lalili

Очаквайте най-новия научен труд! “Зоологически и ботанически предпоставки за приемането на исляма” http-~~-//www.youtube.com/watch?v=BxzOu_gD54U

... Причина за редакция: 2.12 Пропагандирането на всякакви противозаконни идеи и цели е забранено. Не се допускат публикации на произведения, рецензии, лични коментари и др., които нарушават законодателството (съдържащи призиви за насилствена смяна на обществения ред, към етническа и верска омраза и други). Не се допускат коментари популяризиращи противозаконни и дискриминационни нацистки/фашистки и расистки идеи. Не се допускат дискриминация и проява на нетърпимост на основата на възраст, пол, раса, етнос, националност, вероизповедание, образователен ценз, социален статус и сексуалност.

Да, много е лесно да манипулираш деца, особено невежи по въпроса. Ето тези цитати: "инквизиция", "ловът на вещици", "еретик","гонения на еретиците", "цензура" , "изгаряне на клада на книги и хора", показват, че си много далеч от вярата на предците си. Православието не е католицизъм, не е и протестантизъм. Господ ни е създал със свободна воля и твое право е да избереш пътя в живота си. Разбира се! Но когато говориш за Православната Църква, просто ей така заради протокола- казвай истината. Ако не я знаеш, прочети я.

За да може децата ми да нямат просташкия език, който ползваш. Православието не отрича науката. Ограмоти се, изказваш се неподготвен.

Може би е по-правилно в българското училище са се предлага само и единствено изучаване на "Религия-Православие". Православието е традиционното изповедание /съгл.Конституцията/, и дисциплината да е СИП. Другия вариант/ако горният се отхвърли/ - в държавните училища да не се изучава ничие изповедание.

Лично аз смятам, че най-добрата форма на обучение са неделните училища към храмовете

Тези, които не желаят да изучават ничия религия, ще изучават предмета "Етика". Запознайте се с проекта.

Мнооооо яко! Наистина! XXL-а са го "изръшкали" още в детската градина... аха...

Поддай се на изкушението, интересно ми е

НИЩО ПОДОБНО. "безбожник" употребих в смисъл на "атеист".Всеки да вярва или да не вярва или .... както му харесва! Казвам само, че бих искала да се изучава и Православие/за тези, които желаят/, наред с всичко останало. "От трите християнски добродетели – вяра, надежда, любов – най-голяма е любовта." Любовта към човека /децата/ не се изразява само с хубави думи, само в доброто желание да им предложим цитат (примерно), а да го направим достъпен до всички деца. Каквито и мотиви да изложа, неминуемо ще доведат до спор, който за мен е излишен. Завършвам с това, че всеки има право на субективно мнение.

По -коректна щеше да е задачата ако имаше две подусловия: И какъв избор ще има персоната Иванчо, който иска да учи Православие например и смята, че няма да загуби ако знае нещо за религията на предците си и твърдо вярва, че от това няма да оглупее? Очевидно избора е между нещо доста познато - атеизма и религията.....ами, ако е ЗИП безбожниците да не пускат децата си да учат религия, а да учат алтернативата.

Ето тук пеше всичко - „ Религия-Православие“ или „Религия-Ислям“ или „Религиознание“. цък

Странно е, че се цитира св. Евантелие от хора, които казват, че то е фалшиво. Същият този апостол Матей, казва: "И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." Вярваш ли и на тези му думи?

Няма защо... и аз се присъединявам към всички, които смятат, че темата е представена с необходимата пълнота и изчерпателност. Акцентира върху значимото и същественото и фокусира вниманието на тези, който се интересуват от въпроса.

Абсолютно съм съгласна, че вашия Алах НЕ Е любов. Спор няма! Философията на исляма е, че всичко е създадено от Бога, но никое същество не може да сподели живота на самия Бог, да "застане" редом до Него в абсолютната Му самота. Бог е сам. Между Бога и създанията Му има непреодолима пропаст. Той е Господарят, те – покорни роби. Това е една първична,намръщена, мрачна религия. Богът на мюсюлманите не е този, за Който говорят пророците на Стария Завет, и Мохамед не е "печат" на пророците. Ако Мохамед претендираше единствено да е пророк, без да засяга тези преди него, то тогава не би имало проблем при оценката му. Но тъй като той претендира да е продължител именно на пророческа традиция от Стария Завет, то няма как да не видим многото проблеми, които тази претенция поражда. Ще спомена само, че пророците в Стария Завет, винаги са призовавали народа на Израил да се върне към Закона и Завета. Това е бил основният им призив. Прочетете която и да е пророческа книга от Стария Завет и ще откриете точно това, призив към непокорния народ да се върне към почитането на Яхве, Създателят и Спасителят. Мохамед изобщо не се вписва в този шаблон. Той не призовава хората да се върнат към Закона и Завета, които Бог е установил, но за сметка на това предава послание, което всъщност подменя старото откровение с негово собствено. Изобщо не се е налагало човек, като Исаия например, да казва: "Няма друг Бог, освен Яхве и Исаия е Неговия пророк." Поглеждайки към Иисус…… виждаме зееща бездна между Неговите морални качества и тези на Мохамед. Но в Новия Завет има няколко коментара, които пасват много добре на Мохамед. В Първо съборно послание на св. Йоан се казва, "И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време…" (2:18) " Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина. Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца." (2:22-23) В четвърта глава се посочват лъжепророците и един от белезите на лъжепророка е именно отричането, че Отца е изпратил Сина Си за спасението на света. Ако трябва да използваме положителен словоред, "Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога." (4:15) Йоан продължава с предупрежденията си: "Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син. А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот." (5:10-12)

Това "огромно владение" как следва да се тълкува? Щом някой(правоверния) ще има огромно владение, значи други някои следва да са му подчинени... това ли е смисъла на знамението? А тези целомъдрени жени... за тях какво? Щом са целомъдрени, значи са избрали непорочността за свой идеал, защо в същото време са описани с тези съблазнителни(прелестни) епитети...... не разбирам?

Само до преди няколко години смятахме, че като свърши ледниково-атиестичният период, хорските души ще започнат да се размразяват от пошлостта на материализма и безверието, че народът постепенно ще се върне към духовната си история, към традициите си, към Православието. Без акции, без пропаганда, а по пътя на постепенното затопляне на сърцата на хората, ще започнат да се възраждат и каменните храмове, и храмовете на човешките души. След годините на нечувани репресии и гонения в историята на Българската Православна Църква, се появиха задграничните секти, и решиха да се възползват от нейната слабост и от невежеството на хората. Сектантите не познават Православието, не го обичат и затова са решени да го доубият. Онова, което не успяха да сторят комунистите, се опитват да довършат разни чужди мисионери на знайни и незнайни учения, които откъсват българите от онази духовна традиция, която хилядолетия е вдъхновявала всичко най-хубаво в българската култура и българската история. Абсолютно съм съгласна! Само по въпроса за xриcтиянизaциятa нa бългaрите в 864 г, имам резерви. Тая история за Свети цар Борис-Михаил не ми се вярва да е била точно такава. Справка: http://chitanka.info/lib/text/9703/7#textstart

Твърдо "ЗА" изучаване религията в училище! http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=619797

