Различни Ако раждаме се ний еднакво Както Бог е тъй решил Защо твърдят едни,че сме различни Нима е нещо Той сгрешил Аз ли само виждам в хора черни,жълти,бели Едни и същи мисли,чувства и дела И представа нямам аз кое дели ни Щом устроени еднакво са нашите тела Разлика във нази има Но я създаваме сами А света не срещаме ли голи-голенички Ил се раждаме с корона и пари Различни всички сме били Различни казват, но в кое По цвят, по реч, във вери И в какво ли още не Но и кръвта и сърцето ни едно е И истината е винаги една Тогаз защо са ни различни вери Като равни сме в живота и в смъртта 22.12.2007 г 14:00 часа

Малина,Къпина и младата Калина Възгордяла се червената малина Че била е най-красива Най-нежна и люблива В чорбаджийската градина Все се кипри и оглежда И самовлюбено нарежда: "Аз съм чудна хубавица Тъй съм сладка,толкоз вкусна Най съм млада,ароматна Аз съм тъй невероятна Толкова неповторима Аз съм приказно красива" -Братовчедке и ти на мен Не можеш се равнява - Обръща се към близката къпина -Виж се ква си мургава, ронлива И си толкоз крива и бодлива А каква си вече стара Та подпираш само ти дувара И от хората си нежелана На сянка захвърлена накрая -Не се надувай толкоз мила - Отвръща И мъдрата къпина -Макар да си ароматна,примамлива Не ти си най-сладка и красива Най-обичана и лична В нашата градина Винаги била е Младата Калина Кога с песни край нас оплевява И кога с вода ни жажда утолява С красотата своя нийде невидяна Самото ярко слънце заслепява

Редактирано 28 март 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

Ако понякога явявам се в съня ти не ме отблъсквай,не ме пъди ще бъда там какъвто ти поискаш и моля те, не се буди! Поне в съня си остави ме да обичам Поне тогава свободен да съм позволи Бъди и ти такава, каквато искам И не което казваш, а което искаш направи В съня ще бъда нежен, мил Такъв какъвто винаги съм бил Но ще съм и много променен Както искаше преди от мен Знам защо си ти унила Случиха ти се безброй неща И знам, че нямаш вече сила Да приемеш любовта Но проблемите си от живота Не пренасяй във съня Там щастлива да намеря Очаквам твоята душа Да чета в очите ти тревога Като с нож пробожда моето сърце Ще направя аз каквото мога Усмивката да върна в твоето лице Затова без глас те моля Приеми ме във съня Оттам подай си нежната ръка И преведи ме през вълшебната врата Аз знам,че в сънищата чудни Се случват най-хубави неща И когато утре с теб сме будни Ще ги повторим през деня Да опиша колко си красива Слаб съм със речта Да те видя истински щастлива Тава е моята мечта Ще идвам вечно тих и скромен Ще нося живи, дъхави цветя Да чакам дълго аз съм склонен Да ме приемеш във съня Но и дори да не сънуваш мен Във мислите си пак ще дойда все тъй непримирен Ще ти погаля косата златна, Ще те целуна... и ще си отида просълзен

Редактирано 28 март 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

За вас живях

Сто пъти умирах за да бъдат всички живи

И вечно страдах за да бъдат другите щастливи

Със шепи обичта си вред разпръсквах на доверие...

А какво получих ли? - само присмех и презрение

Но продължавах да обичам всички, и...отново оскърбление

Светът объркан изобщо не разбирам

А той дваж по-малко мене

Дори не зная кой съм и какво съм станал вече

Дали все още жив съм или душата отлетяла е далече

Част от мен е буца лед, а друга - нажежена лава

Бушуват в мен стихии пет

Но никоя от тях не надделява

Чувствам, все още чувствам!

И тялото ми свива се от болка

Значи ли това, че още жив съм

Или е знак, че в ада се намирам

Тъмнина и влага, захладнява

Но не е това на дявола казана

Очи отварям - мрачно е, вали, не спира

Зная, че обичате дъжда

И в него влюбих се и аз сега

Защото тъй добре сълзите замаскира

И ето как отново оживях

За сто и първи път, но до кога ли

И виждам все усмихнати лица

Що са мислите в съзнанието ми втъкали

И като махало на стар часовник стенен

Движа се напред-назад между живота и смъртта

Но вината за това е само моя

И аз никога и никого не ще виня

Време е отново да умра

За да бъдат другите щастливи

И за гърлото ме сграбчва пак смъртта

Нека всички да са живи

И тялото ми гърчи се от болка сякаш в пещ гори

А душата ми от тялото опитва да се отдели

2005 г.

