Здравейте!Кои са вашите фобии , какво смятате , че ги е породило , намирате ли начин да ги преодолеете?

За сега съм забелязал, че имам лека форма на клаустрофобия.Забелязах това нещо когато бях в една претъпкана до козирката маршрутка.През деня няма проблем, но когато е тъмно, а във возилото сме натъпкани като в консерва..... имам чувството че се задушавам.

Фобия (гр. phobos "страх") - патологичен, натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или специално обстоятелство; страх, който се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато този страх се превърне в натрапливо състояние и стане значим източник на разстройство, повлиявайки социалното функциониране, се приема за психично нарушение.

* фобофобия, страх от възникване на фобии

* гленофобия, болестен страх от погледа на кукла

* арахнофобия, болестен страх от паяци

* кардиофобия, болестен страх от сърдечни заболявания

* хинофобия, болестен страх от китайци

* гинефобия, болестен страх от жени

* педофобия, болестен страх от деца

* философобия, болестен страх от философията

* имофобия, болестен страх от противоречия, разногласия

* танатофобия, болестен страх от смъртта

* сотериофобия, болестен страх от влиянието на другите

* сидеродромофобия, болестен страх от влакове, железопътни линии и пътувания с влакове

* сколецифобия, вермифобия, болестен страх от червеи

* ринофобия, болестен страх от носове

* орнитофобия, болестен страх от птици

Има много думи, които имат наставка -фобия, в които под "фобия" се разбира негативно отношение към определена група хора.

* Хомофобия — страх или непоносимост към хомосексуалисти

* Ксенофобия — страх или непоносимост към непознати. Думата се използва често в критика на националистически или политически изказвания.

изт.

Най-разпространените фобии са:

* Ахмофобия - страх от ъгли и ръбести предмети.

* Акрофобия-страх от височини.

* Агорафобия - страх от открити пространства.

* Елурофобия - страх от котки.

* Алгофобия - страх от болката.

* Антрофобия - страх от много хора, събрани на едно място.

* Апопатодиафулатофобия - страх от запек.

* Астрапефобия - страх от светкавици.

* Базофобия - страх от ходене.

* Белефобия - страх от игли и карфици.

* Битрохозофобия - страх от колело.

* Блемофобия - страх от чужди погледи.

* Клаустрофобия - страх от затворени пространства.

* Кинофобия - страх от кучета.

* Ендуофобия - страх от обличане.

* Еритрофобия - страх от почервеняване.

* Графофобия - страх от писане.

* Гинефобия - страх от жени.

* Хидрофобия - страх от вода.

* Кенофобия - страх от тъмнина.

* Левкоселофобия - страх от бяла, неизписана страница.

* Логофобия - страх от говор.

* Макерофобия - страх от хладно оръжие.

* Музофобия - страх от мишки.

* Миксофобия - страх от прахоляк.

* Нозофобия - страх от болести.

* Оклофобия - страх от тълпата.

* Орофобия - страх от планините.

* Плангонофобия - страх от кукли.

* Рупофобия - страх от мръсотията.

* Таласофобия - страх от морето.

* Танатофобия - страх от смъртта.

* Трихофобия - страх от косми.

* Зоофобия - страх от животни.

Изт.

Списъкът с фобиите може да бъде допълван до безкрайност - в заобикалящия ни свят има толкова много неща,от които се страхуваме!

За щастие страховете ни рядко преминават във фобии.

За себе си мога да кажа,че се страхувам от някои неща - напр. змии,болести,смърт...на път съм да развия страх от лекари...

Но фобии нямам - поне засега!

Със страха от змии лесно се справям - знам,че в България отровните са рядкост и е малка вероятността да срещна точно такава змия.

Със страха от болести се справям прилагайки профилактика.

А страха от смъртта съм го приела - всички сме и подвластни.

Редактирано 28 януари 201115 г. от Moira (преглед на промените)

Имах две,които преодолях-страх от кучета и страх от височини.

