Радвам се, ако е така. Това носи удовлетворение, ако надеждите са станали реалност.

Да, идеални неща няма нито идеални хора!

Честно казано никой не е взел моята професия, а ми се щеше. И не съм искал да са нещо конкретно, избора беше оставен на тях (пак темата за свободата), само съветите бяха от нас.

Честно казано никой не е взел моята професия, а ми се щеше. И не съм искал да са нещо конкретно, избора беше оставен на тях (пак темата за свободата), само съветите бяха от нас.

Да, ти кажа честно от съветите по-ценно няма!!!

Хайдук, тук стигна пак до идеята за свободата. Направо опроверга сама предните си думи. Ти не си станала това, което е искала майка ти от теб. Следователно не можеш да знаеш дали детето ти ще е това, което казваш ти

Важното е да има разбирателство, изслушване и внимание...

Май нещо не разбра

Или не четеш-ако ще и хинди и занзибарски да учи

Свободата е негова

Аз няма да го направя на нещо си което аз искам

Говоря ти за елементарна култура и възпитание-казват му първите 7 години

Тях ще му дам

И ще му дам крилете-където иска да лети

Говоря ти за елементарна култура и възпитание-казват му първите 7 години

Тях ще му дам

И ще му дам крилете-където иска да лети

Ще му трябват повече от 7 години, за да можеш да го пуснеш да полети в правилна посока! Както не можеш да дадеш в ръцете на дете огън, така и не можеш да пуснеш 7 годишно без контрол!

Ще му трябват повече от 7 години, за да можеш да го пуснеш да полети в правилна посока! Както не можеш да дадеш в ръцете на дете огън, така и не можеш да пуснеш 7 годишно без контрол!

Май и ти не разбираш

Някъде да съм написала-че ще го пусна на 7 години да лети без мен

А???

Следете ми внимателно мисълта-да не повтарям

Няма на 2-4-6 години да го заведа на балет,пиано,модерни танци,народни танци,акробатика,художествена гимнастика,джудо,карате,френски,английски,таджикистански и т.н.

Ако иска нещо от тези неща-с удоволствие ще го запиша да учи

И ще съм щастлива

Да прави това-което иска!

Аз ще бъда до него-и ще му помагам-в полета към Неговите Звезди!

Ако ще и водопроводчик и коминочистач да стане

Огъня в Душата си ще го има

И Свободата

Тях ще му дам-иначе няма полет за никъде

Хмм, дали ще стане така? До голяма степен зависи от нас, самите. Но не можем да кажем категорично "моето дете ще стане едо-какво си". Не мислите ли?

Аз също подкрепям мнението ти. Макар и странно детето се ражда донякъде със свой си характер. Въпрос на възпитание и примери е да си изгради нравствени добродетели. Аз лично съм родена в семейство, което е живяло с една заплата. Била съм малка и не съм го осъзнавала, но нищо не ми е липсвало. Родителите ми са ми обръщали внимание, но от 8 годишна започнах да се изграждам като самостоятелна личност. А доверието, което ми се гласува за все повече неща само допринася за отговорното ми поведение. Смея да твърдя, че до сега се справям доста добре и особено сравнявайки се с множоество разглезени набори, който не оценяват нищо направено за тяхно добро. Аз много не обичам ласките и сега често се дърпам, но навремето и те не са липсвали. Приемам майка ми като приятелка и понякога споделям с нея, но имам и свое лично пространство, в което тя не се меси. Предполагам защото си имам изграден морал, който води до доверието й към мен.

