В седемте предишни части (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7) се спряхме на първите версии на Mac OS X. Нека сега да обърнем внимание на периода, когато Apple работи върху усъвършенстването на своята система и мигрира от PowerPC към x86.
Mac OS X 10.2 Jaguar – компилацията, която трябваше да стане пълноценна версия
Както вече знаем отпреди, първите версии на OS X не са особено стабилни. Системните изисквания са много по-високи от тези на Windows, а програмистите още не са се научили да създават приложения за новата ОС. Все още има досадни бъгове и потребителите предпочитат да използват Mac OS 9. Тук има един интересен момент. Именно Apple първа се сеща да продава семейни версии на операционната система. Предлага се едно копие на операционната система за 5 Mac компютъра. Това увеличава продажбите, понеже предложението е изгодно – цената на семейния лиценз за пет компютъра е $200, докато единичният лиценз струва $130.
Именно версия 10.2 се оказва преломната, след която потребителите започват масово да се обновяват както от по-ранните версии на Mac OS X, така и от по-старите Mac OS 9. Това е съвсем логично, понеже системните изисквания си остават същите – необходим е процесор G3 с тактова честота 233 MHz и не по-малко от 128 MB оперативна памет. През 2002 година това вече не предизвиква недоволство. Подобни характеристики имат някои iMac още от 1977-98 години. Тоест, почти всички компютри на Apple поддържат новата версия на операционната система. Но системните изисквания на ОС Windows все още са по-ниски – 233 MHz процесор и 64 MB RAM.
Второ, в системата е добавен Quartz Extreme. Това е енджинът за хардуерно ускоряване на рендирането и изобразяването на интерфейса. Сега вече цялата графика и анимациите не се обработват от процесора, а от видеокартата. По това време в Mac компютрите са поставени достатъчно мощни за това време графични карти, а и рендирането на интерфейса е разработено отдавна и работи много стабилно. Това е и причината натоварването на централния процесор рязко да падне, а това води до значително ускоряване на общата производителност на компютъра. Изчезват каквито и да било лагове и забавяния в анимацията и графиката.
Направени са и редица по-малки промени. Така например, Rendervous, който след това ще бъде преименуван като Bonjour, е функцията, даваща възможност на различните устройства да се откриват в локалната мрежа. Rendervous позволява мрежовата работа на различните външни устройства – принтер, скенери, камери и т.н. Едно от обновяванията (10.2.2) е журналиране във файловата система HFS+, а това сериозно увеличава надеждността и възможността за възстановяване на данните. Появява се и CUPS (Common Unix Printing System) – функционалността, даваща възможност на компютър с принтер да се използва като принт сървър.
Леко е променен и интерфейсът. Логото Happy Mac при зареждането на системата е заменено с логотипа с отхапаната ябълка.
Минорното обновяване Mac OS 10.3 Panther
След излизането на много удачната компилация 10.2, в новата версия на операционната система компанията решава да се съсредоточи върху добавянето на нови полезни функции, които не са много, за да има мажорно обновяване на системата.
Системните изисквания отново остават същите – 233 MHz процесор и 128 GB RAM. Поддържат се програмите за Mac OS 9, но програмните прозорци се показват чрез двойно буфериране. Това предизвиква съобщения за грешка в някои приложения, които очакват директно изобразяване.
Най-важното нововъведение при този ъпдейт е появата на собствения браузър Safari. Към 2003 година вече става ясно, че Internet Explorer, който дотогава се използва в операционната система е меко казано, остарял. Разбира се, възможно е използването на Netscape или Opera, но първо за това трябва да се плаща и второ, трябва да се допуснат външни разработчици до кода на затворената система. А Apple не иска да прави това. Ето защо разработването на собствен браузър е съвсем логична стъпка, още повече, че през 2003 година уеб-стандартите не са толкова много и тяхното реализиране не е много трудно.
Има и някои други неголеми промени:
- Finder получава поддръжката на ZIP архивите и нов матов интерфейс, както и възможност за безопасно изтриване
- Бързо превключване между потребителите. Това дава възможност да се запази прогреса на единия, докато системата се използва от друг потребител
- Expose – миниатюрните програмни прозорци в режим на многозадачност
- TextEdit вече може да работи с Word (.doc) файловете
Появяват се и няколко нови системни приложения – Font Book, мениджъра за шрифтове, криптирането на домашната папка, iChat AV – прародителят на FaceTime с вградени аудио и видео разговори.
Друго важно нововъведение е X11 — X Windows System, който дава възможност за използването на кросплатформени приложения с графичния интерфейс на Mac OS.
Всъщност, промените не са чак толкова много, за да се плащат $130 за обновяването. Това съвсем не се харесва на потребителите и повечето преминават директно от 10.2 към 10.4.
Mac OS 10.4 Tiger – да живее х86
Следващата версия на операционната система Mac OS X – това е 10.4, излиза чак две години след 10.3 – през месец април 2005 година. Нейната поддръжка продължава цели 5 години – до 2009 включително. Тази ОС и до днес се харесва на любителите на ретрото. Причината е, че тази версия поддържа максимално широк спектър устройства и програми. От една страна, има съвместимост с Mac OS 9, а от друга – поддържат се програмите за х86 процесорите на Intel.
Уви, това налага по-високи системни изисквания. За новата ОС е необходим процесор PowerPC G3 300 MHz, 256 MB RAM и не по-малко от 2 GB хард диск. Това не е много добре, понеже изключително популярната по това време Windows XP има точно 4 пъти по-малки системни изисквания. От друга страна, повечето Mac компютри от 2000 година и по-новите, вече имат тази оперативна памет и проблемите с инсталирането не са много.
Интересно е, че това е първата операционната система, разпространявана чрез DVD дискове. Който няма подобно оптично устройство, може да замени DVD-то с обикновени компактдискове „само за $10“. За тази версия също трябва да се заплаща – цената отново е $130.
Разбира се, главната особеност на новата ОС е поддръжката на процесорите на Intel. Естествено, Apple много добре разбира, че при прехода към кардинално нова процесорна архитектура, задължително трябва да има съвместимост с предишния софтуер. В противен случай потребителите ще останат без програми. Проблемът е решен чрез създаването на транслатора Apple Rosetta, който дава възможност за стартирането на стария софтуер на х86 процесорите, при това с нищожна загуба на производителността. Процесорът на Intel е бърз и тестовете показват, че дори и с използването на транслация, програмите се изпълняват 1,5-2 пъти по-бързо, отколкото при процесорите PowerPC. А за разработчиците е издаден специалния Transition Kit, който дава възможност новото приложение съвсем лесно и бързо да стане съвместимо с Intel x86.
Тук се появява твърде неочакван проблем. Операционната система вече работи с х86 процесори и започва нейното масово инсталиране на обикновени PC-та и лаптопи. Разбира се, това не се харесва на Apple и компанията започва да използва DRM защита, както и други начини, за да спре инсталирането на операционната система върху нелицензиран хардуер. Напразно. Потребителите винаги намират начини. В крайна сметка Apple се отказва от всякакви защити, понеже те само забавят бързодействието на Mac (като защитата Denuvo в наши дни). Това са годините, когато се появяват цели компании, предлагащи готови „хакинтоши“, често с двойно по-ниска цена от оригинла.
Освен това, Apple се съсредоточва върху скоростта на зареждане и работа на системата. Тези показатели са доведени до съвършенство. Водещите разработчици на Microsoft са потресени от скоростта на търсене във файловете и на бързината на работа на графиката, и в продължение на няколко години се опитват да направят същото във Windows.
Разбира се, добавени са много нови програми и функционални възможности:
- Spotlight – търсачката, която може да търси навсякъде: файлове, договори, карти – навсякъде. Но за разлика от мудната функция за търсене на Windows, тук всичко „лети“ дори и при старичките Mac компютри
- Safari вече поддържа новите стандарти, включително RSS
- Dashboard – уиджетите на отделен екран, написани на HTML, CSS и JavaScript. Въпреки че в съвременните macOS тези възможности по подразбиране са изключени, за времето си това е нова и много удобна функционалност
- Automator – инструментът за създаването на сценарии, който е далеч по-функционален от AppleScript. И досега системата има възможност за лесно автоматизиране на рутинните задачи. Но тази възможност рядко се използва
- VoiceOver – функцията за прочитане на текст от екрана. Удобна за хората с нарушено зрение
- Пълноценен английски речник, базиран на New Oxford American Dictionary. Достъпен чрез приложение, чрез уиджет и чрез терминала
- Grapher – опростено приложение за създаване на 2D и 3D графика
- AU Lab – приложение за тестване и смесване на звука на различните аудио устройства
- Редица нови API за работа с графика (Core Image), за структуриране на данните в приложенията (Core Data), обработка на видео в реално време (Core Video), работа с аудио (Core Audio)
- Нова функция за мащабиране, даваща възможност за увеличаване на областта с текст около курсора при натиснат бутон Ctrl и завъртане колелцето на мишката. Работи и до днес
Що се отнася до интерфейса, промените не са много. Apple все повече се спира върху „стъкления“ външен вид на операционната система, а в горния десен ъгъл се появява цветният бутон Spotlight.
Изключително добра версия на тази операционна система и продажбите потвърждават това. Само за 6 седмици са продадени 2 милиона копия, а след една година – през 2006-та, представяйки новите Mac с процесори на Intel Стив Джобс казва, че делът на OS X 10.4 е достигнал 67%. Тоест 2/3 от Mac компютрите работят именно с тази версия на операционната система.
Това бяха основните моменти на началото на прехода на Apple към х86 процесори. А в следващата част ще се спрем върху залеза на PowerPC Mac и окончателната миграция към х86 процесорите.
