Без тебе не мога, моя съдба!

ти си ми всичко - радост, тъга...

След теб аз тичам или вървя,

понякога само мога да спра,

тогава разбирам, моя съдба,

че няма живот без теб на света.

И отново към небето

поглед отправям..

там всичко просто е,

няма тъга, няма болка.

Всичко е цялата Вселена,

всичко е и нищо.

Ти моя свят разби;

прониза смъртоносно

най-моите мечти...

Сега си тук...Но после?!

Съдбата ми дари

най-тежката ми роля.

И бяла, и сама,

със вятъра говоря.

Защо ли всичко в теб

тъй силно ме привлече?!

Дори и мисълта за теб

е болка хаотична вече...

Дивей, живей...за мене не мисли...

щом времето лети, то няма да се върне...

копней, лудей...за някоя мечта мечтай...

и знай до край мечтите са мечти щом сам не ги твориш....

гори...но не изгасвай...

пламти, но без мирис...

ухай, но не забравяй, че истинския вкус на живота

и на мириса, който му придаваш от теб зависим Е....

За един странно странен човек той си знае кой е

Исках да ти кажа нещо,

нещо хубаво и мило...

Сякаш клонче нежна песен

подари ми златна сила...

Топъл вятър ме целуна

със усмивка замечтана,

и косите ми разбърка,

и остави ме засмяна...

прочетох стихоете ти в "поезия"

не предизвикаха амнезия

красиво пишеща поетка

пиши ..дори да е за моя сметка

Редактирано 30 януари 200719 г. от Alesia (преглед на промените)

Нов образ в стари дрехи.

Ликът същия е, но нрава не.

Вилнее и бушува,

а края на света не е дошъл.

Мрънка под всеки прозорец,

милост си проси.

Ама мисли коварни й се въртят,

внимавай с тях да не те повлекат.

Търси жертви постоянно..

но това да не ти е бит пазар?!

Мили физиономии на всекиго,

с изкуствена усмивка барабар.

Гледай си живота, псевдо поетче,

не прави сцени..

не ни трябва подобно лицемерие.

личи си ,че разбираш от поезия

и всеки , който те чете

таланта ти ще отчете

Хайде стига сте ревали

по-добре се усмихнете

да забравим за печали ,

болки , всякакви раздяли

Във живота има всичко,

не унивай малка птичко

От дъха на сълзите родена

прозрачна тъга

нека в цвят се превърне

от лилии, в косите посипали

нишки сребристи.

Нека моята тиха молитва

измие страха.

Нека тази сълза, пълна с обич,

и теб да пречисти...

Прозрачна тъга, сълза и молитва

смеха сякаш вече забрави ...

И мрачните мисли обсебват изцяло

и сиво е всичко, студено и вяло.

И сякаш желаеш да избягаш навеки

поглеждаш навън за надежда

уви светлината се губи ... изчезва.

Поглед в огледалото старо,

затваря очи и се молиш -

"светни малък пламък" му тихо говориш ...

напоследък нямам вдъхновение

май ми трябва някой муз

трябва ми вълнение

от тестето искам да изтегля Туз

вече губя и търпение

Бед лък стори

Играли сме е я таз' игра:

"Има муза - няма муза"

ту иска ми се - ту не ща!

Не! От това не страдам аз -

но от това ми страда туза!

Вместо да пристига в нас,

мацката навлича пета блуза

обажда се и казва: "5 мин, идвам!"

и така 5-ти път за този кръгъл час.

Е, добре, кажете ми де хора,

нормално ли е т'ва?

Бях приготвил ароматни свещи,

чаши две и бутилка вино руйно,

а сега в тях кучето се блещи -

като вълк ги гледа лунно.

Уви, нямаме със теб късмет!

Дай ми лапа, завърти опашка!

Днешният ми ден е клет...

хм, какво ще кажеш...

да ударим ли със теб по чашка!?

Остави тез думи теговни

не вливай ми в сърце отрова

не пия аз , а и да пия не помня

И без това съм пияна

и ми е диво в главата

а кът ме цапне устата

оо, тогаз да не ти разправям

без тапа никой не оставям хъхъ

кви свещи ... кво вино

ако все броиш звездите

яко ша лапаш мухите

друг ша бара парите и ша му плющят ушите

а на всеки звездоброй - само шибане и бой хъхъхъх

Мадам, заковахте ме за стола!

Чета, чета и препрочитам,

явно на романтиката гола

не трябва изобщо да разчитам.

Объркахте ми всичките представи,

досега въобразявах си, че

тя твърде много ви се нрави.

Ха, илюзия било е дръзка,

държали сте единствено на нея,

колкото на дамската превръзка.

Трябва ви веднъж на месец,

и докато изкачвате наклон,

днес даже може и без нея,

науката отдавна замени я

Простете, как беше думичката ?

Ах, да, сетих се: "Тампон".

Не отиват на добре нещата

живеем в много странен век,

но да не се отчайваме безкрайно,

казват хората, че и жената е човек.

Романтика , но само с роматици

а не с такива дето зяпат ц***

и уж звезди ти свалят

но не звездите от небето

а тези в гащите и в деколтето

Не разбирам логиката ваша,

не, че искам да ви плаша,

но 'романтика' и 'цици',

заедно вървят идеално, както

вървят 'шкембе-чорба' и 'пици'.

Защо да гледаме на тях под лупа?

Романтикът като ренген е:

вижда всичко, без много да се лута.

Със вятъра усеща нежните бедра

гали с поглед деколтето...

И нима това не е така,

нима Ви се струва туй предвзето?

Дефинирайте ми "Романтик"!

Какви звезди той сваля

и защо го мислят за велик?

Редактирано 7 февруари 200719 г. от proletsearch (преглед на промените)

Роматикът е творец

не пчеличка за медец

дето хвърка по цветята

само *** да си мята Хахаха

Има той душа красива

и не търси проста слива

колкото да се излива

Редактирано 7 февруари 200719 г. от Alesia (преглед на промените)

Нека обобщим тогава:

Романтикът бил творец,

и към деколтета не посягал,

не хвъркал по цветята

и на чудо се надявал:

да срещне я самичка

без да търси във рояка.

Но как ще срещне тази птичка,

ако навън не показва си главата,

ако не пробва от сладкия медец,

както повелява Мечо Пух.

Романтик да бъдеш, казва той,

това не означава:

да си сляп, ням или пък глух.

Живей живота си, търси момата,

ала откриеш ли я, не пропускай ти

да я сграбчиш нежно за бедрата!

И кво пчеличко мил

ще пробваш всеки крокодил?

За да откриеш ти бедрата...

по туй ли ще познайш момата?

Аз мислех ,че е по душата ...

че се започва от главата

че важно е сърце да има ,

а не онуй между краката

Момент, момент! Кой говори Ви за крокодил?

Не съм роден аз вчера, нито сляп съм

и подбирам - все пак животът ми е мил.

Не желая някое влечуго да ограби моят сън.

С опит става само - не с върховно чудо.

Вие ми говорите за романтик от тез които,

зад фустата на мама крият своя лик.

Освен женските крака на мама, други не е виждал

а това, ще го кажа нежно - e от драма по-голяма.

Може да е със добра душа, но жената остава си жена!

На славния ни романтик не би останал шанс,

ако на своята любима не поддържа хормоналния баланс!

Редактирано 7 февруари 200719 г. от proletsearch (преглед на промените)

Така си мислиш ти

и аз не те виня

живееш в такова време

в което всяко чувство дреме

На секс градят си "любовта"

обратното е простота

И всеки като луд се втурва

към секси опитната к***а

Ее, после като му го изк***ари

реве на верните другари

жените били гадни кучки ...

амии ...

не си избирай кучки

и няма да ревеш от кучи случки

Не ми е нужна опитна жена,

това не е житейската ми цел.

Да я науча аз - не е беда,

в това твърдя, че съм умел.

За жалост проблемът ми е друг:

тя или е проклета или има си съпруг.

Не, не - аз не мисля да рева!

Животът ме отрака здраво,

юмрук, шамар ще понеса -

не бях дете болнаво.

Казваш ми да не избирам 'кучки',

ала, как да ги разграничим?

Гледаш я жена прилична,

добре облечена - със грим,

насреща усмихва ти се нежно

и гали нежно твойта длан,

ала в сърцето й е снежно,

не минава много време...

и те изнасилва на диван.

Говориш й за романтика, цветя,

а тя, самодоволно, само кима със глава.

Е да, но всичко е една фасада,

и се свежда до една игра...

Жената, казват драга

е подобна на змия.

Ако й свириш ти - ще слуша,

и ще танцува своят танц,

ако ли не - студен е душа!

вярно е - блести,

но това е просто гланц.

Ти много в черно гледаш на нещата

май патила ти е главата

но знаеш ли кое му е доброто -

че щом не ни убива злото ,

то победили сме го ние и

"все напред" е нащо мото

Не се е свършило среброто

съкровищата скрити чакат...

юнаците да не протакат

да яхат белите коне

през девет царства във десето

а не да мрънкат в дерето

Доброто

побеждава злото...

Но мъката

остава цяла...

Тогава спомням си, че мога,

да се превърна във тревога...

А мога просто да побегна

към някаква добра надежда...

През планини и през пустини,

да чакам болката да мине...

Да, все напред, но към сърцето,

запазила във себе си детето...

Запомнила урока си с умора,

че само чрез любовта сме... хора...

Редактирано 13 февруари 200719 г. от MELL (преглед на промените)

Глупостта сама не ходи

тя стадата главно води

щом е в стадо , тя е силна

бягай , крий се ..майко милна

Безобразна и нахална,

но си слага рокля бална

да я прави по-овална