Личния ми опит показва, че сме щастливи когато даваме, когато споделяме и когато правим другите щастливи. Без да очакваме нищо.

Щастието не е лесно нещо. Отпусни се в това, което е. Нещата се случват естествено и спонтанно, без страх, без вкопчване, без вчера и без утре. Тук и сега.

Естествено и леко всичко идва на мястото си. Животът е танц. Танц с всяка ситуация, която ни се изпречи на пътя. Независимо дали е приятна или болезнена. Колкото повече сме в момента, точно тук и точно сега, толкова по-добри и елегантни танцьори сме. Можем да сме щастливи с танца, защото музиката никога не спира. Колкото повече даваме и колкото повече хора правим щастливи, толкова по-щастливи сме и ние.

Хубаво пишеш Лакрима.

Благодаря ти.

Аз обичам да давам. Това ме прави щастлива и ме кара да се чувствам нужна и пълноценна. Лошото е, че много хора използват това по подъл начин. На мен ми доставя радост да давам, а на тях- да взимат. И аз винаги много губя и страдам от това, защото те просто злоупотребяват с мен.

Това последното ми излияние в дневника е плод на един объркан период. Много случки ме подтикнаха да чувствам и да пиша това. Случва се в един момент да си на кръстопът, където трябва да помислиш дали да не смениш посоката и дестинацията. Самата аз още не знам какво трябва да направя, но знам, че трябва просто да си почина от всички грижи, мисли, притеснения, от всичкия фалш във думите и действията. Може би малко да си потнацувам, както казваш, ей така, сама за себе си, със затворени очи.

И знам, че когато ги отворя ще знам накъде да поема...

Права си. Даването трябва да е съчетано с мъдрост.

Ако даваме най-добре е без да очакваме нещо в замяна, но в същото време не трябва да сме глупави и да позволяваме да ни използват.

А танците... танцувай със себе си, с близките, с далечните, с радостите и тревогите, един добър танцьор танцува с всичко.

Пожелавам ти накъдето и да поемеш да се случват само красиви и смислени неща.

благодаря ти, но като гледам, явно не мога да танцувам.

всичко ми секва в един момент и сякащ спирам да дишам и пред мен вече стои не кръстопът, а стена, задънена улица, няма път напред...