Справих се самичка.

Другата не мога да преодолея още-

не понасям тълпи,където и да е,а и бягам от негативизъм.

Но гледам да се движа по тъч линията та тъй

Имах две,които преодолях-страх от кучета и страх от височини.

Справих се самичка.

За второто, защото ти се наложило да живееш на висок етаж под звездите

Редактирано 30 януари 201115 г. от tatsu (преглед на промените)

За второто, защото ти се наложило да живееш на висок етаж под звездите

Така е,а ми ставаше лошо и от 7-ми етаж,като погледнех надолу ми се завиваше свят.

Вече свикнах,даже и на покрива излизам през лятото да си пия биричката.

Гледката нощем е невероятна-от едната страна Витоша,от другата Стара планина

Моите фобии са от змии и от високо.

И аз като повечето хора имам фобии, и си мисля, че съществува някаква връзка между тях: - фобия от тълпи, блъсканица, навалица - фобия от пазаруване в хипермаркетите - фобия от пътуване в градски транспорт - фобия да не ме нападнат и оберат на улицата Видя ли повече от 2-ма души на опашка, независимо дали в супера или в поликлиниката, моментално изчезвам. Видя ли циганки, бягам като дявол от тамян, а в дните на предколедната и предновогодишна еуфория по магазините, никаква сила не може да ме накара да ида до центъра. Нямам представа защо ги имам, но с никоя не съм успяла да се справя пп. Същата тема съм я пускала тук преди 2 години, но е изчезнала незнайно къде

а в дните на предколедната и предновогодишна еуфория по магазините, никаква сила не може да ме накара да ида до центъра.

До центъра ли-ужъст-

мен до Фантастико в мола до нас не можеш да ме завлечеш.

Добре че ме подсети-сега идват 4 почивни дни та пак ще се запасявам.

Предварително си пазарувам и не се вясвам доде не мине тарапаната с ламите-

все едно от глад умрели и ще ядат кат за последно.

Ако се събудя на сутринта и мола го няма-

няма изобщо да се учудя-

изяли са го и него.

Това за което пишат Madam_Cruella и haidukpikaso не са никакви фобии,а просто инстинкт за самосъхранение.

Това за което пишат Madam_Cruella и haidukpikaso не са никакви фобии,а просто инстинкт за самосъхранение.

Мисля че е антрофобия-страх от много хора,събрани на едно място.

Мразя да ме докосват непознати,камо ли да ме натискат-

слизала съм от маршрутки,и от градския транспорт-

ако ще да закъснявам-чакам по-празно и пак се качвам.

Имам чувството че сърцето ми ще се пръсне,не мога дъх да си поема.

Искам пространство около себе си-достатъчно.

В моловете и хипермаркетите е същото-

никога в час пик и в предпразнични лудници не влизам

При голяма част от хората е така. Аз също мразя тълпа,но ако се наложи ходя сред нея,но след това се чувствам много,много уморена.По тази причина гледам да ходя там,където не се събират много хора. По принцип,някои хора не се чувстват комфортно,ако чужди хора "навлизат" в аурите им,т.е. доближат се по-близо от 1-1,5 метра разстояние.

Редактирано 23 февруари 201115 г. от Moira (преглед на промените)

Мисля че е антрофобия-страх от много хора,събрани на едно място.

Мразя да ме докосват непознати,камо ли да ме натискат-

слизала съм от маршрутки,и от градския транспорт-

ако ще да закъснявам-чакам по-празно и пак се качвам.

Имам чувството че сърцето ми ще се пръсне,не мога дъх да си поема.

Искам пространство около себе си-достатъчно.

В моловете и хипермаркетите е същото-

никога в час пик и в предпразнични лудници не влизам

Да, точно такова е усещането -- все едно ме задушават всички и всичко наоколо, и не мога да си поема въздух. По тези причини не ходя на метъл концерти....за мое голямо съжаление

Здравейте,имам един проблем-не знам дали е фобия,страх или................не знам как да го нарека.

