Какво от туй като съм толкоз малка,

невидима съм им била,

че той светът и без това е жалък

изпълнен със слепите си същества.

Не виждат, не чуват, не усещат и себе си дори..

Какво остава щом си толкоз малък..?!

- В невидимия свят си остани!

Там си остани,Слънчо-

много по-добре е

Като капчица роса сред тревите скрита

побирам в себе си цялата му топлина

и след всеки удар на сърчицето си

непоносимо малко, все повече го преоткривам -

по вените тече пожар..

Като песъчинка осиротяла без майчините дюни

на светлината му душата ми блести,

а бащинската му целувка, като Вечерница

на челото ми засиява...

кара всяка фибра в тялото ми да трепти.

 

Приветствам темата ти, Уиш! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

И станах...

толкова голяма-

в прашинката се приютих.

А после тихо и без покана

в ъгъла на мигличка се свих...

и знаеш ли?...

по-скришно място

няма...няма!

Редактирано 24 април 201115 г. от Нел (преглед на промените)

поздравления, Уиш!

почитател

а, бих искала да съм издател

Благодаря на всички!

И , ЕF.., Нетърпеливките не биха се чувствали удобно толкова на светло, те всъщност и тук не се чувстват съвсем.

просто действах емоционално и не ги питах

Като ме гледаш така

цялата в бяло

на каква ти приличам..?

А знаеше ли ,че ангел

тази нощ в ръцете ми умря?!

в бяло съм била...

цялата съм в траур

от лебедови пера.

Като ме гледаш така

цялата в бяло

нямаш идея дори,

че скърбя.

В бяло съм била.

Цялата съм в траур..

време е за нещо шарено

Една пътечка ме отведе

до къщата на странен разказвач,

така поне ми се представи,

въпреки че подозирах

за вълшебното му потекло,

че кой друг би могъл

времето в колба да покаже

под течна форма на стъкло ?

И други странни работи показа ми

старият вълшебник -разказвач,

извади кутия с фин и жълт прашец

и така направи,че полетяха в миг

рой пеперуди като пролетен дъждец...

Гледах го със зяпнала уста

и не можех да повярвам,

че пред очите ми се случват чудеса

по приказките дето се разказват..

Как възможно беше да ги виждам,

да ми се случват и то в реалността ?!

На никого не можех да разкажа

за необичайната си среща с този маг,

затова на вас сега я казвам

и тук да си остане ,моля,

заключена под похлупак.

10.10

http-~~-//vbox7.com/play:fc5bb6e8#

поднасям ти тези цветя със страхотната музика на Брайтман и Бочели

и ти казвам Здравей, здравей

(не е време да си казваме сбогом)

Понякога не ми се спира

иска ми се просто да съм вятър,

мислите си в шепи да събирам,

като снежинки в топлото да ги разтапям.

 

Понякога не ми се спира,

душата ми не ще покой,

иска й се всичко да опита,

да открие галактики безброй.

 

Понякога не ми се спира,

ще ми се в лудешкия си бяг

да усетя всичко как пулсира, да се разтворя,

да съм прашинка просто от всемира.

 

09.10

"Пясъците из пътя ти се молят за твоята песен и за твоето движение, танцуваща вода.

Ще понесеш ли бремето на тяхната недъгавост..."

 

Ще го понеса разбира се,

иначе отричам се от името Танцуваща вода.

Вричам се в стихиите, които

във вените ми като бързеи текат,

нали с пясъците сме тъй близки

от допира ни се ражда песента...

Оная песен, животворната

и онзи танц -движение , заради който

наречена съм Танцуваща вода.

Ще го понеса, разбира се,

а тяхната недъгавост

с водите в мен ще облекча,

за да можем заедно ,като двама влюбени

да раждаме от песните деца.

10.10

 

 

 

 

                              .....

Като пристигна искам да не нося нищо.

Да съм свободна, с отпуснати ръце.

багажа да оставя на перона,

да го забравя в нечие купе..

 

Искам да съм нищо.Никой.

Мирис да не съм дори от нечия следа.

Угарка, пепел от цигара,

с целувката на вятъра изтрила себесъщността.

По нощите когато не спя

се разхождам из тайни градини

и на разни чудати места,

там събирам от дълги години

много редки, вълшебни цветя.

Правя чай ,заклинания разни

щом се върна сутрин от там.

Та предната нощ ми се случи

странна среща, внезапна една,

на полянка, където берях си

се срещнах с едни същества.

Бих ги нарекла елфи - светулки,

много нежни и добри при това

подариха ми венец пеперуден

цял звезднобял в светлина...

Знаели, че по тъмното ходя

да ми светел чак до зори

и така с подарък прибрах се..

мило ми стана едно, набързо

чая налях си,но мира нямах-с какво

чудех си аз да направя подарък

за всяко малко светулко същество.

 

10.10г

Като летен дъжд ще дойда неочаквано,

капчица след капчица ще слизам

и с целувката на всяка, натежалата

тъга от челото ти ще отмивам.

С дъжда ще дойда тъй внезапно

ще изпълня с влага, с мирис на озон

изсъхналите спомени в очите ти,

до последна капка любовта си ще раздам.

 

С дъжда ще дойда. Не! Аз ще съм дъжда!

Буреносна даже ще съм ако трябва,

ще стана тъмна като вир в река,

за да промия незарастналите рани,

а после кротко в облаците ще те приютя.