Драконът от старата книга

С решетки мечтите ми ограждаш

В окови днес душата ми държиш

От самота не се умира казваш

Ала свободна ти сред хората вървиш

Само стара книга компания ми прави

С треперещи ръце разлиствам страниците празни

В средата само на страничка измачкана една

Стои рисунка на дракон с разперени крила

Огнедишащият дракон летящ сред страниците празни

Моля се да се материализира и при мен да долети

С огнен дъх да разтопи оковите омразни

И душата ми отново свободна полети

А Бог ли чу молбата ми и дракона изпрати

Или пък долетя сам дяволът крилати

Но влетя при мен излъчващ ужас, студ и страх

И оковите свали ми той с един замах

Тогава тялото направи ми на прах

А душата ми запрати в дяволския свят

И сега вампир съм кръвожаден

И от всички хора мразен

24.02.2007 г.

03:00 часа

Като на война

Като след битка тежка

От дискотеката младежка

Излизат един на друг подпрени

Девойки пищни и ергени

Олюлявайки се уморени

Като тежко ранени

Девойките с гърди сякаш двойка дини

В хлада нощен се движат голи-голенички

С одърпани бикини - по монокини

По земята блузки модни влачат всички

Че разгорещени миличките са били

От секс и танци луди, алкохол и наркотици

За които на момите - мама, тате дали са парици

"Война е!" Реват гърлата мощни

На момците-храбреци и девици бивши

И треперят котки и врабци

От тез дечица мили, наши

Обръщащи на екс пълни чаши

За дискотеките юнаци, намират се безчет

Но недай си Боже, истинска война настане

Страната родна няма кой да ни опази

Обзор - 2007г.

Редактирано 3 април 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

Вината Празна стая Празна е душата Празно и объркано тупти сърцето Празни мисли Празен е живота Празен е градът без теб Какво натравих аз Или ти направи всичко Аз ли нещо съгреших Или ти мен разбра погрешно Боли ме не сърцето днес А несправедливостта гризе душата и ума ми Не намирам само в себе си вина Да съм допуснал грешка?!? - Човек съм - да! Но да стоварваш върху ми греховете на света Това е тъпо, грозно, некоректно Спомени красиви разтуптяват ми сърцето изтерзано И сълзи болезнено се стичат по тялото ми бездиханно Но отнякъде се чува глас - гръмовен, нечовешки: "Стига си ревал! В ръце вземи се и мъж бъди! А вината нека да тежи на този който заслужава Нима свършил е светът Щом набеждават те тъй несправедливо Изживявай винаги мигът Животът е като виното горчиво Не можеш я забрави, но да си без нея избери И помни, че тя помогна ти да възмъжееш А ще намериш и друго нещо, разбери За което ще си струва да живееш!" 25.09.2007 г. 16:30 часа

Редактирано 31 март 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

Мислех си: ще мине време Ще забравя, че била си с мене Но болката със времето не отминава А дори все по-силна става Мислиш си, че само ти си изживяла Безброй трудни и болезнени неща Но ако знаеше за болката в нощта Ти никога не би ми завидяла Тъжно ми е. Болно ми е Мъчно ми е. Без тебе аз умирам И изпаднал в някакво безвремие Сърцето си как искам да бронирам Къде са ти сега ръцете нежни и прекрасни Къде ти са косите копринено лъщящи Къде ти са очите диамантено искрящи Къде се мила? Къде си ти? Къде си? Без теб очите ми са тъжни И красота никога не ще съзрат Без теб ръцете ми са празни И напразно само въздуха прегръщат Без теб душата ми самотна е Както винаги без тебе е била Без теб животът ми не струва И пукната пара За нищо друго аз не мога веч да мисля За нищо друго, Дулсинея, освен за теб Ти бе смисълът в живота ми напразен Ти бе мойта радост, но радост ти си и за друг Е, аз си тръгвам, сбогом мила И спамняй си понякога за мен Живота да пребориш ти оставям мойта сила Но пак за тебе ще се грижа и от онзи свят Обичах те както никой друг не е обичал Обичах те както трябваше да ни обича Бог Обичам те дори сега, когато те напускам Ще те обичам и когато вече ще ме няма тук 19.01.2007 г. 00:12 часа

