Страшна приказка за лека нощ. По истински действителен случай.
От emmi
· 23240 прегледа
- Може да ми се смееш - казва мъжа ми - ама вчера през нощта видях едно семейство на прозореца.
Аз се опулвам и замръзвам на място с Александра на ръце.
- Какво семейство? - искам уточнения аз. Не може така изневиделица да ми се плясват някакви истории за семейства по прозорците. Като се има предвид, че сме на село и хората по принцип са в ограничени количества. Още повече, че съм се запътила да си лягам заедно с беба и изобщо не ми се слушат страхотии посреднощ. Той до късно гледа телевизия, после чете книги и е интерниран в провансалската стая.
- Честно ти казвам. Видях ги на прозореца. Като на телевизор - продължава - усминати, ядяха и пиеха и даже си вдигнаха чашите все едно ми казваха "На здраве". Не бях заспал. Даже се ущипах да проверя дали не сънувам.
- Ми, хубаво - викам - там да си стоят. - и си легнах.
Това става по времето когато Александра още беше бебе. Случката се разказваше от време на време като куриоз и всички наши приятели знаеха, че в къщата има духове.
2002-ра година почина майка, четири години преди нея баща ми. Беше началото на януари и ние със сестра ми зазимихме къщата до Сирни заговезни.
Времето се позатопли и ние решихме, че на Сирни заговезни ще сме си на село. Поканихме и едни приятели - Валя и Мики. Те за пръв път ни идват на гости на село. Разведохме ги из къщата, избраха си стая за спане, хапнахме, пийнахме и си легнахме.
На сутринта хапваме традиционните съботни мекички, пийваме си кафенце.... И Валя взе да се оплаква, че много лошо спала.
- Ей тука на челото ми беше много студено - и показва къде.
-Е, нали ви дадох одеяла бе, Вале, защо не се завихте?
- Не, само на челото ми беше много студено - повтаря Валката - И вашата майчица ми се яви и много настойчиво ме помоли да ви предам да заключвате вратата.
Ха, сега де!?!? Представете си няма сценка: той, Мики явно и е свикнал, ама ние със сестра ми замръзнахме както си дъвчехме мекичките. Ченета - долу и не можем да вдянем какво ни говори.
- Да, бе - беше ми много студено на челото и се появи майка ви. Каза да заключвате вратата.
На другата вечер спаха в друга стая. В провансалската. Нямаше проблеми.
Обаче мен ме гложди. Каква е тая врата. И решавам, че иде реч за вратата, която се канехме да направим и да отделим трите ни мази - те са в един общ коридор- от другите. Извиках аз двама от работниците. За един ден сложиха вратата и я заключихме с катинар.
След една седмица мазите на другите бяха разбити.
Изобщо не коментирам. Все пак това е приказка за лека нощ.
Същите Валя и Мики ги каним на Великден. Слагаме ги да спят в провансалската стая като проверена и безопасна. На сутринта любезно ги питаме : "Как спахте?"
- Ааааа, видях го аз това семейство - казва Валя - първо реших, че са на погребение. Бяха облечени много официално. Всичките в черно. С побелели коси.
Ясно ви е, че на нас ни се отщяха палачинките.
- И ми се караха на чужд език и нищо не им разбирах - продължава тя - но после разбрах, че не е погребение, а просто са много гладни. Седяха на правоъгълна маса и нямаха какво да ядат. И вашите родители бяха там на масата.- завърши тя.
Едно ще ви кажа: хората от които купихме къщата бяха арменци.
Оставихме нея вечер масата неприбрана да нахраним и духовете. Явно, бяха изгладнели докато ни е нямало.
айде, лека нощ
Препоръчани коментари