Даоизъм

Още преди появяването на конфуцианството в Китай възникват т. нар. секти на "спокойните". Противно на съществуващите феодални традиции "спокойните" приканвали към неподчинение на господарите и противопоставяне на съществуващите социални отношения.Подобно на йогизма и будизма тези секти проповядвали усъвършенствуването на личността като висша цел на човешкия живот. Съществуват сведения, че за целта те използували специфични техники за медитация, като при това обръщали голямо внимание на дихателния процес. "Спокойните" приемали съществуването на реален външен свят, който се намира в непрекъсната неделима връзка с "вътрешния свят". Според тяхната основна етична .доктрина опознаването на външния свят можело да бъде осъществено само при уравновесяването на "вътрешния свят".

На основата на философско-етичните представи на сектите на "спокойните" възниква едно от най-забележителните в историята на човечеството древно диалектическо философско учение - даоизма.

Първите сведения за даоизма се свързват с легендарните личности Лао Дзе и Чуанг Дзе.

Противно на конфуцианството даоизмът не се солидаризира със съществуващите социални порядки. Според Нидхам "привържениците на Лао Дзе водели остра и жестока борба със -своята феодална система". В книгата на Лао Дзе* се казва:

Благополучието в двореца,

покриването на полетата е плевели,

празните хамбари,

носенето на разкошни дрехи и скъпи украшения,

пренасищането с храна и питиета,

това са разгулните пътища на бандитизма.

Мур пише: ... два-три века след Лао Дзе конфуцианството се превръща в официална идеология в Китай, а даоизмът, подобно на републиканството в Римската империя, в опозиция на салона".

Ключова роля o в даоистката философия играе понятието "Дао":

Съществува нещо безформено,

Което е преди небето и земята.

Колко е свободно то, колко е спокойно.

То е навсякъде, не се променя и не зависи от нищо.

Ние го приемаме за началото на вселената.

Аз не знам неговото име. Наричаме го Дао.

Интерпретацията на понятието "Дао" е обект на остри спорове. Редица буржоазни автори приемат, че даоизмът е анархистично учение, което в основата си се противопоставя на официалния обществен ред. В "Коментар на книгата на Лао Дзе" Горн интерпретира "Дао" като основни принципи и закономерности, на които се подчиняват явленията в природата. Аналогични противоречиви мнения дават и китайските автори. Според Биков "лаконичността, недостатъчната яснота и противоречивостта на някои отделни части в книгата на Лао Дзе са причина за взаимно изключващи се оценки на понятието "Дао" в учението на Лао Дзе. Именно поради това построение книгата на Лао Дзе се използува както от материалистичното, така и от идеалистичното направление. Понякога понятието "Дао" се интерпретира като естествен закон на природата, независим от ролята на върховното божество".

Нидхам отбелязва, че "Дао" е интуитивно понятие и не се поддава на точен превод, но в школата на философите даои-сти то е означавало и закон, природа на нещата. Според Ки-мура Ейхи "Дао" е синтезирано понятие, с което се означава самият живот.

За мистичното звучене на даоизма до голяма степен допринася принпицът за бездействието, който е основен закон в учението на Лао Дзе. Той се съдържа в цялата му книга. Ще го представим със следния откъс:

Най-податливото може да победи и най-твърдото.

Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо.

Ето защо действувам чрез бездействие и уча без думи.

Някои автори, разглеждащи учението на Лао Дзе в мистична светлина, приемат буквално тълкуване на принципа за бездействието. Други, които интерпретират понятието "Дао" като символ на основните закономерности в природата, виждат в този принцип една хиперболизация на факта, че Познаването на същността на явленията в природата и обществото облекчава нашата активност и ни предпазва от излишни действия, които не са в съответствие с обективно протичащите процеси. В полза на това становище е следният цитат от книгата нш Лао Дзе:

Да се действува чрез бездействие,

Да се вижда великото, докато е още малко,

да се лекуват раните с нежност,

да се решават сложните проблеми, докато са още прости,

да се започват големите дела, докато са още малки

това е пътят на Дао.

