• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86854

дали? или?

Lagrima de oro

81 прегледа

дали не трябва да бъда разбита до последно, за да може да ми мине. дали не трябва да изгубя и последната си бледа надеждица, за да може да ми се случи нещо хубаво. дали трябва първо да стигна дъното на физическото и емоционалното си страдание, за да мога да се изправя като феникс от пепелта. не знам как да отговоря. може би трябва да продължа да се боря за своето щастие, ден след ден, без значение колко се наранявам по пътя. или по-добре да зарежа всичко на течението без да ми пука нито колко съм самотна, нито колко искам да обичам, за да може да бъда приятно изненадана в един чудесен ден, когато щастието ми най-сетне се появи. колкото повече мисля, само повече се обърквам, все повече пътища чертая пред себе си, без да знам по кой от тах да поема. само едно ми е ясно, гледайки пътя, който вече съм изминала. уморих се от страдание, от очакване, от разочарование... нека просто нещо се случи, за да разбера, че няма една и съща история да се провтаря всеки път, но под името на различен човек... нещо като недопята песен...




4 Коментара



Личния ми опит показва, че сме щастливи когато даваме, когато споделяме и когато правим другите щастливи. Без да очакваме нищо.

Щастието не е лесно нещо. Отпусни се в това, което е. Нещата се случват естествено и спонтанно, без страх, без вкопчване, без вчера и без утре. Тук и сега.

Естествено и леко всичко идва на мястото си. Животът е танц. Танц с всяка ситуация, която ни се изпречи на пътя. Независимо дали е приятна или болезнена. Колкото повече сме в момента, точно тук и точно сега, толкова по-добри и елегантни танцьори сме. Можем да сме щастливи с танца, защото музиката никога не спира. Колкото повече даваме и колкото повече хора правим щастливи, толкова по-щастливи сме и ние.

Хубаво пишеш Лакрима.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Благодаря ти.

Аз обичам да давам. Това ме прави щастлива и ме кара да се чувствам нужна и пълноценна. Лошото е, че много хора използват това по подъл начин. На мен ми доставя радост да давам, а на тях- да взимат. И аз винаги много губя и страдам от това, защото те просто злоупотребяват с мен.

Това последното ми излияние в дневника е плод на един объркан период. Много случки ме подтикнаха да чувствам и да пиша това. Случва се в един момент да си на кръстопът, където трябва да помислиш дали да не смениш посоката и дестинацията. Самата аз още не знам какво трябва да направя, но знам, че трябва просто да си почина от всички грижи, мисли, притеснения, от всичкия фалш във думите и действията. Може би малко да си потнацувам, както казваш, ей така, сама за себе си, със затворени очи.

И знам, че когато ги отворя ще знам накъде да поема...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Права си. Даването трябва да е съчетано с мъдрост.

Ако даваме най-добре е без да очакваме нещо в замяна, но в същото време не трябва да сме глупави и да позволяваме да ни използват.

А танците... танцувай със себе си, с близките, с далечните, с радостите и тревогите, един добър танцьор танцува с всичко.

Пожелавам ти накъдето и да поемеш да се случват само красиви и смислени неща.

Сподели този коментар


Линк към коментара

благодаря ти, но като гледам, явно не мога да танцувам.

всичко ми секва в един момент и сякащ спирам да дишам и пред мен вече стои не кръстопът, а стена, задънена улица, няма път напред...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход