Реших да пусна тази тема, за да поясня христянския и по-конкретно източноправославния догмат за Троицата, който толкова се дискутира напоследък в някои от темите в този раздел. Абсурдното е, че и тези, които го критикуват и другите, които го защитават не го познават. И ако това е извинимо за критиците, които са предимно мюсулмани, то е недопустимо за тези, които се самоопределят като христяни. Изобщо, добре беше за тринитарната природа на бога да говори някой христянин, а не аз... Както и да е. Ще опитам да бъда обективен и безпристрастен. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Мисля, че дори за начинаещите в темата вече е ясно, че бог не може да е предмет на научно изследване или философски спекулации, защото не е обект или вещ от тварния свят, а е надбитиен и трансцендентен. От друга страна, в аврамическите религии бог не е само Абсолют, но и Личност, с която вярващия общува посредством своето молитвено съзерцание. Отношението "аз като тварен човек - Ти като Бог" присъства не само в христянството. В политеизма вярващия общува с божествата лично, но не и с Бог просто, защото тези религии не познават понятието за божествената монада. В индуизма, най-общо, Бог е безличен Абсолют, който има различни еманации (проявления), които се заличават в процеса на пълното отъждествяване на Атман с Брахман. До подобно мистично потъване достига и неоплатонизма в лицето на Плотин, на който ще се спра малко по-подробно, защото неговата доктрина е заимствана и преосмислена (да не кажа преиначена) от ранните отци на църквата. За Плотин най-висшата степен или Бог е Едното, което е трансцендентно и надбитийно, и от което еманира всичко останало. Следва т. нар. "нус" или ум като единство на мисъл и битие, познание и обект на познанието: обектът съществува, защото е мислен, а мисленето се изразява в иделната същност (ейдос). Но това тъждество не е пълно, а е по съучастие или взаимност (Платон)... Пиша малко наизуст, щото отдавна не съм се занимавал с неоплатониците, но основната идея е горе-долу тази. Едното може да се схване само, когато се издигнем над нуса и се освободим от диадата битие-интелект. Тогава чрез екстатично преживяване встъпваме в царството на не-интелектуалното и не-битийното, не-познаваемото и не-ограниченото, не-дуалното или Едното. Оттук се развива и идеята за ученото незнание, която е разработвана от поколения теолози и която кулминира (по мое мнение) при Николай Кузански като реакция срещу закостенелия догматизъм на късната схоластика. Едното не може да се постигне преди и след екстаза, но не може да се познае и в самия екстаз, защото той ео ipso е недвойнствен и няма друго, което да се познава. След като няма познавателен обект, няма и познание. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– И така в повечето неаврамически религии като далекоизточните, както и в западните мистерийни и езотерични школи личното отношение ("аз-Ти") се заличава с доближаването до Бога. В Библията, обаче, имаме съчетание между божествен Абсолют и божествена Личност. От христянска гледна точка, еврейския и мюсулманския монотеизъм също ограничават личното общуване между човека и Бога, но не като го изличават и разтварят, а като не разкриват божествената Природа. Йехова и Аллах се явяват в своето всемогъщество, величие и сила, разкриват се като Личност, но не и като Природа и така остават съвършенно трансцендентни и следователно недостъпни. Затова не е възможно истинско общение между човека и бог. Христянството освобождава от тези ограничения, защото разкрива едновременно и божествената Личност и божествената Природа. Синът е единосъщен с Отца и Духа. Божествената природа се изявява чрез ипостасите и се разкрива на човека чрез личното му приобщаване към Христа. Така се осъществява т. нар. богоуподобяване или теосис (обожение) по благодат, но не и по природа... Тази доктрина е трудна за разбиране, но това не е причина да се твърди, че не е монотеистична. Друг въпрос е, че това е по-различен тип монотеизъм от този в юдаизма и исляма. Но да се казва, че христяните признавали и се покланяли на три божества е прекалено. Ап. Павел казва, че за юдеите приобщаването в Христа е съблазън, а за елините е безумие. Защо съблазън? Защото как може единният Бог да има Син, който хем да е бог, хем да е унижен и разпнат? Защо безумие? Защото как е възможно безличния Абсолют да се въплъти в личност? –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Ще се опитам да отговоря на тези въпроси, когато ми остане време да продължа. Само ще помоля всеки, който ще пише в темата да се опита да бъде максимално безпристрастен и да не забравя, че тук не коментираме има ли, няма ли бог или Троица, а се опитваме да разберем традиционния христянски догмат, както е обяснен в източното православие. В рамките на последното има и друга интерпретация, тази на мистичното богословие, но не знам дали ще стигнем до нея. Бих се радвал да се включи някой христянин, който познава религията, която изповядва. Мисля че lalili би могла да поеме щафетата, ако се чувства подготвена, че е малко смешно точно аз да пиша за Троицата.

