Значи все пак има надежда за нас ,щом не са се свършили рицарите борещи се с вятърни мелници. Беше ми приятно да се докосна до съкровените ти емоции! В тоя свят на получовеци оперирани от чувства и емоции ,някакви мутанти с озверяло его, ти се свеж полъх и усещането от срещата с теб беше много приятно. П.П.Прочетох само няколко от нещата ти ,оставих си и за следващия път. П.П.Осмисли ми деня човече!Какво да кажа освен-благодаря!

Обитавах свят измислен аз до днес Представях си, че в приказка живея Смело се сражавах с дракони и великани Спасявах там принцеси хубави и млади Така минаваха година след година Живеех си безгрижно сред приказни земи Но днес поглеждайки вълшебното ми огледало То истинското ми лице разкри Отражението непознато втренчено загледах Нямаше го вече принцът отразяван там преди Само тъжно гледаше глава с коса дълга, посивяла С лице бледо сякаш вечно в мрачина живяло с разкривени и тъй измъчени черти... Изтрезнях за миг от своята заблуда И разбрах, че вече няма връщане назад Мислил съм си аз, че винаги били сме двама Но приказката моя, оказа се измама Докато съм бил на уж със теб в света от мен измислен В света реален, без радост и любов живяла си без мен... Един живот оказа се не стига за да намерим любовта Но ето че животът ми отмина и за среща късно е сега И ако днес те зърна - по добре е да умра Защото и очите си да избода Ще продължавам да те виждам във ума И пак по теб ще страда моята душа 2007 г.

Колко бавно изтичат се дните,

с онази икона, запазена

в спомени черно-бели,

ненамразена и необичана,

отричана сякаш е ерес

лишена от страсти и вричане.

Колко каменни са прежните мигове,

вплетени в тъжни куплети

за нещо преминало, но застинало

в болна от мъка гримаса.

И все пак...

все пак във сърцето

пулсиращо пурпурът свети.

Редактирано 8 юли 200917 г. от Нел (преглед на промените)

С динозаври кръвожадни пълен е светът огромен Пред тях изглеждам като мравка малък и нищожен Но с туловищата си огромни, зверовете безпощадни по-малки са от мен Щом мозъците си сравним, аз от мравка малка въздигам се до слон Днес казваме за хората, че царе сме във природата Но да попитаме природата съгласна ли е с хората Животинките живеят в съгласие с природата И мравчиците думат, че зверове са хората И всички казват все така: "Ние сме царете, а вие - зверовете" Но треперят и царе и зверове щом природата се разтресе И нека всеки един оттука си извади нужната поука Е, за днес това бе от мен. Научете си урока и лек ви ден!

Редактирано 8 юли 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

Кръволок Ти болката харесваш и обичаш Като през сълзи хилиш се от кеф И това удоволстиве наричаш Стига да не те разкъсва теб Дали измъчвана си ти била И търсиш отмъщение сега И зашо ли не измъчваш тези Заради които си с протези Знай, че скоро ще си търсиш други роб Когото да измъчваш с електричен ток Защото наближава вече време Тъй дълъг път душата да поеме. Нямаш капка милост ти към нас И ни буташ в огнената паст Болката докрай разяде мойта плът И за отвъдното стягам се за път Ех, вещице проклета Все тъй млада и напета Живота ми отнемаш със усмивка Дори не се нуждаеш от почивка И за да се запазиш все тъй нежна, млада Продължаваш да се мажеш с кървава помада А какво ти пречи да извършиш ти добро И към мене да подходиш само със едно Да, от едно нуждая се сега Ти да станеш мила и добра Ще получиш прошка ти от нази И не ще те никой вече мрази Свойте сили събери във този час Да избавиш ти и себе си и нас Подай ръка и от болката спаси ме Бъди добра и от ада избави ме Знам, че с вярата едничка моя И със силата вълшебна твоя Двама заедно сега Можем да спасим света Болка и омраза навеки да забравим И от тегло и мъка всички да избавим Доброто нужно е да пазиме ревниво За да живеем всички мирно и щастливо Със усмивка мило ми докосваш бледото лице И с желязото горещо изгаряш моето сърце И така със чар и злоба Ме пращаш нежно в гроба. Пиеш кръв, сълзи, а с болката преяждаш И с любопитство и наслада я подклаждаш Казваш, че за теб е Раят тук Щом от болка се превива друг 11.01.2007 г

Погалена от мъка пак летя.......в поляна нощем с лилави цветя

Редактирано 17 ноември 200916 г. от лолиkаn (преглед на промените)

Последен звън на телефона Последен шанс е туй за нас Проблясващи звезди по небосклона Като за сбогом във прощален час Изплуват спомени незабравими За мигове на жар, любовен плам Там, сред местата приказни, любими Които вечно с теб ще помним, знам Все един въпрос ми ти задаваш Но отговор не искам да ти дам Само едно да чуеш се надяваш А пък аз оставам вечно ням Не искам ти да се надяваш Ще ми липсваш, но остани си там Знам, че много заслужаваш Но не мога нищо да ти дам

Редактирано 18 ноември 200916 г. от don kihot (преглед на промените)

Чук-чук, чук-чук, чук-чук… „Кой е?” – Някой се обади „Не стойте в тоя студ Влезте!”- каза Ади. Чук-чук, чук-чук, чук-чук… Се чу отново звук „Кой във тоя сняг Тупа-лупа пак” Чук-чук, чук-чук, чук-чук… Ето, че излезе Ади вън Да прекъсне този звън И види кой дошъл е тук Но никого отвънка няма „Ах, каква е таз измама”- Ади се озърта и кокори И вратата с крак затвори Но отново, сякаш че на пук Чу се пак натрапчив звук: Чук-чук, чук-чук, чук-чук… Чук-чук, чук-чук, чук-чук… Как само се ядоса Ади И точилката извади „Ще го науча тоз хайдук Таз игричка бе дотук” През прага бързо тя надзърна И в този миг проблема зърна Чук-чук, чук-чук, чук-чук… Потропваше нахалния капчук 20.11.2009 г

Домашно

Не знам дали случайно е, или нарочно

Съдбата зла как срещна мен, със тебе точно.

- Боряна! - Плахо каза сякаш бе пред митничар.

- Емил! - Познах те аз – от филма си „Опасен чар“!

И тъй, учителка си казваш. Аз пък – ученик.

Уроци и домашни... – Боже! - жив съм мъченик!

Блага, пазар, ресурси, БВП и капитал.

Оле, майко! Ох, ох, ах! Къде се озовах?!

Занизаха се дни – мъчителни, безкрайни.

Пуфтя, потя се над уроците омразни.

Спокойствието си изгубих, сън и апетит.

Главата ми запуши веч от тоя Адам Смит.

А „Библията“ в наши дни ни проповядват

Ония хора дето с дявола обядват.

Пък на ресурси сме богати – ех, че благодат.

Домашното написах. Хей, ще ям и шоколад!

До тука как да е, май всичко беше на добре.

За утре да помисля – план добър да си обмисля.

Поканя ли я на боза, дали със този жест,

Бих омилостивил Боряна и ми пише шест???

22.XII. 2011 г

18:35 часа

Редактирано 22 декември 201114 г. от don kihot (преглед на промените)