Премини към съдържанието
  • публикации
    3276
  • коментари
    729
  • прегледи
    36262

За този блог

А.Х.Т.sekirata cekupama музика изкуства  поезия проза  изкуства

Публикации в този блог

СВАТБАТА

Най много и отиваше да се смее. И го правеше от сърце. Смееше се на простотията на хората. С тази трапчинка на лявата и бузка усмивката и ставаше още по светла, по красива. Смехът и беше силен, звънлив, като камбана, тази, същата камбана на църквата до която живееше. Иначе на църква не ходеше. Изпитваше страх от многото икони и вътре въздухът не и стигаше. Миришеше и на тамян, на свещи и на що ли ...На празниците нямаше как, палеше по една свещица, но за здраве, за живите. За умрелите не виждаше

ПЪРВИ АПРИЛ Е. ЩОМ ИМА КОЙ ЛЪЖЕТЕ НА ВОЛЯ. ВАША ВОЛЯ.

Днес април е -  тридесет и първи, година първа, месец първи! Качил се кораб на акула, опитал торта със глазура, но рибата в миг полетяла, проговорила, запяла – Мина времето на мир, ред дойде на бой и пир, след победа в океана искам да ес топна в вана. Бръкна в джоба си делфинът, извади пачки, що пък минат да си остане, ще плати, не иска вече да пати. Красива блеснала секира, сменила дръжката със лира, засвирила, запя

КУКУВИЦЕ...

-Кукувице, няма ли да свиеш най после гнездо? -Попитай какво е кон без седло. -Кукувице, докога ще я кукаш една и съща? -Докато някой ми купи къща. -Кукувице, кой перушината ти нашари? -Кой отде мине де свари. -Кукувице, красива си и горделива! -Не кукам просто за една слива. -Кукувице, кога ще спреш да поглеждаш встрани? -Когато се заситя със зърно, с пари. -Кукувице, що крадеш чужди гнезда? -Така ми е по лесно, разбра? -Кукувице, защо

СМЪРТ ОТ ЛЮБОВ

-Искаш ли сладолед? -Не, не искам. Дай ми пари! -Искаш ли печени чушки със сирене, нали много ги обичаше? -Казах ли ти, ще ме оставиш ли на мира, искам пари в брой на ръка, както съм ги имал, така ги искам и сега. -Имал си ги, но явно не са били твои - изкарани с труд и пот и затова си ги загубил. -Напротив мои си бяха, излъгаха ме и ми ги взеха. -Как така насила, просто си се доверил. Наивно, глупаво момче си. -Така си ме учила, да вярвам на хората, д

ЩО СЕКИРАТА СЕЧЕ ?

Да обичаш ли, да вярваш?! В какво можеш да повярваш? Днес брат сестра продава, син майка си предава. Заплашвани и омерзени, мечти разбиват ни, презрени умираме в духовен глад, не прощава се на стар и млад. Къде е Господ да ми каже защо човек днес лъже, маже, защо посяга на честта на нечия бедна душа? Къде остана съвест, срам, свян,човещина ни грам? Къде изчезнахте, човеци, менте станахте, плужеци?! Що секирата сече? Не ще седне

С МЕН ПОЛЕТИ

Ще полетя. Ще ли ме стигнеш? Догони ме, красиво със мен полети. Там горе ни чакат  приятели нови, там горе не тракат,  не тракат окови. Сърцата свободно  обичат, горят и чувствата палят,  очи не сълзят. Крила ще ти дам, само следвай ме ти, обичаш ме, знам, със мен полети!    03 април 2019.,Плевен автор Анита Христова Трифонова

НЕ СЪМ САМА

Не съм влечуго, червей, гнида, от този свят аз ще си ида със гордо вдигната глава. Не съм сама, не съм сама! С мен са всички честни хора , петелът пее на стобора, но кой го слуша ми кажете? Елате тук и проверете как шепа виещи вълчици и още няколко лисици души човешки днес раздират и кожата им те съдират. На Господ някой ни се прави и ни налага чужди нрави. Това търпи се, но да време, но вече дявол да го вземе посегн

ДОБЪР ВЕЧЕР, СЛЪНЧИЦЕ!

