Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    4447
  • Коментари

    1299
  • Прегледи

    124461

За този блог

А.Х.Т.sekirata cekupama музика изкуства  поезия проза  изкуства

Публикации в този блог

Няма ли най -сетне да се спре с триене на мои постове. Знам снощи колко пуснах, те са тук, но са трити от старите И ТО ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ МИ.  Що за ВАНДАЛСТВО, разбирачи на поезия?! АМА НАИСТИНА ЛИ ЩЕ СЕ ДРАЗНИМ?! Тези няколко тук , които явно са връзкари вече прекаляват с мене.Бях блокирана известно време и нямах проблеми с компютъра си , от вчера  пак  имам?! Що за простотия?! И тези които търпят тези...защо ли?! Провокации?! И това ми били творци! А.Х.Т. sekirata cekupama Сега ще
В лилаво душата ми се смее, в лилаво сърцето ми лудее, в лилаво очите ми сияят, лилави искри във тях играят! Лилави звезди блестят в небето, греят, топлят ми с любов сърцето, цвят лилав, любов голяма, жена съм в лилаво за теб избрана! С лилава усмивка те дарявам, лилава любов ти подарявам, в лилав сън горя, изгарям, лилаво ти пея и повтарям - Ти за мен си лилава любов, обич моя, нежен изгрев, зов! Polina  Jadni za liubov 21 септември 2
Преглътна. После пак и пак. Давеше се в сълзите си и не можеше да ги спре. Беше се родила човек. Живееше с болките и радостите си и нямаше как да не чувства, да не усеща лошото и доброто около нея. Нямаше как да не реагира. Повечето хора около нея си налагаха да не обръщат внимание на всичко ставащос тях и около тях. Щадяха се. Умееха. Но тя не можеше, все си казваше ,че няма да наказва себе си за чуждите грешки, но....Знаеше, че е безсилна пред съдбата. Така е трябвало да стане и толкоз. Приказ
Та вървя си аз по улиците на моят красив и "чист" град. Около мене хора всякакви, но всичките в очите без онова пламъче ,което твърдя че поне аз го имам-въпреки годините. Покрай мене минава старец прилично облечен и две момчета от ония с черната боя. Изведнъж старецът изкреща и започна да вика за помощ. Обърнах се. И какво видях. Двете ромчета се кискаха и си вървяха спокойно , а старецът си обираше документите от земята. Едното от тях му било бръкнало в джобчето на ризата и взело личната му кар
Празникът наближаваше, а нямаше пари да го посрещне. Работеше, не е като да не работи, но какво получаваше? Нищо. Заплатата и едва стигаше  да си изплати данъците и таксите. Чудеше се как да свързва двата края.  Не  разбираше как този народ търпи това. Самата тя не се примиряваше, но какво можеше да стори. Слушаше хората отстрани как роптаеха, мрънкаха, говореха срещу властта, срещу управниците, но това бяха приказки. Никой нищо не правеше по въпроса. Това я дразнеше меко казано, направо не се п
Хвърляха прах в очите на простосмъртните. Така те наричаха останалите хора, хората без власт и пари. Мислеха се за богоизбрани, избиваха се помежду си оставяйки хиляди,милиони на роднините и любовниците си. Някои фалирваха,просто се сриваха, но рядко от тях посягаха сами на живота си. Някои ги наричаха мутри,дебели вратове, хора от подземния свят, бизнесмени,политици,перверзници, но никой не ги наричаше честни трудови хора. Вс
-Стига вече! Ще ме накараш да те смачкам. Но буболечката не искаше да се разхожда по масата, дори не я привличаше храната по нея. Тя си бе харесала бялата ръчичка на Ивето. Няколко пъти Ивето се опита да я отстрани. Жал и бе да я изхвърли през прозореца. Страхуваше се и се ужасяваше да посегне на живота и. Такава беше-милостива и състрадателна, но буболечката явно не беше като нея,дори я щипеше.Това е, една нищо и никаква буболечка си мислеше Ивето, но виж как караше сърчицето и да тръпне,к
Къщата беше обвита цялата в пламъци и дим. Хората отвън пищяха, а отвътре никой не излизаше. Всичко стана толкова бързо, че никой не разбра каква е всъщност причината за пожара. Пожарникарите се бореха с огнената стихия, но не успяха да спасят поне един човешки живот. Шушукаше се, че децата ги нямало, били при майка си на свиждане. Кина лежеше в болницата вече втори месец и оправия нямаше. Дeцата си искаха майката, а баща им продължаваше да се среща с онази лека жена, която само му обираше парит
-Взимай си торбичките и на село. Не е за тебе столицата, момиче. Къде си тръгнала звезда да ми ставаш? Не знаеш как да се раздаваш, тогава няма и да получаваш. Беше и омръзнало да чува тези думи и то от хора,които е уважавала, в които е вярвала, но в определен момент излиза,че е сгрешила.Твърде млада беше, а направи вече няколко големи грешки в живота си. Страхуваше се от фаталните. Дано спре дотук. Нямаше си опора, гръб, това беше основното, иначе всичко си имаше. -Чуваш ли какво ти к

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.