Стихийните диалектически представи на Лао Дзе са най-съществените аспекти на учението му. В този дух е и цялата му книга:

Когато хората различиха красивото, се роди и грозното..

Когато познаха доброто, се появи и злото.

Така съществуващото и несъществуващото,

сложното и простото,

високото и ниското,

тънкото и дебелото,

идващото и следващото

се пораждат едно от друго.

От тези примери, както и от цялата книга на Лао Дзе се вижда, че той разглежда всеки предмет или явление като единство на противоположности. Проникването на противоположностите и преливането им една в друга определя напълно основните етични възгледи на учението му:

Има ли разлика между да и не?

Има ли разлика между добро и зло?

Изхождайки от тази неразривна диалектическа връзка между силите на доброто и злото, Лао Дзе препоръчва да се използува трансформацията на етичните противоположности при разрешаване на социални, персонални и други проблеми:

Каквото искаш да унищожиш,

отначало го заздрави.

Каквото искаш да вземеш,

отначало го дай.

Мекото побеждава твърдото,Нежното побеждава грубото.

Много често в книгата си Лао Дзе препоръчва пасивността въз основа на приемането, че е много да се установи границата между доброто и злото. Затвори си устата, не слушай, не виждай и през целия си живот няма да имаш проблеми. Но ако си отваряш устата и искаш да знаеш какво става, през целия си живот не ще можеш да се отървеш от неприятности.

Ако изпразниш съзнанието си от всичко,

ще притежаваш пълно спокойствие.

Един от големите недостатъци на философското учение на Лао Дзе е, че то пренебрегва развитието на обществото и лежащите в основата му обективни закономерности. Поради тази причина Лао Дзе вижда злото и доброто, истината и лъжата като междуперсонални форми на взаимоотношение, а не като морални преценки за явления с дълбоки социални и исторически корени. Идеалът на Лао Дзе за хармонично общество е насочен към древността:

Защо древните хора са ценели Дао?

Защо са го смятали за най-скъпоценното?

Зашото не са се стремили към богатство.

Като следствие от неосъзнаването на обективния ход на историческото развитие на обществото даоистите не разбирали значението на познанието като движеща сила в общественото усъвършенствуване. Точно обратното - те смятали, че познанието е основен фактор за социалната поляризация в аспекта добро-зло. В съответствие с това е изградена и тяхната представа за съвършено обществено управление:

В древността следващите Дао не просвещаваха народа, а го държаха в невежество.

Колкото повече знаят хората, толкова по-мъчно е да ги управляваш.

Неоценявайки правилно същността и обективността на социалните взаимоотношения, даоистите изградили етична система, в която стойността на активността на отделната човешка личност е силно девалвирана от принципа за бездействието.

Аналогично на хиндуистите и будистите даоистите също имали свой идеал за съвършенство на личността. Този идеал означавал психично релаксиран човек, достигнал до състояние на пълно сливане с природата. Даоистите вярвали, че е възможно с помощта на спазването на хранителна, физическа и психична хигиена да се достигне до безсмъртие. Те постигнали забележителни успехи в областта на билкарството, иглотерапията и други природолечебни способи, някои от които днес представляват изключително голям интерес като лечебни средства. Подобно на хиндуистите и будистите даоистите развили аналогични на системата йога процедури за физическо и духовно усъвършенствуване. Даоисткият автор от IV век Пао Пу Дзе препоръчвал следното дихателно упражнение: "Начинаещият вдишва през носа, задържа въздуха, като брои до 120, и издишва през устата. Нито при вдишване, нито при издишване трябва да се издава звук. Пред ноздрите се поставя гъше перо и когато се постигне майсторството то да не трепти, първият етап от изкуството на дишането вече е усвоен. Броенето в следващия етап постепенно се увеличава, докато достигне до хиляда, при което практикуващият ще забележи, че става все по-млад, вместо да остарява..." В тези редове авторът явно дава простор на фантазията си, нещо присъщо за източните народи. Независимо от това примерът показва, че дихателните упражнения са съставна част от физическите процедури на даоистите.