Добър вечер, слънчице! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най малко мислех за себе си, когато ти беше около мене, но не и с мене, до мене, но не и при мене. Когато аз се надявах на нещото - онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах,че е на първа позиция при вас мъжете, повечето мъже. Когато си мислех, че сред мъжете простотията, клюкарщината липсва, прекаленото самочувствие, самонадеяност и фукня. Не знаех, че човек може да обича, д

МОЛИТВА

МОЛИТВA   Обичам те, Господи, мили мой Боже, с молитви цялата се покривам! Обичам те! Кажи ми как може с надежди голи да се приспивам? Не съм светица, ангел небесен, сама си пея моята песен, която доброто и теб възхвалява. Кой разрешава, кой позволява кръвта ни да пият хора избрани, хора душмани? Нали християни сме всички? Кажи го и повтори, дай ми надежда в идните дни!   О, Богове! О, небеса! Направете чудеса!

ОБИЧАХ ТЕ, ВЯРВАХ ТИ, ГОСПОДИ !

Господи, подарявах ти себе си, вярвах ти много, надявах се истината и доброто да победят в този грешен свят. Надявaх се и се надявам Дяволът, Сатаната да бъде сразен, но досега нищо такова не се получи. Както е било така си и остана. Добрите, наивните, талантливите страдат, някои дори не оцеляват. И така е било много години преди моето появяване на този свят. Господи, тази вечер няма да се моля, за първи път на Коледа ще стоя безучастна. Приеми моето предизвика

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО - само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали, че качество давали. Нямало кой да изкопае една дупка и да погребе това желязо. Ден и нощ ги мъчела тази мисъл. Но имало и едно нещо по страшно, което ги убивало всеки ден. Не можели нощите да спят. Те хвърляли толкова много пари за чуждото, модерното, а нищо не ставало. Повечето хора не разбирали от такава сложна чужда техника. Пит

ЛУДА ОБИЧ

Усмихва ми се утрото красиво, преплитат се в косите ми лъчи, гласче дочувам някъде звънливо и музика в душата ми звучи! Преливат се акорди и мелодия, заливат този свят и моя ден, секвенционно и в хармония звучи красива песен в мен! Потапям се на утрото в покоя, до мен си ти красива, обич моя и силно те прегръщам във омая, за друга аз не искам и да зная. Пропивам в теб и в всяка вена кипи кръвта ми, плача, стена от радост, страст и полудявам, при теб завинаги оставам

РЕАЛ

Лъжовен ден, лъжовна нощ, лъжовен с мен, лъжовно лош! Усмихваш се, а тъжен си, прикриваш се, във мен горчи! Променлив, мил, но всъщност зъл, добър си бил, но си подъл! Сърце ти в лой обвито спи, с душа копой, а в мен боли! Разгулен, гад, живот- разврат, души убиваш, живееш в смрад! Умри, във пепел покрий се ти, щом Дяволът  тебе води! Сълзи не стигат, но и не плача, с вяра и дух посрещам здрача! 03 март 2019.,Плевен   Анита Христо

ВАСИЛ ЛЕВСКИ НЕ УМИРА!

Пълзят сенки. Мразовита зима. Клон натежал от сняг му кима. Вятър фучи зловещо, на душата е болно и тежко! За последен път поглежда към небето и се вглежда във една звездичка мила, скрила се зад облак, сила дава му, закрила. Левски не умира! Ръце протяга към небето. Сбогом живот! Сърцето  не може вече туй да трае, смъртта пристъпва и вещае тежки дни на тоз народ избрал примирение, хомот! Пълзят сенки. Мразовита зима. Клон натежал от сняг му кима. А другото

НЕ ПОСМЯХ

Небе, звезди и още нещо тъй светло, топло и горещо! Светлинен лъч в коси блести, сълзи във две очи, а ти с ръце протегнати в нощта проклинаш своята съдба и чакаш, молиш се на Бога! Да те обичам още мога!  Да те мразя не посмях, моя любов, мой грях! 03 АПРИЛ 2019., Плевен Анита Христова Трифонова

МЕЧОК С МЕРАЦИ ДА ЛЕТИ - КАКВИ МЕЧТИ !

Решил старият мечок да се развлича  по малки зайчета да тича,  по засукани заици  и две три ялови лисици.  Какво го бъркало героя,  задоволявал си нагона -своя,  любов и обич не признавал  и на сухо не оставал.  Но мечтаел за една птица,  една не просто гургулица,  опитал се да полети  и със нея да кръжи.  Опитал се, но за беда  видял че липсват му крила,  потърсил доктор да му присади,  макар че знаел че боли.  Не станало. Беда голяма!  Паднал във дълбока яма.

ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ

Пея си. Кому преча? Докато си задаваше мислено този въпрос славеят не забеляза голямата птица над него. Нямаше време да хвръкне, да полети. Хищните нокти на птицата се забиха в крехкото телце на пеещата птичка. - Защо мен? - искаше да попита, но кого не разбра. Трябваше да се сети защо е така, но повече мислеше да оцелее. Смени песента. Започна жално и милно да извива мелодия - неговата си песен, но това не смили голямата птица, която още по силно заби ноктите си в телцето на славея. Нямаше

ДА ОБИЧАШ

Стивън не беше шофирал по такъв хлъзгав път. Валеше като из ведро. Чистачките на колата скърцаха, а това го дразнеше още повече. Току що беше се разделил с любовницата си . Така я наричаше пред хората, а насаме си я глезеше - моето момиче. Този път връщане назад нямаше, тя много искаше. Искаше го целия, само за нея. Той дълго се бореше за така наречената свобода според неговите разбирания. Искаше и семейството му да си е наред - жена му да си стои в къщи, да домакинства и гледа детето, но и Нора

ЗА ЖЕНАТА

Дядо Господ си избра най доброто на света и нарече го жена! С всичко той я надари, с разни екстри най добри. Даде и сърце, душа, топлина и красота, даде и походка дива, коси на вила самодива, сочни устни ягода, усмивка китка лобода. Даде и очи красиви, като две звездици мили, всичко живо да пленява, мъжките сърца да сгрява. Дядо Господ си избра най доброто на света и нарече го жена. Жена желана си остава, рода човешки продължава! Честит 8 март, мили дам

ЩЕ ВИ ПРИЗНАЯ

Сега пред вас тук ще призная,  че на злото виждам края! ДАЛИ?! Не се страхувам от това,  че ще остана без глава! След мен ще има по добри,  по талантливи, истински, човеци праведни, без грях,  които с сила и без страх, народа ни ще поведат,  по път красив и непознат! 03 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

ПОИСКАХ

Поисках любов - подаде ми цвете. Поисках ти ден, дари ме със нощ - лунна! Красива, омайна, щастлива направи ме ти! Обичам те много! А ти? 03 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова https://www.vbox7.com/play:88ec185e

ДАЛИ

В звъна на утринни камбани, не спирай, пей ми - ще извикам. Във танца на звезди любими и лунен блясък, пей , свири ми.... Намерих те и съм щастлива! Дали завинаги? Тъй мила искам да остана. Обичам те, любов голяма! 03 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

ЛЮБОВТА

Любовта ми се оглежда във сърцето ти добро, във душата ти красива и усмивката ти мила. Пърха, като малко птичка,  гали със крилца и пее, и тази нощ не съм самичка, любовта във мен живее! 03 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

ЛЮБИМА ЖЕНА

Изгарям по теб, не мога да спя. Умирам за теб, любима жена! Със мене бъди, изгаряй и ти. Раздирай душата, изпий ме на екс, със мен се върти в стихия гори. Ангел небесен,  за мене си ти! 03 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова  

ЗАЩО, ЗМИЯ...?!

Проклета да си ти, змия, която ме опаса, пиеш кръвта ми всеки ден, боа ли си, защо се виеш? Нападна ме и тази нощ в съня ми, срещу мен изсъска, с каква омраза, злоба, мощ сияеща във ореол изсъска. Красива си, дебела, къса, пъстра в шарки и искри, дори леглото ми раздруса и не остави да заспи сърцето мое клето, болно потънало в печал, тъга. Защо, змия, волно, неволно танцуваш танца на смъртта? Стига съска, не искри, скрий се в твойта дупка черна, ще те насека,
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване