Днес си мислих...... Дядо ми едно време (бог да го прости - беше възрастен човек и много видял).... та той казваше че "Няма ненаказано добро" и че всяко добро което направиш на някого рано или късно се наказва понякога жестоко.

Вие как мислите. Имате ли подобни наблюдения в живота си. Някого на когото сте направили нещо добро или сте му простили нещо и после той ви го е върнал тъпкано. Защото аз напоследък все повече се убеждавам че дядо ми е бил мъдър човек и не е говорил празни приказки. За съжаление.....

Човече снощи ми направи лошо впечатление,но тaзи тема признавам си е доста смислена и мисля,че за съжаление дядо ти в голяма степен е бил прав.Колкото по добре се държиш с хората те очакват все повече и повече и не оценяват това което си направил до момента и след време разбира се те наказват за това че не си дал повече

Редактирано 10 септември 200520 г. от airfen (преглед на промените)

В интерес на истината това е валидно за българското общество. Манталитета ни е такъв. Някой ни е заблудил, че едва ли не всеки друг човек около нас ни е задължен да ни прави добро, да ни помага ей така,за кеф и по задължение. И естестевено не се сещаме да благодарим за направената добрина или да отвърнем с добрина. И когато някой откаже да ни направи услуга или да ни помогне, той веднага става най-лошия и неблагодарен човек.Без да се интересуваме дали има възможност да ни направи услугата или да ни помогне.

Имам много примери в житейската си практика, но няма смисъл да ги помествам тук. Те са ми както се казва като обеца на ухото.

Хората не се сещат дори едно елементарно благодаря да кажат за доброто, което си сторил.

Такааа... много негативно настроение влече тази хубава тема след себе си. Дотук имахме тотално глобализиране - хората са такива, българското общество е пълно с неблагодарни хора - да може и да е така. Но ако се гледа само черното, защото то прави по-силно впечатление. Когато направя на непознат или на приятел добро, искрата в очите или усмивката ми стигат. Ако случайно, този човек ми отвърне с лошо и ми забие нож в гърба, аз просто забравям за това, слагам го в Ignore листа и търся следващия, на който да направя добро.

Заобиколена съм от хора, които не биха си помислили дори да отговорят на доброто по друг начин, освен с добро. Аз също съм такъв човек. Така че ставаме достатъчно, че да заявя, че доброто е живо и не само не се наказва, а даже се цени. Просто бъдете от хората, които го ценят и вярват, че добрата постъпка се награждава, така ще бъдем повече и ще оборим дядо ти, който несъмнено е мъдър човек, защото все пак човек трябва да е подготвен за всичко! Ударите изотзад са много подли и затова адски болезнени, запомнят се по-лесно, а белегът трае дълго. Когато добър човек пострада това прави силно впечатление, а така се раждат поговорките! Но наистина вярвам, че това не е правило, просто се случва!

Редактирано 10 септември 200520 г. от arti (преглед на промените)

Да arti, права си , "това не е правило, а просто се случва" (моля за извинение за цитата) и съществунето на този сайт, и този форум го доказват (че не е правило) .

Темата е интересна и сериозна, но в това "забързано време," почти не ни остава време да се замислим над нравствените проблеми ( за съжаление ).

Да arti, права си , "това не е правило, а просто се случва" (моля за извинение за цитата) и съществунето на този сайт, и този форум го доказват (че не е правило) .

<{POST_SNAPBACK}>

Владко, това беше чудесно допълнение към моя пост и невероятно добър пример за това, че доброто се цени! Тук доста хора, дори и много по-малки от мен, всеки ден ми дават доказателства за това, че българите въобще не сме тъпи, прости и неблагодарни!

Няма ненаказано Добро с още по голямо Добро!!!Добрините се връщат при хората,които ги раздават.Те са като бумеранга,винаги се връща.Не очаквай от всеки на които си направил добро,да ти го върне,то доброто се връща по различни начини. :bye:

Чингис хан, Александър Македонски, Цезар, Наполеон, Хитлер, Сталин ....... и десетки като тях да не ги изреждам пък и не ги знам всички. Това велики хора ли са? Велики са. За тях са правени филми всички ги познават някои ги боготворят. Докато свят светува имената им ще се помнят и ще се изпишат още десетки томове литература за делата им..... И какво е общото между тези хора - избили са милиони други хора. Това обаче изобщо не им пречи да бъдат наричани ВЕЛИКИ ХОРА. А добрия човечец който всеки ден мете тротоара пред входа на блока без никой да му плаща за това защото просто не може да търпи мръсотията на съкооператорите си - него кой ще го запомни. НИКОЙ. Най-много някой да му се присмее и да каже "Глей го тоя скапаняк и будала как се блъска да чисти без пари". За не го няма да бъдат направени филми, няма да бъдат изписани десетки томове. Той няма да влезе в нито една енциклопедия на известните хора. Той просто ще е един от стадото един от многото ........

Чингис хан, Александър Македонски, Цезар, Наполеон, Хитлер, Сталин ....... и десетки като тях да не ги изреждам пък и не ги знам всички. Това велики хора ли са? Велики са. За тях са правени филми всички ги познават някои ги боготворят. Докато свят светува имената им ще се помнят и ще се изпишат още десетки томове литература за делата им..... И какво е общото между тези хора - избили са милиони други хора. Това обаче изобщо не им пречи да бъдат наричани ВЕЛИКИ ХОРА. А добрия човечец който всеки ден мете тротоара пред входа на блока без никой да му плаща за това защото просто не може да търпи мръсотията на съкооператорите си - него кой ще го запомни. НИКОЙ. Най-много някой да му се присмее и да каже "Глей го тоя скапаняк и будала как се блъска да чисти без пари". За не го няма да бъдат направени филми, няма да бъдат изписани десетки томове. Той няма да влезе в нито една енциклопедия на известните хора. Той просто ще е един от стадото един от многото ........

<{POST_SNAPBACK}>

Ох, задълба много! Този човечец наистина е един от многото, аз съм една от многото (засега ) - и всеки прави добро по различен начин. Този конкретен човек е велик за теб и това е достатъчно! Ако той убие няколко души няма да промени нищо в света, освен че ще се превърне в лош човек! Всяка една от личностите, които си изброил и не само от тях (освен че е оставила жертви след себе си) е променила по някакъв начин хода на историята за цели нации или поне е наклонила руля в дадена посока - това, че човекът е измел тротоара е велико, но повлиява на теб и още няколко свестни хора, това че еди кой си политик е помогнал на България да се изправи на крака е велико, но повлиява само на България, когато делото на някой е добро или зло за повече от един народ, тогава вече той става известен и извън родната си колиба.

Не бъркай това да правиш добро (което е велико само аз себе си) с това да си велик - двете неща нямат нищо общо! Великите дела не винаги са добри, както и добрите дела рядко са велики!!!

Прави добро заради самото добро! (знам че не винаги е лесно!!!)

Редактирано 10 септември 200520 г. от arti (преглед на промените)

Ох, задълба много! Този човечец наистина е един от многото, аз съм една от многото (засега  ) - и всеки прави добро по различен начин. Този конкретен човек е велик за теб и това е достатъчно! Ако той убие няколко души няма да промени нищо в света, освен че ще се превърне в лош човек! Всяка една от личностите, които си изброил и не само от тях (освен че е оставила жертви след себе си) е променила по някакъв начин хода на историята за цели нации или поне е наклонила руля в дадена посока - това, че човекът е измел тротоара е велико, но повлиява на теб и още няколко свестни хора, това че еди кой си политик е помогнал на България да се изправи на крака е велико, но повлиява само на България, когато делото на някой е добро или зло за повече от един народ, тогава вече той става известен и извън родната си колиба.

Не бъркай това да правиш добро (което е велико) с това да си велик - двете неща нямат нищо общо! Великите дела не винаги са добри, както и добрите дела рядко са велики!!!

Прави добро заради самото добро! (знам че не винаги е лесно!!!)

<{POST_SNAPBACK}>

Точно за този парадокс говоря. Добрите дела не са велики. Те не се ценят от хората като цяло. говоря по принцип за всички хора не за двама-трима човека. Добрите дела не остават в историята. В историята са останали убийците на милиони хора. Хора които едва ли в живота си са направили и едно добро дело освен че са регулирали прираста на човечеството защото без тях и техните масови кланета сега щяхме да сме прехврълили 20-тина милиарда души и планетата щеше да се задъхва от многото хора по нея. (това в рамките на черния хумор)

Чингис хан, Александър Македонски, Цезар, Наполеон, Хитлер, Сталин ....... и десетки като тях да не ги изреждам пък и не ги знам всички. Това велики хора ли са? Велики са. За тях са правени филми всички ги познават някои ги боготворят. Докато свят светува имената им ще се помнят и ще се изпишат още десетки томове литература за делата им..... И какво е общото между тези хора - избили са милиони други хора. Това обаче изобщо не им пречи да бъдат наричани ВЕЛИКИ ХОРА. А добрия човечец който всеки ден мете тротоара пред входа на блока без никой да му плаща за това защото просто не може да търпи мръсотията на съкооператорите си - него кой ще го запомни. НИКОЙ. Най-много някой да му се присмее и да каже "Глей го тоя скапаняк и будала как се блъска да чисти без пари". За не го няма да бъдат направени филми, няма да бъдат изписани десетки томове. Той няма да влезе в нито една енциклопедия на известните хора. Той просто ще е един от стадото един от многото ........

<{POST_SNAPBACK}>

За мен те не са велики хора а маниаци,луди,убийци.Не е лошо че има книги за тях но на какво ни учат тези книги.Как да не допускаме грешките на историята.Да не се допускат такива масови кланета като втората световна война например.И фашиските партии са забранени и мита за Сталин е развенчан още през комунизма.

А за доброто според мен,то винаги се връща.Просто трябва както каза arti да си заобиколен от подходящи хора.Аз винаги съм помагал и имам много приятели защото знаят че могат да разчитат на мен.Според мен това винаги се оценява.

както казах и в една друга тема Доброто и Злото винаги вървят под ръчичка. Случвало ми се е не веднъж да ми "забият нож в гърба", но не съм спряла да вярвам в доброто. Понякога става така че отдаваш някаква частичка от живота си на даден човек, обичаш го и правиш всичко за него, за да му го покажеш, а той не го оценява и ти отвръща с предателство <говоря от личен опит>. Наскоро ми се случи и ще ви кажа какво направих.. ами всъщност нищо! Просто престанах да се занимавам с този човек (всъщност е тя, една "приятелка"). Не бих приела услуги от нея и аз сама няма да тръгна пак да я измъквам от какво ли не. Не очаквам хората да отвръщат на доброто винаги със същото, но е много тежко, когато постъпката ти остане недооценена. На добрия човек му стига и една усмивка само, за да бъде щастлив и да продължи нататък.. Тъй че хора усмихвайте се и не отказвайте помощ! Пък все някога ще ви се върне! :bye:

Не винаги на доброто се връща с добро веднага, но като направиш добро ще ти се върне с добро и то едно огромно добро. Обичам да правя добрини (незнам и аз какво разбирам като добрина) но знам, че обичам да помагам на всеки, който ме помоли за нещо. Ако пък на мен са ми направили добро, то тогава, ако не могфа с друго да помогна дарявам човека с една голяма усмивка и казвам БЛАГОДАРЯ. Напоследък доста хора са забравили тази дума: БЛАГОДАРЯ, затова и трябва да има я припомняме.

Сега се сетих за един филм - "Предай нататък". Филмът се разправя за едно дете, което има за домашна работа да измисли някакъв начин, за да направи светът по-добър. Докато идеите на другите деца бяха да се построи площадка ии нещо да се построи, неговата идея се състоеше в следното: За да си изживял животът си пълноценно, то ти трябва да направиш на още 3-ма човека услуга. И така тези трима човека не трябват да си връщат доброто на теб, а те трябва да помогнат на общо още девет човека и т.н. като се получава геометрична прогресия. Наистина накрая го сполетя нещо лошо, но въпреки това той даде урок на всички големи хора

Ето това може би и ние трябва да направим

Както има един израз:"Ако правиш добро,хората ще те помислят за егоист,лицемер...Прави добро въпреки това!!! "Та...така и ти-Прави добро,въпреки последствията!!!Успех и дано приятелят ти разбере че не си искал да му навредиш!!!