Съществуват данни, от които може да се предположи, че даоистките лидери са практикували и дълбоките степени на медитацията. Ето два пасажа от книгата на Чуанг Дзе, които подкрепят това твърдение: "Философът Чи седеше на стол с отпусната назад глава, дишайки много леко. Той изглеждаше напълно безчувствен, като че ли само част от него беше тук. "Какво правиш със себе си? - попита го неговият ученик Йен Ченг, който седеше до него. - Ти умееш да правиш тялото си като дърво, а душата си като угаснало огнище. Този, който виждам сега на стола, няма нищо общо с този, който седеше преди малко." "Ти го каза много добре - отговори Чи. - Когато ме видя преди малко, аз бях загубил себе си."

Когато Конфуций посетил Лао Дзе, заварил го "така безчувствен на външен вид", че изобщо не приличал на човешко същество. Конфуций почакал малко и когато почувствувал, че е дошъл моментът да се представи, казал на Лао Дзе: "Дали е така? Ти изглеждаше като безчувствено тяло, твърдо като дърво. Ти изглеждаше без усещане за нещата вън от теб, като че ли беше вън от тялото си". Лао Дзе отговорил: "Аз бях в същността на нещата".

Основната идея на даоизма, че всяко явление и обект са изградени от противоположности (ин и янг), се съдържа още в древната китайска книга "Ай Чинг" ("Книга на промените"), съставена вероятно 3000 г. пр. н. е. В нея физическият универ-сум се представя като непрекъсната циркулация на мекото начало ин (още и женско или лунно) и твърдото начало янг (още

и мъжко или слънчево). В съответната древна китайска символика ин се представя с прекъсната линия, а янг с непрекъсната . От тези два основни символа се съставят шестограмй, с които се представя кръговото движение на противоположностите в природата. Така например в цикличната промяна на годишните времена всеки месец се представя с една от следните фигури:

кун фу лин тай та-чуанг куай

-- -- -- -- -- -- -- -- -- -- -- --

-- -- -- -- -- -- -- -- -- -- ----

-- -- -- -- -- -- -- -- ---- ----

-- -- -- -- -- -- ---- ---- ----

-- -- -- -- ---- ---- ---- ----

-- -- ---- ---- ---- ---- ----

октомври ноември декември януари февруари март

чиен коу тин фоу куан по

---- ---- ---- ---- ---- ----

---- ---- ---- ---- ---- -- --

---- ---- ---- ---- -- -- -- --

---- ---- ---- -- -- -- -- -- --

---- ---- -- -- -- -- -- -- -- --

---- -- -- -- -- -- -- -- -- -- --

април май юни юли август септември

Виждаме, че според "Книгата на промените" ин е максимално през месец октомври, а янг през месец април. Този процес на циркулация на ин и янг се приема от даоистите като модел на всеки жизнен процес. Те вярват, че на всяка от дванадесетте шестограми съответствува жизнен център в гръбначния стълб. Например центърът,- наречен "море на дишането" (чай-хай), се намира на височина непосредствено под пъпа. По време на дихателните упражнения даоистите концентрират вниманието си върху въображаема точка, която се движи по гръбначния стълб и в различните фази от дихателния цикъл съвпада с различни жизнени центрове. Едновременно с това те мислено си представят динамиката на ин и янг с помощта на дванадесетте шестограми. Въображаемите жизнени центрове се използуват и като статични обекти за концентрация на вниманието, което е аналогично на кундалини-медитацията в индийската йогийска практика. Мъжете обикновено се концентрират върху чай-хай, а жените върху центъра танг-чунг (разположен на височината на средната част на гръдния кош). Като обекти за външна концентрация най-често се използуват следните триади, символизиращи съответно:

Ли - сърце, огън, лято, юг, птица, слънце.

Кан - бъбреци, вода, зима, север, морска костенурка, луна.

Чен - черен дроб, дърво, пролет, изток, дракон.

Туй - бял дроб, метал, есен, запад, тигър.

Като обект за външна или вътрешна концентрация се използува и кръгът, за който се смята, че символизира абсолютната празнота, която се приема за еквивалент на абсолютната пълнота. Според даоистите правилната практика означава всеки ден да губиш излишното. В този смисъл изпълнената със съдържание личност е онази, която е изгубила напълно ненужното познание.

edit: Има много сходни идеи с будизма, защото будизма е произлязъл (поне така се смята) именно от даоизма. За това Китай и Япония са във вечни конфикти за какво ли не.

Редактирано 30 октомври 200619 г. от AciDBurn (преглед на промените)

Моля ви се хора, не преписвайте сляпо:

древно диалектическо философско учение - даоизма.

Според тяхната основна етична доктрина...

Противно на конфуцианството даоизмът не се солидаризира със съществуващите социални порядки. Според Нидхам "привържениците на Лао Дзе водели остра и жестока борба със -своята феодална система".

Интерпретацията на понятието "Дао" е обект на остри спорове. Редица буржоазни автори приемат, че даоизмът е анархистично учение...

Стихийните диалектически представи на Лао Дзе са най-съществените аспекти на учението му.

Има много сходни идеи с будизма, защото будизма е произлязъл (поне така се смята) именно от даоизма. За това Китай и Япония са във вечни конфикти за какво ли не.

Горния текст, от който са цитатите със сигурност е от някоя революционна теория на религии. Нищо лошо, ама е пълна глупост. А Будизма не е произлязал от Даоизма - това е абсолютно сигурно. Както е сигурно, че проблемите между Китай и Япония не са свързани с този факт.

Реших да пусна тема за Даоизма, защото това, което е изписано тук, ми се вижда или прекалено лично, или преписано от някъде без да е вложено разбиране.

Даоизма не може да бъде определен еднозначно, защото съдържа в себе си многобройни практики като гадаене, бойни изкуства, шаманство, магьосничество, религия, философия, многобройни езотерични секти занимаващи се с вътрешна алхимия и духовно развитие.

1. Корени на Даоизма(3000 - 800 г.пр. н.е.)

Много хора свързват Даоизма с името на Лао Дзъ. И всичко изглежда така все едно известния мислител се е събудил една сутрин и е решил да създаде нещо като Даоизъм.

Думата Дао означава път и Даоизма има своите дълбоки корени и предшестващи го традиции, разбирането на които могат да хвърлят светлина върху възникването, развитието и същността на Даоизма във всичките му проявления.

Всичко започва с племената заселили се край Жълтата река, в днешен северен Китай.. Животът на тези хора бил труден, свързан с реката и обработваемата земя, с лов и риболов. Природните стихии определяли насоката на живота на тия хора и те можели да разчитат на своите водачи, които се борели с наводненията, разгадавали знаците на природата, общували с духове, прониквали в тайните на растенията и животните, пътували из небесните висини или се спускали в недрата на Земята. Събирали знание, което било полезно за живота на племената. От тия времена до нас е стигнало името на легендарния Ю.

Шаманите не били само представители на религиозна каста, а били водачи и владетели. Имали възможност да се превъплъщават в животни, да пътуват в други светове, да владеят природните стихии.

С появата на книжовността и формирането на различни държавни формирования през епохата Джоу(1122 г.пр. н.е. – 222 г.пр. н.е.), шаманството се инстуционализирало и шаманите загубват своите функции. Те били принудени да служат на законния владетел и да изпълняват същите неща, като своите предци, но се считало, че повечето шамани нямат същата сила и умения, макар външно да изпълнявали същите ритуали и танци.

