Колкото повече имаме, толкова по-недоволни сме. Действително съществува изобилие от доказателства, че депресията е "болест на изобилието" - психическо разстройство от съвременния живот в един индустриализиран свят.

Хората, които живеят в по-бедни държави са с по-нисък риск от депресия, в сравнение с живеещите в индустриализирани нации. Като цяло държавите с жизнен стандарт, най-отдалечен от съвременните стандарти, имат най-ниско равнище на страдащи от депресия.

Най-малко депресирани са градските аскети, които не използват технологии. В САЩ делът на депресираните сред общността на амишите - религиозна секта, чийто членове не употребяват модерни технологии, а предпочитат семплия начин на живот, който напомня на американските фермери отпреди век - е 10 пъти по-нисък в сравнение с останалите американци.

Психологът Мартин Селигман, основоположник на позитивната психология и директор на Центъра по позитивна психология към университета в Пенсилвания, изучава амишите, както и други предмодерни култури. Той обобщава: "Изглежда, че има нещо, свързано със съвременния живот, което създава плодородна почва за депресията".

Друг изявен изследовател, Стефън Иларди - професор по психология в Канзаския университет и автор на "Лекарството против депресия" - отбелязва, че "колкото по-"модерен" е начинът на живот в дадено общество, толкова по-високи са нивата на депресията. Може би изглежда озадачаващо, но обяснението е просто: човешкото тяло не е създадено за живот в модерна постиндустриална среда".

Хората от XXI век са изолирани, уседнали и консумират неестествени храни

Все повече от нас живеят застоял начин на живот, прекарвайки по-голямата част от времето си заключени между 4 стени. Ядем обработена храна, която няма почти нищо общо с естествения си произход, а това ни дава съвсем сериозни причини да се притесняваме за това как променените хранителни навици се отразяват на мозъчната ни дейност и настроението ни.

Всекидневно биваме заливани от невиждани досега количества информация и стимулация в една епоха на Интернет, електронна поща, мобилни телефони и мултимедия, всяко от които подтиква към социална изолация и със сигурност се отразява не само на физическото, но и на емоционалното ни здраве.

Това поведение има силна взаимозависимост с депресията - намалените физическа активност и човешки контакт, прекалената консумация на преработена храна и безкрайното разсейване са навици, които все повече хора са възприели сега, тъй като са принудени да го направят заради природата на своите професии, лишени от движение.

Този начин на живот просто не е бил възможен през по-голямата част от историята на човечеството, защото не е съществувала инфраструктура, която да го изисква, или дори да го поощрява.

Дистанцирането от природната среда създава комфорт - с цената на депресия

Човешките същества са еволюирали, за да оцелеят в естествената природна среда и в сплотени социални групи. Днес много малка част от нас може да се радва на подобен живот и емоционалното равновесие, което предполага той, но въпреки това предразположението ни към него остава непроменено.

Терминът "природен дефицит" влиза наскоро в съвременния разговорен език, въпреки че все още не е включен в Диагностичния и статистически наръчник за психичните разстройства, нито пък е одобрен от медицинската общност. Той е изобретен от автора Ричърд Лоув в опит да обясни широкообхватните поведенчески проблеми при децата, които прекарват по-малко време навън.

Сега се счита за ключова причина за дори по-големи физически и емоционални неразположения при хора от всички възрасти, изгубили връзката си с природата.

Бързите темпове на промяна не дават шанс на мозъка да се адаптира към новостите

Проблемите, произлизащи от природния дефицит, са примери за несъответствието между гените ни и модерната среда. Мозъците ни просто не са пригодени към съвременния начин на живот. Вероятно влошаването на емоционалното ни благосъстояние в рамките на модерния градски живот представлява кумулативен ефект от промените в ежедневието ни, появявали се от много години насам, за да достигнат до това очевидно крайно състояние.

Страдаме не само от природен дефицит, но и от информационно пресищане. Днес много хора прекарват голяма част от времето си сърфирайки из Интернет, изпращайки SMS-и и имейли, говорейки по мобилните си телефони, или гледайки телевизия и други медии - все неща, които никога досега не са били достъпни.

Обаянието на синтетичното забавление - Интернет и телевизия - леко напомня на лъжливите обещания за индустриалната храна. То прилича на дестилирана версия на всички положителни аспекти на социалния живот - винаги занимателен и лесен за "изключване", когато стане прекалено скучен или предизвикателен.

Но подобно на фастфуд храната, този тип забавление е силно незадоволителен и потенциално опасен. Нашите мозъци, генетично адаптирани да ни помагат да поддържаме стабилен курс "напред" през сложната, променяща се и често опасна естествена среда, изведнъж се изправят пред информационно наводнение и стимулация, независима от физическата реалност.

Нищо чудно, че програмите за цялостен начин на живот, чиято цел е да облекчат депресията чрез коригиране на дисбаланса между съвременния свят и нашите "древни мозъци и тела", препоръчват интервенции като аеробика, здравословен сън, повече време сред природата, повишен прием на риба заради съдържанието на омега-3 мастни киселини, повече социализация и избягване на негативните мисли.