Редактирано 24 септември 201015 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Ето тук е обяснено просто и ясно. Глава 8. http://www.pravoslavieto.com/books/Damascene/tochno_izlozhenie/index.htm#gen10

Благодаря ти, lalili. Ще си позволя да продължа по-нататък с пътищата на богопознанието в христянството. Както е известно те са този на отрицанието (апофатически) и този на утвърждаването (катафатически) и са свързани с трансцендентно-иманентното разбиране за бога в христянството, което нашия приятел Бадр счита за върховен недостатък. Наистина, когато това бъде схваното погрешно възникват много противоречия. Но за правилното разбиране е нужна и добра воля, която е несъместима с фанатичното защитаване на определена позиция. Всъщност, споровете между вярващите много напомнят на споровете между футболните запалянковци... Връщам се на темата. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– В христянството Бог се познава чрез откровението, което представлява лично общуване между бога и творението. Бог е трансцендентен спрямо света, но е иманентен в своето откровение. Трансцендентността и иманентността му се предполагат и обуславят взаимно. От христянска гледна точка, ако просто се твърди, че бог е трансцендентната причина за света (както е в юдаизма и исляма), това означава, че той не е напълно тансцендентен, защото всяка причина предполага и следствие. Разбира се, бог не може да бъде мислен в неговата съкровенна същност, защото словото не може да ограничи безкрайното в крайни понятия. За да се изясни трансцендентността и непознаваемостта на божествената същност се използва негативния или апофатическия подход. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Апофатическият път на богопознанието насочва към Бог не чрез това, което Той е (то е непознаваемо), а чрез това, което не е. Този подход се използва и от неоплатониците и индуистите (формулата "нети-нети" в Адвайта Веданта), но при традиционното христянство (напр. при Григорий Нисийски или Дионосий Псевдо-Аеропагит) личното отношение не се разтваря, дихотомията между Твореца и творението не се заличава, а човекът се единява с бог по благодат, но без да се смесва. Апофатическата редукция отстранява всичко онова, което бог не е: тварното битие, божествените атрибути (благост, любов, премъдрост) и самото божествено битие, защото в своята същностна природа бог не е нито едно от тези неща. Макар и да не е нещо назовимо или мислимо, Той се разкрива на вярващия (по-нататък ще видим как) като личен и жив Бог. Затова, заедно с негативния има и позитивен път към бога... Сега, тук става малко сложно, но ако някой не схване следващото обяснение (не казвам да го приеме и да се съгласи), а просто го отрича a priori, то проблемът не е в христянската догматика, а в липсата на желание и добра воля. В катафатическия път бог се открива чрез своите атрибути - мъдрост, любов и благост. Как е възможно това предвид горното обяснение за трансцендентността на бога? Божията природа остава непознаваема в същността си, но се разкрива чрез свойствата си. Но това не означава, че бог може да бъде дефиниран чрез тях, защото това би го ограничило. Посредством своите атрибути бог обявява Себе Си, но не се изчерпва и обективира пред нас. Неговата премъдрост, любов и благост ни позволяват да се доближим до него, но не и да постигнем неговата същност. Така бог се чвява едновременно трансцендентен и иманентен. Св. Григорий Нисийски тълкува по този начин "Песен на Песните". Той счита, че в нея е описан мистичния брака на душата с бога, т. е. невестата, която е устремена към жениха е душата, която търси бога. Колкото повече бог я изпълва с присъствието си, толкова повече тя жадува за него, следва го, но и осъзнава неговата неизчерпаема, недостижима същност. Защото, ако човек познаваше самата божия природа, той би бил бог. Така че между душата и Бог винаги остава разстояние, което прави възможна любовта към бога. Това е и значението на термина religio (отношение, свързване). Следователно това не е екстатичното неоплатоническо сливане и разтапяне в Абсолюта, а лично отношение между човека и бога. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Но как е възможно това и защо това разбиране не присъства в юдаизма и исляма (нямам предвид езотеричните течения като суфизма)? Изворът на христянството е изповядването на вярата във въплатилия се Син Божи или Логоса. Чрез въплъщението единия ипостас или едно от лицата съвместява и съчетава в себе си божествената природа с човешката. В Христа непостижимото се разкрива и ни позволява да говорим за него (бого-словие). Това е съединение без смесване на божественото и тварното начало и израз на безграничната божия любов и благост към грешното човечество. Това е традиционното христянско схващане, макар че лично аз предпочитам гностическото, което ми се вижда по-издържано и дълбоко. Все пак, както казва Августин Блаженни Логосът е разкрит в "Енаеадите" на Плотин, но там не се казва, че Словото е дошло в света и е станало плът. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Сега вече сме готови да навлезем в темата за Троицата, но нямам повече време днес. Само искам да помоля последователите на единствената правилна и монотеистична религия (по тяхно мнение) да не спамят в темата, а да бъдат коректни и толерантни към чуждите вярвания. Темата има образователен, а не полемичен характер, щото каквито и доктрини да изповядваме бог е отвъд всяко описание и определение... Друг въпрос е дали изобщо има Бог.

Благодаря ти, lalili. Ще си позволя да продължа по-нататък с пътищата на богопознанието в христянството. Както е известно те са този на отрицанието (апофатически) и този на утвърждаването (катафатически) и са свързани с трансцендентно-иманентното разбиране за бога в христянството, което нашия приятел Бадр счита за върховен недостатък. Наистина, когато това бъде схваното погрешно възникват много противоречия. Но за правилното разбиране е нужна и добра воля, която е несъместима с фанатичното защитаване на определена позиция. Всъщност, споровете между вярващите много напомнят на споровете между футболните запалянковци... Връщам се на темата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В христянството Бог се познава чрез откровението, което представлява лично общуване между бога и творението. Бог е трансцендентен спрямо света, но е иманентен в своето откровение. Трансцендентността и иманентността му се предполагат и обуславят взаимно. От христянска гледна точка, ако просто се твърди, че бог е трансцендентната причина за света (както е в юдаизма и исляма), това означава, че той не е напълно тансцендентен, защото всяка причина предполага и следствие. Разбира се, бог не може да бъде мислен в неговата съкровенна същност, защото словото не може да ограничи безкрайното в крайни понятия. За да се изясни трансцендентността и непознаваемостта на божествената същност се използва негативния или апофатическия подход.

