По пътя
Вървя по пътя
и събирам камъчета
и подреждам своя свят,
за да го направя топъл и уютен,
за да бъде меко, светло в мен.
Избирам си внимателно какво да взема.
Избирам със сърцето, със очите, с кожата.
… морето, моето море,
или пък аз съм негова,
вълните, галещи краката ми,
стъпките по пясъка,
искрите по водата и в косата ми,
капчиците, солта, чадърите.
И лъчите в детските очи,
онова малко любопитно пламъче,
което с времето изчезва.
И усмивките, онези истинските,
и дяволът във погледа ти,
ръцете ти, които искат да ме сграбчат,
устните ти, жадни, ненаситни...
Мечтите също, неясни и горещи
и облаците, в които още плувам,
и вятърът, когато ме прегръща,
така както мъж не би могъл.
Какво да взема още?
Отговорите, които търся,
без въпросите да знам,
защото са дълбоко в мен,
а умът ми пречи да усетя.
И книгата, за да потъна в нея,
да избягам,
или пък да намеря себе си.
И чашата кафе със мляко,
може би парченце шоколад …
Събирам камъчета, мидички.
Харесвам ярките, различните,
такива, изрисувани от времето
и дългo стискам ги във шепа
преди да ги поставя там,
където искат да останат.