NGC 3783 се намира на около 135 милиона светлинни години от нас в съзвездието Кентавър (Centaurus).
Според различните каталози тази галактика е известна още като ESO 378-14, LEDA 36101 или 2XMM J113901.7-374418. Тя е открита за първи път на 21 април 1835 г. от английския астроном Джон Хершел. NGC 3783 е домакин на бързо въртяща се черна дупка с маса равна на 2,8 милиона слънчеви маси. Галактиката е основен член на галактическа група, състояща се от 47 галактики.
„Подобно на галактическите купове, галактическите групи са агрегати от гравитационно свързани галактики“, казаха астрономите от Хъбъл. „Галактическите групи обаче са по-малмасивни и съдържат по-малко членове, отколкото галактическите купове. Докато галактическите купове могат да съдържат стотици или дори хиляди съставни галактики, галактическите групи обикновено не включват повече от 50.“
„Млечният път всъщност е част от група галактики, известна като Местната група, която съдържа две други големи галактики (Андромеда и галактиката Триъгълник), както и няколко десетки сателитни галактики и галактики джуджета. В същото време групата галактики NGC 3783 съдържа цели 47 галактики“, добавиха те.
HD 101274
„Също така изглежда, че тази галактическа група е на доста ранен етап от еволюцията си, което я прави интересен обект на изследване. Докато фокусът на това изображение е спиралната галактика NGC 3783, наблюдателят е еднакво привлечен от много яркия обект в долния десен ъгъл на изображението. Това е звездата HD 101274„, казаха изследователите. „Перспективата в това изображение кара звездата и галактиката да изглеждат като близки спътници, но това е илюзия.“
HD 101274 се намира само на около 1530 светлинни години от Земята, което означава, че е около 85 000 пъти по-близо от NGC 3783. Това обяснява как може да изглежда, че една звезда засенчва цяла галактика. Според изследователите NGC 3783 е галактика от тип I на Сейферт, тоест галактика с ярка централна област.
„В това изображение галактиката е заснета от Hubble с невероятни детайли – от светещия ѝ централен бар до тесните, виещи се рамена и праха, пронизан през тях, благодарение на пет отделни изображения, направени при различни дължини на вълната на светлината“, споделиха изследователите. „Всъщност галактическият център е достатъчно ярък, за да може Hubble да изобрази дифракционни пикове, които обикновено се наблюдават само при звезди като HD 101274.“
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