АРМАГЕДОН Сред дяволи черни с опашки лъвски сега живеем И пред демони в огън пламтящи всички хора немеем Появиха се неотдавна тези бездушни твари И Сатаната от зли хора повикан тук ад направи Духове злочести човеците преследват и плашат И от очите им искрящи те шанс да се укрият нямат В пещери спасение търсят едни Други стаяват се в тъмни мази Където пък безпощадно връхлитат вампири И хората превръщат в чудовища уродливи Мисли страшни съзнанието им превземат И планове ужасни в главите им зреят Ужас обхванал е цялата планета Навсякъде само оргии, кланета Тъмни облаци от безбожност и човекоразложение Възпират невъзможния ми порив за избавление Безплътните демони шумно пируват доволни И изгубвам всяка надежда сред ширещи се страсти долни Приключвам днес с частта първа Във опити света да преобърна Сили нови нужно ми е да събера От Злото да избавя грешната Земя Зад сиви планини Слънцето се скри Истарата Земя стана пленник на нощта Непрогледен мрак навред се разпростря И на злите сили настъпи пак часа Дочувам стенания и плач И долавям ужас, страх Страдат хора забравени от Бога Да стоя така повече не мога Вече време е Трябва да вървя Земята чака ме Аз ще я спася Неравна ще е битката Безмилостен - врага Но с чест приемам аз Своята съдба 13.11.2007 г. 03:23 часа

Редактирано 31 март 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

РАБОТНИЦИ Работници обрулени С лица изнурени Недоспали, без почивка От сутрин та до мрак Бъхтят силно с чука За къшей само хляб Във тез години черни На бездушен капитал От бедност и неправди Сякаш е света заспал И безспир работници Се бъхтят, силят Под погледа свиреп и строг На надзирател груб, жесток И утеха нивга не намерили Подложени на безконечен гнет Гладни, боси и изнервени Ругаят те света проклет А не работят те за милостиня... И пак ли Бог подлага ги на тест А тази непосилна орисия Съкрушава всеки плах протест Звън дохожда от портала И надзирател грубо изкрещява: -Спирай, идва нова смяна!... Тръгват си работници пребити И по пътя нещо коментират... Едва подминали стражари Някой тихичко прошепва: -Нали разбрахме се другари Утре сутрин точно в шест!... И тъй стигайки до кръстопътя Всеки сам към къщи се запътва Върви работник уморен Сам по пътя кален, чер Дълъг ден прекарал край пещта Като призрак движи се в нощта За кой ли път се той прибира С ръце отрудени но все тъй празни Ах, как ще срещне пак жена си мила И дечицата си гладни Нахлува във главата кръв червена И яд в гърдите, но в лицето - блед Със укор към небето гледа И души го скръб безмерна А там Луната, като диригент чудесен Дирижира звезден хор небесен Ужасен, умислен, съкрушен... - Крясък стресна го от тромби Злобно изръмжа моторен звер И кола луксозна като зомби Край него с бяс премина През локви кални и дълбоки Работника обля със мръсна тиня И до кости целия измокри... През премрежените от калта очи Лица познати във колата мярна - На фабриканта грубите черти И със шапка модна - жена му вярна А също и дечица - две дебели Де от задното стъкло го гледат Сочат с пръсти сякаш шут видели И се хилят като подивели Ето, влиза плахо вкъщи Тъй свел засрамено глава А жена му топло го прегръща С надежда да стопи в душата му гнева Тя сакото мокро смъква И съчувства му смирено Като безукорно изтъква Че вина не дири в него Тихо от очи - звездици Сълзи отронват се горещи И лягат си отново всички За кой ли път гладни, безутешни А мъжът някак за утеха На любимата си шепне Че утре рано във завода Пръв ще поведе протеста И тъй угрижени и угнетени С тревога но и със надежда Прегърнаха се двама нежно И заспаха уморени... 09.02.2008 г. 21:17 часа

Редактирано 2 април 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

НОВИЯТ ВЕК В хоризонта новий ден пулсира И крилете си над нас разстила Като дошъл от други свят пророк И със изгрева ни възвестява Че настъпва безвъзвратно края На този век тъй мрачен и жесток Тръпнат в ужас жалките тирани Че като безжалостни пирани Измзъчвали жестоко всеки роб - Бездушно са редили гроб до гроб Ще да свалиме тежкия хомот И дружно изградиме нов живот За тържество на трудовий народ И за прогрес на благ човешкий род Над главите новий ден пулсира И града тресе със страшна сила Като дошъл от приказка живот Кой ли свободата ни дарява Отбелязвайки юначно края На този век омразен и жесток Над нази Бог смили се този път И дишаме свободно с пълна гръд Деня огрява ни като светлик Започва век свободен и велик 05.03.2008 г. В. Търново

Редактирано 23 април 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

ЗА ЛЮБОВТА НА УТРЕШНИЯ ДЕН С неземна нежност прегръщам ти писмата Преглеждам снимките ти – спомен стар С безкрайна болка зова отминалото време В нощта безкрайна пак останал сам Смътртта напира да ме вземе А за живот със тебе бях мечтал... Но ах, очите ти като кристал Пак тъй сладко вглеждат се във мене... И няма друга в нашето съвремие Тъй способна като тебе на това... Но в миг като мимолетно видение Припламна...и остави ме в тъма Едва ли има като теб особа Да обгърне тъй душата ми със плам И едва ли друга е способна Толкоз обич да посее в мен – не знам С твоя чар и нежност, с топлота С обичта си тайно през нощтта Там дълбоко в моята душа С тухли от любов и доброта Съгради ти храм на любовта В живота тъй несправедлив, безумен На теб завинаги се вричам Живяхме в свят блуден и разгулен И не разбра ти колко те обичам... ...Звезди, небе тъй жално молят Да те върне утрото при мен Аз паднах, паднах жертва в боят За любовта на утрешния ден 09.06.2008 г. 16:07 часа

Сред звездите Покоси те болест тежка И тъй бързо изгоря Потъна любавта младежка Дълбоко в черната земя Но знам, душата ти е там Където светят всички живи И ням те търся и не знам Обичта ли те погуби Над гроба ти в сълзи се къпя Невесто моя, златокоса Душетровна мъка ми разкъсва Сърцето дето аз те нося Без теб живота чер е Тъмнее старата Земя И слънце веч не грее Не свети малката Луна И ден и нощ в тъмата Редят се спомени едни Що дума край реката Ти - Слънце на моите дни На небосклона тъй високо Блестят рубинени звезди Но днес в сърцето ми сиротно Безжалостна, Смъртта гнезди Зоват светулките небесни Към полет в този тъжен час Там чакали ме дни чудесни... Аз знам - сред свои ще съм с вас 07.06.2008 г.

Тъй вирнала важно глава Говориш празни слова Бръщолевиш какво ли не Но не се чувстваш добре Когато аз заговоря Запушваш бързо уши И пак ми хвърляш отгоре Думи обидни и зли В света изплетен от лъжи Омагьосана си ти И наричаш любов това Да нараняваш с слова Но когато се пробудиш Ще има да се чудиш Било ли е кошмар това На сред грешната земя Боледуваш ти от злоба Боледуваш и от гнев Но мога ли от таз прокоба Да те избавя още днес

ПРОЛЕТНО ПРОБУЖДАНЕ

Пристига пролетта на нов адрес

И вижте Слънцето изгряло днес

Как със топлите си златни длани

Бащински погали родните Балкани

И от върхове и скиорски писти

Със ръцете си безброй лъчисти

Бързо сваля снежното елече

След люта зима непотребно вече

Покараха зелените тревички

Дойдоха грациозните сърнички

И запяха ручейчета бистри

По меандри каменисти

А от снега подадоха главички

Най-ранобудните цветя от всички

Какъв прекрасен ден!

