В тази нова тема, която е част от проекта за разделяне на любовните романи по сюжет, ще обсъждаме и оценяваме, книги за Магии и Вълшебства .

Героите – магьосници, вещици и феи, очарователни със своята сила и мъдрост, пренасят читателя в един въображаем свят, където доброто винаги побеждава злото. Тяхната жертвоготовност и чувството им за хумор ни кара да им симпатизираме още от първите страници до последния дъх.

Лично аз вярвам в чудеса и магии и страшно обичам да чета за тях.

"Вещицата" - Кристина Дод

И така започвам с книгата „Вещица" на Кристина Дод. Авторката ни пренася на западните брегове на Шотландия, където преди много години водните духове сключват съюз със семейство Маклауд като свръзват двете фамилии. Така кръвта на водните духове прониква в рода Маклауд.

Шотландия 1800: Иън Феърчайлд знае, че имението Фионауей принадлежи на него. В продължение на години той е жадувал за заветното място, където е преминало детството му. Единствено женитба със загадъчната Алана Фионауей, може да му осигури права върху имението.

Оценка 9.66 (6 гласа)

"Амеран" - Жолийн Прюит-Паркер

Когато крал Чарлз поръчва на военноморския командир Лорд Карлайл Грейсън да замине за Франция, за да върне Амеран, невероятно съблазнителна жена, която е разбила сърцето му преди време, той се заклева да не се поддава отново на нейния чар. Срещата им само задълбочава още повече неговото желание и той разбира, че е безсилен срещу страстите, които тя възбужда само с един огнен поглед!!!

Оценка 7.66 (5 гласа)

„Най-силната магия" - Елизабет Лоуел

Героят от кръстоносните походи Доминик льо Сабр се завръща триумфално в Шотландия, за да получи своята награда: красивата саксонска невеста, отредена му от краля-завоевател. Но лейди Маргарет от Блакторн не може да отдаде сърцето си на смелия нормански нашественик. Обичната дъщеря на свещено племе келтски мистици се бои от древно проклятие, което може да донесе нови страдания на нейната изтерзана от воини земя… И да хвърли черно було над брачното й ложе.

С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.

Оценка 9.75 (8 гласа)

„Недокоснатата" - Елизабет Лоуел

Средновековна Шотландия, Спорните земи... В Спорните земи я наричат Амбър Недокоснатата - непорочната златокоса красавица, която бяга от любовта, защото такава е нейната орис... Но той идва при нея, забулен в мрак, точно според пророчеството - един ранен воин без памет... Обещаният любим, в чиято кръв гори огънят на буйна страст, привлечен неустоимо от магьосницата, способна да улови истината чрез докосване... В суровите кръвопролитни времена тяхната любов избуява... Докато изгубеното минало не се връща при Дънкан, опитвйки се да превърне Амбър в негов враг. Но той не може да се отрече от жената, излекувала тялото и сърцето му... Той се зарича да се бори до смърт с тъмните сили, обрекли тяхната забранена любов...

Оценка 9.33 (6 гласа)

„Омагьосаните " - Елизабет Лоуел

Саймън Верния се заклева да не допуска любовта в сърцето си, защото тя прави воина слаб. Но дългът му повелява да се ожени за красива норманка. А когато за първи път вижда Ариана, непознато вълнение подлудява кръвта му. Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън. Двамата се женят, за да възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя - да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия... или да умрат.

Оценка 9.83 (6 гласа)

„Пазителя на сънищата " - Пинелъпи Уилямсън

Увлекателен любовен роман, опакован в исторически контекст с рафинирано еротично докосване. Действието се развива през 1157, когато Уелс и Англия са в постоянна война. За да запази мира в своята родина, червенокосата принцеса Ариана се съгласява на принудителен брак с мистериозния черен рицар Рейн. Въпреки младостта си той вече е участвал в много кръстоносните походи и печели не само трофеи от турнири, но и жени. Целият му живот обаче е белязан от факта, че е незаконороден. За да изтрие този недостатък той трябва да се ожени за Ариана.

