Голата Маха

колежката се къпе в северното Черноморие

Дам, позна – първото! Ти си

„Реална жена“

Големият лош вълк

Ей, това е Надето – книжно човече

Мисля че БИБЛИЯТА, е достатъчно сериозно четиво, за да се подиграва някой с нея.

Ами естествено следващата за Макензи – „Мисията на Макензи“

Дам, ти си Миме!

Ето и мойта загадка.

Това е Тихи. И тя като мен страхотнно много харесва Тес

Бинго,Пете!!!

Аааааа, ти пробвала, кака дали чете.Чете,чете!!! Кой стои зад това коментарче?

Ивче, че той много пресен от днес на Петя.

След като прочетох Лорджин, едва дочаках, да се появи Реджар.Авторката още в първата книга загатва и то доста силно за една котка-мъж, който предстои да ни омагьоса със своята свръхсексуалност и нежност, как сладко се грижеше за съпругата на брат си.И накрая беше готов да жертва живота си за неговото щастие.Така че много въодушевено започнах да чета „Реджар“ и не останах излъгана. Мъжът-котка,една прекрасна мечта за всяка жена.С неземна красота,греховно прелъстителен,нежен и много внимателен – просто не ми стигат суперлативи, за да опиша образа на Раджар, който изникна в съзнанието ми докато четях .И този свръхнадарен мъж,да вземе да попадне в епохата на „скрития глезен и изпуснатата кърпичка“ – кошмар . Лайлак,едва я преживях – през деня избягваща мъжете, през нощта търсеща сладостите на допира на мъжкото тяло. В книжката има много забавни моменти , които предизвикват спонтанен смях.Най-много се смях на борбата с механичния паяк на изложението и на женската сбирка по ръкоделие,където всяка споделяше плътските си преживявания . Но има и моменти, когато сълзите тръгват от самосебе си – преминаването на Реджар, през тялото на Лайлак, когато беше болна, за да изкара отровата от тялото й ,и едва не изгуби собствения си живот. И понеже края на романа остана някак си отворен, сега чета третата книжка от поредицата – „Надареният“,защото страшно много ми се иска да разбера , заведе ли Реджар,Лайлак на неговата планета . Искам да изкажа възхищение от работата на Плами (която преведе двете книги) и на Крис , Гай, Инка и Съни ( които редактираха книжките) http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif .Сега когато чета „Надарения“,която уж е преведена от професионалист, виждам огромна разлика.Книжките на Дрийм Тийм се четат много по-леко и много по-възприемчиво.Чувствата на героите направо те заливат от редовете, и се потапяш в атмосферата на романа. Мислех да посна и някои цитати от романа , но тъй като типърва ще я четете, няма да дразня

Дааааа, Пете, има го този момент.Даже за мен са два:когато тя беше много болна и той й бе пак сърдит и далече, тогава за нея се грижеше Дерек.И другия много трогателен момент, когато за първи път взе дъщеря си в ръце.

Наде, мъъъъъъъъъъъничко търпение и скоро ще го гушнеш да не чуе Съни

Отдавна не чета фентази, щото всяко нещо с времето си.Обаче снощи случайно попаднах на един постнат цитат от „Рицарят на един трилион звезди“и така ме заинтригува, че веднага си свалих книжката и я почнах.Ииии... ме грабна още от първата страница.Страхотни мъже, може да са извънземни, ама са бонбончета .Освен това се запознах с една котка-мъж,чието име слушам тук и там отдавна.И изведнъж го срещам тук, брат на Лорджин .Еее, представете си нетърпението с което чакам да прочета неговата история .Стигнала съм на половината на романа, защото нощта не ми стигна, но ме завладяха такива нежни чувства,отношението на Лорджин към Дийна е толкова нежно и грижовно.Да не говорим за сексуалността, която излъчва мъжа-котка .А трябва да призная, че момичетата, които са я превеждали и редактирали, така прекрасно са се справили, че четейки, се пренасяш на планетата Авиара, усещаш магията и те обгръща сексуалността на двамата братя и ти се иска да минеш през тунелите и да се окажеш там - при тях..Който не е чел и не посяга към фентази, моя съвет е не я прескачайте, няма да съжалявате! Ето и цитата, който ме накара да я прочета: Тя спря по средата на изречението, защото сега беше достатъчно близо, за да забележи, че определено имаше нещо странно в очите му. Обградени с гъсти, красиви и черни мигли, те бяха лавандулови. Нито лилави, нито сини. Не, по-скоро като френски люляк през пролетта… Тя преглътна. Никое човешко същество нямаше такива очи. Нечовешки… Тя поклати глава. Това беше глупаво. Той очевидно беше с контактни лещи. Тя погледна нагоре. Не приличаха на контактни лещи. Разбира се, че са. Какво си мислеше тя, та той беше чужденец, за Бога. — Кой полет сте взел? Аз… Той се обърна към нея, и внезапно спусна красиво оформените си пръсти срещу устните й. Тя замръзна, очите й се разтвориха широко от жеста. Какво правеше той? Той се наведе близо до нея, и като използва другата си ръка, постави два пръста на слепоочието й. Тя почувства топлина и леко изтръпване. Сега той беше достатъчно близо, и тя можеше да различи мириса на… сандалово дърво? Ммм, много приятно… Тя затвори очи за миг. Лорджин та'ал Кру гледаше надолу към жената. Не можеше да разбере странните и думи, но щеше да поправи това веднага. Той гледаше лицето й докато процеса на декодиране се състоя. Красотата й струеше от нея като вътрешна светлина. Тя го заинтригува още повече. Гладък, дълбоко завладяващ глас премина през сетивата на Дийна: — С какво име те наричат? Очите й се отвориха. — Дийна… Дийна Джоунс. Той докосна челото си кратко. — А-дее-анн? Какво му имаше на този човек? Някаква странна форма на дислексия? — Дийна — повтори бавно тя. — Адееан — упорстваше той. — Как наричаш това място? — Дом — тя го погледна странно. — Ти как го наричаш? — Извини ме, моят неврален преводач бавно се приспособява към този език. Неврален преводач? За какво говореше той? Лорджин се опита да преформулира въпроса си: — Коя планета е това? Тя го погледна и избухна в смях. — Коя планета е това? На колко други си бил? — подигра му се тя. Типичен почитател на научната фантастика. Лицето му беше каменно. — Безброй други. Питам те отново, коя е тази планета? Добре, тя се включи в играта. — Нарича се Дисниуърлд — каза тя спокойно. За нейна изненада, той не реагира по никакъв начин на информацията, освен да я приеме. Той й кимна. — Не съм чувал за тази планета Дисниуърлд. В коя звездна система се намира? Тя го гледаше странно. — Слънчева система, галактика Млечен път, супергалактика Дева. Това помага ли ти? — Исусе, осъзнай се, приятел! Тй примигна за момент. — Не съм чувал тези имена — тук има някаква грешка. Той изглеждаше толкова сериозен, че тя леко се засегна. Може би беше изгубил представа за реалността? — Моля те, бъди по-сериозен. Кой те изпрати тук? Джими? — Никой не ме е изпращал. Бях изтеглен от пространствено-времевата линия на континуума на мой път… — Уау! — тя повдигна ръце. — За какво говориш? Кой си ти? — Наричат ме Лорджин та'ал Кру от планетата Авиара, Звездна система Тау Хидра. Както можеш да видиш, аз съм Рицар на Чарл и на търсенето, чиято природа не трябва да те засяга. — Слез на земята! Излез от ролята, която играеш и ми отговори на няколко въпроса. Веждите му се спуснаха над очите. — Дадох ти отговорите, които търсеше, жено! Защо настояваш… — той спря, бръкна под наметката си, и извади нещо от скрит джоб. — Това изглежда ли ти познато? Лицето на Дийна пребледня. Над ръката му плаваше съвършено холограмно изображение на звездна система. Нямаше нужда да казва, че не й е познато. Очите й се преместиха върху лицето му. — Какво е това нещо? — Това е… — премисли това, което щеше да каже. — Това не е важно. За мен е очевидно, че не познаваш това място — той прибра странното изображение в пелерината си. Дийна се премести няколко сантиметра по-далеч от него. Каквото и да беше това нещо, то не идваше от Земята, а неканеният й гост беше истински извънземен. Тя затвори очи и простена. .................................................................... Дийна вилнееше в кухнята, отваряше шкафове, блъскаше врати, докато проверяваше възможностите. Пуканки и пак пуканки. Предположи, че това са пуканки. Три минути и десет