онуй дръпнатото

Ама защо се извиняваш Това поставя един друг въпрос. Дали това на което оприличавам нещо е еднакво с чуждите представи. Изненадах се, че не откриваш колко си "мязат". Възможно е връзките които правя да не са така очевидни или просто непознати за теб, но няма как да знам... Още като написах темата се усетих, че ще е за "празни приказки", ама така е като ме домързя да я направя сериозна... Мислех да постна малко (при мен това значи много) теория, че такава не открих в другите теми, ама стана много сериозно... не му мязаше...

Вероятно по-същественият въпрос е как музиката може да формира настроение. Музиката влияе на дишането и сърцебиенето ни. Защо? Дали ритъмът не е просто имитация на сърдечна дейност? Основен източник на информация е зрението. Следва го слухът. Получаваме информация не само от звуковите вълни, излъчени или отразени от различни тела около нас, но и от речта. Ние сами създаваме и възприемаме звукови вълни и така общуваме един с друг. Интонацията която ползваме може да окаже повече въздействие и от това какво точно казваме. Не е ли песента образец за предаване на едно или друго настроение (интонация)? Нужно ли е да знаем чужди езици за да ни въздейства някоя песен? Слухът ни набавя незаменима информация в процеса на възприемане на околната среда и ориентацията ни. Само дето човек вече манипулира подаваната информация. Времето в което блъскането по дърво е било основен способ за формирането на ритъм отмина. Достоверността която технологията постига при звукоизвличане е силен коз за изкуствата ползващи го днес. За какво ползваме слухът си? Не е ли той просто средство за преценка доколко безопасна е средата в която се намираме? Ако е така всеки ли е податлив на симулацията за опастност или спокойствие? Има ли закономерности в изграждането на песен предразполаща към едно или друго настроение? Доколко може да се следва рецепта? Свежда ли се всичко до математиката?

Не става въпрос за кавъри. Не ви ли се е случвало да срещнете песен която да ви напомня на друга? Примерно тези: Eminem - Lose Yourself Aerosmith - Dream On Това ми припомни филмът "Разяреният бик". Робърт де Ниро е нечовешки добър. Alanis Morissette - Crazy Seal - Kiss From A Rose Massive Attack - Teardrop Bjork - I've seen it all Nato - Chorjavon Sting - Desert rose The Cardigans - My Favorite Game Lene - Here We Go Георги минчев - Сребърни ята Щурците и Г. Минчев - Бяла Тишина Sarah Brightman - Dust In The Wind Sarah Brightman - A Whiter Shade Of Pale Jamelia - Beware Of The Dog Depeche Mode - Enjoy the silence Tears for fears - Shout Depeche Mode - It's no good Adele - Cold Shoulder Amy Winehouse - You Know I'm No Good Aerosmith - Livin On The Edge Jon Bon Jovi - Blaze Of Glory Ashanti - Only you Aaliyah - We need a resolution Blondie - Atomic Bananarama - Venus и т.н. Има много въпроси които могат да се зададат във връзка с нашите възприятия и за това как и с какво музиката и шумът въздействат на човек, но предпочитам да си говорим с песни. Това излиза ли от рамките на раздела?

Споделено мнение. Днес доглеждам "50 първи срещи". Вече не помня началото, но помня, че си мислех, че е добро. Романтичен, смешен, тъжен... филмът е поразяващ със своят естествен, но нетрадиционен поглед върху живота. Краят не ми харесва, че е много дълъг.

Чуваш ли го...

Емка

Никой не твори с идеята да изкара пари от това. Отдавам глупавото ти изказване с липсата на понятие какво е да твориш. Творенето е раждане, творенето е болка, творенето е обсебване, творенето не е задачата за днес! Трябвя дя се срамуваш от това си изказване! Това е тема на друг разговор. Аз само отбелязах, че пишеш неверни неща за това какво е. Пиша, че: "Принципно съм против сравняването на изкуства или произведения на изкуството. Това е като въпроса "Кой обичаш повече-мама или тати?". Ами несравнимо е!" а ти ме цитираш и пишеш: "Значи за теб цялата тема стига до този въпрос според теб.Кой повече обичаш " Фотографията" ли " Рисуването". но темата е "Фотографията - изкуство или не?"-тоест трябва да разгледаме и останалите 7 изкуства. Нещо против ?" Неадекватно е. Разглеждай които си искаш изкуства, щом можеш да се вместиш в темата. Нямам нищо против. Виждам, че си пропуснал нещо в разсъжденията ми. Цитирал си ме: "В думите ти има логика, макар че тя урежда произволно некадърен и неталантлив човек да направи шедьовър. Не се ли замисляш как това е възможно? Ами отговорът е лесен-шедьовърът вече е направен." и си отговорил с: "Замислял съм се и отговорът е същият-един "шедьовър" си е шедьовър-независимо дали е музикален,дали е от областта на киното., фотографията, поезията или рисуването. пропускайки думите ми: "Личната ми позиция е, че фотографията не е изкуство, но фотографиите могат да въздействат като изкуство. Ние съдим по резултата от фотографията за фотографията, без да отчитаме плод на кого или какво е." С други думи не отричам, че фотографиите са изкуство. Изказвам само съмнение доколко това е плод на човешката дейност. Вече попитах веднъж: Тези ми думи биват подминавани и неслучайно ги цитирам. Сега ако спомена за конете с капаци ще излезе, че се заяждам... Омръзна ми да повтарям Приемам нагласянето на мизансцена за изкуство, но то си е такова и без да се фотографира, т.е. не фотографирането го прави изкуство! Как прецени, че корекциите с бои са по-лесни от физическото преместване на един стол недоумявам. Ще се повторя, че не искам да сравнявам несравними неща. Ако изпитваш нуждата да го правиш не ме намесвай в това. Отговорът ми е "И мама и тати". Известно ми е, че общоприетото мнение за фотографията е, че то е изкуство. Само личното ми мнение е, че не е. Когато говорим за мнозинства в мисленето нека не забравяме, че това предполага и малцинства. Идеята на демокрацията е да се налага волята на мнозинството. Това "единодушие" гарантира някакъв мир. Именно него нарушавам подлагайки несъмнените ти представи под съмнение. А това води до несигурност. Извинявай за другомислието ми. Не. За вкусната си вечеря бих благодарил на онези които са я направили вкусна-готвачите, производителите на картофи... в краен случай на производителите на стомана за това, че в чинията ми няма разлагащо се в ръжда парче желязо. Това, че ще забравя да им благодаря не намалява заслугата им вкусната ми вечеря да е вкусна. Нищо само не е изкуство. Изкуството е да създадеш идеалният баланс - онзи който ще рухне ако добавиш или премахнеш и най-малката частица. Изкуството не търпи нито пресоляване, нито липсана на подправки, казвал съм го вече... Относно въздействието което една снимка може да окаже припомням примера за залеза. Разбрах, че не съм желан тук.

emmi

Да кажем, че обичам изкуството на спора. Малцина го владеят, а на мен ми е любопитно до къде може да стигне, защото предел все още не откривам. Иска ми се да разграничим парите от изкуството. Не мисля, че фотографията е нужно да е нечия професия (с други думи основен източник на пари/препитание, защото точно това е професията) за да дава добри плодове. Не мисля и че хобито не може да ражда произведения на изкуството. За водещи марки във висшата мода като Dolce Gabano и Calvin Clyne основен източник на приходи не са стоките от висшата мода. Примери има много. Искам да разгранича и стойността на изкуството с паричната равностойност давана за притежаването му. Изкуството на спора е да защитаваш изгубени каузи, не печеливши. Само дето моето престава да е изкуство, защото се превръща в защитена теза-не виждам отговори на въпросите които зададох...

?? Не неясно. Погрешно. Посредством кое да е изкуство можеш да споделиш с околните своите усещания за света, но не мисля, че това е непременно целта на всяко изкуство. Нямам време дори да прочета постовете ти, а смяташ, че те познавам, че и добре. Темата ме вълнува, но как мога да разгадая думите ти: Тълкувайки думите ти с това разяснение разбирам, че искаш да кажеш, че притежаването на фотоапарат не те прави творец, а свиренето на пиано - пианист. Все пак не знам дали знаеш разликата между свиренето правилно и свиренето хубаво. За композирането няма да зачеквам темата... Принципно съм против сравняването на изкуства или произведения на изкуството. Това е като въпроса "Кой обичаш повече-мама или тати?". Ами несравнимо е! Изкуство е и да уцелиш подходящият момент когато подминаваш картина за да я видиш в правилни пропорции, да си легнеш на време за да си бодър на другият ден, да спреш да се къпеш преди топлата вода да е свършила... В думите ти има логика, макар че тя урежда произволно некадърен и неталантлив човек да направи шедьовър. Не се ли замисляш как това е възможно? Ами отговорът е лесен-шедьовърът вече е направен. Кой ще се престраши да отговори? Не. В подражанието (имитацията) се изливат чувствата (рисуваните портрети и пейзажи), местиш дървото което не ти допада и извиваш алеята в друга посока. Недостижима е пълната реалистичност. Това не е миг в който отразяваш буквално. "В цитирането няма лично мнение" - така казваше учителят ми по литература. Мнозинството консуматори.

