здравейте на всички!

Влюбени и раннобудни птички.

Хайде друга тема да започнеме сега

и стига сте говорили за любовта,

че горката се изтърка

като платното на Биляна.

Да,наистина,така е

стига и това е!

Я кажете ми сега

ще започне ли дъжда?

Тук в града ни вятър духа,

ще изкарвам аз кожуха.

Утре на пазар ще ходя,

но ако вали къде ще бродя?

Че пазара ни богат-

знаете ли го- в Димитровград.

Малко лоша слава ни се носи

има хиляди въпроси:

-Дали сме паралии-пазарджии

или фолкаджии-чалгаджии?

Построиха ни уж дискотека,

там по пътя към градската библиотека.

Че във смотания град,

дискотека няма-чак да те е яд!

Аз мисля че ще остарея,

така за дискотека да копнея.

Но Хасково е близо тук

на танци ходим там на пук,

а Пайнер да си стяга той торбите

и да отваря на таз дискотека вратите!

Да,наистина,така е

стига и това е!

Я кажете ми сега

ще започне ли дъжда?

Тук в града ни вятър духа,

ще изкарвам аз кожуха.

Утре на пазар ще ходя,

но ако вали къде ще бродя?

Че пазара ни богат-

знаете ли го- в Димитровград.

Малко лоша слава ни се носи

има хиляди въпроси:

-Дали сме паралии-пазарджии

или фолкаджии-чалгаджии?

Построиха ни уж дискотека,

там по пътя към градската библиотека.

Че във смотания град,

дискотека няма-чак да те е яд!

Аз мисля че ще остарея,

така за дискотека да копнея.

Но Хасково е близо тук

на танци ходим там на пук,

а Пайнер да си стяга той торбите

и да отваря на таз дискотека вратите!

Че ще вали ли?Че нема?

Времето в Сливен често се променя,

ту слънце изгрява,

ту облак изплава

дискотеки тук си има за сега

нали бизнесмен ни е кмета

и бивша фудболна звезда

Мъндев-сливенската мутра

на него по нищо не отстъпва,

гледам пак направил нова кръчма

Хайде друга тема да започнеме сега

и стига сте говорили за любовта,

че горката се изтърка

като платното на Биляна.

Тук не ще се съглася,

даже готова съм да споря.

Гласът си аз ще извися,

за любов без спир мога да говоря

Любовта е неразделна част

от живота ни- така кратък,

носи ни тя безгранична сласт,

поглъщаме я като гладник своя залък

Темата прекрасна е вече дни наред безгласна.

Къде сте вие римоговорители?

Веселата рима със шега

като балсам е за ранената душа.

С усмивка трие римата сълза.

Развеселява всички тя.

Като малка бях голяма индианка,

с лъкове и със пера.

Ех къде ли са сега,

ъоъ-уъу-оуъ да изрева?

Атлантида не потъна ли веднъж

дет Платон разправяше така?

Гледам тук в тази римна ръж

си е радостна сега

p.s. ха добро утро утро да ви кажа

преди да са ми го развалили

Надявам се и за мен

да е хубав този ден.

Тази седмица аз почивам,

до къничко ще се успивам

Ровя

стара

рана

боли

жестоко

незная

как

да

я

махна...

Желая

да

забравя

всичко,

но

не мога

не зная

как

дори...

Но

зная

как

боли.

Любов

тя

е

лъжа

не

вярвам

в

нея.

Дете

очи

сълзи

мълчи

боли

крещи

умира.

Искам

усмивки

прегръдка

топла

подкрепа

вярна

вярност

сила

доверие

живот

истината!

каквато

и

да

е

тя

но

истината!

Иначе

съм

загубена

отново.

Шептя

думи

не

ми

останаха

сълзите

изплаках

душата

продадох

за

капка

любов.

Празна

съм

тлея,

но

не

желая

така

да

е.

Надежда

има

ли,

не зная,

но

чакам

нещо

дано

каквото

и

да

е

да

е

Добро.

^^ANGELSING^^

Добро утро и усмивки на всички

Магарета,петли и птички,

На ангели и котки кръвожадни,

на принцове,принцеси и жаби.

Слънчицето е добро и сгрява душичките

На амеби и тревички. И на човеци-ако ги има.

Потребител днес ще си почива,

аз пък на работа отивам.

Атлантида не потъна ли веднъж

дет Платон разправяше така?

Гледам тук в тази римна ръж

си е радостна сега

...

Платон е мъдър и достоен мъж,

От най-дълбока древност

доказвал го е не веднъж.

Потъвала съм мнооого аз

Но не съвсем, не съвсем...

И светъл ще е още моя ден.

С Атлантида на Платон

и на Жул Верн със балон

с барон Мюнхаузен на Луната

...цял ден пълня си главата

Напълно непозната,

във виртуалното пространство

отскоро аз се появих.

И неочаквано за мен за ден

със пет звездички се сдобих.

След туй пък пак за ден се те стопиха

и ей ги на - останаха ми три сега.

Озадачава ме това движение,

за всяко нещо търся аз причина,

А тук резона липсва, има само рима.

Както и да е,

над мен е звездното небе-

с безброй звезди,безброй луни-

не може никой тях да угаси.

И там раждат се и умират звезди,

но не със тази скорост-

Боже опази!

Измамни светлинки и на материята "кукичките" малки

не ме вълнуват много и никога не са.

Един истински приятел, обаче,

това наистина си струва във света,

и не само в материалния ще е това.

В пролетна депресия съм ей,

не знам кога ли ще ми се пей.

Иде ми да ревна и да плача,

за никого ли нищо аз не знача?

Кога ли ще се върне радостта

и пак с усмивка на уста

да съм щастлива поне малко

ако не стане скоро,ще е жалко.

А иначе обичам веселбите,

сбирките,купоните,кръчмите,

а днес не ми е до това,

защото съм потънала сама

Мила Гена, ти недей тъжи

и с депресията се бори,

щото туй не е шега,

сериозна може много да стане тя.

Така че за себе си се погрижи,

на себе си приятел си бъди.

Слънцето свети лъчезарно

и птичките пеят - за всички, и за теб са те.

Депресията на серотонина се дължи,

разходките и слънчевите лъчи

далеч от теб ще я изгонят.

Ако друго не помага-

бутилка червено вино отвори.

Но умна бъди.

И пак ми пиши.

Звездите мълчаливо ни намигат

надсмиват се над людовия гмеж

и плезят се през телескопите опулени

над нашия отколешен копнеж

http://vbox7.com/play:3c697c97

Редактирано 19 март 200818 г. от valentinus (преглед на промените)

Мила Гена, ти недей тъжи

и с депресията се бори,

щото туй не е шега,

сериозна може много да стане тя.

Така че за себе си се погрижи,

на себе си приятел си бъди.

Слънцето свети лъчезарно

и птичките пеят - за всички, и за теб са те.

Депресията на серотонина се дължи,

разходките и слънчевите лъчи

далеч от теб ще я изгонят.

Ако друго не помага-

бутилка червено вино отвори.

Но умна бъди.

И пак ми пиши.

Да естествено,ще пиша,

не мога аз да те отпиша,

страхотни думи ти ми каза

и ме накара аз да сляза

на пролетното слънце вън

и да не бъда аз във сън.

Никога не съм сама,

но понякога се чувствам ей тъка.

Защо ли,ами щото съм човек

и живея в труден век.

Но вие тука в"калдата"

ми дарявате усмивка на устата.

Така се радвам ,че ви има!

Калдата е незабравима!

Редактирано 20 март 200818 г. от genatraikova (преглед на промените)

Аз рими не мога да редя,

затва ще си ударя един шамар

Аз рими не мога да редя,

затва ще си ударя един шамар

Стой, не удряй си шамар

ей сега ще те науча -

хващам песен за другар

и по нея рими суча

Сърцето ми не е пътека

да минеш и да си заминеш

Сърцето ми не е камина

да се стоплиш и да я отминеш

Сърцето ми е Храм

Влезеш ли оставаш там!

