JQO

"Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека." "Карлсон, който живее на покрива" - Астрид Линдгрен

"Forrest Gump"ми е номер 1.Има какво да научим от "идиота" Форест Гъмп: Животът е като кутия бонбони — никога не знаеш какъв ще ти се падне. Дори аз знам,че приятелите не се намират под Път и над път. Мама винаги казваше,че смъртта е част от живота. Ако Бог искаше да сме всички еднакви,щеше да сложи на всички ни шини за крака. Може да не съм умен...но знам какво е любов.

Безумна съм. Такава ме обикна.И грешна съм. И аз съм като теб.С лъжата не успях до днес да свикна,обича с болка моето сърце.Безумна съм. Косата си не скубя.Достойнство имам. Хубаво лице.Работя. Имам хъса да не губя,постигам всичко с двете си ръце.Безумна съм. И страшно ми отива.Не ми се случват лесните неща.Пред мен светът понякога се срива.Ти знаеш с мен каква е любовта...Безумна съм! Безумно и обичам.Безумно съм приятел чак до гроб.Самичка срещу всички често тичам,не съм родена, за да бъда роб...Безумна съм! Безумен е животът...~ С. Йорданова

Слабост Обърнах гръб на всичките светии,иконите и кръстовете скрих,от мен самата също ще се скрия,ще скъсам даже листа с този стих.Не искам нищо. Воля, сила, вяра...надежда... или думичката с Л.Опитах да убия в мене звяра.Не знам дали успях.Сега валя.Валя...от слабост, болка, от обида,и от умората да се опитвамда не си спомням... И да си отида.Да бъда във най-тихото си скрита.Сега вървя.Вървя...Подобно сянка.Заобикалям църкви, манастири...Не знам дали съм още християнкащом Него във тъгата си... проклинах. Не знам въобще коя съм.И се лутамв един безкрайно тъмен лабиринт...И светлинка, по-крехка и от косъмпревързва раните ми като бинт.Преминах всичките метаморфози...Дъга от цветове във мен открих...Сега съм само черна. Не че тозинюанс на самотата е красив.Безсмислено, тъжно стихотворение...И то се лута, също като мен.Не знае нощ ли е, или пък ден ли е,попаднало на лабиринта в плен... Обръщам гръб на всичко.И потъвамвъв слабост, във умора, в самота...И ако има Бог... ако ме чува...ако реши, ще подаде ръка....... Павлина Соколова

Сила По-силна съм така.За губене да нямам нищо.Над нищо свое не треперя в страх,не си заключвам нищо със мълчание,не се озъртам да не ме ограбят.Безстрашна аз излизамсрещу световете на света.Е, шибайте ме, ветрове!Какво ли повече ще ми отнемете?Не нося тежеста на нищо свое,за да ме огънете.Не моля нищо свое да опазя,за да ме свалите на колене.Не стискам нищо в шепи,за да ме приклещите в окови.Свободна съм сега,с отвързани криле и мисли,за да обхвана всичко.Колкото ти повече ми вземаш, свят,толкова аз повече те притежавам.Никога не си бил така мой,както мой ще бъдеш, свят,когато няма аз и себе си да имам. Блага Димитрова

Да пием за богатите мъже.За тъжните жени да пием също.Те стискат във ръцете си въже.Да имитират смях им е присъщо.Да пием за привидната любов.Тя също има чар, тъга и сила…Дори за нея всеки е готов.Жена за малко нежност би убила.Да пием за страха, че сме сами.Да пием за големите си грешки.Грешим, но всяка грешка отстраниизглежда като битка между пешки.Царицата е някъде на бал,а царят с друга страстно се целува…Животът ни е само карнавал.И в него пешките не съществуват."-"Пешки"-Добромир Банев

Докосването на душите ние дефиницията за хармония.Но аз съм се родила скитница,не е възможно да съм твоя.Докосването на душите ние магнетичното привличане,съдбовното фатално сплитане.Безумното влудяващо обичане.Докосването на душите ни...Родена съм с душа на скитница...И пътят ми към теб е скитане.Обичам те. Докосваш ме. Наистина.osi4kata

ОХ,Лин!!!Напълнявам само докато ги гледам,много професионално са декорирани,адмирации

Не знаеш колко шутове разсмяхи колко черни дяволи разплаках.И колко клоуна умираха от страхда не надяна маската им в мрака.Не знаеш с колко блудници опях смърттана светлите им бели мисли/И колко пъти с демоните в смяхубивахме копнежи неразлистени.Не знаеш в колко Юди преоткрихнай- честното смирено разкаяние.На колко Клавдиевци театъра простих.Сега разбираш лизащо не плача...Мария Лалева

.

" Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето. Или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш,а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг.""Рай"- Радослав Гизгинджиев

искам още един почивен ден,много ли искам

ПОРЕДНАТА ГОДИНАПоредната година си отива...Донесе ми, каквото ми донесе...Отнесе ми, каквото си ми взе...Остави подир себе си въпроси,проблеми и какво ли още не...Надеждите, които още чакам...Грехът, без който да си жив е грях...Редовни пеперудки във стомахаи бръмбарите в празната глава...И искам си от Новата годинаотново страст, и болка, и борба –докато още тук съм и ме има –живота в цялата му пъстрота!...Решение отново, нови грешкии пътят, криволичещ към дома...И ако може щастие човешко –със вяра, с песен и със любовта!...Поредната година си отива...Надеждата все още е у мен...Борба ме чака дълга до амина,но доживях до утрешния ден!..Димитър Занков.

няма такифа филми ---->прави пауза и бяга пак да работи

Когато чуждата земя те приютии ти даде това, което родната не иска,къде ще бъдеш по-щастлива ти -във новата, или във старата родина?Когато слънцето изгрява, и край тебе всичко толкова красиво и спокойно,ще идват мислите ти във объркан реди да направиш избор ще е невъзможно.Когато се завръщаш у дома,във оня дом, където детството ти мина,ще търсиш в спомените таз земя,където и тревите те познаваха.Но само бурените избуяли тами задушили крехката тревицаще бъдат господарите, а тище бъдеш гостенката от чужбина...Ще бързаш да се върнеш - там, далечкъдето чуждата сега те иска,и в своето завръщане ще разбереш,че щастието е където се почувстваш истинска.Райна Недялкова