„Вещица" на Кристина Дод-10 Нека и аз прибавя няколко книги към тези- "Целувка в нощта"-Невероятна и увлекателна е -10 за нея. "Среднощен бродник"-10.

Редактирано 2 декември 200916 г. от nagra (преглед на промените)

"Вещица" на Кристина Дод, беше много хубава книга. Затова я оценявам с 10. Напоследък авторката ми стана една от фаворитките, много хубаво пише.

Тук се е заформила дискусия по една от любимите ми теми - магията в романите и не само тази между героиите, затова веднага ще се вклеча и аз:За трилогията на Елизабет Лоуел - три по 10 - страхотни книги, просто прекрасни, главните герои в книгите са колкото различни толкова и еднакво силни като характери. Любимата ми е третата "Омагьосаните" за Стивън, вярно чи е по-тежка като сюжет, но авторката някък ни е спестила неприятното осещане от нещастието на главната, а и начина по който Стивън я спечели с нежност и всеотдайност и върна вярата и беше просто класика.За Вещицата - 10, накрая за малко не ревнах със сълзи, много хубава книга също.

"Среднощен бродник" за мен е невероятна книга и заслужава само десятка

О,да."Среднощен бродник" е номер 1.Пълна 10-ка. Главния много ми харесва-силен,страшен,но внимателен с главната.Без да е лигльо.Мъж,който е преживял доста трудности и перипетии.

О,да."Среднощен бродник" е номер 1.Пълна 10-ка.

Главния много ми харесва-силен,страшен,но внимателен с главната.Без да е лигльо.Мъж,който е преживял доста трудности и перипетии.

Тази книжка не съм я чела, разкажете малко повече, звучи добре а и с тази оценка доста се замислям дали да не я подхвана

Пепинка, прочетох най-накрая "Недокоснатата" и страшно много ми хареса. Много романтично и увлекателно написан роман, всяка подробност е предадена така че, не ти позволява да оставиш книгата и за миг докато не стигнеш края. Е, разбира се, пролях и една-две сълзи като й каза, че я иска за наложница, ама тя нали всеотдайна в своята любов към него и това му прости. Голяма любов..., накрая даже като й каза, че ако тя не се върне той ще остане с нея, където е и тя, и се разтопих съвсем. Абе романтика отвсякъде. Вярно гадно се държа с Амбър като разбра, че го е лъгала, ама беше за малко и то вечер я посещаваше . Затова давам оценка 10.

Тази книжка не съм я чела, разкажете малко повече, звучи добре а и с тази оценка доста се замислям дали да не я подхвана

Книгата ми е една от любимите.

Главната(Брин) е лечителка и е преживяла доста трудности.Последно е робиня и лекува жената на господаря(лейди Адуин).

Лорд Ричард е гаден мръсник-жена му забременява и помята не знам колко пъти,а той хвърля вината върху нея.Отделно другото.

Да обаче в тоя момент пристигат норманците и власта взема главния-Гейдж Дюмон.

Той е незаконен син на норвежкия крал(ако не бъркам,защото имаше черно-червена коса,което не е много характерно за тях),но нежелан от баща си.

Най-добрия му приятел е арабин-голям веселяк и красавец(Малик).

Малик го раняват много лошо и според Лорд Ричард само Брин може да му помогне.Тя се съгласява,но поставя условия.

Между Брин и Гейдж има привличане и той почва да я ревнува.

В крайна сметка той й се доверява и тръгват да търсят съкровище,в замяна на което ще я освободи и върне в родното й място.

Едно от нещата заради които много харесвам книгата,е че Гейдж бе много грижовен.Той не е много разговорлив ,но някак оставаш с усещането,че я обича и го е грижа за нея.Имаше и един момент ,когато на Брин й прилоша като стигнаха село Кайси и той бе много мил с нея.