Само го каза. Подбора e изкуство/изисква естетически възприятия. Не спомена самото фотографиране. Вероятно се изразих неправилно когато говорех за красотата. Аз бих възкликнал "Красиво е!" дори ако видя снимано разплакано дете, стига да е въздействащо. Просто ползвам думите като синоними, вероятно нетрадиционно от общите разбирания. Имам два слаби пункта. Дали композицията не е част от фотографията и дали всичко в което се вложат много усилия и емоции не е изкуство. Създаването на въздействаща по специфичен начин композиция изисква и умения и въображение. Това го прави изкуство, но то си е такова и без да се фотографира! Безспорно творчеството и емоционалността вървят ръка за ръка. Дали ако съм емоционален докато опитвам да творя, (пък било и ако имам цялото свободно време на Земата) ми гарантира, че ще създам произведение на изкуството? Май не. Бианка говори за National Geographic. Вероятно имам почти всичките им илюстрации. Трябва да призная, че те са просто една класа над всичко останало. Но какво правят тяхните фотографи? Обикалят целият свят. А какъв е светът? Светът може да бъде и е впечатляващ, уникален, забележителен, възхитителен, очарователен, изумителен, фантастичен, приказен, омаен, пленителен, внушителен, грандиозен, божествен, крещящ, скандален, фрапантен, поразяващ, груб, откровен, разочароващ, огорчаващ, плашещ, неразбираем, енигматичен, непонятен, подвеждащ, химерен, шокиращ, песимистичен и оптимистичен, първичен, неподправен, неприличен, циничен, вулгарен, дразнещ, отвращаваш, възмутителен, провокативен, въздействащ... , не фотографията... Светът е бил такъв и преди фотографията и не е такъв заради фотографията! Някой може да каже, че без фотографията всички тези емоции не могат да се предадат на хората непосетили точното място в точното време. Същото ще е в сила и ако печатарницата, доставчиците и т.н. не си свършат работата. Куриерът човек на изкуството ли е? ?? Не разбрах какво сравняваш. Аз не те познавам. Наука е. От творчество в медицината умират хора. Изкуство е да знаеш кога да замълчиш. Мълчанието е смърт. Личната ми позиция е, че отражението не е изкуство... но може да бъде, ако огледалото го пожелае...

Съгласен съм. Да създадеш идеалната (въздействащата) композиция е изкуство. Но не и да я снимаш. Последното само ти осигурява по-голяма публика. Не знам да се радвам или да плача, че има неща които са "ясни" на всички, а аз не съм от тях... Натъжаваш ме...

Май си промених мнението след като си зададох въпросът талантът условие или предимство е във фотографията. Енциклопедия Британика дава следното определение на изкуство: "Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други". Какво е общото с днешният сюрреализъм примерно? Че и двете са плод на човешката активност. Във фотографията обаче, автоматизацията измества ролята на човека. И когато някой говори за умения как да си настроиш фотоапарата, то той обсъжда някаква култура на снимане, а не таланта. Последвалата редакция пък, не e фотография. Какво остава да съотнесем към таланта на човек, за да наричаме продуктите на неговият труд произведения на изкуството? Изборът на място, ъгъл и момент? Ясно е, че колкото и да съм талантлив нямам пророческите дарби да предугадя събития, като развитието на бейзболен мач или залез. Ако нямам естетическа свръхсезаемост не мога ли да застана на правилното място-онова което би отговаряло на изискването за изкуство-да въздейства? Колко талант е нужен за да направя серийни снимки? Има обаче един по-съществен въпрос който вече пренебрегнах веднъж. Фотографът създава шедьоври или ги копира? Кое е истинският шедьовър - залезът или негова снимка? Нещата опират като дискусията в музиката - заслужава ли кавърът слава при наличието на оригинала? Кое е красиво - това което се оглежда в огледалото или отражението му? "Писането" по матрицата нещо повече от натискане на копче ли е? Личната ми позиция е, че фотографията не е изкуство, но фотографиите могат да въздействат като изкуство. Ние съдим по резултата от фотографията за фотографията, без да отчитаме плод на кого или какво е. Заснимането на въздействащ залез е точно толкова въздействащо колкото и самата му гледка. Разбира се някой ще се самоизтъкне с таланта си да слага рамки. Защо наблюдавайки залезът не го наричаме изкуство? Защото не е плод на човешката интерпретация. Доколко огледалото използва умения и въображение решете вие. В случая човекът не е ли само огледало? Кое е красивото, това което се оглежда или отражението му? Кое е шедьовърът - "Тайната вечеря" на да Винчи или нейна снимка? Спомням си научнопопулярен филм за най-известният фотограф на светкавици във Великобритания (вероятно има давност). Знаете ли къде се намира той по време на буря? Вкъщи. Фотоапаратът му дори не щрака бързо. Той просто е настроен да прави снимки през определен интервал от време. Колко точно умения и въображения използва докато си дремва? Подвеждаш. Хората имат различен вкус, но и общи представи за красиво/грозно. Иначе нямаше да ценим естетите-онези умеещи да задоволят масовият вкус. Още бебетата реагират на израженията които виждат в околните. Това си е непредубеден избор. Шоколада е вкусен, рисуването е изкуство.

Hlevoust