Оценка

„Целувка в нощта " - Дженифър Хорсман

Осъдена да изгори на клада по обвинение в магьосничество, чувствената и силна духом Линес е готова да посрещне своята орис... но един непознат я спасява от пламъците. След една нощ на всепоглъщаща страст нейният зашеметяващ герой изчезва, като й оставя семейния пръстен и бебе в утробата й.

Прогонен от земите си заради героичната си постъпка, Пакстон Гаяр Шамберлен е преследван от спомените си за изящната магьосница, която открадва сърцето му в онази шеметна незабравима нощ. Сега съдбата го призовава у дома, където любимата му Линес живее под покрива на неговия могъщ и презрян брат. Тя е по-близо, отколкото се е осмелявал дори да мечтае, но и по недостъпна за него от всякога...

Оценка 10 ( 1 глас)

„Среднощен бродник" - Ирис Йохансен

Лорд Гейдж Дюмон е суров воин жесток завоевател. В хладните нефритенозелени гори на Уелс той среща красивата Брин, известна лечителка и магьосница. Тя е негова робиня и заложница, но бързо покорява гордия нашественик. Нейният огън изгаря дълбоко изранената му душа. Той може да вземе тялото й, но иска нещо много повече - сърцето и любовта на Брин. И за това е готов да рискува всичко...

Оценка 10 ( 3 гласа)

И накрая, за малко да забравя, БЛАГОДАРЯ Инче, за хубавите корици, които ми изпрати . Много ми помогна с избора на картина за темата.

Редактирано 9 декември 200916 г. от ivv11 (преглед на промените)

Оу, за вещицата едно грамадно 10 от мен. Много хубава книга. Напоследък Кристина Дод ми стана една от най-любимите авторки. Пише страхотно. п.п. Няма защо мила, радвам се, че си си харесала. нали помниш, че ти казах, че съм намерила една много хубава, тя е точно тая дето си избрала за аватар. Невероятна е.

На мен не ми стана любима,но става като цяло.Много съм съгласна с това,че К.Дод пише страхотно-леко,приятно и забавно.Много харесвам героините й.Не са заспали патки,а будни и оправни.А в тази книга главния също е много готин.Нещо се правеше на лош и сърдит,но се държеше чудесно с нея.Липсват ми думи,но идеята е че двамата някак ги усещах като отбор,въпреки че не всичко си споделяха. Иначе историята е интересна и различна.Ако тябва да оценявам по 10-тобалната ще дам 8-ца.

Моите любими книжки с магичен сюжет са Пазителя на сънищата и Омъгьосаните от трилогията на Е.Лоуел,за съжаление другите две не съм ги прочела още, но от коментарите съдя че и те са много хубави.

Аз съвсем скоро прочетох Омагьосаните и Недокоснатата на Елизабет Лоуел. Много са хубави. В Омагьосаните имаше и моменти, които не ми допаднаха. Затова ако трябва да ги оценя давам 9 и на двата романа.

"Омагьосаните" е любимирта ми книга от трилогията.Саймън така нежен и чуствителен,но когато трябва е истнски рицар,готов да се справи с целия свят.Напълно си заслужава десятката.След това наред е "Най-силната магия",тя също е страхотен роман.Главните бяха с характери и често имаше сблъсъци между тях.Много ми хареса в началото,когато двата се запознаха,а тя бе облечена по просто и той я помисли за слугиня и искаше да я направи своя любовница,голям майтап беше когато го разбра,че тя е жената за която трябва да се ожени Отново десетка за нея!

И накрая"Недокоснатата"тя също бе интересна,но не така както останалите две.Не ми хареса и държанието на Дънкан след връщането на паметта на Амбър затова и поставям девятка

Редактирано 13 ноември 200916 г. от margc (преглед на промените)

Аз пък и за "Най-силната магия", и за "Омагьосаните" и за "Недокоснатата" давам по едно огромно 10. Страхотна трилогия. Прекрасни книги.