Хайде да не говориш от мое име.Изразявай собственото си мнение.Виждам, че ти си решил даже да определиш кое правилното разбиране, включая това и кой правилно разбира.Моето възражение е с/у антропоморфизма в хр.богословие и свързаните с това есхатологични представи, а не с/у апофатичния или катафатичния подход.Възражението е с/у представата за човека, като образ и подобие на Бога,а също и образа на твореца съдържащ вътре в себе си творението.

Този,последният възглед макар и да е догматичен е твърде малко известен и то само в богословските среди.

Тази представа също е твърде сложна, имайки предвид относителността на тези съждения отнесени към божествената трансцендентност.

Мистичното направление в източното православие не е просто застъпено, а е основно.

Исхиазма именно е гръбнака на православието, а исхиата е основен метод за богопознание.

Хайде да не говориш от мое име.Изразявай собственото си мнение.Виждам, че ти си решил даже да определиш кое правилното разбиране, включая това и кой правилно разбира.Моето възражение е с/у антропоморфизма в хр.богословие и свързаните с това есхатологични представи, а не с/у апофатичния или катафатичния подход.Възражението е с/у представата за човека, като образ и подобие на Бога,а също и образа на твореца съдържащ вътре в себе си творението.

Този,последният възглед макар и да е догматичен е твърде малко известен и то само в богословските среди.

Тази представа също е твърде сложна, имайки предвид относителността на тези съждения отнесени към божествената трансцендентност.

Мистичното направление в източното православие не е просто застъпено, а е основно.

Исхиазма именно е гръбнака на православието, а исхиата е основен метод за богопознание.

Твоето възражение е смешно,а понеже всъщност даже не е твое, ти не носиш вина за него. Това исляма е наистина много удобна релиигия.

Хайде да не говориш от мое име.Изразявай собственото си мнение.Виждам, че ти си решил даже да определиш кое правилното разбиране, включая това и кой правилно разбира.Моето възражение е с/у антропоморфизма в хр.богословие и свързаните с това есхатологични представи, а не с/у апофатичния или катафатичния подход.Възражението е с/у представата за човека, като образ и подобие на Бога,а също и образа на твореца съдържащ вътре в себе си творението.

Този,последният възглед макар и да е догматичен е твърде малко известен и то само в богословските среди.

Тази представа също е твърде сложна, имайки предвид относителността на тези съждения отнесени към божествената трансцендентност.

Мистичното направление в източното православие не е просто застъпено, а е основно.

Исхиазма именно е гръбнака на православието, а исхиата е основен метод за богопознание.

Твоето възражение е смешно,а понеже всъщност даже не е твое, ти не носиш вина за него. Това исляма е наистина много удобна релиигия.

Хайде да не говориш от мое име.Изразявай собственото си мнение.Виждам, че ти си решил даже да определиш кое правилното разбиране, включая това и кой правилно разбира.Моето възражение е с/у антропоморфизма в хр.богословие и свързаните с това есхатологични представи, а не с/у апофатичния или катафатичния подход.Възражението е с/у представата за човека, като образ и подобие на Бога,а също и образа на твореца съдържащ вътре в себе си творението.

Този,последният възглед макар и да е догматичен е твърде малко известен и то само в богословските среди.

Тази представа също е твърде сложна, имайки предвид относителността на тези съждения отнесени към божествената трансцендентност.

Мистичното направление в източното православие не е просто застъпено, а е основно.

Исхиазма именно е гръбнака на православието, а исхиата е основен метод за богопознание.

Твоето възражение е смешно,а понеже всъщност даже не е твое, ти не носиш вина за него. Това исляма е наистина много удобна релиигия.

Това един пост ли е или три. Или един троен?

...

Редактирано 25 септември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Твоето възражение е смешно,а понеже всъщност даже не е твое, ти не носиш вина за него. Това исляма е наистина много удобна релиигия.

Твоето възражение е смешно,а понеже всъщност даже не е твое, ти не носиш вина за него. Това исляма е наистина много удобна релиигия.

Твоето възражение е смешно,а понеже всъщност даже не е твое, ти не носиш вина за него. Това исляма е наистина много удобна релиигия.

Това един пост ли е или три. Или един троен?

Моето възражение е нещо което е било обект на множество дискусии, като то не може да бъде оспорено рационално.

До модераторите.

Крайно време е хора, нямащи елементарна култура, да бъдат възпрепятсвани да спамят малооумно форума.

Не е редно, да се толерират подобни изказвания в/у тематика, особено когато изказващия ги няма дори елементарни познания по темата.

--------------

До многоуважаемия badr и другите участници в тази дискусия.

Ако санкционираме всички, които не са компетентни по разискваните в този раздел теми, няма да останат участници.

Ни един. Вкл. и модераторите.

Валентин

Редактирано 24 септември 201015 г. от valentinus (преглед на промените)

Може би водата е добър пример. Влагата във въздуха е всеприсъстваща. При определени условия се образуват облаци, които при определени условия стават на дъжд или сняг. Три неща, които в същността си са все едно. Въпреки, че имам друга гледна точка, не виждам проблем за един всемогъщ бог да се прояви в каквато иска форма.

Хайде да не говориш от мое име.

Бадр, приемам, че съм се изразил неточно и затова не си ме разбрал. Имах предвид, че възразяваш срещу троичната догма, а не срещу позитивния и негативния път на богопознанието. Това, разбира се, е естествено, защото ако приемаше доктрината за Троицата нямаше да си мюсулманин, а христянин. От друга страна, не виждам смисъл да се оспорват религиозни догмати, защото те по принцип се приемат на вяра като неизменни истини и не подлежат на критика. В крайна сметка, религиозната догматика е официално приетото тълкуване на свещенните текстове или това тълкуване, което по едни или други причини е победило. Специално посочвам, че това се отнася за верските догми, а не за тези във философията или науката, защото Кант напр. нарекъл "догматична" рационалистичната философия от Декарт до Хр. Волф, противопоставил им своя критицизъм и не бил обявен за еретик. Що се отнася до Троицата, обаче, няма място за кой знае каква критика, защото човек или приема тази доктрина или не.

Относно догматичното и мистическото богословие. Преди всичко, всяко христянско богословие е мистично в широкия смисъл на думата, защото разкрива божествените тайни дадени в Откровението. От друга страна, ако следваме Бергсон (в "Двата източника на морала и религията") то трябва да разграничаваме статичната религия на църквите, която е социална и консервативна от динамичната религия на мистиците, която е лична и обновителна. Наистина източноправославното предание никога не е поставяло рязка граница между богословието и мистиката и се е стремяло да инкорпорира мистицизма в догматиката, но това не означава, че двете са напълно тъждествени. Най-простото доказателство за това е, че съществуват редица произведения на автори като Флорофски, Лоски или Мигне, които са посветени именно на мистичното богословие. Но тази тема, както и въпроса за образа и подобието ще разгледам, когато и ако му дойде времето. Сега предлагам да се върнем към Троицата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Стигнах до там, че изходния пункт на христянското богословие е учението за Въплъщението, според което второто Лице на Троицата, т. е. Словото, е станало плът. Кой е Исус? Петър казва: "Ти си Син на Живия Бог" (Мат. 16:16). Според христянската доктрина Христос е еднороден Син на Отца, Бог, който е равен на Отца, тъждествен с него по Божественост и различен по Лице.

Извор на това знание е пролога на евангелието на Йоан, в което се казва: "В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото." Тук имаме три твърдения, от които пониква тринитарната догма: 1) Отец е наречен Бог, а Христос - Слово; 2) Бог-Отец е едно със Словото, т. е. те са тъждествени, защото "... Бог беше Словото" ("В началото ..." се тълкува онтологично, а не темпорално), но и 3) различни ("... Словото беше у Бога..."). Мистичната антиномия на божествената Природа се изразява именно в едновременното наличие на тъждество и различие на ипостасите. Има две основни тълкувания, които църквата е обявила за ереси, а именно унитаризмът и тритеизмът.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Унитаризмът, който в най-крайната си форма се изражда в монархианство, счита, че в бога има само едно Лице, а именно Отец, докато Сина и Духа са негови еманации или прояви. Завършен вид това учение придобива в ереста на Савелий (III в.), при когото отпада самото понятие за Лице. Според това схващане бог е безлика същност или проста монада, а лицата са само три модуса на проявлението му в световния процес, т. е. (1) при Сътворението бог приема облика на Отец, (2) след грехопадението - на Сина, а след Възнесението (3) на Духа. Накрая, при Съда, когато вселената отново стане божествена, всичко ще се завърне и стопи в божествената монада.

Тритиеизмът е другата еретична тенденция, която никога не може да се срещне в напълно чиста форма, а най-често се проявява като субординация между ипостасите. Това, разбира се, се дължи на влиянието на неоплатонизма на Ориген. Въпросът бива окончателно разрешен на Никейския събор. Най-общо при тритеизма Отца представлява висшето единство или Едното. Сина няма божествена същност, а е само причастен към природата на Отца. На свой ред Духът е инструмент на Сина за прослава на Отца. Арий стига дотам да твърди, че Синът понеже е различен от Отца е сътворен и следователно не е бог. Синът сътворява Духът и така вместо триединна монада имаме йерархизирана разноприродна триада.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Официалната тринитарна догматика се изработва през IV век, който църковните историци зоват "тринитарен", с участието на Василий Велики, Анастасий Александрийски, Григорий Нисийски, Григорий Богослов и други. Троичността се изразява с термина "омоусиос", който е копи-пейстнат от елинистичната философия (напр. срещаме го при Плотин), но е интерпретиран по-новому. Омоусиос е прилагателното, с което се определя Сина и означава единосъщен, съ-същностен, т. е. еднакъв по същност на Отец, но без да е Отец. Това е значението на "Словото беше у Бога" (алтернативен превод е "към Бога"), което изразява едно предвечно безначално раждане.

Тук малко ще се отклоня, за да направя паралел с обяснението, което дава един от любимите ми западни мистици, а именно Майстер Екхарт. Той казва, че Словото е подобие (similitudo) и израз на Отца, но за разлика от всяко ежедневно подобие по нищо не се отличава от образеца. Словото възниква в познавателния акт, в който Бог без остатък и отведнъж постига своята собствена цялост и изразява своята битийна пълнота. Затова Йоан казва, че "без Него не е станало нито едно от онова, което е станало." (1:3). Логосът е екземплар (образец) на всички неща и средството, чрез което Бог ги поражда.