Сладкогласи птички

Се във вис небесна реят

И сърчица мънички

От любав тъй чиста греят

И окрилени от омая на слънчевия ден

Всички черпят вдъхновение

От въздуха наситен

С пролетно трептение

Елегантен минзухар и прелестно кокиче

Както влюбен момък и момиче

Срамливо гледат се в очите

Попили те на слънцето лъчите

Дълго гледаха се с трепет нежни

Минзухарът снажен и белоснежното кикиче

А кукурякът гледаше ги изпод вежди

И стоеше важен до нежното лютиче

Жълтурът силно се разчувства

И полудял от пролетните чувства

Безумно влюбен - със листа

Прегърна бялата мома

И ей ги първите цветя

Със крехки, тръпнещи стебла

Държат се нежно със листа

И срещат с радост пролетта

*************************************

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ

В тоз вълшебен слънчев ден

Сякаш всеки има ден рожден

И дечица и младежи

Със своите копнежи

И девойки и ергени

С любовните брътвежи

Даже дядовци и баби

Сред дебри и поляни

Се отдават на веселие

И на нежни страсти

Просто всички сме подвластни

На пролетното настроение

05.02.2008 г.

15:05 часа

И борим се с хиляди,

въобжаеми вятърни мелници

всеки миг от миговете

на обикновените ни делници!

НАЗДРАВИЦА ЗА СМИРНЕНСКИ Светът е непочтен. Светът е лош. Светът е мрачен, зъл и прост Вече няма съвест, няма вече правда, и няма вече чест Има само подлост, ненаситна алчност и безконечен гнет Дойде времето на Дявола, на предателя, на мора Сега е времето на всичките ония лоши хора Те света направиха на ад и приеха Дявола за брат И обречени сме всинца до един да изчезнем от Земята яко дим Във кръчмата по масите се лее вино, бира Дамаджани със ракия и кисела туршия И търкалят се по пода шишета, чаши, кани Въргалят се и първите паднали пияни "Наздраве!" - звънкат чаши. -"Да пием за поета дето беше казал: "Ах, братко и ти ли!...Ех, кой да те знай!"... "А както сме се с теб напили...какво във къщи чака ни, познай!" "Наздраве!" - вдига други тост: "И как го казваше поета описал ни още преди век?"- "Без чест ли си! Прави ти чест!"... Но не всички хора днес са зли Тук-таме се раждат вече и добри Но ще се реши ли някой смело да ги поведе Срещу опашатия с козелското лице Богът на Злото е казват днес господар А на Доброто де ли е Бога - Господа стар Чул въпроса, прегърбен старец, белобрад Спира той изнемощял от продължителен глад И заразказва на младите бавно за време оно За страшната битка между Добро и Зло Как хората от алчност, жажда за слава и гладни за власт Отрекли се от Бога и хвърлили Земята в Сатанинската паст И днес е Богът сам във планината Във вериги окован - там върху скалата От хората изоставен и трижди забравен От векове без трохица и без капчица водица Но стои все тъй достоен Опрян на каменния рид Стои като дъб вековен Сам сред блокове гранит 30.11.2007 г. 17:09 часа

РОБ НА САМОТАТА

...И спомняш ли си? Каза ти,

Че ти липсва свободата

И ето че съм вече роб -

Беден роб на самотата.

А тя за гърлото ме сграбчи

И едва живея на вода и хлеб

А колко чувствах се свободен

Когато мила бях със теб...

*************************

ИЗГУБЕНА ЛЮБОВ

И замина - не разбра

Тъй единствена в света

Че толкоз аз те любя

И останал в самота

О, божествена жена

За кой ли път те губя...

Редактирано 3 април 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

По сините вълни на океана Отпътува с корабчето Ана На брега остави ме – замина Нанасяйки ми рана нелечима... Тъй често стоя на брега на морето Загледан в пенливите сини вълни А страшно как буря бушува в сърцето Щом няма ги твоите сини очи И стоя си на плажа отчаян и смазан Сякаш отнесъл ме бързия влак За грях ли съдбата така ме наказа Луна, превърни ме ти във върколак... Тъй скоро ясно слънце ще изгрее Но не бива то да ме огрее Преди да стане тука адска жега Ще си лягам бързо във ковчега Но вечер щом луната пак изгрее Ще ме призове до черното море Косите бризът пак ще ми повее Ще ги повее, а после ще замре И нощите минават на прибоя А в дните си не спя мислейки за теб Не знаеш как ми липсваш мила, моя Сам, без теб, животът ми е тъй нелеп Смъртта не иска да ме прибере И бушуват в небесата ветрове... Вълкът във мен пак гърло ще дере А душата ми ще вие и реве