Тук и да споря, не ще успея

да преборя истината...

Умея да пея, но живея

тъй както творя....

Днес ми е пак гаден ден,

все някой ще се заяде със мен.

Много тъпо е нали,

а пък вънка пак вали.

И в синхрона на стихотворението,

малко ми се оправи настроението.

Много ви мерси на вас,

че прочетохте на глас!

Вчера бе много забавано,

гости мили имахме си тук

Макар че за тях времето бе коварно,

аз му се искефих ей така-напук

От лаф на лаф мина целият ден,

посмяхме се и с магаре едно,

въпреки че според мен

дори и то не знаеше защо

Куп поети се бяхме събрали,

но тоз ден рими не редихме

На топличко се бяхме скатали,

от смях направо се опиянихме

Кораво време

сломено бреме

живот нелек

запей до век...

Вчера бе много забавано,

гости мили имахме си тук

Макар че за тях времето бе коварно,

аз му се искефих ей така-напук

От лаф на лаф мина целият ден,

посмяхме се и с магаре едно,

въпреки че според мен

дори и то не знаеше защо

Куп поети се бяхме събрали,

но тоз ден рими не редихме

На топличко се бяхме скатали,

от смях направо се опиянихме

Късметлии сте Вие големи ,

че можете един друг да прегърнете

и с усмивка истинска да си отвърнете...

Не виртуално само да ги нареждате,

а с очи - истински да се поглеждате...

И да споделяте смях , трепети и вълнения

това е цяло приключение...

А аз си седя тук в недоумение ,

кога ли ще видя на живо и аз

приятелите мои - истински?!

Да споделим смеха, неволите

и слънчевите дни...

За това мечтая и копнея аз сега

със цялото си сърце и душа...

На живо приятели се събират,

когато следват зовът на сърцата.

Когато песни пее душата

и слънчев дори и в мъгла е денят.

Не пришпорвай съдбата,

а почакай до дата, в която

нещата от самосебе си ще се подредят.

(привет на всички тук)

На живо приятели се събират,

когато следват зовът на сърцата.

Когато песни пее душата

и слънчев дори и в мъгла е денят.

Не пришпорвай съдбата,

а почакай до дата, в която

нещата от самосебе си ще се подредят.

(привет на всички тук)

Привет и на теб 'Stefy_na' ,

в името ти музика ли е това,

което чуват моите уши,

което виждат моите очи..?

Това ли казваш е съдбата,

да чакам търпеливо някаква си дата..?

Но да чакам твърде дълго не умея,

защото истински така не се живее

без да можеш за зърнеш очите обичани,

без да можеш да изкажеш думите сричани...

без да усетиш приятелско рамо

и да потъваш ти във снимките само...

Да зная,че изисква се търпение,

но това за мен не е решение...

Защото живота ни в чакане

тъй-бързо отминава,

че се чудим после какво ни остава?

Само от спомените да се сгряваме,

за времена далечни, свидни...

Без за миг да ги забравяме-

прителите наши безценни и мили

Свободни да долитат в мислите ни и съня,

без да ги плаши пороя на дъжда

без да следват времена и дати,

без да слушат гласа на съдбата...

И в едно мигновение да са тук във сърцата ни...

Късметлии сте Вие големи ,

че можете един друг да прегърнете

и с усмивка истинска да си отвърнете...

Не виртуално само да ги нареждате,

а с очи - истински да се поглеждате...

И да споделяте смях , трепети и вълнения

това е цяло приключение...

А аз си седя тук в недоумение ,

кога ли ще видя на живо и аз

приятелите мои - истински?!

Да споделим смеха, неволите

и слънчевите дни...

За това мечтая и копнея аз сега

със цялото си сърце и душа...

Вярно, че живият допир е незаменим,

пред виртуалния го предпочитам аз.

Очи в очи погледи да си разменим

и да се забавляваме час след час

А нашите другарчета, редящи рими,

са истински съкровища, слънца.

Станаха набързо нашите любими,

радваме им се като на малки деца