Аз искам да предложа"Амеран" в нея има малко доза магия.Долкото знам майката,имаше някаква дарба и нарочиха за вещица,а и Амеран имаше същата съдбата и бяха подгонели,добре ,че главния я спаси.Там имаще много смешен момент когато той я смяташа че е любовница на краля,а те беше извънбрачна дъщеря на краля,и трябва да я отведе при него.Голям майтап бе когато разбра истината като цяло книгата ми хареса ,но имаше моменти,които не ми харесаха,затова и слагам девятка!

Редактирано 14 ноември 200916 г. от margc (преглед на промените)

аз не съм ги чела тея книги освен Амеран хубава книга е и я оценявам на 10,защото съм я чела няколко пъти

Хмм, "Амеран" е една от книгите, които ме е оставила с доста хмм противоречиво мнение, и съм по-склонна да кажа, че не ми хареса. Главната е незаконна дъщеря на краля слънце и заедно с майка си живееха в някакво село, и главния беше изпратен заедно с най-добрия си приятел да я вземе и да я заведе при Луи, като си мислеше че е любовница на краля.И така се запозна с Амеран, едва ли не веднага се влюбиха, станаха любовници и щяха да заминават за Франция, всичко беше уредено, когато приятеля на главния оака работата. Излезе голям подлец и излъга Амеран че главния само си е играл с нея, а на главния пак нещо от сорта, дали не беше че и на него му се е предложила. Така главния си замина без да се видят повече. Мина много време, майката на Амеран почина (тя беше нещо като лечителка, а Амеран беше наследила способностите й)обаче съседите й забравиха колко им е помагала и я погнаха, за да я изгорят на кладата. В този момент пак се появи главния, отново изпратен от краля, спаси я и директно я метна на кораба, за да отплават. По време на пътуването си изясниха отношенията и разбраха че са били излъгани и двамата, и се сдобриха. Вече ми бягат други по-големи подробности, но престоя в двора беше пълна скука, после заминаха нанякъде с един кораб, където ги нападнаха пирати. Единия от двамата се метна от борда и прекара дни в океана върху някаква дъска (не помня тя или той беше) а другият също падна през борда но бе спасен от минаващ кораб. И този със сала също бе спасен от същия кораб, така отново се събраха. И за финал трябваше да предотвратят атентат срещу Краля Слънце, който ако не се лъжа беше организиран от подлеца-приятел на главния. Не мога да посоча нещо конкретно, което ме е издразнило,просто нямам вече спомени, но беше прекалено разтегнат сюжета и наситен с действие (което в други случай би ми харесало, но тук имаше отрицателен ефект), а отношенията между главните останаха на заден план. Моята оценка е 6.

Редактирано 15 ноември 200916 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Хмм, "Амеран" е една от книгите, които ме е оставила с доста хмм противоречиво мнение, и съм по-склонна да кажа, че не ми хареса. Главната е незаконна дъщеря на краля слънце и заедно с майка си живееха в някакво село, и главния беше изпратен заедно с най-добрия си приятел да я вземе и да я заведе при Луи, като си мислеше че е любовница на краля.И така се запозна с Амеран, едва ли не веднага се влюбиха, станаха любовници и щяха да заминават за Франция, всичко беше уредено, когато приятеля на главния оака работата. Излезе голям подлец и излъга Амеран че главния само си е играл с нея, а на главния пак нещо от сорта, дали не беше че и на него му се е предложила. Така главния си замина без да се видят повече. Мина много време, майката на Амеран почина (тя беше нещо като лечителка, а Амеран беше наследила способностите й)обаче съседите й забравиха колко им е помагала и я погнаха, за да я изгорят на кладата. В този момент пак се появи главния, отново изпратен от краля, спаси я и директно я метна на кораба, за да отплават. По време на пътуването си изясниха отношенията и разбраха че са били излъгани и двамата, и се сдобриха. Вече ми бягат други по-големи подробности, но престоя в двора беше пълна скука, после заминаха нанякъде с един кораб, където ги нападнаха пирати. Единия от двамата се метна от борда и прекара дни в океана върху някаква дъска (не помня тя или той беше) а другият също падна през борда но бе спасен от минаващ кораб. И този със сала също бе спасен от същия кораб, така отново се събраха. И за финал трябваше да предотвратят атентат срещу Краля Слънце, който ако не се лъжа беше организиран от подлеца-приятел на главния. Не мога да посоча нещо конкретно, което ме е издразнило,просто нямам вече спомени, но беше прекалено разтегнат сюжета и наситен с действие (което в други случай би ми харесало, но тук имаше отрицателен ефект), а отношенията между главните останаха на заден план. Моята оценка е 6.

