Ранно пиле рано пее...

ставай и свари кафето!

Събуди се, слънце грее

и те милва за късмет!...

Аз кафето го сварих

и отдавна го изпих

За обяд е време вече

кво си хапваш

ти, човече?

Най-обичам пуканки

на романче за мезе,

ако има и сокче

най-щактлива съм - ехе!

Лека нощ ти пожелавам,

че аз утре рано ставам

Пуканките са наслада

и на всеки тя допада

Сладко ти сънувай ,

а пък утре в некой час

римите реди със нас!

От летаргията на съня

остана леко облаче да ме омайва.

Лекувам огорчение с балади

и със сънища безкрайни.

И като шемет крача из града -

пазарът е облян със светлина

и колко интересно да се пошматквам!...

Неделя - най-красивата мечта!

Аз в неделя обичм да си мързелувам

като се събудя пантофите нахулвам

После кафенце силно си приготвям

и в интернет обичам да се помотавам.

А в следобедните часове

може да се поразходя

а след това и на кафе.

През красив и слънчев ден

аз преминах с бурна крачка...

Седмицата ми започва

с настроение и бачкане!

Аз пък какво да споделя...

Освен , че чакам с нетърпение да се завърна у дома...

Знам , ще има забавления и срещи с близки и приятели...

И ще е вълнуващо - не е нужно тук да сме гадатели...

Искам мирис да усетя на теменужки, на море и планина...

Искам заедно с хората обичани живота свой да споделя...

Да отида на места познати , непознати ...

Спомените хубави да върна сякаш днес е вчера,

сякаш никога не съм си тръгвала и не съм оставяла

най-свидните за мен неща...

С полет на душата и сърцето си

аз съм вече у дома, а годините отминали ,

когато бях далече - те са просто мигновение...

Скъпите спомени идват в съня,

когато всичко друго си загубил,

когато за мига си нямаш светлина!

Но идва утро - след съня и след кошмара

ще дойде ясен ден и много обич,

недей заключва в миналото вярата,

че идва утро - слънчево и вечно!

Днес ми откраднаха слънцето...

вярата в хората ми умира!

Защо ли всеки се скрива,

защо ме боли пак сърцето!

Не искам на никого да накривя,

с някой искам да се посмея -

кафе в барче да изпия,

а ми се плаче от някой,някоя...

и аз имах лошо преживяване.

сякаш не ми стигаше деня,прекаран във охлянкване,

ами и моята чест беше наранена

от кофти среща провалена...

Тъпо се е получило,

за всичко кофти случило.

Но ти трябва да си оптимистка

и да помниш, че в живота е филм

ти - артистка

Много си право - дете!

Моята леля ми казваше -

живота е театър и се налага

да бъдеш артист.

Обичам слънцето, обичам усмивки,

деца обичам, животни и птички!

На злобата днешна чертата сложи!

Ела, усмихни се! Човече бъди!

Много си право - дете!

Моята леля ми казваше -

живота е театър и се налага

да бъдеш артист.

Обичам слънцето, обичам усмивки,

деца обичам, животни и птички!

На злобата днешна чертата сложи!

Ела, усмихни се! Човече бъди!

Да, дори и артистите душа носят,

и тях смърт следва...

И те със сълзи плачат, обичат

и искат неща, които и ти искаш!

Усмивките, истински щом са

те щастие носят, но крие ли се

зад тях сълза, те носят тъга!

Да, дори и артистите душа носят,

и тях смърт следва...

И те със сълзи плачат, обичат

и искат неща, които и ти искаш!

Усмивките, истински щом са

те щастие носят, но крие ли се

зад тях сълза, те носят тъга!

Усмивки и щастие, сълзи и тъга,

това са нашите чувства по света.

Но дали човек трябва да е с отворено сърце,

към всичко живо под това небе ?

Или всеки трябва да бъде готов,

за внезапна атака от живота суров?

Ще бягаш, ще се криеш,

мисълта за мъката ще искаш да убиеш.

Но ще дойде момент в твойте времена,

когато ще спреш да се криеш, от своята жалка съдба.

Ще се изправиш и здраво напред ще вървиш,

като ще знаеш, че всяко зло ще победиш ...

