Аз съм щастлив човек - по своите си критерии.

По критериите на останалите не ме вълнува.

 

Човек си знае най-добре, пък другите да мислят каквото си искат.

Някои хора имат навика, като срещнат някого да казват: "Изглеждаш добре" или "Не изглеждаш добре", т.е. използват учтивата форма на  "Добре си" или "Не си добре".

Интересно, как разбират дали си добре или не без да са те попитали?   

Не са ми приятни срещите с такива хора.

Човек си знае най-добре, пък другите да мислят каквото си искат.

Някои хора имат навика, като срещнат някого да казват: "Изглеждаш добре" или "Не изглеждаш добре", т.е. използват учтивата форма на  "Добре си" или "Не си добре".

Интересно, как разбират дали си добре или не без да са те попитали?   

Не са ми приятни срещите с такива хора.

Не мога да го изрека това - не изглеждаш добре, даже и да е вярно.

Бих попитала как си, но зависи от отсрещната страна, дали ще иска да сподели, дали има нужда от помощ....

Не мога да го изрека това - не изглеждаш добре, даже и да е вярно.

Бих попитала как си, но зависи от отсрещната страна, дали ще иска да сподели, дали има нужда от помощ....

 

Да кажеш на някого, че не изглежда добре или да го попиташ ни в клин ни в ръкав дали не е болен, е не само проява на лошо възпитание, а и на агресия.

 

За щастието.

Ако човек се чувства щастлив, не бива да споделя с всеки, а само с хора, които искрено биха се радвали за него.

Първата рецепта за щастие: избягвайте да се замисляте твърде дълго върху миналото.

Андре Моруа

всички ако осъзнаем, че от нас самите зависи собственото ни щастие ще сме много по-добри и истински щастливи 

много е важно дали се харсеваме и дали обичаме себе си. ако сме щастливи със себе си и благодарни за всичко което имаме към нас се връщат само усмивки, хубави моменти и споделена любов. Очакванията ни правят нещастни

Не знам защо хората непременно свързват очакванията с блянове и мечти, които ни обричат на пасивно чакане нещо да се случи, а от там и непременно да има разочарование, че нещата не са такива, каквито са очаквани. Очакванията могат да бъдат и мотивация за активното участие на индивида в изпълнение на определени задачи, които си поставя пред себе си, с оглед постигане на резултатите от тях. Очакванията могат да бъдат резултат от наши краткосрочни планове, които обвързваме с договорни отношения. В повечето случаи става въпрос за ясно зададени параметри, при които амплитудата е в рамките на нормалния риск и поемането му не би следвало да е свързано с разочарование. С две думи – не разбирам защо очакването се свързва непременно с някаква пасивност, която сама по себе си вече предопределя провал, който да разочарова и да вкара в някакъв омагьосан кръг. Разочарованията, както и отиграванията им, зависят от това какво се случва в нас самите. Не е нужно да сме безчувствени, за да се усетим достойни в собствените си очи. Според мен, разбира се.

много е важно дали се харсеваме и дали обичаме себе си. ако сме щастливи със себе си и благодарни за всичко което имаме към нас се връщат само усмивки, хубави моменти и споделена любов. Очакванията ни правят нещастни

не винаги, не винаги

Не знам защо хората непременно свързват очакванията с блянове и мечти, които ни обричат на пасивно чакане нещо да се случи, а от там и непременно да има разочарование, че нещата не са такива, каквито са очаквани. Очакванията могат да бъдат и мотивация за активното участие на индивида в изпълнение на определени задачи, които си поставя пред себе си, с оглед постигане на резултатите от тях. Очакванията могат да бъдат резултат от наши краткосрочни планове, които обвързваме с договорни отношения. В повечето случаи става въпрос за ясно зададени параметри, при които амплитудата е в рамките на нормалния риск и поемането му не би следвало да е свързано с разочарование. С две думи – не разбирам защо очакването се свързва непременно с някаква пасивност, която сама по себе си вече предопределя провал, който да разочарова и да вкара в някакъв омагьосан кръг. Разочарованията, както и отиграванията им, зависят от това какво се случва в нас самите. Не е нужно да сме безчувствени, за да се усетим достойни в собствените си очи. Според мен, разбира се.

абсолютно съгласна съм. когато сме свободни нямаме очаквания и живеем щастливо. и хората около нас са също толкова щастливи.щастието не е в моментите на въудошевление, а в постоянната вътрешна радост, която не е свързана с постигнатите цели, а с баланса ни, смиреността, любовта към живота. Изпитвайки такова щастие вече не се страхуваме и няма какво да ни разочарова.