можеби ако не на свободата а на възпитанието се наблегне ще е доста по-добре

едно е да въдвориш воено положение и съвсем друго ценностно изискване

налагането на чужда воля е гадно нещо според мен

но развиеш ли в правилна насока такава в друг е по-добро решение

а и отношението между индивидите не е на основа свобода а на

културно-ценностна ориентация

а и поговорката е права

"По дрехите посрещат, по ума изпращат"

но като препатиш от дрехи и по акъл посрещаш

присъствал съм на итервюта за работа като оценящ способности

и е доста трагично когато доиде някои надъхан пресен кадър

които се има за черешката на тортата

изтупан в костюм които неможе реално да си заработи сам

(такива са ми любими да им "свия сармите")

при трх отсъства уважение дори добър ден не казвеат на бъдещия си шеф

но има и такива които не са по топ модата уважаващи другите които

знаят и могат и се извиняват когато сбъркат и питат когато не знаят нещо

тук обществото ни мисляе доста виновно защото позволява такива индивиди

да съществуват (мисля примери е излищно да давам)

Май и ти не разбираш

Някъде да съм написала-че ще го пусна на 7 години да лети без мен

А???

Следете ми внимателно мисълта-да не повтарям

Няма на 2-4-6 години да го заведа на балет,пиано,модерни танци,народни танци,акробатика,художествена гимнастика,джудо,карате,френски,английски,таджикистански и т.н.

Ако иска нещо от тези неща-с удоволствие ще го запиша да учи

И ще съм щастлива

Да прави това-което иска!

Аз ще бъда до него-и ще му помагам-в полета към Неговите Звезди!

Ако ще и водопроводчик и коминочистач да стане

Огъня в Душата си ще го има

И Свободата

Тях ще му дам-иначе няма полет за никъде

не че искам нещо да те разочаровам.... Но истината е, че ония дребните изобщо си нямат хабер какво точно искат. А ако решат, че искат нещо ще е точно за един месец. Максимум.

И ако ти не го научиш , онова малкото съкровище, на труд, на упорство, на следване на целите си / с примера си/ полет няма да се получи. Само прехвръкване.

Май и ти не разбираш

Някъде да съм написала-че ще го пусна на 7 години да лети без мен

А???

Следете ми внимателно мисълта-да не повтарям

Няма на 2-4-6 години да го заведа на балет,пиано,модерни танци,народни танци,акробатика,художествена гимнастика,джудо,карате,френски,английски,таджикистански и т.н.

Ако иска нещо от тези неща-с удоволствие ще го запиша да учи

И ще съм щастлива

Да прави това-което иска!

Аз ще бъда до него-и ще му помагам-в полета към Неговите Звезди!

Ако ще и водопроводчик и коминочистач да стане

Огъня в Душата си ще го има

И Свободата

Тях ще му дам-иначе няма полет за никъде

Хммм... А замисляла ли си се, че ако оставиш едно дете да прави каквото иска, то най-вероятно ще иска да седи цял ден пред компютъра и да играе, а като излезе на улицата - да ходи по дискотеки, да пуши цигари от 10-годишно, на 12 да започне трева, а на 14 - екстази и хероин? Да си добър родител означава да успееш да накараш детето си да прави това, което ТИ искаш, но то през цялото време да е с впечатлението, че го е поискало само

Хммм... А замисляла ли си се, че ако оставиш едно дете да прави каквото иска, то най-вероятно ще иска да седи цял ден пред компютъра и да играе, а като излезе на улицата - да ходи по дискотеки, да пуши цигари от 10-годишно, на 12 да започне трева, а на 14 - екстази и хероин? Да си добър родител означава да успееш да накараш детето си да прави това, което ТИ искаш, но то през цялото време да е с впечатлението, че го е поискало само

Това не е вярно. Съгласен съм че трябва да има някакъв елемент на контрол, но той трябва да е на разумна основа, а не по принуждение. Пак да се върна на лайтмотива си: Свободата, Санчо...