Бих искала да допълня коментара Ви към тези два стиха: „На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.”/Иоан 1:29/ Господ често идва при Предтечата. Защо? Тъй като и Господ се кръстил от Иоан, като един от многото, то често идва при него, без съмнение, за да не си помислят някои, че Той се е кръстил наравно с другите като виновен за грехове. Кръстителят, желаейки да опровергае такова предположение, казва:” ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света”. Този, Който е толкова чист, че взема върху Си и премахва греховете на другите, очевидно не е могъл да приеме покайно кръщение с изповядване /на греховете/ наравно с другите. Думите „ето Агнецът Божий” са отправени към тези, които желаят да видят Агнеца, за Когото възвестява Исаия /53:7,8/. „Ето – казва,- Този Агнец, Когото търсят; Този Агнец е тук.” Защото е естествено, че въпросът, Кой е бил Този Агнец, е занимавал мнозина, които старателно се занимавали с пророческата книга на Исаия. И така, Иоан Го посочва. Той не казва просто: ”Агнец”, а: Агнецът, тъй като агнеци има много, както и христосовци има много; но Той е Агнецът, Чийто предобраз е посочен при Моисей /Изх.12гл./ и за Когото възвестява Исаия /53 гл./ - Христос се нарича Агнецът Божий или защото Бог заради нас Го предал на смърт, или защото Бог приел смъртта на Христа заради нашето спасение. Както ние обикновено казваме: „Тази жертва е на еди-кой си”, вместо да кажем: „Еди-кой си пренесе тази жертва”, така и Господ е наречен Агнецът Божий, защото Бог и Отец от любов към нас Го предал на заколение за нас. – Иоан не казал „взе” греха, а „взима” върху Си нашите грехове, едни- чрез кръщение, други- чрез покаяние. Агнетата, които били заколвани в стария завет, не унищожавали абсолютно нито един грях; но Този Агнец взима върху Си греха на целия свят, т.е. унищожава го и го заличава. Защо Иоан не казал: „греховете”, а: „греха”? Може би и затова, че като казал: греха, той казал въобще за всички грехове. Както ние обикновено казваме: „човекът” отпадна от Бога, вместо: „цялото човечество”, така и той тук, като казал: греха, означил всички грехове. А може би и затова, че грехът на света се състоял в непослушание, тъй като човекът се сринал в страстите чрез непокорността към Бога, а Господ заличил това непослушание, като бил послушен до смърт и излекувал противоположното с противоположното. „Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.”/Иоан 1:30/ По-горе Иоан казва на дошлите от фарисеите: „Посред вас стои Някой, Когото вие не познавате, но Който първенствува пред мене”, а сега Го посочва с пръст и Го представя на незнаещите: „Този е, за Когото свидетелствах пред фарисеите, че Той първенствува пред мене, т.е. превъзхожда ме по достойнство и чест. Защо? Защото съществуваше по-напред от мене”. Иоан не казал за Христа: „беше създаден преди мене”, а: „съществуваше” . Господ започнал битието си не от Мария, но съществувал по-напред от Предтечата по предвечно битие. Защото, ако Господ, както някои празнословят, беше получил началото на битието Си от Мария, то как би съществувал по-напред от Предтечата? А Предтечата, на всеки е известно, се явил на света шест месеца преди раждането на Господа в плът.- Господ е наречен Мъж, може би и в този смисъл, че Той е Мъж на всяка душа и Младоженец на църквата. Защото апостол Павел казва: „сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа” /2Кор.11:2/. Така и Предтечата казва: „Аз съм само приятел на Младоженеца и посредник, а Мъжът иде след мене; аз привличам душите към вяра в Христа, а Той е Мъжът, Който ще се съедини с тях”