Напълно съм дъгласна с теб. На мен на моменти ми беше отегчителна. Имаше обаче и много хубави моменти, затова моята оценка също е 6.

Хмм, "Амеран" е една от книгите, които ме е оставила с доста хмм противоречиво мнение, и съм по-склонна да кажа, че не ми хареса. Главната е незаконна дъщеря на краля слънце и заедно с майка си живееха в някакво село, и главния беше изпратен заедно с най-добрия си приятел да я вземе и да я заведе при Луи, като си мислеше че е любовница на краля.И така се запозна с Амеран, едва ли не веднага се влюбиха, станаха любовници и щяха да заминават за Франция, всичко беше уредено, когато приятеля на главния оака работата. Излезе голям подлец и излъга Амеран че главния само си е играл с нея, а на главния пак нещо от сорта, дали не беше че и на него му се е предложила. Така главния си замина без да се видят повече. Мина много време, майката на Амеран почина (тя беше нещо като лечителка, а Амеран беше наследила способностите й)обаче съседите й забравиха колко им е помагала и я погнаха, за да я изгорят на кладата. В този момент пак се появи главния, отново изпратен от краля, спаси я и директно я метна на кораба, за да отплават. По време на пътуването си изясниха отношенията и разбраха че са били излъгани и двамата, и се сдобриха. Вече ми бягат други по-големи подробности, но престоя в двора беше пълна скука, после заминаха нанякъде с един кораб, където ги нападнаха пирати. Единия от двамата се метна от борда и прекара дни в океана върху някаква дъска (не помня тя или той беше) а другият също падна през борда но бе спасен от минаващ кораб. И този със сала също бе спасен от същия кораб, така отново се събраха. И за финал трябваше да предотвратят атентат срещу Краля Слънце, който ако не се лъжа беше организиран от подлеца-приятел на главния. Не мога да посоча нещо конкретно, което ме е издразнило,просто нямам вече спомени, но беше прекалено разтегнат сюжета и наситен с действие (което в други случай би ми харесало, но тук имаше отрицателен ефект), а отношенията между главните останаха на заден план. Моята оценка е 6.

Мад, общо взето съм съгласна, но аз мисля, че заслужава 7

Само една поправка,мисля,е Амеран бе извънбрачна дъщяра на Чарлз II,краля на Англия,а не на краля слънце

Само една поправка,мисля,е Амеран бе извънбрачна дъщяра на Чарлз II,краля на Англия,а не на краля слънце

Е подробности Аз да си призная не мога да помня такива неща, дори на книги дето ги знам почти на изуст, подробностите ми бягат

За тези книги толкова много съм говорила, толкова много ги харесвам.....за това сега няма да се разпростирам, а само ще дам оценки!

Най - силната магия - 10!!!

Недокоснатата - 10!!!

Омагьосаните - 10!!!

Само една поправка,мисля,е Амеран бе извънбрачна дъщяра на Чарлз II,краля на Англия,а не на краля слънце

Напротив, на Краля Слънце е дъщеря, дори проверих в книгата.

Напротив, на Краля Слънце е дъщеря, дори проверих в книгата.

Пете, определено е дъщеря на крал Чарлз, зачената когато той е бил все още престолонаследник, заточен в двора на крал Луи XIV (Краля Слънце). Може би оттам си се подлъгала. На стр. 32-33 от книгата майката разказва на Амеран как е станала любовница на Чарлз, докато е бил на заточение.

Пете, определено е дъщеря на крал Чарлз, зачената когато той е бил все още престолонаследник, заточен в двора на крал Луи XIV (Краля Слънце). Може би оттам си се подлъгала. На стр. 32-33 от книгата майката разказва на Амеран как е станала любовница на Чарлз, докато е бил на заточение.

Както кажете, явно бъркам.

Нещо не ме вдъхнови "Най-силната магия". Да, докато четох се възхищавах на превода и описанието на еротичните сцени. Но, тва мрънкане за "синове" от страна на главния и отношението му към Мег през по-голямата част от книгата нещо ме подразни. Оценка - 8 от мен.

Иначе за "Вещицата" - 10, хареса ми сюжета, и главните герои, въобще на Кристина Дод всичко ми харесва.

Редактирано 4 декември 200916 г. от ivv11 (преглед на промените)

"Най-силната магия" - абсолютна десятка.

Нещо не ме вдъхнови "Най-силната магия". Да, докато четох се възхищавах на превода и описанието на еротичните сцени. Но, тва мрънкане за "синове" от страна на главния и отношението му към Мег през по-голямата част от книгата нещо ме подразни. Оценка - 8 от мен.

Като към домашен любимец ли?

Като към домашен любимец ли?

Ми общо взето, пък то момичето, добро, лекува, помага, не заслужаваше такова отношение!!!

Ми общо взето, пък то момичето, добро, лекува, помага, не заслужаваше такова отношение!!!

Те героите на тази авторка са такива.Големи мъжкари,малко груби.Това е малко обобщено и го казвам без лоши чувства.

Иначе,когато Доминик разбра,че е пленена и въобще не очкаква да й помогне бе хубав момент.Заради него и бих дала 10-ка на романа.

{Елизабет Лоуел ми е една от любимите автори.Аз много не харесвам историчските(от ден на ден все по-малко) защото повечето мъже са твърде арогантни,груби и властни.А жените са малко като стока и ако мъжът е качествен,то жената има късмет да не я бият и пренебрегват.

Колкото до съвременните романи на авторката и там има подобни неща,но поне съобразени с времето .}

Ако си чела "Недокоснатата" би ли ми казала какво ти е мнението?

На мен лично ми хареса по-малко от този.

Колкото до съвременните романи на авторката и там има подобни неща,но поне съобразени с времето .}

Ако си чела "Недокоснатата" би ли ми казала какво ти е мнението?

На мен лично ми хареса по-малко от този.

Не, не съм я чела. В момента съм на "В пламък на страстта" и адски много се забавлявам със Сабрина, чак не ми се иска да свършва. Но след това ще прочета и тази, защото мненията за нея са много положителни. Просто трилогията за Макгрекър ми е любима.

За трилогията на Елизабет Лоуел:

"Най-силната магия", не смятам че е за тази тема, най-магическото тук беше, хмм заглавието. Мег си беше лечителка, възприемах я по-скоро като Доктор Куин, а не като Хърмаяни Грейнджър, но както и да е...Книгата ми е страшно любима, героите, любовната история, сюжета, описанията - бяха страхотни! Любима сцена ми е битката между Доминик и Дънкан беше описана фантастично!

От мен 10 за романа!

"Недокоснатата" - тук магическото на финала ми дойде в повече и ми развали цялостното впечатление от романа. От последните десет страници не разбрах абсолютно нищо Като цяло историята беше много интересна, това с дарбата на Амбър най-вече! Дънкан ми беше много, много симпатичен - докато не си върна паметта -тогава се превърна в голямо магаре. Да не забравя и присъствието на Ерик, страхотен герой! Оценката ми е 8.

"Омагьосаните" - тежка книга, но въпреки това също ми е много любима! Саймън е личният ми любимец от трилогията И много важен момент - умрях от кеф когато свети маслото на злодея (не че съм кръвожадна, ама амън от добрички герой, които ги е страх да си оцапат ръчичките с малко кръв), ама и злодея какъв беше Оценката ми е 10.