Най-важните космически събития от изтеклата 2019 година

Изминалата 2019 година бе изпулнена с най-различни космически открития: видяхме първата снимка на четна дупка, отблизо бяха изследвани два астероида, положено бе началото на масовата сателитна интернет връзка. Нека да се спрем на по-интересните събития от 2019 година, които са на тема Космос.

Снимката на черна дупка

В продължение да дълго време черните дупки бяха само чисто теоретични обекти, описани на хартия. През изминалите десетилетия учените имаха възможност да ги откриват по косвен начин, тъй като огромните маси на тези космически чудовища влияят на въртенето на разположените наблизо звезди. Но съвсем доскоро нямаше възможност да бъде видян някои от тези космически обекти, понеже те са абсолютно черни, тъй като от мощната гравитация не може да се измъкне дори и светлината.

Но всичко се промени преди две години, когато планетарният телескоп Event Horizon започва да наблюдава черната дупка M87. Интересно е, че този телескоп е съставен от 8 сателитни чинии, изградени по цялата Земя, работещи като една обща сателитна чиния, която може да регистрира слабото излъчване и от толкова далечен обект, какъвто е черната дупка.

Получената по този начин информация бе обработена по няколко начина и в крайна сметка човечеството получи първата реална визуализация на черна дупка, която изцяло съответства на теорията. В бъдеще ще бъдат добавени още сателитни чинии към Event Horizon, като учените планират да получат снимки с много висока детайлност на най-близката до нас черна дупка, разположена в средата на Млечния път. Тази информация може да ни даде нови данни за тези твърде необичайни космически обекти.

Новият междузвезден гост

Преди две години астрономите развълнуваха обществеността, като съобщиха за своите наблюдения на първия забелязан междузвезден гост в слънчевата система, получил името Омуамуа. Това бе първият вестител от дълбините на вселената, който имаше твърде необичайна за космическите скали форма на огромна пура. Освен това, небесното тяло променяше своята скорост.

Омуамуа нямаше как да бъде изучен, понеже бе забелязан чак когато вече се отдалечава от Слънчевата система и нямаше с какво да бъде настигнат. Но астрономите очакваха в бъдеще да можем да откриваме повече междузвездни гости и бяха прави.

В края на месец август 2019 година астроном любител от Крим откри комета, която получи името 2I/Борисов. Това би могла да бъде една от многото комети получила каталожен номер с пресметнати параметри на орбитата, която бързо да бъде забравена, но по-подробните изчисления показаха, че кометата Борисов е долетяла извън пределите на Слънчевата система. За щастие, тази комета бе забелязана достатъчно близко до Слънцето и бяха направени редица цветни снимки на това небесно тяло. Кометата започна да се отдалечава от Слънцето на 12 декември и все още е възможно да бъде изпратена космическа сонда, която да я заснеме съвсем отблизо.

За разлика от Омуамуа, това е съвсем обикновена комета с неправилна форма на ядрото, диаметър около 20 км и с малка опашка. Спектралният състав на Борисов съвсем малко се различава от този на кометите в нашата Слънчева система, което означава, че с много голяма вероятност другите звездни системи са устроени по същия начин като нашата.

Непосредственото изучаване на двата астероида

Астероидите са особено много интересни за астрономите, понеже по-голямата им част са късове, останали след формирането на планетите и не са се променили в продължение на последните 4 милиарда години, тъй като средата на далечния космос почти не е агресивна. Но да се достигне някой от тези астероиди и да се вземат проби от него, съвсем не е лесна задача.

Основният проблем е тяхната слаба гравитация. Така например, на Веста, един от най-големите астероиди в пояса между Марс и Юпитер, ускорението при свободното падане е 45 пъти по-малко отколкото на Земята. С други думи, теглото на човека там ще бъде около 2 кг и дори малък отскок ще го изпрати в орбита. Кацането на подобно космическо тяло наистина не е лесно.

Интересното е, че през 2019 година две космически сонди непосредствено изследваха различни астероиди. Първа бе японската Hayabusa 2. За да вземе проби, космическият кораб изстреля в астероида танталов снаряд с тегло 5 грама и успя да хване образувалите се отломки. Веднага бе забелязано, че събраните късове са твърде чисти, като според учените, причината за това е ниската гравитация. Към днешен ден Hayabusa 2 е на път към Земята и ако всичко премине добре, сондата още тази година ще се приземи в Австралия.

Втората подобна мисия бе на сондата на НАСА OSIRIS-REx, която след две години полет достигна друг астероид – Бену. Там бе забелязано твърде странно явление – изхвърляне в космоса на малки късчета камъни и газ, което е твърде странно за астероид с диаметър едва половин километър. Към днешен ден тази сонда се приближава, за да вземе образци. Остава да се надяваме, че всичко ще бъде успешно.

Активните изследвания на Луната

След приключването на космическата надпревара интересът към Луната намаля. Да, това е най-близкото до нас космическо тяло, което е много добре изучено и вече не е интересно. Но през изминалата година все пак имаше две интересни мисии до естествения спътник на Земята.

