотява, предизвиква съчувствие в околните и радост в сърцата им че не са ти на мястото

За ваше и мое съжаление ,болката разделя и отчуждава хората , в много случаи озлобява към околните и обществото, най-лошото настъпва когато стане НАЧИН НА ЖИВОТ...

За да повдигате такава тема е добре първо да определите за каква болка става дума защото измеренията и са различни и строго индивидуални за всеки човек, от там и възприятията и мнението на всеки ще е различно.....

Болката от страданието- примерно някой е болен от нещо неизлечимо или нещо, болен- страда от някаква болест...когато близък човек страда, не можеш да си безучастен към страданието му...освен, ако ...

Не става въпрос някой умишлено да кара някой да страда...или неосъзнавайки какво причинява на човека до себе си да го кара да страда нарочно сякаш...

Когато си съпричастен с другия, не можеш да се отчуждиш...можеш да се отчуждиш когато не си съпричастен нито към плача на другия, нито към радостта на другия...

Веднъж прочетох надпис на стената на един блок - "When you look into an abyss, the abyss also looks into you."

Болката събира и разделя хората кара ги да бъдат истински.

Редактирано 23 декември 200718 г. от djulss (преглед на промените)

много общо зададен въпрос.

Веднъж прочетох надпис на стената на един блок - "When you look into an abyss, the abyss also looks into you."

Болката събира и разделя хората кара ги да бъдат истински.

Болката от страданието- примерно някой е болен от нещо неизлечимо или нещо, болен- страда от някаква болест...когато близък човек страда, не можеш да си безучастен към страданието му...освен, ако ...

Не става въпрос някой умишлено да кара някой да страда...или неосъзнавайки какво причинява на човека до себе си да го кара да страда нарочно сякаш...

Когато си съпричастен с другия, не можеш да се отчуждиш...можеш да се отчуждиш когато не си съпричастен нито към плача на другия, нито към радостта на другия...

И това ли е общо казано според теб?

От поста ти се вижда че, наистина трябва да разграничиш първо нащата и след това да поставяш темата за болката.

Защо си мислиш че има само едно измерение на болката?!? ти колко РАЗНОВИДНОСТИ (вида) болка си изпитал/а?

ако прочетеш внимателно поста ме ще разбереш че говоря от гледна точка на ТОЗИ КОЙТО ГО БОЛИ а не от гледна точка на тези които можеби му съчувстват.....това че някой евентуално го боли (съчувства) покрайтеб, не те сплотява с него зашото той НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ти как се чувстваш и най-лошото е че НИЩО не може да направи, просто не зависи от него!

Човек който си мисли че с физическата болка (поради болест или друго) се изчерпват нещата ,е по-добре да не започва такава тема просто говорим на различни езици.

Темата е доста сложна , и може да се напише трактат по нея.

От поста ти се вижда че, наистина трябва да разграничиш първо нащата и след това да поставяш темата за болката.

Защо си мислиш че има само едно измерение на болката?!? ти колко РАЗНОВИДНОСТИ (вида) болка си изпитал/а?

ако прочетеш внимателно поста ме ще разбереш че говоря от гледна точка на ТОЗИ КОЙТО ГО БОЛИ а не от гледна точка на тези които можеби му съчувстват.....това че някой евентуално го боли (съчувства) покрайтеб, не те сплотява с него зашото той НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ти как се чувстваш и най-лошото е че НИЩО не може да направи, просто не зависи от него!

Човек който си мисли че с физическата болка (поради болест или друго) се изчерпват нещата ,е по-добре да не започва такава тема просто говорим на различни езици.

Темата е доста сложна , и може да се напише трактат по нея.

Аз дадох пример...дадох една моя гледна точка...Не съм казала, че в това се изчерпва самото понятие!

Ти можеш да обясниш твоята гледна точка и твоето разбиране за нещатата...Никой не казва, че трябва да се съобразяваш с моите гледни точки и разбирания, за това е пусната и темата...

Весели празници!

П.П. И до някъде въпроса беше реторичен, но само до някъде...защото може да се тълкува по различен начин, нормално е...колкото хора толкова и мнения...

офф топик

как е по-добре да живея и да вървя напред с болката си (любовна) или в по-добре да се опитам да я изтрия за винаги от съзнанието си?

Нормално ли е когато вече си мисля, че всичко между нас е история която едвам си спомням и изведнъж всичко започва пак от момента в койото е спряло преди месеци?

извинявам се за отклонението

Редактирано 23 декември 200718 г. от djulss (преглед на промените)

Веднъж прочетох надпис на стената на един блок - "When you look into an abyss, the abyss also looks into you."