В Евангелието се разкрива и тринитарния статут на Св. Дух, който е третия Ипостас на Троицата. Напр. Йоан казва "Духът на Истината, който изхожда от Отца" (15:26). Духът е изпратен в името на Сина, за да свидетелства за него: "Утешителят, Дух Свети, когото Отец ще изпрати в Мое име." (Йоан 14:26). Според източноправославната трактовка Духът изхожда от Отца, докато Сина е роден от Отца, но затова по-нататък. Основното е, че Синът и Духът се проявяват в света, имат свои осбенно отношение с Отца (рождение и изхождане) и взаимно се съотнасят, защото чрез Духа на света е даден Сина (чрез пречистването на Св. Дева), а чрез молитвата на Сина (след възнесението) на света е изпратен Духът-Утешител. Двете лица са тъждествени на Отца, те са "у" него и макар да действат в света от негово име остават трансцендентни.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Хм, как ви звучи това разбиране за бог? Дори да изглежда странно и нелогично, това е мистерия или тайнство, а не физика или математика и може да бъде прието и разбрано само със сърцето, а не с интелекта, твърдят вярващите...

"В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото."Тук имаме три твърдения, от които пониква тринитарната догма

Да, ама ако гледаме това ще го докараме най-много до Двоица-Отец и Син...

Редактирано 25 септември 201015 г. от Andrei1818 (преглед на промените)

Да, ама ако гледаме това ще го накараме най-много до Двоица-Отец и Син...

---------------------

тънка работа, не е за джамал-башии...

Да, ама ако гледаме това ще го накараме най-много до Двоица-Отец и Син...

Нито мъдрите заради мъдростта си, нито разсъдливите заради своята разсъдливост ще успеят да придобият душевна прозорливoст или да кажат какво представлява тя, ако не им се открие разбирането на Светия Дух и не придобият точно познание за душата.

Ако душата е бдителна и отбягва всяка разсеяност, и се отрича от своята воля, тогава Божият Дух навлиза в нея и тя може да Го приеме, защото е приготвила място за Него.

Ето, ще представя част от учението за Светия Дух в Новия Завет:

Светият Дух се упоменава в Глава Първа от Първата книга на Новия Завет, където се говори за зачатието на Иисус от Пресвета Богородица:

А рождението на Иисуса Христа стана тъй: „след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго „(Мат. 1:18), „защото заченалото се в нея е от Духа Светаго „(Мат. 1:20).

В православната традиция не е било прието да се тълкува този стих във връзка със самата идея за зачатието на Богочовека и участието на Духа:

"Нито Гавриил, ни Матей са можели повече да кажат от това, че родилият се е от Светия Дух, но как и по какъв начин се е родил от Духа, никой не го е обяснил, защото е било невъзможно"- пише Йоан Златоуст.

Следващият път Светият Дух се споменава в пророчеството на Иоан, Кръстителя на Месията:

„Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Мат. 3:11, Лук. 3:16).

Според тълкованието на блажения Йероним, Самият "Свети Дух е огън, тъй като при своето слизане той се появява като огън над всеки вярващ". Златоуст пояснява: "изразът и с огън още повече изразява силата и могъщото въздействие на благодатта".

Във всички тези тълкувания е общо това, че Светите отци не разглеждат упоменатия тук огън като нещо самостоятелно от ипостасите на Светия Дух. Огънят е явление и означава благодатта на същия този Дух. Разбирането на Светите отци се потвърждава и от библейския контекст: тези изрази в речта на Кръстителя могат да представляват типичен поетичен похват на старозаветните пророци, когато се използват паралелно повторения към определени думи, за да се засили емоционалността на изказа.

У апостол Марко в същата фраза откриваме една опозиция: „аз Ви покръстих с вода, а той ще ви кръсти със Свят Дух „(Марк. 1:8), която подчертава разликата между Предтечата и Идващият, а също и пришествието на Месията като възникване нова епоха, предсказана от пророците в Стария Завет – епохата на Светия Дух.

Третото споменаване на Духа срещаме при описанието на Богоявление:

„и видя (Йоан) Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него” (Мат. 3:16),

и у ап. Марк:

„И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него”(Марк. 1:10)

Сравняването на Светия Дух с гълъб отвежда към Битие 1:2, където срещаме причастието merahefet "трепетно летящ".

На основание на това място Божият Дух понякога се сравнявал с гълъб, а учителите на Закона са уподобявали Божия Дух, носещ се над водата при създаването на света, с птица.

Съгласно Златоуст, "Светият Дух слезе във вид на гълъб, за да обърне глас към Иисус", Духът низхожда над Иисус, за да го посочи и отличи от Йоан и от другите кръстещи се и да покаже, че гласа на Отеца се отнася именно за Него. Светият Дух тук се явява свидетел, че Иисус е Божия Син.

„Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола” (Мат. 4:1).

„Веднага след това Духът Го извежда в пустинята” (Марк. 1:12).

Това четвърто споменаване на Светия Дух в евангелското повествование, както и предходните три, е свързано с образа на Христос. На това място Светият Дух движи Иисус, т.е Иисус се описва в отношение на някаква зависимост от Духа, ако можем да кажем като подчинен, както пишат някои западни изследователи. Очевидно, че в представите на евангелистите активното действие на Духа по домостроителството на Сина е обвързано с разбирането за високото значение на Самия Дух Божий. Подобна идея изразява и св. Ефрем Сирин "написано е така, че никой от невярващите да не може да каже, че Духа е по-млад или стои по – ниско от Сина ". Това и другите упоменавания на Светия Дух у евангелистите Матей и Марко не оставят никакво място за субординация или намек за подценяване на Духа по отношение на Христос. Важно е също да се отбележи и ясно очертаното отличие на Светия Дух, който отвежда Иисус в пустинята, от ангелите, които са му служили след като се преборва с изкушенията (Мат. 4:11).

„Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий „(Марк. 13:11); ап. Матей уточнява: „защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас „(Мат. 10:20)

Това е първото и единствено изпълване на вярващите от Духа. Дух, почиващ на Господа в Кръщението, който се е разпространил в неговите ученици. В Стария Завет подобни слова се използват само по адрес на пророците, затова според св. Йоан Златоуст, по този начин на вярващите в Христос се отдава достойнството на пророците.

12-та глава на Евангелието от Матей присъства последователно реализираната тема за Светия Дух.

В 18 стих Иисус в синагогата, зачита пророчеството от Исая 42:1: „Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него.”

В 28 стих той обяснява творимите от Него чудеса като извършвани от сила, идваща от Светия Дух: „Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие” (Мат. 12:28), и едновременно това е препратка към споменатото по-горе пророчество, което Иисус засвидетелства като изпълнено върху него.

Накрая, в 31-32 ри стих Господ изказва строга присъда:

Затова казвам ви: „всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят” (Мат. 12:31-32).

По този се образува следния семантичен и символичен ред: Иисус е Месия, който е почитал Божия Дух - чудесата, извършени от Него, са извършвани със силата на Духа - невярващите в чудесата на Иисус и хулещите техния Източник се превръщат в богохулци.

Съгласно свт. Фотий, "грехът не се прощава на тези, които са похулили Духа, защото те са се отказали от това, да се сдобият с опрощение - дори и прощението на греховете се дава от Духа, както сам е засвидетелствал Спасителят" (Иоан. 20:22-23)

В Евангелието от Марко Господ свидетелства за Светия Дух, за неговата способност да говори на пророците: сам Давид казва на Светия Дух:

каза Господ на моя Господ... (Мат. 12:36).

В текста: en to pneumati to agio. Много е важен термина en pneumati, който се превежда по три различни начина: с Духа (Иуд. 1:20 и др.), в Духа (Откр. 4:2 и др.) и според Духа (Рим. 8:9), въпреки че това е един и същ израз, използван за общото обозначаване на действията на духа (различни в различния контекст). Подчертаването на autos David не оставя съмнения в личното участие на псалмопевеца в съставянето на Писанието, което е неунищожаемо поради въздействието на Духа

Както Евангелието от Матей започва с споменаването на Духа в първа глава, така и завършва с цитирането му в последната, като по този начин създава една цялостна представа за неговия образ. Последата заповед на Спасителя гласи:

„И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19).

Много богослови отбелязват особената изразителност в гръцкия оригинал на eis to onoma tu Patros kai tu Uiu kai tu Agiou Pneumatos. Пред всеки от тях е поставен определителен член, който подчертава особената значимост на подлога, и всички те като различни се свързват от съюза (kai). Самото Тяхно име, въпреки че това са три различни, е поставено в единствено число и също с определителен член. Тази нехарактерна за древногръцкия език употреба на пълния член подчертава тяхното различие, но и равнопостовеност и единство в едно Име, което според вярата на християните, е името на Бог. Според Зигабен под названието Бог се разбира неизреченото име Божие, "затова при Кръщението се изрича само: во имя..., нищо друго не се добавя"...

Тема за кръщението е една от основните в целия Нов Завет, така че не е учудващо, че тази заповед е включена в последните редове на Евангелието от Матей. По тази причина тя се е оказала в центъра на вниманието на ранните християнски автори, и по-конкретно в пневматологията на апостолските мъже. Тази формула на кръщението е станала повод за триадологичното догматично съзнание на Православната Църква още от първите векове.

Редактирано 25 септември 201015 г. от lalili (преглед на промените)

Да, ама ако гледаме това ще го накараме най-много до Двоица-Отец и Син...

Да, ама трябва да четеш наред и всичко. Приведени са и цитати, в които става дума за Св. Дух. Наистина доктрината е сложна, защото не е била предназначена за номадските племена. С това не искам да кажа, че ислямското богословие и философия няма своите върхове. Тъкмо напротив, но както знаеш детайлите не се изучават от редовите вярващи.

Преди да преминем към темата за произхода на ипостасите и божиите атрибути, може би ще е добре да уточним някои термини. Преди това, искам да изразя пълното си съгласие с мнението на Вал за това, че ако критерия за участие в темата е истинното разбиране на мистерията на Троицата, то трябва да я затворим. Информацията, която давам не се основава на някакво мое разбиране, а просто възпроизвежда основните постулати на православната църква, дотолкова доколкото съм ги схванал. Все пак, мога да ви уверя, че се придържам максимално близо до традицията и не давам собствени тълкувания, както някои колеги-съфорумци. Това, разбира се, е тяхно право.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

През IV век основната задача е да се изрази адекватно с подходящи езикови средства божественото различие и единство, неделимостта на монадата и триадата. Отците на църквата извършват своеобразна езикова революция като преобразуват значението на множество елинистични философски термини, както и ежедневни изрази.

За да изразят триоичната общност на ипостасите те избират термина "усия", който във философското си значение означава "същност". Гръцката дума е производна на глагола "съм" и има онтологични конотации, затова се оказва подходяща за да акцентира на онтологичното, битийното единство на Троицата. Също така, коренът и присъства в термина "омоусиос", който е приет от Никейския събор за означаване на съ-същността на Отеца и Сина. За разлика от античната философия, омоусиос изразява не само единството, но и различието между двете лица.