През месец януари 2019 година Китай стана първата нация, успяла да осъществи меко кацане на космическия апарат Чанъе 4 на повърхността на тъмната страна на Луната. А роувърът Юйту-2 успя да измине 127 метра и да изпрати интересни снимки. Интересното на тази мисия е, че Китай по този своеобразен начин продължи Пътя на коприната със своя биологичен експеримент в рамките на който в китайската лунна лаборатория на космическия апарат Чанъе-4 покълнаха семената на памук.

Следващата мисия бе на израелски космически апарат Берешит, който нямаше късмет. До последния момент всичко вървеше гладко, но сондата не успя да кацне и се удари в повърхността на Луната. Тази сонда носеше живи организми – тихоходки, които няма как да оцелеят на Луната. Проведените малко по-късно експерименти с тихоходки на МКС показаха, че в близки до лунните условия, тези организми умират за около 10 дни.

Но най-интересното по отношение на луната ни чака в най-близко бъдеще: през 2024 година НАСА планира ново кацане на астронавти на естествения спътник на Земята. Интересът към Луната рязко се повиши, тъй като ако на Земята все пак бъде създаден термоядрен реактор с управляем синтез, то той ще има нужда от гориво. Засега за най-подходящото гориво се счита хелий-3, от който на Луната има много. Навярно още през следващото десетилетие фантастичният сценарий за добив на полезни изкопаеми от друго небесно тяло може да стане реалност.

Космосът става по-дружелюбен за жените

Космосът традиционно се счита за владение на мъжете. Това не е за учудване, понеже да бъдеш астронавт съвсем не е лесно – това е трудна професия, в която няма много жени. Но като се има предвид, че през следващите десетилетия се предвижда изграждането на колонии около Марс, няма причина жените да не излязат в космоса.

Може да се каже, че през 2019 година се осъществи историческо събитие – през месец октомври Кристина Дох и Джесика Меир заедно пристигнаха на МКС и работиха извън пределите на Космическата станция. Разбира се, това е само началото и предстои много работа. Но фундаментът е вече положен.

Изследването на далечните граници на Слънчевата система

Слънчевата система е нашият дом, като две космически сонди вече успяха да излязат извън него. Веднага след Вояджър 1, неговият събрат Вояджър 2 в началото на декември излязоха извън пределите на хелиопаузата и сега вече са в просторите на Вселената. Уви, неговите работещи устройства са все по-малко, а и тази апаратура е направена преди повече от 40 години. Но ние все още получаваме данни от тези сонди, като даже и получените шумове от тях са полезни.

На този фон остава неизучено Слънцето, което не е за учудване, понеже температурата на неговата повърхност превишава 5000 градуса и разтопява всички метали. Но НАСА създаде и изпрати към Слънцето космическия апарат Паркър, защитен със специален щит, който дава възможност на тази сонда да се приближи на разстояние едва 6 милиона километра от Слънцето. Първите данни от Паркър пристигнаха съвсем наскоро и сега предстои тяхната обработка и анализ.

Активното развитие на евтина сателитна интернет връзка

Навярно вече всички свикнаха да използват високоскоростен интернет, а 3G на екрана на смартфона се асоциира с неприятно изчакване на зареждане на уеб страниците от цели три секунди. Но бързи Wi-Fi и LTE безжични връзки има само в големите градове. Ако се отдалечим дори и на 100 км от големия град, веднага виждаме какво става с безжичната и мобилната връзки. Същите и дори по-сериозни са проблемите в редица отдалечени региони на Земята, където да се прокарат оптични кабели е изключително скъпо.

Естествено, решението е измислено – сателитен интернет. Но към днешен ден това е твърде скъпа технология, обикновено с ограничение на трафика, с невисока скорост и печален пинг. Някои високотехнологични компании решиха да се заемат с това и да изведат в орбита около Земята цели съзвездия от малки сателити. Най-далече от всички стигна космическата компания на Илън Мъск SpaceX.

Към днешен ден SpaceX изведе в космоса няколко стотици от тези сателити, а Илън Мъск съобщи, че те вече са образували базовата сателитна мрежа, която дава възможност за осъществяването на стабилна интернет връзка. Плановете са в орбита да бъдат изведени 40 000 от тези космически апарати. По този начин ще бъде обхваната цялата земна площ, като скоростта на връзка е висока. Освен това таймингите ще бъдат ниски, понеже сателитите ще се намират на височина около 550 км. Масовото предлагане на сателитна интернет връзка силно ще намали цените и е напълно възможно само след десет години да гледаме 4К видео в YouTube, намирайки се в гъста гора на разстояние над сто-сто и петдесет километра от най-близкия град.

Amazon, подобно на SpaceX възнамерява да разгърне на ниска околоземна орбита верига от сателити за осигуряване на интернет за потребителите от целия свят. Инициативата носи името Project Kuiper, но Джеф Безос засега не е получил разрешение за извършването на подобна телекомуникационна дейност.

Виждаме че изследването на космоса продължава, при това много активно. Учените достигат висини, които бяха технически невъзможни само преди няколко години. И наистина, ако всичко продължава със същите темпове, навярно още това десетилетие човешки крак ще успее да стъпи върху пясъците на Марс.