Редактирано 11 септември 200520 г. от dundi_d (преглед на промените)

Мненията по тази тема показват нещо много важно: всички ние сме правили добро и в някои случаи сме получавали обратното насреща. Според мен това е тясно свързано със същността на конкретния човек или група хора.

Без да се опитвам да се противопоставям на никого, бих искала да Ви попитам нещо друго. Аз също винаги се опитвам да помагам на хората за всевъзможни неща.

В един разговор с моя позната, когато говорихме на тази тема, тя ми сподели една теория за "Непоисканото добро". Според тази теория е възможно ако направиш добро на някого, то да не ти се върне в същата форма, защото не е било поискано. Това момиче ми даде пример, който не ме е спрял да правя добринки, но ме накара да се замисля и дори осъзнах, че съм имала същия случай:

На улицата си, до теб има сляп човек. Всеки нормално мислещ и възпитан човек би се сетил да помогне на слепия да пресече улицата. Звучи логично, човешко, добро...

А какво става, ако този сляп човек дни, месеци, години наред всеки ден е бил превеждан през улицата от някой друг и точно в този ден е решил да се справи сам?

... Разсъжденията може да си ги направи всеки сам за себе си, сигурна съм. Кажете, какво мислите за това?

Редактирано 17 септември 200520 г. от Destiny (преглед на промените)

Мисля че не си съвсем права Destiny.Ще кажа нещо което ми се случи преди около месец и половина когато се връщах от Кюстендил малко преди Варна.Както си карам и виждам една спряла кола с полска регистрация човека сложил аварийния триъгалник и стои от страни с жена си и малкото им детенце.Хората просто не знаеха какво да направят и къде да се обадят е просто извиках пътна помощ.Но никога няма да забравя благодарността която бе изписана по лицата им. Е мисля че тези хора не биха могли да ми направят по голямо добро от това.Та в подобни ситуации мисля,че всеки помага само за това че другия се нуждае от помощ и едва ли някой чака нещо повече от искрена благодарност.А Питам аз какво по хубаво от това?

Редактирано 18 септември 200520 г. от airfen (преглед на промените)

Дали ще накажат добрината, която сме сторили или ще ни отвърнат с добрина е нещо толкова непредсказуемо, че няма как да знае човек. Мисля, че по-важното е всеки един да се стреми да прави добро. Да прави каквото е по силите му за доброто в този свят.

Поне такова е моето мнение.

Донякъде девиза ми е нещо подобно:

"Прави каквото трябва, да става каквото ще"

Ако аз съм перфектен в работата си и отношението си към околните, ако помагам на хората с каквото мога и колкото мога, ако с действията си съм допринесъл за нещо добро - то това е моето удоволетворение. Да знам, че аз съм направил всичко възможно, че съм положил всички сили да стане нещо добро.

Дали ще го оценят или не? Да, боли, когато на доброто отвърнат със зло или пренебрежение. Не е приятно, но такъв е живота. Един ще го оцени, друг не.

Важното е аз, ти или всички да се чувстваме удоволетворени от постъпката си.

Всички да сме спомогнали да се случи едно малко добро.

И тогава няма да има нужда от такава тема.

Редактирано 18 септември 200520 г. от nickfox (преглед на промените)

Винаги съм казвал, че не може да се съди за цял един народ по отделни индивиди. Както и, че всеки е различен, всеки приема нещата по различен начин. Срещал съм хора за които фразата на дядото на borisfx "Няма ненаказано добро" важи на 100 %.Много съм си патил от такива. Но съм срещал и хора с които съм се отнасял не чак толкова добре (не съм го правил умишлено, но за съжаление е било така) и са ми отвръщали въпреки това с още повече добро. В момента се радвам, че съм се запознал въобще с такива хора и сега мога да ги нарека мои истинки приятели които въпреки всичко са останали такива.

Кланям се пред тях и се радвам, че има и такива хора.

Темата е чудесна и с удоволствие се включвам в нея. Човек трябва да прави добро ,когато може и както може без да очаква възмездие за него.

То -възмездието- идва ,когато най-малко го очакваме. И не е задължително да е от същия човек. Доброто винаги се връща под някаква форма.

"Няма ненаказано добро"-да , но "Няма и ненаказано зло".

