31 години от убийственото земетресение

В най-черния петък за Свищов – 4 март 1977 г. точно в 21, 24 ч. започва най-убийственото земетресение в историята на България.

Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и безшумно, но коварно раздвижва земята под града, а разрушенията погребват близо 250 души. Официалната статистика за жертвите и днес е многократно занижена.

Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, из улиците плъпват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове

Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове. Блок № 1 на ул. “Георги Матев” 1 и общежитието на “Свилоза” са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв шанс – семейството е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди сграда. По зла ирония на съдбата многолюдната челяд е на гръцки партизани, подирили спасение в България.

Общежитие на “Свилоза” дава “само” 45 жертви.

Истински късмет е, че общежитието е било младежко и във вечерния час е било полупразно. Всички загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов. За разлика от съседния осеметажен блок изпод руините на общежитието са измъкнати и доста оцелели по чудо в кухините на падналите вертикално пакети. Последната спасена е късметлийката Дочка Любенова, открита на втория ден. Тялото й било затиснато, а около главата й имало съвсем мъничко, но достатъчно място, колкото да диша.

Побелелият още тогава, днес 77-годишен спасител Георги Тодоров, връща лентата на ужасите. “Труповете, които вадехме, се караха в специално хале. Първият мъртвец, който ни докараха, беше младият работник Николай Савов от с. Ореш. Следващата беше красивата като киноактриса 27-годишна лекарка Олга Василева - най-хубавата жена в Свищов.

След нея положихме телцето на 10-месечното й бебе. И досега сънувам зловещата картина на наредените по земята найлонови чували с човешки останки. Сигурно до края на живота ми ще ме преследва и кошмарът на 27-те детски трупчета. Седем от тях бяха бебета, ненавършили и 9 месеца. Един до друг наредихме четеричленното семейство на приличащата на ангел и в смъртта си 13-годишна Робертина Томова. Брат й беше само на 10 години. Имаше 15 загинали инженери, 11 служители на МВР и 6 учители. Смъртта си намериха и четирима директори. Най-възрастната жертва беше дядо Тодор от с. Палици. Беше дошъл в Свищов да види сина и внуците си. Не му достигнаха четири години, за да стане столетник”, вади мъртъвци от 30-годишния си кошмар ветеранът спасител.

Последните трупове са измъкнати едва на третия ден. Изнемощелите войничета от местното поделение се взират с подути от недоспиване очи в руините и надават ухо с последна надежда за оцелели. Изведнъж от разрушения дом на председателя на АПК се чува музика. Трескаво разриват руините, но единствено оцелял в някаква кухина е семейният транзистор, от който се раздава петата симфония на Бетовен.

Председателят, жена му, дъщеря му, зет му и двете им деца отдавна са мъртви.

Подобно на Чернобилската авария десетина години по-късно, официалната социнформационна машина тогава небрежно подхвърля на българите данни за незначителни разрушения и няколко жертви. Спасителят Георги Тодоров е първият, който се мъчи да открие истината. Неговият списък на загиналите стига до 120. Опитът му да го разтръби, чрез медиите се оказва мисия невъзможна. Стотиците жертви са скрити в мъглявите съобщения за неизвестен брой спасени, оцелели или само пострадали. А истината се оказва много по-жестока от тази за Чирпанското земетресение през 1928 г., официално признато за най-убийственото в историята на България със 128 загинали. За учените сеизмолози днес истината за “Свищов-1977” г. вече не е тайна – около 250 жертви.

ДОСИЕ

• В Свищовската трагедия има и случаи на щастливи куриозни избавления от смъртта. Малчуган изхвърчал от труса през прозореца на улицата заедно с дивана, върху който седял и останал жив и невредим.

• Други две хлапета също се отървали по чудо. Чевръсто момиче успяло да се спусне по парапета с такава скорост от горните етажи на блока на ул. “Георги Матев”, че се оказала навън, преди той да рухне напълно. Нейна съученичка пък смело се хвърлила през прозореца и се приземила жива дори без счупване.

• На обратния полюс е съдбата на жената на шефа на местния ДАП Ненчо Ненчев. Семейството обитавало първия етаж и успяло да се измъкне навреме, но на шефската съпруга й станало студено навън и тя решила да се върне, за да наметне нещо. Смъртта я заварила с палто в ръката в антрето.

• Известният психиатър от Александровска болница д-р Койчев твърди, че след Свищовското земетресение психичните заболявания в града и региона нараснали рязко.

• Когато земетресението с епицентър Вранча ударило, по националната ни телевизия вървял доста скучният роден филм “Сладко и горчиво”. Тъй като по времето на Чаушеску много румънци зяпали БНТ, веднага след бедствието комшиите измъдрили злобния виц: “Господ ни наказа заради тъпите български филми, които гледаме.”

• Тато също използвал свищовската трагедия, за да съчини виц за себе си. Два дни след труса Първия пристигнал в града, за да вдигне духа на свищовлии. Малко преди да пристигне, обаче се пуснал слух, че авария в химическото предприятие “Свилоза” плаши с газов мор. Тодор Живков цъфнал пред срутилия се блок точно по обяд, когато истерията вече била обхванала всички. Останало му само да гледа как мало и голяма панически бяга край него кой с каквото свари. След няколко дни за Свищов потеглил Станко Тодоров. Живков му поръчал: “Абе, Станко, върви виж върнаха ли се хората, че на седми, като ме видяха, се изнесоха.” Твърди се, че Тато сам измислил вица специално за случая.