секунди. Тя нагласи таймера на микровълновата фурна и удари копчето за включване. Тя опита да избистри ума си, докато почистваше петното от кафе на пода, а после се зачуди какво да прави, докато се опукат пуканките. С грация и скорост, които не бе предполагала, че са възможна за мъж с неговите размери, той скочи от дивана, стъпи на масичката за кафе, а наметката му се развя, когато се втурна към кухнята. В следващият миг видя източника на пукота и извади една пръчка, която беше окачена на колана му. Тя изплющя като жива в ръката му и от там се появи четири футов лъч от синя светлина Докато тя го гледаше с отворена уста, той замахна със светлинната сабя в дъга над главата си. Само след миг микровълновата фурна, която сякаш хлъцна веднъж, избухна обвита с черен дим, и последва смърт. Беше разрязана на две. Естествено, безстрашният воин й се усмихна, сякаш беше повалил Локи сам. Той прибра светлинната сабя и я върна на колана си. Микровълновата й! Нейната сладка иновационна микровълнова! Която не беше изплатила все още. Шокът бързо се замени с гняв. Това беше последната капка. Никой не трябваше да преживява ден като този. Никой! Беше достигнала границата на търпението си. - Достатъчно! Изчезвай от тук, приятел! – тя се втурна към вратата на кухнята, отвори я със скърцане, и посочи към задния двор. – Вън! Той стоеше безмълвен, подпрян на хладилника й, с кръстосани на гърдите ръце, и вперен в нея поглед. Порива на вятъра блъсна вратата и я затвори. Проклятие, днес нищо не вървеше както трябва. Нищо! Нищо! Нищо! Тя отвори вратата отново. - Казах вън! Нов порив на вятъра затръшна вратата. Едва сега тя осъзна, че този вятър идва от вътрешността на кухнята. - Не мисля – отсече твърдо той. - Ти... ти ли направи това? – той кимна. Тя се отпусна на кухненския под. – О, Боже. Той застана на колене до нея, а пелерината му се полюшваше около него. - Какво те разстрои, Адееан? Сивите й очи бяха ограмни, когато ги фокусира върху него. .................................................................. Мъжът спеше на една от свободните постели, а голият му мускулест гръб беше обърнат към нея. Очевидно той беше влязъл в стаята след излизането на Лорджин и Яниф, и бе решил да се настани тук. Спомни си, че Лорджин беше споменал за бездомници, спящи в тунелите, и беше благодарна, че единственото, което искаше мъжът, е да пренощува. Всичко можеше да й се случи докато спеше в отсъствието на Лорджин. И все още беше в опасност. Докато размишляваше, мъжът се обърна и продължи да спи по гръб. Дийна го разгледа без смущение. Сега разбра защо гърдите му са голи. Беше твърде сексапилен за риза. Мъжът беше невероятен. Косата му беше копринено черна. Гъста и дълга, също като тази на Лорджин, но изглеждаше някак… пухкава. Лицето му беше красиво, интригуващите черти изглеждаха толкова съвършено чувствени, и възбуждащи. Той сигурно беше усетил вниманието й, защото очите му се отвориха внезапно. Спря погледа си право в нея. До този момент Дийна смяташе Лорджин за най-красивия мъж, който някога бе срещала. Неохотно призна пред себе си, че непознатият пред нея беше също толкова смайващ, с неустоимо магнетичното си присъствие. Тя беше пленена от изучаващият му поглед, хипнотизирана от това, че едното му око беше синьо, а другото кехлибарено. Едно синьо и едно кехлибарено око… Тя премигна. Невъзможно! Просто не можеше да бъде! Устата й зяпна, поразена от невероятната идея, която й хрумна. Сякаш разбрал мислите й, той й отправи бавна, чувствена усмивка, а съвършено белите му зъби проблеснаха на слабата светлина. Беше усмивка изпълнена със сексуалност, опустошително въздействаща, и почти я лиши от сетива. Докато мислите му не проникнаха в ума й. Добро утро, жено на моя брат. — О, Господи! Улови главата си с ръце, сякаш се опитваше да се предпази от проникването на думите му. Започна да отстъпва назад, почти изгубила ума си от уплаха, после се затича и попадна право на Лорджин. Силните му ръце хванаха раменете й и я задържаха. — Какво има? Реджар притеснява ли те? — той погледна зад рамото й с буреносно изражение. Дийна погледна нагоре към Лорджин, щом разбра, че невероятното й предположение се бе оказало всъщност доста правдоподобно. Тя изведнъж започна да се смее истерично. Лорджин я разтърси леко. Когато това не подейства, той я прегърна и започна да гали гърба й успокоително. — Шшшт… Всичко е наред, наистина. Донесли сме му дрехи. Дийна спря да се смее и го погледна смаяно. Какво? — Дрехи за него? — Да. Когато се превъплъти в човешката си форма, винаги е гол. Извинявам се, ако голотата му те е оскърбила. — Голотата му? Какви ги говориш? — Трансформацията го оставя в това състояние. Не е ли това причината за притеснението ти? Съдя по това как реагираш на моята голота. Тя премигна на абсурдните му думи. Котка се преобразяваше в човек, а Лорджин смяташе, че голите му гърди са я разстроили! Това я вбеси. Търпението й беше на изчерпване.

Бинго

Жокер – исторически, от авторката има 2 сканирани и „............. ..... ...........“

мойта загадка: „Знойно затишие“

„Не ми изпращай цветя “ ?????

Въх, Галееееее, не очаквах, честно !!! Мислех, че ще ви затрудня

Смело наистина, щот още се чудя, как я измислих таз питанка „Селско чили“

„Да укротиш вятъра“??????????????