Защото както е казано "Господ забавя , но не забравя". И винаги се връща както едното , така и другото.Затова е казано:"Направи добро и го хвърли зад гърба си", за да ти се върне.

И на мен ,както на други във форума , част от принципите ми в живота са :

"Прави каквото трябва,пък да става каквото ще";" Не прави това ,което не искаш да ти бъде направено";"Всичко ,което правиш се връща като бумеранг".

Ако човек прави анализ на събитията в живота си , ще разбере,че това е точно така. Разбира се живота ни поднася както хубави ,така и лоши изненади, но това са изпитанията ,които трябва да превъзмогнем , за да продължим напред.

Нека се стараем да вършим повече добро , а то със сигурност ще ни се върне.

Няма идеални и непогрешими хора.Важното е да не проявяваме злоба,завист и желание за мъст. Защото:"Човешко е да се греши , божественно да се прощава".

Това е моето "верую".

Редактирано 6 април 200620 г. от MERI77 (преглед на промените)

Когато вършим добро,когато помагаме на нуждаещ се,когато изричаме хубави думи,ние го правим импулсивно,без да очакваме награда за това-именно затова е добро...и удовлетворението,което изпитваме после,радостта че сме били полезни са повече от достатъчни...Поздравления за хубавата тема

Темичката е малко старичка, но не чак толкова. Освен това е и доста хубава.

Напълно вярно е, че няма ненаказано добро. Винаги съм казвал, че пред живота всички са равни, но някои са по-равни от другите. Да, песимистично виждане за живота, но аз пък съм си песимист (вече). Животът постепенно от оптимист ме превърна в реалист, а после в песимист. Господ не забравя? Не знам дали забравя, но със сигурност отлага. По-добре късно, отколкото никога, нали? Ха-ха, да бе. Ако въобще съществува Господ, разбира се, защото положението, в което се намира човечеството в момента, малко контрастира с представата за наличието на Господ. Може би проблемът е мой, но не виждам смисъл човек да върши добро за хората около себе си, дори и да не му отвръщат подобаващо, но да не получава възнаграждението в настоящия си живот. Остава само вярата, че в задгробния си живот ще бъде по-добре. Какво? Тогава ли ще му се върне доброто? Как?

Хората се превърнаха в материалисти. Познавам много хора, които са добри към околните, но и до ден днешен не са получили награда за добротата си. Може би дребни късчета късмет и щастие, но не и това, което НАИСТИНА заслужават. От другата страна: хора, които имат почти изцяло лоши помисли, чудят се как да просперират на чужд гръб и т.н. Познавам и много такива хора, които пък не са получили наказание за делата си. Да, вярно, може и просто аз да не знам за такова, но хич не изглежда да са наказвани. Поне не ДОСТАТЪЧНО. Дори и да не ги взимаме под внимание, защото е по-важно "ние да сме добре", отколкото "другите да са зле", то пак се връщаме на хората, които животът третира много по-лошо от заслуженото от тях. То това стига за да се убеди човек, че няма ненаказано добро. Хората, обаче, продължават да вършат добро. Не защото се надяват, че ще получат награда (надали въобще вярват в такива неща), а просто защото се чувстват добре, когато помагат на другите.

"Няма ненаказано добро". Така е. Тук например доброто се наказва много жестоко, с "+"че

Човече снощи ми направи лошо впечатление,но тaзи тема признавам си е доста смислена и мисля,че за съжаление дядо ти в голяма степен е бил прав.Колкото по добре се държиш с хората те очакват все повече и повече и не оценяват това което си направил до момента и след време разбира се те наказват за това че не си дал повече <img src='http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif' class='bbc_emoticon' alt='' />

НЕ МОЖЕ НАПРЕД И НАГОРЕ,защото винаги ще се намери някои които да те дърпа надолу.Кои ше те остави да се изправиш с усмивка??

Правиш добро,и после разбираш колко много са те използвали хората.Ма това е живота-гадничък...каквото си го направиме ние

"Най-много сме благодарни за благодарността."

Не помня кой го беше казал.

"Няма ненаказано добро" е от поредните пълни глупости разпространявани от разни пенсии, да се вярва или да им се обръща внимание на подобни тъпотии е не по-малка глупост