Инфо: Bulpress.net

Лично го преживях това земетресение.

Живеех на шестият етаж в квартал "Гевгели" в София,и никога няма да забравя ужаса от това природно бедствие.

По телевизията даваха руският филм "Родена от революцията"/всеки петък вечер,даваха руски филми/,когато токът спря.

Секунди по-късно,настана нещо страшно-блока-16 етажен,се разклати,започна едно пукане... Ужасът беше неописуем !

Всички се втурнахме навън,където прекарахме нощта.

Повечето сигурно незнаят,но София също пострада от това земетресение-трусът бе от 6 степен по Рихтер.

Съседният блок,също 16 етажен,беше евакуиран,като хората ги пратиха в новостроящият се тогава комплекс "Люлин",за около 2 години.Блокът имаше 3 скъсани противоземетръсни пръстена от общо 4...

При нас беше един/само/. Също имаше укрепване на сградата,което пък в най-усилената си дейност,съвпадна със земетресението във Велинград.

Ужасът ми бе подсилен и от спомена за кадър от филма "Златото на МакКена"/САЩ/,който даваха по киносалоните малко преди това.

Там доста добре бе показан силен земетръс...

Редактирано 4 март 200818 г. от dimd (преглед на промените)

Пази Боже България от такива трагедии!

Всъщност статията изобилства от неточности и фактологични грешки. Авторът, прикрит зад вестник "Шоу" (или какъвто е там) по неразбираеми поне за мен причини се опитва да се представи като местен жител, но това явно не е така. Той едва ли е стъпвал в Свищов. Дори вероятно не си е направил труда дори да звънне 1 телефон до кой да е абонат в града, за да провери кое и как .

Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и безшумно...

Всъщност, всеки преживял този ужас ще потвърди силното бучене, предшестващо труса.

...8-етажната жилищна кооперация...

Става дума за един от 4-те еднакви 10-етажни блокове.

...Истински късмет е, че общежитието е било младежко и във вечерния час е било полупразно. Всички загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов...

Ако авторът е местен жител, то би следвало да знае, че "Свилоза" работи на непрекъсваем трисменен режим на работа и в 21:24 ч работещите нощна смяна са по автобусните спирки или вече на път за завода, а втората смяна е все още по работните си места. Това обяснява май по-точно ситуацията.

...За разлика от съседния осеметажен блок изпод руините на общежитието...

Съседният блок, броят на етажите на който вече обърнах внимание се намира на около 4 км от общежитието, т.е. едва ли двете сгради могат да се нарекат съседни.

...Когато земетресението с епицентър Вранча ударило, по националната ни телевизия вървял доста скучният роден филм “Сладко и горчиво”...

Абсолютна измислица - 4 март 1977 г е в петък, а в този ден от седмицата БНТ, тогава БТ показва руски новини и филм. По време на злокобния час по телевизията върви епизод от съветския сериен филм "Родена от революцията"...

Не бих искал да продължавам да ровя в тази статия и да маркирам грешките в нея. Много от имената също са неточни, а и някои от споменатите хора са мои съседи.

Не знам точния брой на загиналите, вечна да е паметта им. Днес на мястото на общежитието има само една обширна бетонна площадка, а в съседство на скромна мраморна плоча са написани имената на жертвите на природната стихия. Подобен камък стои и в малката градинка, намираща се на мястото на падналия блок...

Слушала съм разкази от очевидци за това земетресение. А когато преди 3-4 години, преживях едно леко земетресение пак там, видях уплахата и ужаса в очите на свищовлии. Портиерката в общежитието ни държа с часове след труса, пред блока, страхувайки се от вторичен, и изпадаше в паника при нашите протести и настояване да се прибираме. После разбрахме, че е загубила близък човек през въпросната 1977 г. Едва ли някой може да опише точно събитията и едва ли ние можем да осъзнаем напълно трагедията.

Да пази Господ!

Боже,никога няма да забравя тоя кошмар,31 години са минали а го помня като вчера

Тогава живеех в Павликени,на 50 км е от Свищов

Аз бях заспала и изведнъж майка ме грабна,барабар с куклата,която бях гушнала

Книгите от секцията бяха изпопадали,полилея се люлееше от единия край на стаята до другия и всичко се тресеше и клатеше-ужасия

Баща ми беше взел брат ми и после излязохме навън

Всички хора прекарахме нощта на улицата

Крупнишко-Кресненско земетръсно огнище - голямо земетресение 1904 г. Прогнозиран магнитуд - 7,8 степен по Рихтер. Цикъл на повторяемост - неизвестен. Това е огнището с най-висок енергиен потенциал в страната и един от най-високите в Европа. Най-застрашени населени места - Кресна, Благоевград, Сандански, Петрич.

Ужас са тези земетресения,а за това специално съм слушал най-различни и интересни разкази на баби и дядовци и знам,че тогава се разтворила земята и реката текла в продължение на 3 дена докато се напълни цепнатината.