Искате да бъдете щастливи? Тогава внимавайте с глупаците - това са всички, които ви крадат времето и настроението едновременно.

Гьоте

Точно ей сега като ровя тука (новите години са голяма досада, после ще си обяснявам защо) - видях ключа към щастието. Буквално го видях, но като спомен - тенекиено ключе на гърба на механична маймунка. Май за пръв път си спомням, че имах такава играчка.

Значи, ключът към щастието е нещо, което навива една невидима пружинка вътре в нас и тя се развива, развива, после ключето я завива наново, стига да не скъса пружинката. Сега например е Нова Година и всички си навиват пружините за година напред, като си пожелават щастие и така нататък, "зареждаме" се с очаквания - и защо? Не че е лошо, просто се питам и си отговарям като за пред новата година. Защо? За да върви маймунката.

Онази маймуна, естествено, я разглобих, също както и мечетата, и главите на куклите, на брой две. Влакчетата от дивия запад ми бяха любими, те и без това имаха релси за сглобяване и разглобяване. Май потънах в детски спомени, много приятно

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.

 

Епиктет

Трябва просто да си припомним, че източник на всяко щастие е умът.

Лама Оле Нидал

...какво да кажа - Философия си е!

 

Това ми допада много като философия за живота. 

Да си щастлив означава... или един безценен урок от Николай Хайтов



Мъдрите думи на Николай Хайтов за пореден път разтърсват душите ни, провокират умовете ни, карат ни да погледнем с други очи на света около себе си... и на самите себе си. Помагат ни да преосмислим своята дефиниция за това какво е щастието и наистина ли липсва в живота ни...

Oбичате ли растенията? Забавляват ли ви буболечките? Вълнувате ли се, когато две пеперуди се прегръщат? Харесва ли ви миризмата на дива чубрица? Трогвате ли се от багрите и разнообразието им?

Ако на тези въпроси бихте могли да отговорите с "да" – вие сте човек щастлив.
Можете ли да се възхитите на един залез, да се трогнете от играта на вятъра, когато си прави кули от облаците и ги разваля с един замах, за да издигне още по-величествени? Обичате ли понякога да слушате вятъра и да си говорите с него?

Успокоява ли ви шумоленето на листата?

Ако и това умеете да правите – вие сте много щастлив. Защото то ще означава, че... вие няма да останете никога сам, че имате... цяла в с е л е н а от зелени дървета, от цветя и пеперуди, от буболечки и мравки, от изгреви и залези, от звукове и аромати.

из "Бодливата роза", Николай Хайтов

gnezdoto.net




 

За котарака, който търсил щастието и... как го открил



Веднъж старият мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Старият котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си.

-Защо си гониш опашката? – попитал старият котарак ...

-Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.

Старият котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:

-Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?

-Какво? – с удивление попитало котенцето?

-Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен...

 

gnezdoto.net

В живота няма грешки, а само уроци

 

— Йоги Раман го обясняваше така: "В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя на себевладеенето. В борбата се ражда сила. Дори болката може да бъде прекрасен учител".

— Дори болката? — възразих аз.

— Определено. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина? Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— За да оцениш доброто, трябва да познаваш лошото?

— Да. Но те съветвам да престанеш да преценяваш събитията като позитивни или негативни. Вместо това просто ги изживявай, радвай им се и се учи от тях. Всяко събитие ти предлага уроци. Тези малки уроци подхранват вътрешния и външния ти растеж. Без тях ще си останеш завинаги на същото място. Помисли си за твоя собствен живот.

Повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания. А ако се изправиш пред неочакван резултат и изпиташ леко разочарование, помни: природните закони гарантират, че ако една врата се затвори, винаги се отваря друга.

Ако прилагаш неотклонно този принцип в ежедневието си и започнеш да привикваш ума си да възприема всяко събитие като позитивно и укрепващо силите ти, завинаги ще прогониш тревогата. Ще престанеш да бъдеш пленник на миналото и вместо това ще станеш архитект на своето бъдеще.

— Добре, схванах идеята. Всяко преживяване, дори най-лошото, ни предлага някакъв урок. Следователно трябва да отворя съзнанието си, за да науча нещо от всяко събитие. По този начин ще стана по-силен и по-щастлив.

из "Монахът, който продаде своето ферари" на Робин Шарма