Някои духове не се задоволяват с умерено чукане

Всичко бях чувал, ама че духовете се чукат, е нещо ново за мен.

Редактирано 27 май 201016 г. от sliderum (преглед на промените)

Всичко бях чувал, ама че духовете се чукат, е нещо ново за мен.

Нещо не си добре с четенето

Нещо не си добре с четенето

Благодаря! Забравил си бях езотеричните очила.

Благодаря! Забравил си бях езотеричните очила.

Мда,някой дух ти ги е свил от пианото

Искам да помоля да се ползва все пак търсачката и да не се пуска като отделна тема всяка една банална и изсмукана от пръстите статия. Благодаря!

Съществуват ли духове или така наречените привидения или са само мит и плод на нашето въобръжение? Все повече и повече хора разказват и вярват, че те съществуват. Векове наред събития които са били обвити с някаква мистика и нямало научно обяснение за тях са се смятали плод на духове, привидения, караконджоли. Тогава тези случаи са считани за свръхестествено и чудотворно и са ги приписвали на вълшебничества и магьосничество. Невярващите ги отнасят към въображението, но откакто спиритичната наука дава ключ за такива явления, става известно начина по който се случват и, че са естествени явления. Съществува напълно лъжлива представа за духовете. Те не са отвлечени, неопределени същества, както мнозина си въобразяват, представяйки ги като слаба светлина или искра, а напротив – те са реални същества, които имат своята личност и определен образ. Можем да си съставим приблизителна представа за това чрез следното обяснение. Човекът притежава:

* душа или дух, т.е, разумно начало, в което се намира мисълта, волята и нравственото чувство;

* тяло или веществена обвивка, тежка и груба, с помощта на която духът влиза в отношения с външния свят;

* перисприт, флуидна, ефирна, лека обвивка, която служи за свързващо звено и посредник между духа и тялото.

Когато външната обвивка остарява и не може повече да действа, тя се разпада и духът я сваля, както плодът се освобождава от обвивката, дървото – от кората, с една дума, както свалят стара дреха, негодна за употреба; това се нарича „смърт“. И така, смъртта е унищожаване на грубата обвивка на духа; само тялото умира, духът – никога. По време на земния живот духът е притиснат от връзките със свързаното с него вещество, което често прави способностите му недействителни. Смъртта на тялото го освобождава от тези връзки, той се освобождава и получава своята свобода, като пеперудата, която излиза от кокон. Но той напуска само вещественото тяло и запазва перисприта, представляващ за него вид ефирно тяло, въздушно, безтегловно за нас, имащо форма на човешко н по всичко изглежда, първообразно тяло. В нормално състояние периспритьт е невидим, но духът може да го подложи на своеобразни промени, които го правят временно достъпен за зрението и дори осезаем, както това се случва със сгъстената пара, по такъв начин духовете могат понякога да ни се показват при появата си. Чрез перисприта духът въздейства върху бездушното вещество и предизвиква различни явления, като шум, движение, писане и т.н. Чукането и движението служат на духовете като средство за доказване на тяхното присъствие и за обръщане на внимание по същия начин, както някой чука на вратата, за да ви уведоми, че идва при вас. Някои духове не се задоволяват с умерено чукане, а вдигат шум, като че ли се чупят съдове, отключват се или се заключват врати или се събарят мебели. Посредством условни удари и движения те могат да изразяват своите мисли, но писането им изглежда най-добро, най-бързо и най-удобно средство: затова те го предпочитат. По същата причина, по която могат да накарат някого да пише думи, те могат и да движат ръката, която да рисува, да пише музикални ноти, да свири на инструмент; накратко казано, като нямат собствено тяло, те използуват тялото на медиума, за да се покажат на хората по чувствен начин. Духовете могат да се явяват и по много други начини. Медиумите имат способността да ги чуват и по този начин могат да разговарят с тях, други ги виждат – това са виждащите медиуми. Духовете, явяващи се на зрението, се представят изобщо в образ, подобен на този, който са имали по време на живота си, но замъглен, понякога този образ има външен вид на живо същество, така, че често са ги вземали за живи и са могли да говорят с тях и да им стискат ръцете, без да подозират, че пред себе си са виждали духове, и са ги познавали само по внезапното изчезване. Способността духовете да се виждат въобще и постоянно е много рядка способност, но отделни явления се случват доста често, особено по време на смъртта. Освободеният дух, изглежда, като че ли бърза да види своите приятели и роднини, да ги уведоми, че е напуснал земята и да им каже, че е жив.

Източник: chudesa.net

Не е точно така, но приблизително...

Огледалната сфера е населена с всякакви подобни и те съвсем не са еднотипни.

Шо се отнася до момента на смъртта и следсмъртното състояние, в "Пътят на Буда" Ринпоче е доста ясен и точен.

Не е добре да се занимаваме с "духове", често просто ги "храним". Допускаме ги до себе си съзнателно или не, а за тях често е единствения начин да съществуват. Никак не е приятна картинката...