Задълженията на шаманите включвали:

1. Призоваване на духове – шаманите трябвало да общуват със света на духовете, както и да привличат духове, които временно да влизат в телата на шаманите и да им отдадат силата си.

2. Тълкуване на сънища – разчитане на знаменията от сънищата. Считало се, че тълкуването е свързано с преминава на шамана в други светове. Обикновените хора нямали силата да проникват там и съответно да тълкуват знаменията.

3. Тълкуване на знамения – шаманът наблюдавали промените в природата и можели да предвидят дали едно начинание ще бъде успешно или не. Те били посветени в тайните на „И Дзин” (книга на промените). Тези шамани дали началото на гадателското направление в Даоизма.

4. Предизвикване на дъжд – Изпълнявали различни ритуали и танци, които макр и видоизменени и до сега се изпълнява от даоистките свещеници.

5. Астрология – пътят на небесните тела способствали за мир, благоденствие и хармония. Ключът към мира и просперитета бил следването на Небесния път или небесна воля, а за целта трябвало да се тълкуват небесните явления.

6. Лекуване – в началото то се извършвало главно от жените шамани, чрез обреди и билки.

Когато шаманството преживяло упадък в сърцето на Джоуската цивилизация, то по поречието на другата голяма река – Яндзъ – се запазили старите вярвания. За разлика от северните си съседи, хората от юг запазили вярата в природните сили, използвали заклинания за гонене на духовете, за предпазване от зверове и за победа в битка. Хората от юг използвали и талисмани като източник на сила. По късно тази практика прераства като основен елемент от даоистката магия. Използването на огледалаи заклинания е практика, която се използва и днес от практикуващите даоска магия.

Шаманството на юга е повлияло и на Лао Дзъ и Джуан Дзъ, тъй като основоположниците на Даоизма са били родом от южните райони, възпитани в традициите на шаманството.

Библиография:

Ева Уонг, "Даоизъм"

Майкъл Харнър, "Пътятя на шамана"

Мирча Елиаде, "Шаманизмът и архаичните техники на екстаза"

Редактирано 29 декември 200619 г. от observer (преглед на промените)

Бих искал да препоръчам на всички,интересуващи се от даоизъм,да прочетат трите тома на Ошо "Дао-трите съкровища".

Това е първата книга,посветена на даоизма,която прочетох,и ме разтърси доста яко. Написана е във великолепен и разбираем стил,и е едно добро четиво за навлизане в материята на даоизма.

За дао практики http://dao.dir.bg. А за Ошо: osho.dir.bg

много лош превод на книгата..

Здравейте!!!имам да пиша реферат на тема-Даоизъм,учението на Лао Дзъ за Дао и Дъ.Онтологически възгледи...търсих неща в нета и намерих някои полезни,но ми трябва повече инфо за учението на Лао и онтологията,ако някой може да ми помогне с някаква информация ще съм му много благодарна...по принцип ми трябва за др седмица в понеделник

"Дао, което е дао не е постоянното дао. Име, което е име не е постоянното име. Безименното е начало на небето и земята. Притежаващото име е майка на всички неща.

Ето защо който няма страсти, вижда безпределното, Който има страсти вижда пределното.

Тези двете имат еднакво начало, но различно име.

И двете се наричат дълбоко. От една дълбочина към друга по - дълбока - врата на всяка тайна."

Лао Дзъ - Дао дъ дзин

Редактирано 20 август 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

О, добър превод не бихме могли да открием... Този специално ми се струва и доста лош.

Но има подобна тема, ти какви различни линии искаш да прокараш?

Радвам се че има такава темичка вече ))) Не се сърди на мен мен за превода . Хммммм различни линии я да видим сега. Плувай си в Дао и не му мисли хихихи т.е. пиши каквото ти дойде ако това може да се нарече различно

Радвам се че има такава темичка вече ))) Не се сърди на мен мен за превода . Хммммм различни линии я да видим сега. Плувай си в Дао и не му мисли хихихи т.е. пиши каквото ти дойде ако това може да се нарече различно

Ми така си кажи

Ето един друг превод:

"Дао, което може да бъде изказано в думи, не е вечното Дао.