Болката събира и разделя хората кара ги да бъдат истински.

Аbyss-бездна ли значеше....

Не ,не само болката и страданието събират хората.Понякога и ги разделят.Но ако успееш да гледаш бездната и да не се изплашиш,няма никога вече да изпиташ страх...Лошото е че ще плашиш тези които се плашат от бездната,но това няма голямо значение...

Редактирано 23 декември 200718 г. от neo2311 (преглед на промените)

Аbyss-бездна ли значеше....

Не ,не само болката и страданието събират хората.Понякога и ги разделят.Но ако успееш да гледаш бездната и да не се изплашиш,няма никога вече да изпиташ страх...Лошото е че ще плашиш тези които се плашат от бездната,но това няма голямо значение...

защо ги плаша?

бездна означава.

Редактирано 23 декември 200718 г. от djulss (преглед на промените)

защо ги плаша?

бездна означава.

Ще ги плашиш ,ако ти си гледал в бездната,а не ако си го прочел на някаква стена само. С мен понякога е така...просто споделям опит,може би...

аз също! и за това те питам защо ги плашим понякога?

аз също! и за това те питам защо ги плашим понякога?

Някой се плашат, винаги!Познай защо!?

офф топик

как е по-добре да живея и да вървя напред с болката си (любовна) или в по-добре да се опитам да я изтрия за винаги от съзнанието си?

Нормално ли е когато вече си мисля, че всичко между нас е история която едвам си спомням и изведнъж всичко започва пак от момента в койото е спряло преди месеци?

извинявам се за отклонението

Понякога е по-добре да я изтриеш от съзнанието си, ако е само болка...

Лошото е че ще плашиш тези които се плашат от бездната,но това няма голямо значение...

Да, плашиш ги...защото за тях живота е хихикане...а за теб не...това е една от причините...

Дали само болката събира хората?!

Дали само страданието и болката събира хората и ги прави по-близки?!

Според мен ДА...

НЕ мисля, че веселието ги прави близки...

Аз мисля, че болката се забравя много по -бавно от колкото веселбата...понеже самия живот е Болка!

Дори да те настъпят в автобуса, дори някой да ти каже дума на криво, омразата, злобата и всички тези грозни и болящи неща, ни заобикалят...

Когато близките ни хора страдат и ние страдаме, и болката остава в нас, като рана която може и да не зарастне...

Понякога когато виждам страданието на хората около мен ми идва да плача без да спирам, сякаш искам да взема болката им и да им помогна по този начин, но не мога...мога само да състрадама с тях, и да плача...Помоща понякога е невъзможна...

Лошо е когато видиш болка да останеш безчувствен, сякаш всички сетива в теб са мъртви...

Когато видя безчуствието на хората страдам...боли ме...

Дори и да ми се присмеят няко на написаното поне знам, че имам душа, поне нея не могат да ми вземат...

Грозното в хората се вижда понякога лесно, понякога е прекалено прикирито и фалшиво...Но фалша рано или късно се разкрива...По-добре рано, от колкото късно, но още по-добре да не се случва да е Никога...Ако е никога някой остава лъган цял живот...

Видях как един колега излъга жена си в мое присъствие, обади и се по телефона и и каза, че е някъде където не беше в действителност!Но какво ли е лъжата в днешно време?!Та нали днес Всеки го прави...Но ти Всеки ли си?Аз мисля, че ти не си Всеки...Ти си този който искаш да си, ти си това, което искаш да си...И от теб зависи дали ще се гордееш с себе си или ще мразиш съществото, в което са те превърнали заобикалящите хора...

Защо го пиша това се питаш?!Може би заради теб...може би писаното си струва, а може би на някой ще му е смешно...е и ?!Всеки сам избира кой да е, какъв да е...и дали ще остане нещо след него...

Пиша това в памет на баба ми, която адски много обичам и адски много ми липсва, знам, че там където е тя е добре, макар, че не е при мен...но знам, че някой ден ще я видя...Знам го...

Тя беше прекрасен човек, гордея се с нея, гордея се че тя беше достоен човек, с огромно и добро сърце...Никога няма да я забравя..на никой зло не е направила...Лисваш ми бабо...

Бъди щастлива тъм където си, там където искаше да си, за да не пречиш на никой...НЕ пречеше на никой...никога не си пречила...Обичам те...Искам някой ден и моите деца и внуци да се гордеят с мен и да ме помнят...както аз теб...Обичам те!

Посвещавам това на баба ми, която почина от рак на гърдата...Гордея се с личноста, която беше тя...

Теб болката(каквато и да е тя) сплотила ли те е с някого?Бих казала,че трудностите сплотяват хората,но не и болката.