Adelina Stoyanova

Мишо и Сиси, моите добри звездички! Колко много ми липсвате...

С моята обич Терри Май - щастливи летни разходки! Без нея - самота и пустош...........

Тези стихове посвещавам на всички Катили, които за да спасят мухлясалите си черги и изветряли храни по избите слагат отрова, от която хапват и невинни душици. На пенсионерките, които за един метър изровена градинка подхвърлят отрова от терасите си, като не си дават сметка, че всичко се връща от Съдбата. На Ричко, бездомното и осиновено от улицата ни коте - невинно,весело и слънчево - много ни липсваш, мило! Слънчице, лъч краткотраен на човешката злоба залог... Поживя си доволен и златен... а си тръгна самотен - поклон!

Ще се срещнем както някога само в сънищата, Мило! Ще се гушнем приятелски: ще си живеем щастливо! Сълзи няма да капят вътре дълбоко в душата... пътеката ми самотна при теб ме води в гората.....

ДНЕС ПОЧИНА Ю Г И Н! Почивай в мир мамина душица!

Зимна тъга и хлад.....въпреки слънцето.

Носталгия понякога пристяга въжетата, завързали сърцето... а с гвоздеите, приковали Вярата по стъпките житейски кретам...

Сълзи поливат нивата благословена на жито избуяло - обич златна! В душата на поета приютена кълни и се разлиства Красотата.

Ще предизвикам студения вятър, снежинките в него ще станат слънца! Колко малко на сърцето му трябва да получи от Света топлинка!

ПОД БОРА! Идва Коледата светла! Радва милите душици и с играчки, и с елхици... Моята невинна златна мила мамина котанка чака Коледа с играчките, под борове и шишарките! Спинкай мамино рожбе! МНОГО МИ ЛИПСВА МИЛУВЧИЦАТА ТИ!

http://www.videoclip.bg/watch/63590 nordviking , стиховете Ви за морето грабнаха сърцето ми! Ади

Щом са били обичани - мир на душиците им има! Ти ме викаш - душица невинна, с очички от обич блестящи! Помаха ми с лапичка вдигната, и тръгна...остана сълзата..........

Боли ме душата за малкото ми, кротко, обичано слънчице!

На песовете хвърлих радостта си, понвеже те отдавна я разкъсаха! Днес слушам как монетите изпросени от минувачите случайни злостно дрънкат... Вериги спъват в букаи крилете ми, увиснали, от бури напоени... Очите да се смеят уморени са синеят тъжно в моите недели...

П Л А Ч С дъжда заплака моето сърце ... поставено отдавна на колене...... в случайни обстоятелства - не ще към слънцето оскъдно да погледне.