Кулинарни уроци. Чаптър. Вишнев сладкиш.

Неприятното на вишните е, че имат костилки. Ако измислят сорт без костилка ще го причислим към ГМО-тата и пак няма да сме доволни. Няма на къде - костилките трябва да се приемат за необходимото зло и да се отстраняват по един или друг начин.

Примерната домакиня от средата на миналия век за целта щеше да си има цял арсенал секретни игли, но времената се менят, домакините също. Домакините не са това, което бяха и секретни игли по къщите почти не се намират. Поне в моята къща се оказаха дефицит. Обаче кламери - дал господ. Първо тръгнах да търся секретна игла /традиции - няма как/, после разрових из папките си и си избрах един голям и тлъст кламер /майната му на традициите/.

И така. Изчовъркваме костилките на една купичка вишни с помощта на секретна игла или кламер.

Намираме си една не много голяма тавичка /после ще я обърнем в тортиера или голяма чиния/, намазваме я обилно с краве масло и подреждаме обезкостилчените вишни.

За сместа ни трябват три яйца, половин водна чаша олио, една водна чаша захар, две водни чаши брашно, едно пакетче бакпулвер.

Разбиваме всичко горе описано в дълбока купа. Трябва да се получи ето такава смес.

Внимателно изсипваме върху плодовете в тавата.

Ето така.

Печем на 180 градуса около половин час и получаваме една такава тавичка. Моля всички да забележат купата със зеления боб, който собствено ръчно набрах от личната ми градина.

Обръщаме тавата в тортиера или голяма плоска чиния

И преди сервиране поръсваме с пудра захар. Може и веднага да се порйси, но пудрата захар има неприятното свойство да се разтапя и ефекта се губи.

И понеже се трепах толкова много, след това си сварих едно кафе и се разположих на поляната да си го изпия с кеф и да си хапна от сладкиша докато наблюдавам как в комшийския двор майсторите се караха как се монтира скеле. Кеффффффффффф.