Нито мъдрите заради мъдростта си, нито разсъдливите заради своята разсъдливост ще успеят да придобият душевна прозорливoст или да кажат какво представлява тя, ако не им се открие разбирането на Светия Дух и не придобият точно познание за душата. Ако душата е бдителна и отбягва всяка разсеяност, и се отрича от своята воля, тогава Божият Дух навлиза в нея и тя може да Го приеме, защото е приготвила място за Него. Ето, ще представя част от учението за Светия Дух в Новия Завет: Светият Дух се упоменава в Глава Първа от Първата книга на Новия Завет, където се говори за зачатието на Иисус от Пресвета Богородица: А рождението на Иисуса Христа стана тъй: „след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго „(Мат. 1:18), „защото заченалото се в нея е от Духа Светаго „(Мат. 1:20). В православната традиция не е било прието да се тълкува този стих във връзка със самата идея за зачатието на Богочовека и участието на Духа: "Нито Гавриил, ни Матей са можели повече да кажат от това, че родилият се е от Светия Дух, но как и по какъв начин се е родил от Духа, никой не го е обяснил, защото е било невъзможно"- пише Йоан Златоуст. Следващият път Светият Дух се споменава в пророчеството на Иоан, Кръстителя на Месията: „Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Мат. 3:11, Лук. 3:16). Според тълкованието на блажения Йероним, Самият "Свети Дух е огън, тъй като при своето слизане той се появява като огън над всеки вярващ". Златоуст пояснява: "изразът и с огън още повече изразява силата и могъщото въздействие на благодатта". Във всички тези тълкувания е общо това, че Светите отци не разглеждат упоменатия тук огън като нещо самостоятелно от ипостасите на Светия Дух. Огънят е явление и означава благодатта на същия този Дух. Разбирането на Светите отци се потвърждава и от библейския контекст: тези изрази в речта на Кръстителя могат да представляват типичен поетичен похват на старозаветните пророци, когато се използват паралелно повторения към определени думи, за да се засили емоционалността на изказа. У апостол Марко в същата фраза откриваме една опозиция: „аз Ви покръстих с вода, а той ще ви кръсти със Свят Дух „(Марк. 1:8), която подчертава разликата между Предтечата и Идващият, а също и пришествието на Месията като възникване нова епоха, предсказана от пророците в Стария Завет – епохата на Светия Дух. Третото споменаване на Духа срещаме при описанието на Богоявление: „и видя (Йоан) Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него” (Мат. 3:16), и у ап. Марк: „И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него”(Марк. 1:10) Сравняването на Светия Дух с гълъб отвежда към Битие 1:2, където срещаме причастието merahefet "трепетно летящ". На основание на това място Божият Дух понякога се сравнявал с гълъб, а учителите на Закона са уподобявали Божия Дух, носещ се над водата при създаването на света, с птица. Съгласно Златоуст, "Светият Дух слезе във вид на гълъб, за да обърне глас към Иисус", Духът низхожда над Иисус, за да го посочи и отличи от Йоан и от другите кръстещи се и да покаже, че гласа на Отеца се отнася именно за Него. Светият Дух тук се явява свидетел, че Иисус е Божия Син. „Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола” (Мат. 4:1). „Веднага след това Духът Го извежда в пустинята” (Марк. 1:12). Това четвърто споменаване на Светия Дух в евангелското повествование, както и предходните три, е свързано с образа на Христос. На това място Светият Дух движи Иисус, т.е Иисус се описва в отношение на някаква зависимост от Духа, ако можем да кажем като подчинен, както пишат някои западни изследователи. Очевидно, че в представите на евангелистите активното действие на Духа по домостроителството на Сина е обвързано с разбирането за високото значение на Самия Дух Божий. Подобна идея изразява и св. Ефрем Сирин "написано е така, че никой от невярващите да не може да каже, че Духа е по-млад или стои по – ниско от Сина ". Това и другите упоменавания на Светия Дух у евангелистите Матей и Марко не оставят никакво място за субординация или намек за подценяване на Духа по отношение на Христос. Важно е също да се отбележи и ясно очертаното отличие на Светия Дух, който отвежда Иисус в пустинята, от ангелите, които са му служили след като се преборва с изкушенията (Мат. 4:11). „Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий „(Марк. 13:11); ап. Матей уточнява: „защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас „(Мат. 10:20) Това е първото и единствено изпълване на вярващите от Духа. Дух, почиващ на Господа в Кръщението, който се е разпространил в неговите ученици. В Стария Завет подобни слова се използват само по адрес на пророците, затова според св. Йоан Златоуст, по този начин на вярващите в Христос се отдава достойнството на пророците. 12-та глава на Евангелието от Матей присъства последователно реализираната тема за Светия Дух. В 18 стих Иисус в синагогата, зачита пророчеството от Исая 42:1: „Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него.” В 28 стих той обяснява творимите от Него чудеса като извършвани от сила, идваща от Светия Дух: „Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие” (Мат. 12:28), и едновременно това е препратка към споменатото по-горе пророчество, което Иисус засвидетелства като изпълнено върху него. Накрая, в 31-32 ри стих Господ изказва строга присъда: Затова казвам ви: „всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят” (Мат. 12:31-32). По този се образува следния семантичен и символичен ред: Иисус е Месия, който е почитал Божия Дух - чудесата, извършени от Него, са извършвани със силата на Духа - невярващите в чудесата на Иисус и хулещите техния Източник се превръщат в богохулци. Съгласно свт. Фотий, "грехът не се прощава на тези, които са похулили Духа, защото те са се отказали от това, да се сдобият с опрощение - дори и прощението на греховете се дава от Духа, както сам е засвидетелствал Спасителят" (Иоан. 20:22-23) В Евангелието от Марко Господ свидетелства за Светия Дух, за неговата способност да говори на пророците: сам Давид казва на Светия Дух: каза Господ на моя Господ... (Мат. 12:36). В текста: en to pneumati to agio. Много е важен термина en pneumati, който се превежда по три различни начина: с Духа (Иуд. 1:20 и др.), в Духа (Откр. 4:2 и др.) и според Духа (Рим. 8:9), въпреки че това е един и същ израз, използван за общото обозначаване на действията на духа (различни в различния контекст). Подчертаването на autos David не оставя съмнения в личното участие на псалмопевеца в съставянето на Писанието, което е неунищожаемо поради въздействието на Духа Както Евангелието от Матей започва с споменаването на Духа в първа глава, така и завършва с цитирането му в последната, като по този начин създава една цялостна представа за неговия образ. Последата заповед на Спасителя гласи: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). Много богослови отбелязват особената изразителност в гръцкия оригинал на eis to onoma tu Patros kai tu Uiu kai tu Agiou Pneumatos. Пред всеки от тях е поставен определителен член, който подчертава особената значимост на подлога, и всички те като различни се свързват от съюза (kai). Самото Тяхно име, въпреки че това са три различни, е поставено в единствено число и също с определителен член. Тази нехарактерна за древногръцкия език употреба на пълния член подчертава тяхното различие, но и равнопостовеност и единство в едно Име, което според вярата на християните, е името на Бог. Според Зигабен под названието Бог се разбира неизреченото име Божие, "затова при Кръщението се изрича само: во имя..., нищо друго не се добавя"... Тема за кръщението е една от основните в целия Нов Завет, така че не е учудващо, че тази заповед е включена в последните редове на Евангелието от Матей. По тази причина тя се е оказала в центъра на вниманието на ранните християнски автори, и по-конкретно в пневматологията на апостолските мъже. Тази формула на кръщението е станала повод за триадологичното догматично съзнание на Православната Църква още от първите векове.