Та така.Родена съм на морето живяла съм 20год.и не мога да плувам http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

ще са запитате...И КАКВО?Проблема е в това,че не мога да понасям много вода на едно място имам чувството че ме притиска,А СЪМ ВЛЯЗЛА ДО КОЛЕНЕТЕ ВЪВ ВОДАТА .

Убожавам морето(сега живея на 100км и сташно много ми липсва),плажовете и не ме е страх да се кача на кораб.

В банята си имам вана и можете ли да повярвате,че до сега не съм влизала в нея.Чувството от толкова много вода и аз сама ме побърква.

Не знам много объркано и странно е това.

Опитвала съм да вляза сама във ваната(дажа с едно от патетата на племенницата ми та да не съм сама)но е невъзможно паникьосвам се.

Опитвала съм се и да се науча да плувам и сама да вляза в морето........същият резултат.

Не си го обяснявам,моля ако на някой му се бъбри по тази тема..........

Благодаря ви

Здравейте,имам един проблем-не знам дали е фобия,страх или................не знам как да го нарека.

Та така.Родена съм на морето живяла съм 20год.и не мога да плувам http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

ще са запитате...И КАКВО?Проблема е в това,че не мога да понасям много вода на едно място имам чувството че ме притиска,А СЪМ ВЛЯЗЛА ДО КОЛЕНЕТЕ ВЪВ ВОДАТА .

Убожавам морето(сега живея на 100км и сташно много ми липсва),плажовете и не ме е страх да се кача на кораб.

В банята си имам вана и можете ли да повярвате,че до сега не съм влизала в нея.Чувството от толкова много вода и аз сама ме побърква.

Не знам много объркано и странно е това.

Опитвала съм да вляза сама във ваната(дажа с едно от патетата на племенницата ми та да не съм сама)но е невъзможно паникьосвам се.

Опитвала съм се и да се науча да плувам и сама да вляза в морето........същият резултат.

Не си го обяснявам,моля ако на някой му се бъбри по тази тема..........

Благодаря ви

Здравей,Слънчо

Не си сама в това-та споко,и мен ме е страх от вода.

Така и не се научих да плувам-

опитах се,но не става,знам какво е

Аз мразя да съм зависима от всичко,та с вълните не се разбрахме в тоя живот,сори.

Целувки на любимия ми Бургас и морето!

Благодаря ти за целувките http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Работата е в това,че мене не ме е страх от водата.Ако има някой с мене мога с часове дА стоя в морето.Наслъждавам се на могъществото на океана и когато мога даже и зимата отивам на плажовете и наблюдавам морето и вълните.

Така както и ти просто се премирих.

Благодаря ти

Наслаждавала съм се на могъществото на океана и когато мога даже и зимата отивам на плажовете и наблюдавам морето и вълните.

Така както и ти просто се примирих.

Романтика си е от всякъде .

За преборване на страх народа казва "Клин клин избива". Демек, ако не се изправиш срещу страха, няма как да го пребориш.

Романтика си е от всякъде .

За преборване на страх народа казва "Клин клин избива". Демек, ако не се изправиш срещу страха, няма как да го пребориш.

При някои действа методът "клин клин избива",но при други задълбочава проблема.

фобията или страхът от вода не е голям проблем,поне според мен.Не е жизнено важно човек да умее плува,нали?Може да се изкъпе добре и под душа.

Редактирано 25 март 201115 г. от Moira (преглед на промените)

Имам фобия от насекоми. Особено са ми страшни пеперудите. Само като ги видя бягам в обратна посока. Сама мисъл нещо да ме лази, ме побърква. Веднъж опитах да я преодолея и застанах мирно пред една пчела, тя кръжи около мен, аз стоя мирно и стискам зъби, обаче тя явно хареса червилото ми и реши да ме ужили по долната устна, подух се като минетчийка в устата. От тогава дори не правя опити да превъзмогна каквото и да е било, просто бяяяяяяяяягааааааааам....странно, но те винаги ме гонят хахахах

dindi,насекомите,особено пчелите и осите налитат на парфюми с аромат на цветя.

Аз нямах страх от оси,докато не ме ухапа една.Сега се пазя!

dindi,насекомите,особено пчелите и осите налитат на парфюми с аромат на цветя.

Аз нямах страх от оси,докато не ме ухапа една.Сега се пазя!

Аз не говоря за разумен страх, а за панически ужаааас. Особено ако нещо летящо влезе в апартамента ни, не оставям мъжа ми намира докато не го убие, аз естествено излизам от стаята, за да не гледам убийството. Истината е че съм попадала в какви ли не ненормални ситуации заради тази ми фобия.

Мрежи на всички прозорци,във всяко помещение растения които ловят насекоми - мухоловки. За това се сещам.

dindi,насекомите,особено пчелите и осите налитат на парфюми с аромат на цветя.

Аз нямах страх от оси,докато не ме ухапа една.Сега се пазя!

Мен никога не са ме жилили-ни пчела,ни оса-не дай Боже.

Знам че някои хора имат алергия към пчелната отрова и това води до смърт-та ме е страх и мен.

Изобщо не искам да се окажа в ролята на тест.

Не е точно фобия, но не обичам да ме целуват включително и готини мадами. Тука при мен е ужас, целуват се вместо да се здрависват. И колкото сте по-близки приятели, толкова по-истински са целувките. От дете съм си такъв, трия си бузата с ръкава след целувка. Миналата година ме почна една клиентка да ме целува в двора на даскалото на сина ми. Един път, втори ден пак, трети ден пак ... аааааа писна ми и почнах да влизам от другия вход, понеже няма ка да й кажа че ми е неприятно да ме целува, ще ме помисли за откачен направо. Ако ви я покажа на снимка и вие ще ме помислите за откачен че се дърпам на такава мадама, ама това е положението. Не ви будалкам. Миналия месец купихме с детето ми цветя и кутия с шоколадови бонбони с форма на сърце и то ги подари в последния ден от стажа на една млада, руса и красива госпожица на около 19г. На момичето му се насълзиха очите от вълнение че това нещо й се случва. А аз клеча до сина ми за да не ме награби да ме целува. Та се отървах от целувките тоя пък, само синчето го целува госпожицата. Това го разказах на даскалицата на сина ми че нарочно съм бил клекнал за да не ме целува, понеже уж е щяло да ми бъде неудобно ако мине директора и я види че почти се е разревала госпожицата и да ме целува в същото време. Обаче въпреки че й го казах това на даскалицата, на 16 март като й подари на нея за рождения ден една червена кутия във формата на сърце, пълно с най-луксозните бонбони, и въпреки че стоях на 3 метра зад хлапето, тя пак каза на детето ми че сега ще го разцелува татко му. Аз се опитах отчаяно да обяснявам че жена ми е купила кутията и бонбоните, ама не ми се размина целуването. После в колата от яд, пак си трих символично бузата с ръкава на пуловера. Оплаквах се на жена ми след последния случай, що са толко откачени французите и белгийците да се целуват за щяло и нещяло, ама тя ми вика че била традиция и така се правело. п.п. леле, що не се ожених за англичанката, там поне не се целуват така, мъка мъка ... 

Имам фобия от насекоми. Особено са ми страшни пеперудите. Само като ги видя бягам в обратна посока. Сама мисъл нещо да ме лази, ме побърква.

Според еволюционистите страхът или отвращението от насекоми ни е заложено генетично, тъй като има насекоми, които са отровни и опасни, и това е един вид защитна реакция. Така че е нормално да са ти неприятни. Просто трябва да намериш начин да запазваш спокойствие, когато видиш насекоми.