Днес плевих в градината, поливах,

гонихме се с котките по двора...

КАК ДА ВЛЯЗА В СВОЯТА ДУША,

ПЛЕВЕЛИТЕ ДА ИЗСКУБНА, АХ!

ХУБав ден е събота - свободен,

няма бачкане - е,леки сътресения!

Тука нема никой...аз отивам

да си купя пуканки - ехей!

Редактирано 10 август 200818 г. от slindan (преглед на промените)

Над красивия ни град

дъжд излива се без мярка.

Гръм трещи сърдито - ад

как от тука да изляза.

Малко работа ме чака,

недосвършена от петък!

И романа ще почака,

пуканките - и кафето.

А пък Вие всички тук

поошетахте - яхнийката

чака феновете - с лук

ще подправите ракийката.

Приятен ден! Ади

ох, пуканки, кафе и манжа -

хич не ми е дотуй да ви кажа...

само с лосиончета се мажа

че вчера на басейнче бях

и много яко изгорях

Редактирано 10 август 200818 г. от Lady_Death (преглед на промените)

ох, пуканки, кафе и манжа -

хич не ми е дотуй да ви кажа...

само с лосиончета се мажа

че вчера на басейнче бях

и много яко изгорях

ЗАВИСТ

Блазе на геб и мойта дъщеря,

но майче развали ви празника дъжда!!

Е, нищо - живи,здрави и влюбени

походете си с удоволствие по барчета!

В събота...неделя...понеделник -

баба Линда си присказвала самичка...

Ей дечица - хубави деца

и къде се скрихте всички?...

аз цял ден се занимавам

на баща си музика на дискове да свалям

аз току що малко се замислих

за това което казаха ми преди малко.

че прекалено откровена в този форум май ме взимат

и ако туй истина е,можеби е жалко

че пак приказките не си меря

и думите си нехайно аз пилея...

Леле, мале, що така

разкриваш своята душа?

Жалко мила ми другарко

ще е ако спамиш малко.

Другите нека си приказват,

думите нищо не показват.

Спам в живота е необходим,

душата ти разголена не всеки приема.

Свещеник не всеки може да бъде -

изповедта е смешна - и ти си смешен - в света!

Но е необходимо да имаш обич - без спам,

без задръжки и обмисляния - просто обич!

Спам в живота е необходим,

душата ти разголена не всеки приема.

Свещеник не всеки може да бъде -

изповедта е смешна - и ти си смешен - в света!

Но е необходимо да имаш обич - без спам,

без задръжки и обмисляния - просто обич!

Добре казано, но от моя спам,

от обич всеки е пиян. //хъхъхъ

Рими аз редя, макар и тълпи засега,

но с времето ще задобря. //хохохо

А кое ще е достатъчно тогава,

питам, за да вдигам врява.

Щото необходимото го разбрах,

за него аз живях.

Усмивки и щастие, сълзи и тъга,

това са нашите чувства по света.

Но дали човек трябва да е с отворено сърце,

към всичко живо под това небе ?

Или всеки трябва да бъде готов,

за внезапна атака от живота суров?

Ще бягаш, ще се криеш,

мисълта за мъката ще искаш да убиеш.

Но ще дойде момент в твойте времена,

когато ще спреш да се криеш, от своята жалка съдба.

Ще се изправиш и здраво напред ще вървиш,

като ще знаеш, че всяко зло ще победиш ...

Харесва ми как пишеш, не зная

твои ли са римите кажи?!

Настроенията често смеят се,

но характера на човек си

остава пак същия!!!

Да, трябва човек да е

отворено сърце към всичко

живо, иначе за какво е жив?!

Да, и трябва винаги да е

готов за живота винаги

така суров!!!

Да бягаш и се криеш

полза никаква, живота

пак ще срещне те

от него няма как да

скриеш собствената си глава

освен в някоя торба!

Но щом в тобра главата е,

то положението никак не е розово!

Така, че предпочитаме сега

напред с рогата, а в моя случай

с щипкита напред!!!

И да се криеш и да не,

от себе си отново не можеш да избягаш

ти ти си си и туй то!!!

Каквото правиш за тебе си остава!!!

Сега решавай смел ли ще си

или пъзльо?!