Пепинка, прочетох най-накрая "Недокоснатата" и страшно много ми хареса. Много романтично и увлекателно написан роман, всяка подробност е предадена така че, не ти позволява да оставиш книгата и за миг докато не стигнеш края. Е, разбира се, пролях и една-две сълзи като й каза, че я иска за наложница, ама тя нали всеотдайна в своята любов към него и това му прости. Голяма любов..., накрая даже като й каза, че ако тя не се върне той ще остане с нея, където е и тя, и се разтопих съвсем. Абе романтика отвсякъде. Вярно гадно се държа с Амбър като разбра, че го е лъгала, ама беше за малко и то вечер я посещаваше . Затова давам оценка 10.

Много пъти съм се чудела на Е.Л. какви романи пише.Хем ми харесват,хем не.Но не спирам да ги чета.

"Недокоснатата" ми хареса,но отношението му към Амбър след като разбра истината ми дойде в повече.Особено тези "посещения" вечер.Може би за онези времена поведението му е нормално.Може би.

Струва ми се обаче,че и го боли и го сърби.И колкото и да й е ядосан не пропуска да се "почеше".

Недокоснатата и Най-силната магия са страхотни.И Амерън съм чела,но ми е малко...смотана.Това тяхно бързо влюбване ми беше много нелогично и изсмукано.Майка и и даваше някакви отвари и тя абортира.Спомням си,че на някакъв кораб я изнасилиха...но беше някакво бързо.Злодея бързо го очистиха.И нататък не си я спомням Което е показателно.

Искам да попитам някой чел ли е и далис е сеща за една книга ,в която главният герой беше потомък на някакви морски същества.Не помня какс е казваше..даже почти нищо от книгата не помня.Но мисля,че се превръщаше в нещо като тюлен/морска крава..спомням си единствено някаква сцена на първата им л=бовна нощ с главната героиня,когато тя го усети като някакъв дух,вятър влизащ през прозореца и..след което мисля,че в съзнанието и се материализира в човек.Нещо такова беше,но не помня много http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Искам да попитам някой чел ли е и далис е сеща за една книга ,в която главният герой беше потомък на някакви морски същества.Не помня какс е казваше..даже почти нищо от книгата не помня.Но мисля,че се превръщаше в нещо като тюлен/морска крава..спомням си единствено някаква сцена на първата им л=бовна нощ с главната героиня,когато тя го усети като някакъв дух,вятър влизащ през прозореца и..след което мисля,че в съзнанието и се материализира в човек.Нещо такова беше,но не помня много

Това е "Вещицата" на Кристина Дод

Редактирано 22 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Мерси много

Дори мисля има и продължение,но не е преведено.Сега проверих-всъщност издали са втората книга на бг,но има първа-A Well Pleasured Lady.

Книгата, за която веднага се сещам, е "По-силна от магия" на Хедър Кулман. Страхотно романче, което ми напомни на приказките, с които се приспивах едно време. Много романтика, много вълшебства. Моменти, които ти стискат сърцето като в менгеме и други, които те захилват като зелчица. Мога само да я препоръчам и да й дам 10

Аз днес си купих от една сергийка Надареният и съм много щастлива Чела съм я преди от една библиотека,но най-накрая си я намерих е мояяяя....

Прочетох Рубинът на Кристина Скай, и да си кажа изобщо не ми хареса! Първите 200 страници бяха толкава заплетени че ми се налагаше да препрочитам цели абзаци и пак не ги разбирах на места. Посли имаше 200 страници преход през джунглата, та какво ли не им се случи на тия, тигри, бандити, питони.....Главният го биха, наръгваха, почти му извадиха окото, обезобразиха, после пак бой, в пожар ли не беше и накрая му отрязаха пръста. Главната пък я биха, малтретираха, май-че са я изнасилвали - така и не го разбрах това как точно е станало - беше написано непонятно, уж беше девствена, уж на лошият не му ставало, уж я бил обладавал...................... е нищо не разбрах! Историята с Рубина беше единственото интересно нещо, затова и давам оценка 5.