ей на и откъсчи ут мои прустутийки издраскъни нъ селскупис Ш`згуриш аз съм ногу красиф, ама по убаф ти ут мени пу свитъ нимож намери само дету в глидалу ни смея са пугледнъ, чи съ стряскъм щом съзръ кой утсреща ми се звери. Кукоря са унесен и умаян ут унъз ми ти низемнъ красутъ сякъш мъ е дялал майстуръ низнаен дето е усякъл прид кметствуту унъз липъ и кату имаш придвид, чи сичкити ми глидала съ се криви и кривутиити им леку ми искривявът чиртити изяшни уприличавйки мъ съфсем малку нъ м`рикански тъпир... тъй чи ни си пужилавай да мъ срешниш на живу тъй испулински мошну уткруявъки съ къту зъбер, щот ша си проклинаш дните зарад дет си мъ съзрялъ тъкъф чудну красиф скуркузъбел по-дубре с ръцети си учи прикрий чи видиш ли ма ти виднъж дури лубов тъкваз във теби ш`съ разгури чи пуд пулъта ти ш`зафърчът искри мен дет мъ срешнат на улицътъ се мъ спирът и мъ молът да мъ снимът я у кину я за некуй модну списувание кат унуй там как му беши зъглавийту ъ сетиу са - "звирове сред дивътъ природъ" млади майки пъ ма фалят на дечурлигата си чи ш`ми ги дадът на мени аку ни си изцуцуркат млекуту и те съ скъсвът дъ сучът къту нивидели аресфат мъ женурята значи и ма искат за татку нъ чъдата си други пъ сакат мъ рисуват бил съм къту праистурическу искупаему ъми и те мъ аресъли ората сигур мъ смятат зъ диъмант чи то сий тъй, къту блеснъ с тъя мойъ кръсутъ нъпрау ги зъслипяам сичкити ъм`чи мойта кръсутъ пуети съ я уписували и у стихуви къко повичи дъ ти ръспраям ас съм грешкъ нъ природътъ - всякуй нещу си има кусур саму ази съм идиален офф,стигъ веки с тия мелодрами чи ут тях съ слънциту зъсрами и ей гу на гуркоту – ни сфети вечи... но чи убаф съм, туй ни мож утречи искъм саму да тъ придуприда дъ си нъложиш тъмни учила щот мой ти избудъ учити с мойтъ тъй сияйна кръсута да ти са придставъ Маги, мене мъ зувът Жасмин приатну мий да съ зъпузнайми и ни пудхождъй към придуприжденииту ми нихайну а ут красутътъ моя некъ Бог тъ пази Амин!

Редактирано 7 май 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

Лиричен казваш ми завоевател Че бил съм аз на твоето сърце Дори единствения ти приятел Направил от душата ти перце Във висините денем сме летели А нощем сред блещукащи звезди Отвеждали ни сънищата бели Във царството на нашите мечти Щом слънцето ни кожата погали За миг със бързината на стрела Завръщали се - щастие събрали Душите ни във своите тела Било е туй, но в минало е време Замина ти – Смъртта дойде за мене 27.05.2009 г. 20:04 часа