.Ключат към щастието е здраве, приятелство и любов. Как до постигнем здраве (фзическо и психическо) е описано в други раздели. Приятелството и любовта са постижими, когато успеем да превъзмогнем егото си.

Редактирано 9 ноември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

.Ключат към щастието е здраве, приятелство и любов. Как до постигнем здраве (фзическо и психическо) е описано в други раздели.

Приятелството и любовта са постижими, когато успеем да превъзмогнем егото си напълно.

За съжаление, най-трудно се превъзмогва собственото его.

Може би това е причината истинските приятелство и любов да се срещат толкова рядко или да са толкова краткотрайни?

Да, така е. В повечето случаи хората се сприятеляват и заобичвот, за да задоволят собственото си его. С други думи поради осъзната или не напълно осъзнатата полза, която имат или биха имали от другия.

Приятелството и любовта не е нищо друго, освен сливане на АЗовете. Това слване (едновременно отдаване на два АЗа един на друг) не би могло да стане, ако ЕГОто в нас е твърде силно и поведението ни е негов продукт. Вярно е, много трудно се превъзмогва ЕГОто, затова пълното сливане на АЗовете е много, много рядко явление и то е онова нещо, което наричаме "истинска любов".

Приятелстовото е толкова силно колкото истинската любов. Най-прекрасното нещо в приятелството е не протегната от приятел ръка, не усмивката, която виждаме отсреща, или приятната компания. Най-прекрасното нещо е взаимното вдъхновение за живота, което получаваме, когато знаем, че има някой, който вярва в нас. Понякога влагаме много чувства и емоции в хора, които не могат да ни отвърнат по същият начин по една или друга причина...и тогава, сякаш чувствата ни се разбиват на хиляди парчета.

Колкото повече имаме, толкова по-недоволни сме. Действително съществува изобилие от доказателства, че депресията е "болест на изобилието" - психическо разстройство от съвременния живот в един индустриализиран свят.

Щастието е миг - когато си постигнал стремежа, мечтата, целта. И после отново.

Човек е ловец - винаги преследва нещо. Няма ли устрем започва разпад.

Няма такъв ключ.

Не го търсете.

Приятелстовото е толкова силно колкото истинската любов. Най-прекрасното нещо в приятелството е не протегната от приятел ръка, не усмивката, която виждаме отсреща, или приятната компания. Най-прекрасното нещо е взаимното вдъхновение за живота, което получаваме, когато знаем, че има някой, който вярва в нас.

Знанието, че някой вярва в нас е подкрепа, която ни дива сили да постигнем и неща, които, в очите на околните, са иезумителни.

Понякога влагаме много чувства и емоции в хора, които не могат да ни отвърнат по същият начин по една или друга причина...и тогава, сякаш чувствата ни се разбиват на хиляди парчета.

Тези случаи, спокойно, можем да отминем без емоции. Ако е необходимо и да си го наложим. Няма нужда и напълно излишно е чувствата ни да се разбиват на хиляди парчета. Попаднали сме на камък по пътя си и толкова.

Камъни по пътищата рядко се срещат. Вероятността да попаднем на ... нататък вие си пресмятайте.

Няма такъв ключ.

Не го търсете.

Защо смятате, че няма такъв ключ?

Защо смятате, че няма такъв ключ?

Ако имаше такъв ключ - щеше да има пълно щастие.

А пълно щастие няма.

Ключът към щастието струва около един милион евро. И ставаш напълно и трайно независим финансово, без нужда от полагане на труд. После си живееш живота безцелно и безгрижно и си най-щастливият. Колко малко му трябва на човек. Пък и "приятели" ще се намерят, сами даже ще се натискат. Разни хубавелки ще се "влюбват" спонтанно, почти все едно че е вярно. Трябва само да не се лови на сантиментални въдици човек.

Ключът към щастието струва около един милион евро.

И ставаш напълно и трайно независим финансово, без нужда от полагане на труд.

После си живееш живота безцелно и безгрижно и си най-щастливият.

Колко малко му трябва на човек.

Пък и "приятели" ще се намерят, сами даже ще се натискат. Разни хубавелки ще се "влюбват" спонтанно, почти все едно че е вярно. Трябва само да не се лови на сантиментални въдици човек.

Богатите също плачат и страдат. Те по нищо не се различават от останалите.

Бедните си мислят, чеу като имат пари и ще станат щастливи. В началото, може би, да ..., но после ... каквото такова.

Ако имаше такъв ключ - щеше да има пълно щастие.

А пълно щастие няма.

Не съм казала, че има. То и темата не е "Ключът към пълното щастие".

Не съм казала, че има. То и темата не е "Ключът към пълното щастие".

Хаха - едно и също е

Бедните винаги повтаряте: Богатите също плачат. Ама май само в Дързост и Красота. Някой да е виждал Доналд Тръмп или Бил Гейтс да се оплакват?

Извинявай silvering, но мнението ти е доста забавно и звучи много повече като реплика от "Дързост и красота" с наивността и недодяланото си самоизтъкване. А колкото хора, толкова и ключове към щастието. Понякога се падат и по няколко на човек.

