Сънчо, край, уплаши народа, сега хората ще ги е страх да си напишат мнението като знаят, че следите за отзивите /то не че не са подозирали, но друго си е написано черно на бяло/. Шегата настрана, на мен ми се стори, че единия не разбра другия, третия - втория и се навързаха мненията. Извода е един и същ от всички написани до сега постове - книжката е готина, сюжета и хумора са на ниво, тъй че какво се притеснявате, преводаческия екип трябва само да се гордее, а читателите да се наслаждават на книжлето. Аз лично ще коментирам пак като я изчета цялата, тъй като за съжаление тея седмици не ми се полагат романчета.

Редактирано 25 август 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Направих си сефтето и с Елизабет Лоуел - Най-силната магия. Изключително много ми хареса романът. И се смях, и плаках и тръпнах докато го четях.

Изключителнен роман, невероятна история и убийствен стил на писане, така те увлича, че не можеш да я оставиш докато не прочетеш последната буквичка.

Накратко за сюжета... Мег е друидка, лечителка, саксонка и родолюбка, но преди всичко тя е толкова добра, мила и нежна. Тя трябва да се омъжи за Доминик - рицар, довереник на краля, норманец и невероятно изстрадал и преживял мъж. Мъж, който не вярва на никого и се стреми единствено към земя, наследници и мир. Двамата се женят за да сложат край на войните и кръвопролитията разкъсващи земите им. И попадат под лапите на древно проклятие, което им носи много огорчение, болка и...страст...и любов. Пътят им един към друг е много труден, защото той е неспособен да обича - с поругано тяло и душа, той е дисциплиниран, той е като лед, а тя е огън, дъжд, тя е буря и пролет. Двете стихии се срещат, за да родят една невероятна история, която е направо наслада за сетивата. Силата на чувствата им направо ме разтърсиха из основи. А финалът - думите на Доминик, за своята жена, за своята любима...проялх някоя и друга сълза (да бе, ревах като магаре)... ама такива думи, а и колко много я обича нейният народ...и сега настръхвам като се сетя.

Препоръчвам горещо и я оценявам с десет.

Аз също много я харесвам,но може би малко ми досади безкрайното опъване на главната и храненето и като и кажеше "Соколице" и ми идеше да си прегриза вените. Харесвам повече "Недокоснатата"...много повече ми въздейства.