За означаване на Лицата е избран не безличния термин "персона" (съответно неговия гръцки еквивалент, който не помня), който има значението на маска думата "ипостас", която разговорно означава "съществуване". Така термините "усия" и "ипостас" корелират помежду си, защото са почти синоними. Все пак, усия са отнася най-вече до същността, а ипостас - до особеността. Следователно, второто понятие изтъква личния и персонален аспект на Троичното битие, но без да го принизява като го сегментира, диференцира или раздробява, т. е. всяка ипостас притежава божествената природа в цялата и пълнота. Всяко Лице е причастно към другите, но без да се смесва с тях или както казва св. Йоан Дамаскин "взаимопроникване без смесване или примес". Това е и тайнството на Троицата и един от важните приноси на христянската мисъл в религиозните доктрини.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Божествените атрибути (свойства), а именно разум и премъдрост, воля, любов, благост са присъщи в еднаква степен на трите ипостаса и затова не можем да дефинираме последните чрез някое от божествените имена или атрибути. Ипостасите се разграничават чрез тяхното отношение към Отца, който е източника или извора на троичността. Григорий Богослов казва, че "нероденост, раждане и изхождане" различават Отца, Сина и Св. Дух. Тук е важно да се разбере следното:

1) Неродеността, раждането и изхождането не изразяват разликата между трите лица, а само я назовават и посочват. В съответствие с апофатиката, ние можем само да кажем, че безначалният Отец не е Сина и Духа; че роденият Син не е Отеца и Духа и т. н.

2) Това не са отношения на противостоене (както счита католическата теология), а само на различност, т. е. те са троични за всяка ипостаса, а не двустранни (прочутото филокве). Следователно, монадата е триада (1=3), триадата - монада (3=1). Тук е много интересно да се знае, че някои богослови различават Бог от Стария Завет от Отец, но на това ще се спра следващия път.

Ще продължа от това, с което завърших, а именно, че някои богослови различават старозаветния бог от Отца в христянството. Възможно е това да е отглас и от гностическата традиция, но интерпретацията е по-различна. Само ще маркирам проблема, защото за изчерпателното му разглеждане трябва да го поставим в контекста на въпросите за Сътворението, Грехопадението, Въплъщението, Възкресението и Възнесението и т. н., което можем да направим в темата за Библията. Накратко, св. Кирил Александрийски напр. казва, че бог във Вехтия Завет е личен, но не разкрива своята (тринитарна) природа и затова след грехопадението между него и човека не е възможно истинско общение и взаимност. Затова идва и Христос и т. н. ... Връщаме се на Троицата. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Богословите от IV в. въвеждат темина "единоначалие" (монархия), за да изразят това, че Отца е източник или извор на божественоста, която излива изцяло и без остатък (чрез отвъдвремевото раждане и изхождане) в Сина и Св. Дух. Това е още един тънък и важен момент, на който трябва да обърнем внимание. Трите лища не са разделени по воля или по могъщество, т. е. единоначалието не означава, че между тях има йерархия или субординация. Някак незабелязана остана хубавата метафора, която даде Вало за трите агрегатни състояния на водата. "В три слънца проникващи се взаимно, светлината би била една", казва Григорий Богослов. "Неразделни по воля", ще рече, че не можем да кажем, че Сина е роден по волята на Отца, защото не можем да ги мислим като две отделни същности. Гръцките отци употребяват израза "Отец-Причина", но само като аналогия, която да ни приближи до тайнството на Троицата. Обикновено, когато говорим за причина приемаме, че тя надвишава и надхвърля следствието, но в Бог съвършената причина (Отец) продуцира съвършени следствия (Сина и Духа). Всъщност е неточно да говорим за причина, защото последната предполага каузален процес, който се разгръща в пространството и времето, докато Троицата не е резултат от процес, а е примодиална (първична) даденост, която е източник на самата себе си. За да поясни тази теза Йоан Дамаскин (VIII в.) разграничава (1) действие по природа (раждане и изхождане) и (2) действие по воля (сътворението на света) и посочва, че действието по природа не е същинско действие или процес, а друго наименование за тринитарното божие битие. На Отца не е нужно да се открива сам на себе си в Сина, както счита Майстер Екхарт или отец Сергей Булгаков. Това е догматичната позиция на източното православие, макар че аз предпочитам обяснението на Екхарт. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Накрая нека видим динамиката на Троицата, която е изразена в прочутата формула на Василий Велики: Отец се открива чрез Сина в Св. Дух. Накратко това ще рече, че чрез Сина Дух ни води към Отца, в когото ни се разкрива единството на трите. Всички божествени атрибути или имена изхождат от Отца чрез Сина в Духа, т. е. Отец е извора, Синът - явяването, Духът - явяващата сила. Няколко примера: - Отец е извор на Премъдрост, Синът е самата Премъдрост, а Духът е силата, чрез която усвояваме Премъдростта; - Отец е извор на Любов, Синът е разкриващата се Любов, а Духът - Любовта, която се реализира в нас; - Отец е разпващата Любов, Син - разпнатата Любов, Дух - тържествуващата Любов. С други думи, Отецът излъчва, Синът показва, а Духът предава божествените свойства (имена), които са безброй. Византийските богослови предпочитали да наричат тези свойства или атрибути "нетварни енергии", за да предадат по-ясно могъществото и великолепието на божествената природа, а Дионисий Псевдо- Аеропагит (който някои неинформирани христяни все още наричат Дионисий Аеропагит и го считат за ученик на ап. Павел) ги зове "сили". Нетварните енергии не са метафори, а сиянието на божествеността, което се е разкрило пред мистиците и светците в състояние на интроспективно съзерцание, казват... –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– С този пост приключвам темата за православния догмат за Троицата. Само, ще повторя това, което казах и в началото, а именно, че христянството е монотеистична религия и критиките от страна на исляма или юдаизма са тенденциозни. Те се основават на нежелание да бъде разбрана христянската доктрина. Изобщо, чисто теологичните спорове между тези три религии, които имат общ корен, както и между различните им деноминации, често са били израз на социално-политически конфликти. Благодаря на всички, които се включиха като читатели и пишещи и специално на lalili.

Редактирано 25 септември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Благодаря ти, Скептик, за прекрасния анализ от името на всички тукашни приятели!

Предлагам ти да го обобщиш и да го публикуваш в блога си, та винаги да ни е прегледно готов за справки и позоваване / с твое разрешение, разбира се/.

-------------------------------------

След гореизложеното се реших и аз на мнение, в което ще изразя моето си вярване за ипостасите - Бог, Исус и Светият Дух в една свещена формула на вътрешното християнство.

-------------------------------------

Ex Deo nascimur

In Jesu morimur

Per Spiritum Sanctum reviviscimus

От Бога родени

В Исус умрели

Чрез Светият Дух възкръснали

-------------------------------------

В тези три мантрични реда е описан пътя на кандидата на христовите мистерии.

- Произлязъл от Бог, от Абсолюта

- Следващ пътя на Исус от Витлеем до Голгота, по "Виа Долороса" до кръстния хълм, неутрализирал влиянието на природата и скъсал връзките си със силите на Княза е "умрял" за този свят - това е процеса на трансмутация.

- Чрез Светият Дух, чрез Утешителят, /Пимандър, Параклет/ е достигнал до новораждане в една по-висша реалност - там, откъдето преди епохи е пропаднал в "Светът на Гнева" - процесът на трансфигурация.

--------------------------------------

Толкова, повече не мога

Ако го усетите, ще се уверите, че точно това е източникът на цялото сложно богословско тълкуване и доста мъгляви анализи на Светата Троица.

Защото Тя е едня действаща, наистина реално действаща сила в помощ на нас, обикновените хора.

Намасте!

Редактирано 26 септември 201015 г. от valentinus (преглед на промените)

Благодаря ти, Скептик, за прекрасния анализ от името на всички тукашни приятели!

Предлагам ти да го обобщиш и да го публикуваш в блога си, та винаги да ни е прегледно готов за справки и позоваване / с твое разрешение, разбира се/.

-------------------------------------

След гореизложеното се реших и аз на мнение, в което ще изразя моето си вярване за ипостасите - Бог, Исус и Светият Дух в една свещена формула на вътрешното християнство.

-------------------------------------

Ex Deo nascimur

In Jesu morimur

Per Spiritum Sanctum reviviscimus

От Бога родени

В Исус умрели

Чрез Светият Дух възкръснали

-------------------------------------

В тези три мантрични реда е описан пътя на кандидата на христовите мистерии.

- Произлязъл от Бог, от Абсолюта

- Следващ пътя на Исус от Витлеем до Голгота, по "Виа Долороса" до кръстния хълм, неутрализирал влиянието на природата и скъсал връзките си със силите на Княза е "умрял" за този свят - това е процеса на трансмутация.

- Чрез Светият Дух, чрез Утешителят, /Пимандър, Параклет/ е достигнал до новораждане в една по-висша реалност - там, откъдето преди епохи е пропаднал в "Светът на Гнева" - процесът на трансфигурация.

--------------------------------------

Толкова, повече не мога

Ако го усетите, ще се уверите, че точно това е източникът на цялото сложно богословско тълкуване и доста мъгляви анализи на Светата Троица.

Защото Тя е едня действаща, наистина реално действаща сила в помощ на нас, обикновените хора.

Намасте!

Намасте! :wors:

И да попитам мохамеданите, дето уж отричат и не разбират троицата, колко колони има в Кааба и наистина ли мислят, че те подпират покрива?

Благодаря ти, Вал. Ами и аз мислех да го публикувам, но с твое разрешение и позволение ще добавя и твоя коментар, който е наистина много ценен.

Благодаря ти, Вал. Ами и аз мислех да го публикувам, но с твое разрешение и позволение ще добавя и твоя коментар, който е наистина много ценен.

-----

за мен е чест и удоволствие!

Teмата е наистина прекрасно разработена и изчерпателно представена. Благодаря за труда на всички участващи. Намасте!

Благодаря на всички, които се включиха като читатели и пишещи и специално на lalili.

Няма защо... и аз се присъединявам към всички, които смятат, че темата е представена с необходимата пълнота и изчерпателност. Акцентира върху значимото и същественото и фокусира вниманието на тези, който се интересуват от въпроса.

Редактирано 26 септември 201015 г. от lalili (преглед на промените)

И да попитам мохамеданите, дето уж отричат и не разбират троицата, колко колони има в Кааба и наистина ли мислят, че те подпират покрива?

По-добре да не разваляме хубавата тема, като се отклоняваме или критикуваме троицата, така че си трай.

И все пак:

1:21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

1:22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,

1:23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек...

1:24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -

1:25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

Редактирано 28 септември 201015 г. от Andrei1818 (преглед на промените)

Не очаквах във форум да прочета нещо толкова подредено, смислено и прекрасно изложено. Достави ми невероятно удоволствие. Благодаря!