Хммм... А замисляла ли си се, че ако оставиш едно дете да прави каквото иска, то най-вероятно ще иска да седи цял ден пред компютъра и да играе, а като излезе на улицата - да ходи по дискотеки, да пуши цигари от 10-годишно, на 12 да започне трева, а на 14 - екстази и хероин? Да си добър родител означава да успееш да накараш детето си да прави това, което ТИ искаш, но то през цялото време да е с впечатлението, че го е поискало само

Знаеш, че децата се водят по акъла на другите деца. Мен ме научиха да пуша, не защото аз исках, а защото тези, които пушеха, искаха. Да, послушах ги и се пробвах, но после не продължих, защото такова бе моето желание, а и си спомням, че баща ми беше казвал, че не било хубаво да се пуши. Има деца, които се водят по другите, има и такива, които си правят всичко на своя глава и дърпат други деца за нослетата. Но и родителите си имат своята роля, нали? Защо да караш детето си да правиш това, което ти искаш? Не е ли по-добре, ако неговият избор не е удачен, да му го покажеш и то само да се осъзнае и да поеме по друг път...

Не знам, май на приказки е едно, а на практика винаги излиза друго яче...

Не знам, май на приказки е едно, а на практика винаги излиза друго яче...

Това е основно правило, на практика някои неща стават ужасно сложни, за сметка на това други, които иначе изглеждат сложни минават ей така в движение. Въобще няма строги правила, има само препоръки в областта на възпитанието

Хммм... А замисляла ли си се, че ако оставиш едно дете да прави каквото иска, то най-вероятно ще иска да седи цял ден пред компютъра и да играе, а като излезе на улицата - да ходи по дискотеки, да пуши цигари от 10-годишно, на 12 да започне трева, а на 14 - екстази и хероин? Да си добър родител означава да успееш да накараш детето си да прави това, което ТИ искаш, но то през цялото време да е с впечатлението, че го е поискало само

Между свобода и слободия има разлика

Ще бъда преди всичко негов приятел

Защото без доверие нищо не се получава

Ще бъда преди всичко негов приятел

Защото без доверие нищо не се получава

Всеки иска да бъде преди висчко приятел на своето дете, но когато то се появи на бял свят нещата добиват съвсем друг изглед. Поне аз така смятам... Едно е да имаш дете, съвсем друго да говориш какво искаш да правиш, когато един ден ще имаш такова. Не можеш да предначертаеш съдбата, защото никога не знаеш какво ще ти поднесе тя. Мисля, че едно то най- трудните и същтевременно прекрасни неща, пред които човек се изправя е това да бъде родител! Не просто биологичен/а баща/майка, а истински родител!

Всеки иска да бъде преди висчко приятел на своето дете, но когато то се появи на бял свят нещата добиват съвсем друг изглед. Поне аз така смятам... Едно е да имаш дете, съвсем друго да говориш какво искаш да правиш, когато един ден ще имаш такова. Не можеш да предначертаеш съдбата, защото никога не знаеш какво ще ти поднесе тя. Мисля, че едно то най- трудните и същтевременно прекрасни неща, пред които човек се изправя е това да бъде родител! Не просто биологичен/а баща/майка, а истински родител!

Бинго!

Това е.

Не, че няма още много какво да се каже, но синтезирано е много добре казано.

Чували ли сте приказката "Гледах, мислих, а то представи си..."

Е това се получава с децата ни.

И знаете ли, когато дойде момента да хванат пътя си, щем не щем си даваме сметка какво сме искали и какво сме постигнали във възпитанието и отглеждането му.

Всичко става на пух и прах в мига, в който осъзнаем факта, че детето ни не е наркоман, не е престъпник и е възпитано и културно. Е да, има и недостатъци, но кой ли няма мамка му...

Е от тая една простичка мисъл колко добре му става на родителя просто си нямате на идея.

Но ще разберете.

Някой ден.

Всеки иска да бъде преди висчко приятел на своето дете...

Какви приятели? Явно трудно се постига. Аз и до ден-днешен не мога да говоря с майка си

Дано някой ден с моите деца не се получи така...

Ще ме извините, ако има подобна тема, но аз поне не видях...

