Никога няма само един виновен ......
"Няма природно възникнала вражда. Всяко противопоставяне израства от специфична поредица от исторически обстоятелства. Ние на Запад се изкушихме от идеята, че исляма не е просто исторически неприятел, но и естествен враг на Европа и по-късно на целия Запад. Не беше така с "червения" враг. Когато през 1989 година комунистическата заплаха приключи противопоставянето между Съединените щати и Съветския съюз се превърна в квази-съюз. В средата на 90-те нямаше вече червена заплаха; вместо това имаше един зелен враг: исляма. Скрит винаги сред сенките той се появи като реален неприятел през 70-те по време на Иранската революция. Групата брадати аятоласи с техния лидер Аятолах Хомейни стана духовническата противотежест на светския, про-западен капиталистически ред. И все пак, нито иранците, нито либийците, нито ливанците, суданците и иракчаните са реалната заплаха. Когато през 11 септември 2001 година зеленият враг излезе от сенките, влизайки в световните новини, той бе една свързана със Саудитска Арабия частна група, атакувала САЩ в името на Аллах. Очевидно ал Кайда оправда най-лошите страхове на мениджърите по управление на кризите и пазителите на цивилизацията. Имаше ислямски враг, със саудитско лице и модерни оръжия, който бе реален и непоколебим. 11 Септември изглежда потвърди главните теории предложени след Войната в Залива: сблъсъкът на цивилизациите на Самуел Хънтингтън, повторението на кръстоносните походи на Бърнард Луис и изплуването на фашизма с ислямско лице на Франсис Фукуяма.
От 11 септември теорията за "сблъсъка на цивилизациите" доминира и обединява всички останали теории. Тя обяснява враждебността между ислям и Запад като древна и неизбежна. Нито едното, нито другото обаче е вярно. Това противопоставяне е направено от човешки същества и следователно може да бъде отстранено от човешки същества.
Историческите събития през последното хилядолетие трябва да бъдат преразказани от по-широка перспектива, която включва многобройни интерпретации на същите събития и техните последици. Няма един единствен християнски възглед и няма единствен негов мюсюлмански двойник; и двата показват вътрешно разнообразие.
Това, което е нужно за да се преодолее псевдо-диалектическата и безкрайна война, е двойната критика - външна и вътрешна - която трябва да започне със символичното събитие, витаещо в спомените и на християни, и на мюсюлмани: Кръстоносните походи. Кръстоносните походи започнаха преди повече от 900 години и продължават и до днес. Призива на папа Урбан ІІ за поход на кръстоносците през 1095 година не беше изолирано послание за европейското средновековие, а пробуждане на християнския свят срещу заплахата на исляма. Или както казва папа Урбан ІІ: "В наше време, чрез християните, Бог се бори в Азия срещу турците и в Европа срещу маврите." По логиката на кръстоносеца християнинът трябва да се бори непрекъснато, на всеки континент и във всяка епоха, срещу турци, маври, сарацини или техните общи наследници от 21 век: мюсюлманите. "
Цялата статия тук ...
http://www.mediatimesreview.com/june04/laurence.php
Брус Лорънс е професор по религия, ислямицист и компаративист. Преподава в Duke University от 1971 година. Има магистратура в Episcopal Divinity School (Cambridge) и докторат в Yale University по история на религиите. Негови са книгите Shahrastani on the Indian Religions (1976), Notes from a Distant Flute (1978), The Rose and the Rock (1979), Ibn Khaldun and Islamic Ideology (1984). През 80-те години се занимава с изучаване на връзките между религията и идеологията. Една от най-известните му книги е монографията Defenders of God: The Fundamentalist Revolt Against the Modern Age (1989/1995). Последната му книга е Go, God, Go: Resilient Religion in the Global Century, в която разглежда идеологическите интереси и духовните практики в различните контексти на 20 век.
П.С Тази статия също ще е полезна на повечето крайно изказващи се християни тук ....ако вникнат в нея разбира се ..
http://www.mediatimesreview.com/september05/Muslims2.php