Бедните, са страдали повече, има и богати които с таланта си успяват да се реализират,но това са изключения.Бедния дели хлява на две за да яде и другия,дори да има дарба и да се опитва да се издигне и се получе то пътят който е извървял с чесният си труд е по сладко и ще се чувства доволен от себе си и щастлив итински. А тези които всичко им е предоставено на тепсия и по нечестен път си искарват прехраната не са истински щастливи.Сред всички неща, които човек би могъл да няма се срещат неща, които би могъл да има и едно от тях е да осъзнава кога е щастлив и да умее да се наслаждава на щастието, докато то е на лице.

А колкото хора, толкова и ключове към щастието. Понякога се падат и по няколко на човек.

Тъй е . Въпрос на ценности.

Въпрос на ценности.

Да де, ценности ама ако приемен за кратко, за вярна тази пирамида:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Пирамида_на_потребностите_на_Маслоу

и ставаме обречени да робуваме на някой ценностни системи, докато не сме успяли да преодолеем, надвием най-съществените нужди и потребности.

------------------------------------------

п.п.

на български е прекалено кратко, на който му е интересно да чете на английски или друг език където е по-обширно обяснено.

Ключът към щастието струва около един милион евро.

И ставаш напълно и трайно независим финансово, без нужда от полагане на труд.

После си живееш живота безцелно и безгрижно и си най-щастливият.

Колко малко му трябва на човек.

Пък и "приятели" ще се намерят, сами даже ще се натискат. Разни хубавелки ще се "влюбват" спонтанно, почти все едно че е вярно. Трябва само да не се лови на сантиментални въдици човек.

Туй камъче обръща колата: "Трябва само да не се лови на сантиментални въдици човек".

Най-лошото при богатите е, че винаги остава, като че ли, някаква нотка на съмнение, доколко приятелите са му приятели, заради самия него и, даколко жената в живота му го обича.

Туй камъче обръща колата: "Трябва само да не се лови на сантиментални въдици човек".

Най-лошото при богатите е, че винаги остава, като че ли, някаква нотка на съмнение, доколко приятелите са му приятели, заради самия него и, даколко жената в живота му го обича.

Тема с типичните клишета...Всички сме наясно, че човек никога не е напълно щастлив...

Не знам, за някои може би само пълното щастие е щастие. Аз съм достатъчно щастлив. И усещам това щастие като съвсем истинско.

Ключът: Винаги можем да си намерим причина да бъдем нещастни. И май често го правим.

П.П. Винаги можем да си намерем причина и за да бъдем щастливи (това е за тези, които толкова много държат щастието им да е причинено от нещо).

Универсален ключ към щастието няма. За всеки е с различни зъбци. Самото усещане за щастие е в пряка зависимост с нашите представи и очаквания - дали са били постигнати и реализирани и в тази връзка, колкото по-нереални са очакванията ни, толкова е по-малка вероятността да си намерим ключа...А пък и да го намерим, какво от това? Минава време и отново си сменяме ключалката..

Редактирано 6 януари 201214 г. от proletsearch (преглед на промените)

Универсален ключ към щастието няма. За всеки е с различни зъбци. Самото усещане за щастие е в пряка зависимост с нашите представи и очаквания - дали са били постигнати и реализирани и в тази връзка, колкото по-нереални са очакванията ни, толкова е по-малка вероятността да си намерим ключа...А пък и да го намерим, какво от това? Минава време и отново си сменяме ключалката..

Реални очаквания, т.е. идеалният вариант на практика не съществува. В малка или голяма степен човек или се надценява и завишава очакванията си, или се подценява и има занижени очаквания. От тази позиция следва, че никой няма шанс или шансът е нищожен, или минимален да намери някой ключ към щастието си.

Смятам, че тръгнахме отзат - напред. Мисля, че първо трябва да уточним що е това щастие. Ясно е предварително, че за всеки човек това понятия има конкретни измерения. И все пак тази дума има общочовешко значение, изразено в конкретно определение. Нужно е да направим това, за да я разграничим и да не я бъркаме със задоволството, удовлетворението и успокоението.

Реални очаквания, т.е. идеалният вариант на практика не съществува. В малка или голяма степен човек или се надценява и завишава очакванията си, или се подценява и има занижени очаквания. От тази позиция следва, че никой няма шанс или шансът е нищожен, или минимален да намери някой ключ към щастието си.

Смятам, че тръгнахме отзат - напред. Мисля, че първо трябва да уточним що е това щастие. Ясно е предварително, че за всеки човек това понятия има конкретни измерения. И все пак тази дума има общочовешко значение, изразено в конкретно определение. Нужно е да направим това, за да я разграничим и да не я бъркаме със задоволството, удовлетворението и успокоението.

Тръгнете тогава отпрет - назад и успех в уточняването!

Йероглифите на ръката на един бивш колега гласяха: "ключът към щастието е вътрешният мир"

20 неща, които да СПРЕШ да правиш на другите

Колкото повече хора последват тези съвети, поне двойно повече хора ще се почувстват щастливи.