Ето тук е обяснено просто и ясно. Глава 8. http://www.pravoslavieto.com/books/Damascene/tochno_izlozhenie/index.htm#gen10

...

Мисията на Иисус като ислямски пророк е най-поразителния провал в историята на пророците, защото няма и капка доказателство, че последователите на Иисус (като се започне от най-първите, Неговите съвременници, та чак до най-последните) изобщо някога са вярвали в нещо подобно на ислям. А Иисус прекарал 33 години проповядвайки ислям на евреите. Но очевидно е бил напълно некомпетентен и никога не е трябвало да бъде изпращан от Алах, защото животът на Иисус е отклонил повече хора, отколкото която и да е друга Личност в историята. Тъй като има над два милиарда християни на Земята в момента, очевидно е, че Иисус е отговорен за създаването на единствената религия в света, която засенчва исляма. Просто факт.

Корана свидетелства, че Иисус още в момента в който е бил роден, започнал да проповядва исляма и това продължило през целия Му живот. Неговото послание било фокусирано върху основните ислямски догми и съответно последователите, които Той е спечелил, са станали нещо подобно на мюсюлмани. Ако приемем, че е имало евреи от I-ви век, които са се обърнали в исляма под влиянието на Иисус, то те не са се задържали дълго. Какво се е случило с тези мюсюлмани от I-ви век? Защо исляма е бил подменен с вярванията за саможертвата на Иисус и възкресението Му от мъртвите? Защо 33 -те години, през които Той е проповядвал, не са допринесли за нищо трайно? Имаме огромно количество данни за последователите на Иисус от I-ви век, но нямаме никакви доказателства,че е имало каквито и да било мюсюлмани сред тях. Коранът твърди, че Алах е заблудил хората да повярват, че Иисус е умрял на кръста.(коран 4:157) Алах е създал тази идея, когато е решил да заблуди враговете на Иисус да мислят, че са Го убили. Ако целта на Алах е била да заблуди хората, които са искали да убият Иисус, факт е, че Неговите ученици също са се хванали на заблудата на Алах. Ако заблудата на последователите на Иисус е била неволна, то тогава би следвало да заключим, че Алах не е осъзнавал, че е на път да създаде най-голямата фалшива религия в света. Ако това е било умишлено, то работата на Алах е да създава фалшиви религии. Ето защо, богът на исляма е или ужасно невеж или подозрително лъжлив. Позицията на Мохамед означава, че Иисус е най-големият провал в историята на пророците. Той прекарал 33 години да проповядва исляма, но скоро след смъртта му, децата на Израил се разделили на два лагера. Тези, които повярвали на посланието Му станали християни и били обвинени във възможно най-големия грях, докато тези, които отхвърлили посланието Му били виновни, че отхвърлят един от най-големите пророци на Алах. Странно е, че мюсюлманите смятат Иисус за един от най-великите пророци. Изглежда Той е трябвало да успее да спечели поне един привърженик на исляма. Но не успява. Освен това, един истински пророк е трябвало да предупреди последователтие си да не се обръщат гръб на исляма, когато бъдат излъгани от Алах. Но Иисус никога не предал това послание. В действителност, милиони хора по света отказват да приемат исляма защото вярват, че Иисус е умрял на кръста заради греховете им, учение, което води началото си от лъжата на Алах.

За девиците, не позна. Махнах го, защото намерих отговора. Въпросите ми сигурно са тъпи, но не всеки е запознат с извращенията в исляма. Това за урината на пророците, го прочетох ето тук http://pavelcho.narod.ru/botros.html и просто любопитствам.