Ще се събуждам рано призори

да раждам всеки път децата

на нашата любов -най цветните дъги...

С дъжда ще дойда.Не! Забравих,

аз ще съм дъжда.А ти ела,

в локвите ми отрази се,

направи ме най-щастливата вода!

11.10г

 

С настъпването на Нощта

небрежен и леко уморен,

прегърбен малко даже

тръгва си Денят,а тя

разстила се във виолетово

и пали мънички фенери..

нарича ги звезди, игриво ги закача

за по-тържествено по клоните дървесни,

над хорските врати...

Цветята също лягат кротко да поспят,

свиват крехките си чашки

сякаш сили в съня да съберат,

за да прегърнат с приветствие отново

окъпан в слънчеви лъчи

Негово величество Деня.

Обичам го това лилаво

тъмно, наситено със аромат,

като букет от незабравки

примесен с мирис на трева

и полски мак.Прикрива ме

във свойто тъмно лоно достатъчно добре,

за да мога да се натанцувам,

пък после нека идва утрото,

да къпе в светлина света,

нямам нищичко напротив.

Нека бъде!

И за да не ни омръзва

има си закономерност,

в танц редуват се

облеченият в бяло Ден

с Нощта накичила се

все така суетна

в тъмно кадифе.

 

31.12.10

Цяло са... денят и нощта, неразделни са... За теб, Уиши http://www.youtube.com/watch?v=ATTUNb5JyN4

Цяло са... денят и нощта, неразделни са...

Нищо де, остави ги да потанцуват,като...

Обичам малките изненади.

 

Една такава безметежност

се струпва около мен

едновременно и ме помита,

като вятър есенен и дъжд

в косите ми нищичко неподозиращи

се сплита, връхлита ме така желана

близост, голота и допир,

една такава чистота,

неземна истинска и като вопъл

на сродна обичаща душа

дошъл да ме обвие още топъл,

да не усещам промените на времето

и с непозната досега любов

грижовно ме прегръща...

В една такава безметежност,

(но не насън )

мечтая наяве да се сбъдна.

01.01.11

Недей тъгува стари звездоброецо,

че ги няма тази нощ твоите звезди,

едва ли някой би откраднал всичките,

/пък и за какво ли ще са му/...

вероятно  прави си нескопосани шеги.

Недей тъгува! Чуваш ли, стари звездоброецо,

виж кръпките по цялото небе,

може би пък за своя празник феите

назаем взели са ги

или пък за кръжока си по шиене „Най-сръчните ръце"

Виж полянката, и там следи оставили са

на мястото на всеки полски цвят

по копченце поставено е, пришито на ръка

обикновено или като за носле на плюшено мече

извезано на кръст бод.

Виждаш ли, разкрихме мистерия на изчезналите ти звезди.

Така че тая нощ наспи се,почини си

от утре пак наново бодър звездите ще броиш.

11.10

Нека е пълен денят ти със радост,

Любовта ми за теб днес вали

в малки капчици безименна сладост,

рисувам в кобалт и във бяло... мечти!

Редактирано 14 май 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Бездумно ми е, тихо ми е в сърчицето,

една такава топлина ме е заляла,

прегръща ме, а след това отлита.

И въпреки това се чувствам цяла..

..............

 

Код "синьо"

В сърцето ми...

където е твоето място,

синьо момиче със синя китара

пее сини песни за теб, Синьо небе.

И сини момчета със сини тромпети

в ритъм танцуват със синия ден.

Синя Луна венец ти заплете,

да ти е синя и светла нощта,

синьо е и моето мъничко цвете,

да ти е синя и пролетта.. .

радостта...

Любовта...

Нека е синьо горещото лято,

синя остани в есента...

синият вятър да ти нашепва

сини куплети под синя дъга.

Нека винаги синята птица

разтваря над теб сини криле

и ангел с нежна синя ръчица

да те води напред, Синьо небе!

Нел

 

 

Пуша на терасата и гледам Луната точно в този момент, Уиши... Толкова рядко успявам да я видя и през деня... Днес наистина е много красива, лазурен диск в лазура, озарен от слънцето...

Нали?! На мен също такива откъснати моменти са ми маслинката в чашата на безвремието. Обичам да го пия това питие точно по залез(може и малко след него). Това са малките подаръчета на деня, които не позволяват на рутинността да ни завладее.Сега съм в очакване на щурчовата песен..

Едно ми е романтично,EF.. има заслуга за това ми настроение с песните които пуска.

Това стихче го има и в друга тема ,но мисля че и тук няма да му е зле.

Само в нощи като тази,

когато Луната узряла е

и като плод налят тежи,

слиза ниско долу да погали

своята сестра Земята,

може да се види подобна

красота,как двама елфи

се целуват и пред тях

в момента се разтварят,

като криле на пеперуда

тайните на любовта.

Само в нощи като тази,

когато люляци цъфтят

и не наужким,а наистина

целия невидим свят

е с пропита атмосфера

от вълшебен аромат,

само тогава могат да се

видят подобни красоти.

Когато две влюбени сърца

силно и горещо бият,

повярвайте ми ,дори

Вселената мълчи,завита

през глава си ляга

рано–рано (сигурна съм)

да сънува в лилаво мечти.

19.12.10