Иска ми се да учя други мнения относно отношенията между децата и родителите. Как се отразява влиянието на родителите върху децата, ако въобще го има, и съответно- липсата му? На вас дарявали ли са ви нужните грижи, докато сте били малки? И има ли оставена следа в сегашния ви живот? Ако вие, самите, имате деца, смятате ли, че им давате необходимите любов, нежност, топлина, разбиране, подкрепа???

Значи има родители и родители. Лично аз съм сполучил на родители, наистина са ме отгледали, дали са ми всичко, от което имам нужда, любов, топлина.... Е напоследък малко се неразбираме иначе всичко е перфе. С изключение, че не могат да проумеят, че съм порастнал и, че мога донякъде да се оправям сам в живота(колкото на човек му остава де). Родителите ми ме имат донякъде за идиотите от класа, но това се случва рядко, когато не съм свършил нещо както трябва. Наистина като порасна, бих осъзнал по-добре какви грешки са допуснали, какво аз съм сгрешил и така...

Наистина много хубава тема, която обаче е мноооого обстойна! За своето детство мога да кажа, че не беше леко, много неща в отношенията ми с родителите липсваха, липсват и до днес, но не желая да се връщам назад, а в крайна сметка има и хубави спомени, така че... ще говоря за себе си като родител!

Смятам, че съм добър родител, до сега каквото съм желала съм постигнала и продължавам напред. Не ми е лесно, но хубавите работи се постигат бавно и трудно! Въоръжила съм се с много търпение, а остава и Господ да ми даде здраве всичко ще направя, за да са добре децата ми и да бъдат щастливи! Виждам обаче, че има и огромно значение характера на детето. Та точно тук е момента да се обърна към haidukpikaso ...

Мила - първият ти пост по темата се доближава до научната фантастика. Това което си написала, ти го пожелавам от все сърце, но това което ще получи едно дете зависи от двама родители... Освен това едно е да искаш нещо- друго е да стане... Децата днес са много умни и развити, имат собствен характер от много малки! Нали не си мислите, че всички тези убийци, престъпници и т.н са възпитавани като такива! Понякога и презадоволяването дава лош наклон на нещата, а линията е толкова тънка, че дори и психоаналитици не успяват да я открият!.... И аз съм искала децата ми да имат детство, но за жалост времената, така се промениха, че и понятието за детство вече не отговаря на нашите разбирания! Сега е необходимо да бъдат ангажирани във всяка една минута ... инъче повярвайте ми работата отива по дяволите! ... Пожелавам на всички бъдещи родители, успех с възпитанието и отношенията с децата им...

Редактирано 21 януари 200917 г. от dareto (преглед на промените)

Търпение, здрави нерви и много любов

Точно по тази тема имам да пиша много.Аз съм израсла при баба претърпях на 4 год.развода на майка ми и баща ми и при делото останах при майка ми.Тя замина с 2-я си мъж в Испания когато бях на 7 и при това гледах братчето си което беше почти на 2.Оттогава до ден днешен се справям сама с всичко но с майка ми не се разбирам имам си приятел от 1год и 5 мес. и тя се опитва да ме отдели от него.На 17 съм и когато миналата година си дойде от Испания ме заключваше за да не излизам с него.Немога да живея с нея и ако тази година се завърне да живее за постоянно в България аз се махам от унас.

Относно примера за Испания - може би там хората са с по-горещ темперамент, а ние тук сме си балканци...

Всъщност дори и между балканците могат да се намерят различия в това отношение. Гърците и сърбите например са много по-сърдечни хора. Едните след две минути ти заговарят на ,,ти", а при другите псувнята е като ,,добър ден", но тя не е злобна, като нашата. Неслучайно те са единственият народ, за който знам, че има псувня и за Бога. Това издава една освободеност на характера, която те и гърците имат, а ние не. Така че истината е, че това отново народопсихология, има много по-топли хора от нас и на Балканите, а общо взето ние българите сме едни доста големи... ъъъ, ръбове и темерутчета.

Но това е предмет на друга тема, която е добе да отворим според мен.