Торта Гараш по време на криза

- За рождения ми ден искам да ми купиш торта Гараш - заявява големия динозавър.

- Няма да ти купя - ще ти направя - и събирам очите на двата динозавъра.

Какво си мислят те?! Че майка им не може да забърка една проста торта Гараш? Айде, моля ви се! Майка им е правила торти Гараш още преди да се родят. Не минаваше купон без да правим торта Гараш. Имахме една снобка в компанията, която беше промърморила, че мислим само за плюскане. А тогава беше криза. Жан Виденов, салам с купони, кокосовите орехи струваха колкото месото и т.н. И торти Гараш. И палачинки. И ольоскани тавани с червено шампанско. Слава богу, че не беше вкъщи. Както и да е. Измъкнах аз великия тефтер да си припомня как ставаше номера.

Предупреждавам от сега. Тази торта е една калорийна бомба. Който е на диета най-добре изобщо да не чете по-нататък защото не се знае как ще му се отрази на диетата. Джуркат се яйца, шоколади, смлени орехи, краве масло, захар...... Нещата са сериозни.

Нашите орехи ги изядохме още по Коледа - много хубаво вървят със синьо сирене и вино - и ходих до пазара да взема 400гр орехи.

Не съм правила подробни снимки на технологичния процес защото динозаврите изведнъж решиха активно да се включат в производството и основно наглеждах тях.

Сандра смели 400-те грама орехи докато аз отделих белтъците на десет яйца от жълтъците. Белтъците ми трябваха за блатовете, а жълтъците са за крема. Към белтъците добавих 300гр захар /това е една водна чаша и половина/, и две ванийлики за аромат. Добре е първо да се разбият белтъците и после бавно да се добавя захарта. Целта ни е гъста пяна. Аз обаче изсипах всичко наведнъж и пак стана. След това добавихме орехите и Сандра с кеф ги разбърка до постигането на хомогенна смес. Така. Това са блатовете. Сега трябваше да ги изпечем. Измъкнах аз формата си за торти. Сложих на дъното хартия за печене и я защипах да не мърда с борда на формата. После я намазах с масло и подкарахме блатовете. В умерена фурна. Излязоха четири блата. В рецептата пишеше пет. Ама кой ги знае каква им е формата. По това време вече целия вход миришеше на вкусно.

Въпроса с масления крем беше определено по-труден. Изобщо не помнех как ставаше номера. В рецептата ми искаха осем жълтъка, но аз реших да сложа и десетте. какво да ги правя двата жълтъка? Метнах ги и тях в крема. Така че: десет жълтъка, 300гр. краве масло, 200гр разтопен шоколад, 100гр. захар, 0,100л вода и ванилия.

Как го направих? Захарта с водата я кипнах да стане на сироп. Огъня трябва да е слаб за да не загори. После съвсем намалих огъня и Вилчо започна да чупи от шоколада и да пуска в сиропа а аз бъркам да се разтопи. Стана едно такова гъсто и кафяво. Изчакахме малко да се охлади, добавих жълтъците и разбих с миксера. Това е едната половина от крема. Пак с миксера разбих маслото и динозаврите взеха да се редуват да ми добавят по една лъжица от кафявото в разбитото масло докато аз не спирах да разбивам с миксера. Шоколадовата смес трябва да е изстинала защото иначе има да чакаме да се стегне крема до посреднощ.

Изпекохме блатовете, крема го забъркахме, ходихме до Кауфланд за бонбони "Сезони", които естествено там нямаше, че после ги купихме от суперчето под блока и като се върнахме всичко беше изстинало и готово за сглобяване. Блат, крем, блат, крем.... Даже успях да изографисам едно "ЧРД" отгоре и прибрахме нашата чудо-торта в хладилника да постои на хладно до другата вечер.

От там на сетне..... няма какво да ви обяснявам. То си е ясно.