Причините хората да вярват на конспиративните теории са съвсем логични

Ново изследване представи още доказателства, че причините хората да вярват в конспиративните теории са много сложни и не винаги се дължат на липса на знания. Нека се спрем малко по-подробно.

Човешкият начин на мислене, въпреки дигиталната ера, не се е променил – ние, както и жителите на Меланезия, непрекъснато създаваме свои собствени аналози на култа към Карго, както в интернет, така и в реалния живот. И всичко това, защото различните теории на конспирацията, вярата в магията и свръхестественото са постоянни спътници на човечеството. Нещо повече, масонската конспирация, илюминатите, рептилоидите и магьосничеството ни помагат да си обясним всичко – от произхода на чумата до убийството на Кенеди. И макар че огромното мнозинство от конспиративните теории изглеждат абсурдни, много от тях са довели до хиляди човешки жертви.

Но защо се случва това? Според проучване, публикувано наскоро от Американската психологическа асоциация (APA), много фактори влияят върху вярата в конспиративни теории, включително лични убеждения, характеристики и мотивация. Учените са констатирали, че именно тези причини ни пречат да се избавим от фалшивите убеждения.

Конспиративното мислене

В разрез с фактите, логиката и здравия разум хората по целия свят вярват в невероятното и свръхестественото. Така например привържениците на култа карго вярвали, че чужденците имат особена връзка с техните предци, за което им се полагат всевъзможни богатства. Това удивително поведение на меланезийския народ илюстрира по-добре от всяко друго принципите на магическото мислене, което е характерно за всички нас.

Магическото мислене е убеждението, че всички действия и мисли влияят на реалния свят и събитията. То е причина за неприязънта към черните котки, вярата в астрологичните прогнози и всякакви суеверия.

И въпреки че в основата на различните теории на конспирацията стои магическото мислене, поддръжниците на теориите на конспирацията често вярват, че всичко, което се случва в света, е насочено срещу тях. Така COVID-19 пандемията се превърна в своеобразно „прикритие“ за масово чипиране чрез ваксинация, а така нареченото „световното правителство“ възнамерява да ликвидира колкото се може повече нищо неподозиращи жители на планетата Земя.

Характерна особеност на конспиративните теории е почти непоклатимата вяра – огромното мнозинство от техниките за убеждаване имат малък или никакъв ефект, а тези, които все пак действат, са непрактични. До тези изводи са стигнали авторите на нова обзорна статия, публикувана наскоро в списание Psychological Bulletin.

Кой и защо вярва в теориите на конспирацията?

Според това ново проучване множество сложни фактори влияят върху вярата в теориите на конспирацията. В работата се подчертава значението на разбирането на психологията, която е в основата на конспиративното мислене, и в него се разглеждат фактори като интуиция, антагонизъм, превъзходство и възприемането на заплахите във връзка с убежденията за съществуването на заговори.

Авторите на тази научна работа се стремят да дадат цялостна представа за това какво кара хората да вярват в конспиративните теории, като изследват личностните характеристики и мотивационните фактори заедно. Един от съавторите на изследването, Шона Босе от университета „Емори“, подчертава, че привържениците на конспиративните теории не са непременно психично болни или простодушни хора, както често се представя в популярната култура.

„Много хора се обръщат към теориите на конспирацията като начин да задоволят неудовлетворените си мотивационни потребности и да осмислят тревожните събития“, казва Босе.

За да стигнат до консенсус относно факторите, които определят вярата в конспиративни теории, учените са анализирали данните от 170 проучвания, в които са участвали над 158 000 души от САЩ, Полша и Обединеното кралство. В хода на работата са оценени мотивите на изследваните лица и техните личностни характеристики, свързани с конспиративното мислене.

Резултатите показаха, че конспиративните теории допринасят за по-доброто, но твърде ограничено разбиране на света, за чувството за сигурност и за чувството за превъзходство. При все това нуждата от контрол не се оказва съществен фактор, за разлика от отношенията с другите и възприеманите заплахи. Проучването разкрива и някои личностни характеристики, свързани с високата склонност към вярване в конспиративни теории: несигурност, емоционална нестабилност, импулсивност, подозрителност, затвореност, склонност към манипулация, егоцентричност и ексцентричност.

Мнозина се обръщат към теориите на конспирацията, за да задоволят мотивационните си нужди и да осмислят трудни житейски ситуации. В проучването се отбелязва по-слабата корелация между личностните черти от Голямата петорка и конспиративното мислене.

Голямата петорка личностни характеристики (екстраверсия, пластичност, откритост, добросъвестност и невротизъм) имат сравнително слаба връзка с коспиративното мислене. Това обаче не означава, че общите личностни черти нямат връзка с тенденцията да се вярва в конспиративни теории.

Опасният свят

Тъй като светът около нас става все по-опасен, а бъдещето ни – все по-несигурно, нарастващата популярност на конспиративните теории е тревожна тенденция.

„Нашите резултати показват, че мотивацията като цяло е важна, може би дори съществена част от пъзела на конспирациите“, обяснява екипът в своята статия.

Хората, които забелязват социалните заплахи, са по-склонни да вярват в конспирации, базирани на конкретни събития, отколкото в абстрактни теории, които са по-предпочитани от личностни характеристики като нарцисизъм и параноя. Въпреки това, както бе съобщено в предишни проучвания, нарцисизмът – както при отделните хора, така и на колективно ниво – увеличава вероятността за конспиративно мислене, както и необходимостта да се чувстваш уникален.

Нуждата от контрол и сигурност обяснява и защо теориите на конспирацията стават особено популярни по време на криза, включително по време на пандемия, когато хората са изправени пред финансови затруднения и несигурност за собственото си здраве. И това, съгласете се, е съвсем логично и естествено.

Как да се борим с конспиративното мислене

Теориите на конспирацията, като погрешното вярване, че ваксините срещу коронавируси са начин за имплантиране на микрочипове, могат да повлияят на здравето на хората и са особено трудни за развенчаване, защото всеки, който се опитва да ги оспори, се смята за част от конспирацията.

Представянето на рационални контрааргументи, осмиването или етикетирането на теориите на конспирацията като такива е неефективно в борбата с конкретните теории на конспирацията или с общата склонност да се вярва в тях. Всъщност едно проучване показва, че методът на етикетиране има обратен ефект, подсилвайки убеждението за съществуването на някакъв сговор – конспирация.

Интересно е, че авторите на по-ранно проучване (анализиращо 25 научни статии) стигат до заключението, че техниките за стимулиране, целящи да насърчат хората към критично мислене, преди да се запознаят с теориите на конспирацията, наистина работят, но не много добре – ефектът обикновено е малък.

Това, което работи наистина добре, е „информационна имунизация“, по време на което на хората се обяснява защо конспиративната теория не е вярна. Това се прави, преди хората да са се запознали с нея. Всички проучвания, използващи подобна имунизация, показват умерени до значителни резултати.

„Това е специфично за всяка конкретна теория на конспирацията, тъй като е невъзможно хората да бъдат постоянно информирани за новите възникващи теории“, обясняват експертите.

Трябва да се отбележи, че досега най-ефективният метод за борба с конспиративните вярвания включва тримесечен университетски курс по критично мислене със седмични занятия, в които студентите научават разликите между наука и псевдонаука. Този курс се доближава най-много до това, което наистина е необходимо: един вид имунизация срещу теориите на конспирацията, базирана на обучението на хората как да мислят, а не какво да мислят.

Уви, желаещите да се запишат за тримесечния курс са малко, а тези, които имат най-голяма нужда от него, са най-малко склонни да го направят. Може би прибързваме със заключенията, макар че си струва да изчакаме какви ще се окажат фактите. Този вид изследвания все още са в начален етап и трябва да се направи много повече, преди, да речем, да се опитаме да въведем нещо като университетски курс в учебните заведения.

Един от основните проблеми е, че нито едно проучване не е проследило седмиците или годините след курса по критично мислене, така че не е ясно дали ефектът се запазва. Според изследователите информационната имунизация не е непременно ограничена до конкретни конспиративни теории и може да бъде популяризирана в социалните мрежи.