Прочетох Рубинът на Кристина Скай, и да си кажа изобщо не ми хареса! Първите 200 страници бяха толкава заплетени че ми се налагаше да препрочитам цели абзаци и пак не ги разбирах на места. Посли имаше 200 страници преход през джунглата, та какво ли не им се случи на тия, тигри, бандити, питони.....Главният го биха, наръгваха, почти му извадиха окото, обезобразиха, после пак бой, в пожар ли не беше и накрая му отрязаха пръста. Главната пък я биха, малтретираха, май-че са я изнасилвали - така и не го разбрах това как точно е станало - беше написано непонятно, уж беше девствена, уж на лошият не му ставало, уж я бил обладавал...................... е нищо не разбрах! Историята с Рубина беше единственото интересно нещо, затова и давам оценка 5.

Напълно те разбирам. Този роман беше ужасно разочарование. С такова желание го купих и започнах да чета, но ми действаше приспивно. На всяка страница въздишах с отегчение и само се чудех кога ще сколасам да прочета тази тухла. Ама то по принцип Кристина Скай не ми е първа любов

Ох, забравих оценката- 1.

Редактирано 5 август 201015 г. от Ayase (преглед на промените)

Прочетох първата книга от проклятието на Маклейн, много ми хареса. Главните си бяха като куче и котка и всеки се правеше че не му пука. Има две неща които не ми се изясниха само, защото са само намекнати в книгата - на колко години е главната, по мойте изчисления е на 33-35!!! ,което меко казано я прави стара мома и защо това никъде не се споменава - какво е правила 15 години. Главният е на 37, което прави около 40-те братята на Фиона или поне най-големите. И второто е че в крайната сцена не можах да разбера къде са я ранили? Книгата е супер - четете! Най-много ми хареса как главната отида в залата за хазарт и се натряска, много се забавлявах на тази сцена. Оценка 10 - момичета благодаря ви за книжлето още веднъж.http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Е чак пък на 33-35.... Нали знаеш, че те тогава доста от рано са ги женели, следователно и с "креватните занимания" се е започвало от рано. На 18 вече отдавна са били стари моми, така че според мен главната е на не повече от 29-30. И въпреки, че аз по принцип поглеждам скептично към книги, в които главната е над 20 и вече е опитала от "любовните наслади", тук това изобщо не ме подразни, а напротив. По този начин още повече се подчертава силния характер на главната и решението ѝ да се пожертва в името на доброто на двете семейства. Книжката, а както сигурна съм и поредицата, се нарежда сред любимите ми. Оценката ми е 100% 10. П.С. И на мен момента, когато главната се натряска ми е любим. Смяла съм се с глас и сълзи. Даже сега като се сетя и ме напушва.

Редактирано 24 август 201015 г. от mariet13 (преглед на промените)

Е чак пък на 33-35.... Нали знаеш, че те тогава доста от рано са ги женели, следователно и с "креватните занимания" се е започвало от рано. На 18 вече отдавна са били стари моми, така че според мен главната е на не повече от 29-30.

И въпреки, че аз по принцип поглеждам скептично към книги, в които главната е над 20 и вече е опитала от "любовните наслади", тук това изобщо не ме подразни, а напротив. По този начин още повече се подчертава силния характер на главната и решението ѝ да се пожертва в името на доброто на двете семейства. Книжката, а както сигурна съм и поредицата, се нарежда сред любимите ми. Оценката ми е 100% 10.

П.С.

И на мен момента, когато главната се натряска ми е любим. Смяла съм се с глас и сълзи. Даже сега като се сетя и ме напушва.

Книгата е суперррррррррр съгласна съм с теб, че и на мен ще ми влезе в графа най-най любими, а тая наща ако е на 29-30 е почнала от 14-15- но може натам да разберем, а и да видим какво малко дяволче им се е родило.

А,това с годините и мен ме издразни и за малко я спрях.Тамам се ожалих в "Кой любовен.....".На колкото и да е била,става старичка за Главна в такъв роман.А иначе ми е рано за соментар-тепърва ще я чета,дано да е само туй.

Е чак пък на 33-35.... Нали знаеш, че те тогава доста от рано са ги женели, следователно и с "креватните занимания" се е започвало от рано. На 18 вече отдавна са били стари моми, така че според мен главната е на не повече от 29-30.

И въпреки, че аз по принцип поглеждам скептично към книги, в които главната е над 20 и вече е опитала от "любовните наслади", тук това изобщо не ме подразни, а напротив. По този начин още повече се подчертава силния характер на главната и решението ѝ да се пожертва в името на доброто на двете семейства. Книжката, а както сигурна съм и поредицата, се нарежда сред любимите ми. Оценката ми е 100% 10.

П.С.

И на мен момента, когато главната се натряска ми е любим. Смяла съм се с глас и сълзи. Даже сега като се сетя и ме напушва.

Аве мислех си мълча, ама нали съм драка та кво пречи че позастаряла момата. Ети и аз като теб не го отразих защото за мен няма отношение към сюжета, интригата и дори и да съм забравила, че чета за история от преди два века според мен и днес една на милион пак ша са намери такава. Кво да я линчуваме ли ся. Аз лично се забавлявах с умелата игра на диалога между двамата и с още по умелото противопоставяне на характери. Мише утрепи ме де я уцелиха, ама са капична за малко та да си добеснеят братята. Иначе как да чакам Градушко Греги с нетърпение?

Книгата е интересна и забавна. Има доста запомняши се неща от това на колко години е главната или главния. /Всеобщият ни любимец Антъни Малори и брат му Джеймс да не бяха да са кой знае колко по-млади когато тръгнаха да се женят?/ Когато чета дадена книга за мене е по-важно отношението на героите един към друг; диалога и искрите, които прехвръчат между тях; как от това че едва се понасят, после стават неразделни и няма по-голяма любов от тяхната. Мисля че не трябва да се задълбочаваме в такива подробности като възраст или къде била ранена главната, а да обърнем внимание на сюжета и на качествения превод, както и на факта, че ако ги нямаше Съни и компания, тази книга надали щеше да види бял свят на БГ.

Че кой е казал че книгата не е супер, дайте да го убием с камъни. Нормално е когато човек чете да се замисля за разни неща, но доколкото виждам повечето тук са дали оценка 10, именно заради отношението между героите, а това че си споделят мнението в тема която оценява книгите е още по-добре. Аз лично нямам проблем с възрастта на главната просто ми е направила впечатлиние, както и на други. А да не забравя раната - след като цялата е била в кръв няма как да не се замислиш къде са я ранили, дали не е загубила детето и т.н. това си е човешката логика. П.С. Абсолютно съм съгласна - Да са живи и здрави и Съни и всички които превеждат.

Редактирано 24 август 201015 г. от Gael (преглед на промените)

Далеч съм от мисълта да подбуждам безмислени спорове, но искам да кажа защо реагирах. Не съм от хората, които не търпят критика, нито пък от тези дето чакат само да им благодарят и да ги потупват по рамото. В този ред на мисли естествено е да приема, че не на всички книгата ще се хареса. Просто очаквах коментарите да са за впечатленията от характерите, самата история и стила на авторката и доколко според вас сме успели да го пресъздадем, а виж за това момичетата бая пот изляха. Кой на колко години и къде точно я целнал куршума главната ми се струва не толкова важно. Да важни са детайлите и ние си ги следим, но в крайна сметка не сме автори само преводачи. И във втората с янето са дивихме там с едни уж каменни пък после тухлени постройки, но сами ще се съгласите, че това едва ли се отразява на отношенията между главните и интригата, която ни залепва за една книга или пък хумора, който освежава деня и те кара да се усмихваш глупаво, въпреки че по принцип ти иде да се гръмнеш понякога от битовизма дето ни е нападнал. Та така продължавам да очаквам впечатленията Ви и няма лошо си изказвате и негативното мнение така както и аз не го скъпя когато сметна за удачно.