xami

Аз пък се питам защо ние, хората все чакаме някой, от някъде да дойде и да ни даде отговорите?... Чакаме Христос пак като нещо външно, а той е онази Любов, в сърцата ни. И като я пуснем вътре, ще намерим всички отговори... Иначе делата на апостолите не са маловажни, но те са за друго време и други разбирания... Разбира се всеки има свободата да вярва и разбира, както иска... Скритото знание /гносис, езотеризъм/ ни се разкрива чрез вяра и желание да учим, да обичаме... Алморот, поздрави за синхроничността

А има ли "добро" и "зло"? Има една хубава мисъл-"Онова дето не ни убива ни прави по-силни..." От преодолените препятствия се учим на сила, а може би и на мъдрост... Шамарите в живота ни обръщат главата към Истината... Е ако сме решили да проглеждаме... Иначе може да си трупаме злоба, завист и обида вътре в нас, но едва ли това е целта и смисъла на доброто и злото...

Много ми хареса тава azbuki. Прекрасно е да вярваме в себе си, да се опознаваме, а от там да познаваме и света. Аз вярвам в Бога, но в този, дето е скрит вътре в мен и който отключва сърцето ми за Любовта. Имам си една мъдрост, закачена над вратата-'Боговете не правят за никого това, което той сам трябва да свърши...' и се старая да си свърша малките, дребни неща с голяма любов...

Аз пък смятам, че Християнството не е религия и догмите само вредят на хората. Създават страхове и ни водят до самоунижение и желание да сме по-!. Христос е Всемирна Любов, която идва от сърцето. Той не се прeподава, той се проявява. Разбирането на ближния, желанието да помогнеш, да забравиш себе си и да обичаш врага си. Това е по Християнски. Той не случайно ни е оставил един Завет-Обичай ближния си, както себе си! Но първо трябва май да обикнем себе си и да се опознаем-кои сме?, защо сме на тази земя? и т. н......

valentinus, напълно си прав, а azbuki само допълва Да излъчваме към другите /и към себе си/ това, дето ни е от Бога е прекрасно, то дава пълнота на живота ни.

Смисълът е да живееш за мига, тук и сега... Да се радваш на живота, такъв, какъвто е... Ама е трудничко...

Според мен молитвата е лично общение с Бога и ако всеки си има лична молитва, а не задължителните няма нищо лошо. Обръщението към Бога е ажно да е с пълно съзнание и със смирено сърце... Молитвата е енергия, чрез нея се приближаваме към душата си...