Редактирано 27 май 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

Не обич, но не, не и омраза Не ревност, но не, не и любов Какво изпитвам!?! – как да кажа... Но да умра за тебе бях готов Ако любовта ни е свързвала преди Отново тя ли днеска ни дели Но какво е любовта? Чувство на наслада Или инстинкт е за създаване на нов живот Сладострастие изпращащо ни в ада Или пък за смъртта е антидот Любовта! Любовта е само дума проста Изтъркана от употреба от философи и поети Но стои отдавна все тъй срутен моста По който до душите тя стигаше клети И днес стоя объркан, питам се и мая Какво е Любовта?, дали я има или няма Любов!!! Думичка често изричана Но много по-често в сърце е таена Не една девойка с нея била е наричана Но лъжовно издумана - не една била е ранена Но кога любовта е истинка? Кога – лъжлива Когато някой, ей тъй, просто я изрича И ползва, без да влага нищичко във нея Или когато дълго, свидно в сърцето е таена И любовта какво е? - едва ли някой знае Но пък самата тя познава всички нас И ако днес, една безлична дума тя е То тъй нужна е била в отминалия свят А сега Омразата -най-важната е дума И казваме: „Здравей! Майка ти да бъде с мен” Подминаваме с кипяща във гърдите злоба Обръщаме се, и зад гърба им пак кълнем Любов, не е за мене дума главна И вече неизползвана е тук Изхвърлил съм я ази тъй отдавна В ръждясалото кошче за боклук Това което чувствам със сърцето Не е вече обич, нито пък любов Това е може би което Сънищата ми припомнят всяка нощ Ти си само бледен спомен Спомен от отминал мой живот И застанал съм на края на света Хвърлям последен поглед назад Към безславно отминалия ми живот Виждам като на екран Детство, безгрижие Болка, щастие, тъга... Всичко имало е в изобилие Но най-често там съзирам Вечно страдащата ми душа Стоя ня прага На прага на неизвестността... И стресна ме в тишината нежен звън – Звън на откъсналата се от тялото душа 19.12.2006 г. 19:00 часа

Редактирано 6 юни 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

цял ден нямам нет пуснаха го за няколко минутки и пак го спряха ядосах се, но написах отново едно неистинско откровение за няколко минутки, и тъкмо щях да измисля за край още една две строфички, и взеха, че го пуснаха така че няма да го завършвам оставям го така а продължението е ясно... и дъжд заваля... Лунно цвете срещнах снощи На приятел бях нагости Там до неговата дружка Ах, цъфтеше Теменужка И каква бе тази сила Тъй от вчера ме пленила Ходя аз като отнесен В тая топла, цветна есен Вятър облаци премята И довява аромата Щедро влят от боговете В теб, прекрасно мое цвете Бързам да не закъснея Среща имам аз със нея Крача силно мотивиран Нося пръстен инкрустиран Смятам аз да И предложа Пръстена когато сложа Тя на мене да пристане Годеница да ми стане 17.06.2009 г 16:15 часа

Редактирано 17 юни 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

Любовта е ключ за Рая Но къде е тя - не зная Търсих я в света огромен И вечно бях като бездомен Но запознах се с дяволка една Толкоз стройна, черничка, с рогца Тя таен вход към Рая ми показа И любезно покани ме да вляза А пък там додето Дядо Боже спи Заведе ме при ангелки - моми Които ми омаяха главата И приласкаха във кревата... А с каква любов ми разказаха играта Хей такава няма даже на Земята 10.06.2008 г. 22:11 часа

Редактирано 19 юни 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

хм... и раят и адът са вътре в нас,

любовта и страстите също,

другаде ги търсим и се заблуждаваме,

че някой е виновен и препъва ни,

а после(видиш ли) сами трябва да ставаме

Харесва ми, че звучиш весело, Кихоте мой!

една баба,сбръчкана и стара намаза се обилно със помада по GSM-а такси поръча си веднага и в града отиде като гранд дама от таксито тя чевръсто и уверено слезе и в магазин за дрехи втора употреба влезе там облече дрехи модни, аз видях и сланините си сръчно скри под тях ах, бабето как опъна само жартиерите умело нахлузи и обувки от крокодилска кожа с токчета високи и ето я как тръгна като манекенка смело но подхлъзна се жестоко и падна по килоти и така препъвайки се, но с походка грациозна бабата модерна, наперено отиде на фризьор а после пък насочи се към парка, все така помпозна и сериозна, тя уверено хвана си партньор това бе дядо Петьо белобради който от джеба си два лева извади и на бабата купи червени бикини а за себе си - две студени бири така двамата полека-лека отидоха в една библиотека бабата избра си любовен роман а дядото - "Как ловува се глиган" след това си купи мощна пушка и взе веднага бабата на мушка накара я да извади благата ракия да мълчи и не вдига гюрултия бабата опита се да го прегърне но тутакси я той отблъсна бърже и каза на клетата старица да си пийне студена водица че с неговата пенсийка даже може младо да си хване гадже 2007 г.

Редактирано 12 септември 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

...че с неговата пенсийка даже

може младо да си хване гадже...

2007 г.

Замислих се след тези думи -

аз право, тебе, да си кажа:

къде го, друже, дедо Петьо?

..от левчетата да си намажа..