Име, което може да се назове, не може да е вечното име.

Като небитие, Дао е основа на всичко съществуващо.

Като битие, то е майка на всички неща.

Затова, ако сърцето е постоянно "пусто", т.е. свободно от всички земни стремежи и желания,

човек е способен да види мистерията на духовната същност на Дао.

Ако сърцето е постоянно "пълно", т.е. ако то е пълно със земни желания и стремежи,

човек е способен да види само ограничените форми, имащи граници.

И битието, и небитието произтичат от един и същ източник,

но са различни по своите цели и действия.

И двете са изпълнени с тайна, и тази тайна е вратата към живота."

Смисълът при този превод е съвършено друг, съгласна ли си?

Не е нужно аз да съм съгласна, плувай си

Препоръчвам ви горещо книгата "Портите на Дракона. Постигане на Великото Дао" Автор: Чън Кайгуо, Джън Шунчао! Издател: ИК "Изток Запад"!

Това е уникална книга! Описва Даоизма вътрешните бойни стилове до дълбочини!

Да, боя на дълбоко е хубаво нещо...

Ама в съответния превод - бой на дълбоко, който може да се води не е бой на дълбоко.

Общо взето, вътрешните стилове в кунг-фу (поевропейскому) са си кунг-фу. И цигуна е вътрешен само от определени анатомични гледища, не и дълбочинно.

И спрямо заглавието на книгата - дао, дето е велико, не е дао.

...лично мнение...

Да, боя на дълбоко е хубаво нещо...

Ама в съответния превод - бой на дълбоко, който може да се води не е бой на дълбоко.

Общо взето, вътрешните стилове в кунг-фу (поевропейскому) са си кунг-фу. И цигуна е вътрешен само от определени анатомични гледища, не и дълбочинно.

И спрямо заглавието на книгата - дао, дето е велико, не е дао.

...лично мнение...

Дааа учителю! Какво да риазбирам под "боя на дълбоко"? Вътрешните стилове като Тай-Чи,Син-И-Чуан,Ба-Гуа-Джан,Удан-Чуан....разчитат на т.нар.мек подход или минимално изпозване на груба мусколна сила и максимално пробуждане на вътрешната енергия Чи.

Не съм специалист нито се права на такъв! Не съм и фен на Кунг-фу!

От бойните стилове съм фен на Индийските бойни изкуства и по-точно Важра-Мушти и Мукки-Бокс! http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m19.htm

Дааа учителю! Какво да риазбирам под "боя на дълбоко"? Вътрешните стилове като Тай-Чи,Син-И-Чуан,Ба-Гуа-Джан,Удан-Чуан....разчитат на т.нар.мек подход или минимално изпозване на груба мусколна сила и максимално пробуждане на вътрешната енергия Чи.

Не съм специалист нито се права на такъв! Не съм и фен на Кунг-фу!

От бойните стилове съм фен на Индийските бойни изкуства и по-точно Важра-Мушти и Мукки-Бокс! http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m19.htm

Дааа, приятелю! Точно така.

И само казвам - това е много далеч от дао. Нищо против теб и разбиранията ти, но мъничко против автора на книгата.

Дааа, приятелю! Точно така.

И само казвам - това е много далеч от дао. Нищо против теб и разбиранията ти, но мъничко против автора на книгата.

Прочете ли статията за Индийските стилове

О... Китайския Гносис...

Прочете ли статията за Индийските стилове

По-добре да не я чете. Практически са силно безполезни този тип "бойни" стилове. Разбира се, срещу нетрениран противник биха имали някакъв шанс...

По-добре да не я чете. Практически са силно безполезни този тип "бойни" стилове. Разбира се, срещу нетрениран противник биха имали някакъв шанс...

Така си е. Ето пример:

Това си е балет и при това доста комичен. Сравнете го с това: