emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152224

Страшна приказка за лека нощ. По истински действителен случай.

emmi

16491 прегледа

- Може да ми се смееш - казва мъжа ми - ама вчера през нощта видях едно семейство на прозореца.

Аз се опулвам и замръзвам на място с Александра на ръце.

- Какво семейство? - искам уточнения аз. Не може така изневиделица да ми се плясват някакви истории за семейства по прозорците. Като се има предвид, че сме на село и хората по принцип са в ограничени количества. Още повече, че съм се запътила да си лягам заедно с беба и изобщо не ми се слушат страхотии посреднощ. Той до късно гледа телевизия, после чете книги и е интерниран в провансалската стая.

- Честно ти казвам. Видях ги на прозореца. Като на телевизор - продължава - усминати, ядяха и пиеха и даже си вдигнаха чашите все едно ми казваха "На здраве". Не бях заспал. Даже се ущипах да проверя дали не сънувам.

- Ми, хубаво - викам - там да си стоят. - и си легнах.

Това става по времето когато Александра още беше бебе. Случката се разказваше от време на време като куриоз и всички наши приятели знаеха, че в къщата има духове.

2002-ра година почина майка, четири години преди нея баща ми. Беше началото на януари и ние със сестра ми зазимихме къщата до Сирни заговезни.

Времето се позатопли и ние решихме, че на Сирни заговезни ще сме си на село. Поканихме и едни приятели - Валя и Мики. Те за пръв път ни идват на гости на село. Разведохме ги из къщата, избраха си стая за спане, хапнахме, пийнахме и си легнахме.

На сутринта хапваме традиционните съботни мекички, пийваме си кафенце.... И Валя взе да се оплаква, че много лошо спала.

- Ей тука на челото ми беше много студено - и показва къде.

-Е, нали ви дадох одеяла бе, Вале, защо не се завихте?

- Не, само на челото ми беше много студено - повтаря Валката - И вашата майчица ми се яви и много настойчиво ме помоли да ви предам да заключвате вратата.

Ха, сега де!?!? Представете си няма сценка: той, Мики явно и е свикнал, ама ние със сестра ми замръзнахме както си дъвчехме мекичките. Ченета - долу и не можем да вдянем какво ни говори.

- Да, бе - беше ми много студено на челото и се появи майка ви. Каза да заключвате вратата.

На другата вечер спаха в друга стая. В провансалската. Нямаше проблеми.

Обаче мен ме гложди. Каква е тая врата. И решавам, че иде реч за вратата, която се канехме да направим и да отделим трите ни мази - те са в един общ коридор- от другите. Извиках аз двама от работниците. За един ден сложиха вратата и я заключихме с катинар.

След една седмица мазите на другите бяха разбити.

Изобщо не коментирам. Все пак това е приказка за лека нощ.

Същите Валя и Мики ги каним на Великден. Слагаме ги да спят в провансалската стая като проверена и безопасна. На сутринта любезно ги питаме : "Как спахте?"

- Ааааа, видях го аз това семейство - казва Валя - първо реших, че са на погребение. Бяха облечени много официално. Всичките в черно. С побелели коси.

Ясно ви е, че на нас ни се отщяха палачинките.

- И ми се караха на чужд език и нищо не им разбирах - продължава тя - но после разбрах, че не е погребение, а просто са много гладни. Седяха на правоъгълна маса и нямаха какво да ядат. И вашите родители бяха там на масата.- завърши тя.

Едно ще ви кажа: хората от които купихме къщата бяха арменци.

Оставихме нея вечер масата неприбрана да нахраним и духовете. Явно, бяха изгладнели докато ни е нямало.

айде, лека нощ




20 Коментара



Настръхнах. Ако щеш ми вярвай. Много съм плашлива и хем си написала страшна приказка и хем се зная каква съм, ама ей го на...прочетох я.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Всички са там, в къщата на село. Кой знае колко са огладнели сега като не съм си ходила от Нова година.

Сподели този коментар


Линк към коментара
А баби Яги що няма ? :rolleyes:

Аз сега кво ще сънувам...

ти ще сънуваш милинки :P


Сподели този коментар


Линк към коментара
Настръхнах. Ако щеш ми вярвай. Много съм плашлива и хем си написала страшна приказка и хем се зная каква съм, ама ей го на...прочетох я.

много дух много нещо ти казвам. Имам чувството, че си канят и приятелчетата :D То наште, че си бяха купонджии - си бяха. Та хич не се и учудвам. Нямам нищо против ама като почнат да разливат виното и почвам да мърморя :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

Мрш да ги нахраниш. Какво си ги зарязала, на глад търпи ли се.

)))))

Емми, нямаш си работа... аз супичка чакам, а виж какво ми сервираш...

Умирам от страх като ми разказват такива неща, особено вечер, в притъмнена домашна обстановка, когато децата спят. Като малка някой все ме плашеше и от тогава се страхувам, навик явно. Иначе трилъри си гледам без проблем...

:scared:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Супата съм ви я сготвила. Тъкмо за обяд ще имате хехехе.

Същата приятелка Валя, душа нежна и възвишена, ми беше надула главата с фън-шуй. Аз в началото само кимах умно. После стана нетърпимо и си купих една книжка за масовия читател поне да вдяна за какво иде реч. Та, те си купиха къща в съседното село. И Валчето започна да си гласи къщата и дворчето по фън-шуйски. Сини реки, медни чанове, господин У /купи си една керамична костенурка и каза, че така и било името/. Черта някакви диаграми, разнася ме из двора да ми обяснява.... Аз я слушах, слушах и на края и казах : "Вале, Вале, и твойта не е лесна. Аз нямам нужда от упътване за да реша къде искам набуча мушкатЯта си" От тогава не ми е говорила за фън-шуй........

Док, споко - те са все наши хора /е, бивши де/ :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

:lol6:

Еммка, я се разходи до раздел Поезия, имаме нужда от нова тема там, нещо твое, че много сериозни сме станали... :D:mark:

Сподели този коментар


Линк към коментара

мога само бели стихове и на един ред :D Вие после си ги подреждайте . По фъншуйски хахахахахаххах

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ааа, а търпиш ли на критика? Ако не - сама си ги подреждай :D

Хич ме няма с фъншуйското редене...

И аз си имам едни запалени фенове наоколо... местят леглото в спалнята през седмица и все не се чувстват добре в него.

Аз им казах, че са за адвокат, не за фън-шуй.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход