Аз изпитвам ужас от насилие над животни и хора. Боевете между животни и между хора също ме вадят от равновесие и много трудно се освобождавам от спомена за видяното. Говоря за реалността,защото избягвам да гледам снимки и клипове,съдържащи насилие.

Не е точно фобия, но не обичам да ме целуват включително и готини мадами.

Тука при мен е ужас, целуват се вместо да се здрависват.

И колкото сте по-близки приятели, толкова по-истински са целувките.

извинете какво стана с личното ми пространство?

Абсолютно те разбирам,това да те целува всеки срещнат...........

На мене ми се случва същото просто не обичам да си оставят лигите по мене

По принцип този вид посрещане трябва да е само с леко докосване по бузата-не целуване.

Знаеш ли какво правя аз?В момента в който видя,че се доближава за целувката бързо му подавам ръка за поздрав и така се отървам.Това го правя с непознати разбира се,с приятелите си им давам целувки.

Здравейте,имам един проблем-не знам дали е фобия,страх или................не знам как да го нарека.

....

Явно това е често срещан проблем, а аз се притеснявах щото си мислех че само аз не съм нормален

Сега вече си казвам: "Добре дошъл в клуба."

Ох благодаря ти морски имало и други като мене Добре дошъл,надявам се(както и за мен)вашето членство бъде изпълнено с емоции и нека да бъдем така добри и да не се застояваме много

Ми от това с водата можете да се излекувате ако искате. То е по желание. Отивате при специалист и го питате как става. Ама кво ви пречи, то ние не сме риби та да живееме във водата ? Баща ми никога не съм го видял да плува, а е роден в село до което минава река Огоста. И си живее пенсионерските години без да го е грижа за водата. Аз си плувам, но солената вода не я обичам. Особено когато напича яко слънцето и още не съм се изпекъл, отбягвам да влизам в морето. За да не изгоря и стана червен като рак, де.

Здравейте, аз съм Милен и имах социална фобия, която се изразяваше в обилно изпотяване и треперене, винаги когато ми се налагаше да общувам с хора, които не са ми близки. Дори започвах да заеквам, да фъфля и не смеех да гледам в очите. Искаше ми се да избягам, заемах неуверена поза. Беше ме срам дори хляб да си купя. Преди време чух за биофийдбек и реших да пробвам дали ще ми помогне за фобията. Опитах го и подейства, сега съм много по-уверен и спокоен, общувам си свободно. Пиша ви това, ако някой от вас реши да пробва, мисля че ще има положителен ефект.

Здравейте, аз съм Милен и имах социална фобия, която се изразяваше в обилно изпотяване и треперене, винаги когато ми се налагаше да общувам с хора, които не са ми близки. Дори започвах да заеквам, да фъфля и не смеех да гледам в очите. Искаше ми се да избягам, заемах неуверена поза. Беше ме срам дори хляб да си купя. Преди време чух за биофийдбек и реших да пробвам дали ще ми помогне за фобията. Опитах го и подейства, сега съм много по-уверен и спокоен, общувам си свободно. Пиша ви това, ако някой от вас реши да пробва, мисля че ще има положителен ефект.

И как точно ти е помогнала тази терапия и как са успели да пресъздадат условията на социалното общуване, което е доста трудно постижимо при този вид терапия?

................................................

Ето малко информация за този вид терапия, която публикувах в една друга тема:

Биофийдбек (Биологична обратна връзка) - Бихейвиористична терапия, при която клиентът се учи да контролира някои функции на своя организъм с помощта на специално оборудване, което дава информация за вътрешните процеси в неговия организъм. Например, може да се прилага при лечение на мигрена или някакво натрапчиво състояние.

В интерес на истината, Бихейвиоризмът отрича съзнателния и вътрешно-психологическия елемент в поведението на човека и поради тази причина днес не се приема еднозначно като школа, която може да обясни адекватно човешката психология и поведение. (Неслучайно в определението за биофийдбек е употребено "организъм" вместо "психика".)

Защо си мисля, че всички тези терапии на ниво "организъм" много приличат на нашите терапии на ниво врачки и гледачки, само дето са по-шлифовани - окичени с термини като този "биофиидбек". Най-доброто решение за всяка една фобия е разговор с психолог.

И как точно ти е помогнала тази терапия и как са успели да пресъздадат условията на социалното общуване, което е доста трудно постижимо при този вид терапия?

станах по-уверен. не зная как се получи, станах по-уверен и по-позитивен. научих се да овладявам състоянието на страх. като се появи и веднага си спомням състоянието на спокойствие което съм тренирал. в един момент страха започна да изчезва съвсем.

Защо си мисля, че всички тези терапии на ниво "организъм" много приличат на нашите терапии на ниво врачки и гледачки, само дето са по-шлифовани - окичени с термини като този "биофиидбек".

Най-доброто решение за всяка една фобия е разговор с психолог.

Може би не си далеч от истината. Само че в случая врачката е заменена от машина на едно много ниско ниво.

Най-доброто решение за фобиите и натрапчивостите е менталната дисциплина за известен период - 5-6 седмици - и последваща от това смяна на нагласите с други - в ума, емоциите и тялото. Естествените инстинктивни нагласи, с които се раждаме, не се унищожават. Хората често бъркат инстинктивните страхове с придобитите, но всяка придобита нагласа може да започни да се предава наследствено.

Всяка дълго подхранвана представа "оживява" и изисква, тегли вниманието на ума, което от ден на ден влошава нещата. А при уплахата, предизвикваща фобиите те оживяват в особено състояние на съзнанието и са особено жизнеспособни.

При съвсем малки деца и хора, които не са в състояние или нямат способност за интроспекция е необходима помощ за отклоняване на вниманието.