Ерос и Танатос

Без да знам, че надежда има в твойте очи, Аз не знаех, че свежда се туй, което мълчи. Параграфи повярвани, Чиста плът в моя път, Пирографи, белязващи и смехът и дъхът. Пируети захласващи – Красота е Духът. И пътеки отрязващи моя път... в твоя път... Безкомпромисни вещи ни изпращат Потоп, дето после със свещи търсим Път, търсим Стоп... Аз не искам да зная от какво е Битът. Търся близка омая – че духът ми е плът. Вече няма и рима. Няма сходни слова, Вечна, няма и зрима ветроходна вълна... Неповторност, когато повторимото спре И покорност, че някой неспокойно ще мре. Иде нощ талъсмна, врагове и другари, Нашта мощ е безсънна – Богове, Черни твари... Ние имаме млечно - туй предимство, което Е понякога вечно, но предимно превзето – - Да се лашкат душите като по аутобани, Да се фрашкат мъглите с духове – грехобрани... Дъждобрани за музика, за стремеж, за копнеж, Всичко туй е илюзийка, пред която да спреш... САМО ЕТО, ЧЕ СТИГА – БЕЗДНАТА СЕ НАДИГА. Нежна бездна, в която все се взирахте свято... Аз сега приобщавам мойте мигове бляскави, към игра посвещавам, мойте мимиве ласкави – че денят е за важност а Нощта е мигът, в който няма неважност и крилете летят. Наша нощ, пъстрокрилваща, всеки взира се в теб. С някои си подсилваща, а за други - вертеп... А дали да се поблазних от тревата и щангите, спирах ли или пък яздех на словата мустангите, Вече сетен Архангелът спи и рисува, и сънува черти, по които ний - ангели ще сновем Аз и Ти... Рум Марк – 17 юни, 2015

ВЪРВЯ... Вървя по път с остри камъни, със наранeни - кървави нозe! Вървя в поля със самозасяли сe, до бeзкрайност тръни и бодли! ВЪРВЯ по стъпканитe си МEЧТИ! Във шeпи нося си душата, разбита-болна-полумъртва... родeна e била за друго врeмe, ама... кой тe пита за това - а тя от ужас в шeпитe пищи! Щe я изхвърля... за какво ми e такваз ДУША, всe болна в житeйското бeзврeмиe, излагаща мe всe прeд хората, защото НEИСТОВО КРEЩИ! Щe сe наложи да си купя нова, eдна такава... която пасва във всичкитe БEЗВРEМИЯ! И ако тогаз и ТАЗ’ нe става... (и понeжe вложил съм пари) ЩE Я УДУША! А тя... ... нeка си врeщи! - - - Ivaylo Atanassov 01.05.2013 - (4.25 h.

КАКВО ХАРЕСВАМ В ТЕБ Какво харесвам в теб?... Какъв въпрос!... Очите, устните, лицето и косата, извивката на ханша и гърба, предверието нежно към бедрата... И твоя пламък, палещ ме и мен... Първичния ти танц в езда опасна... Копнежа ти да бъда съвършен, а ти до мен да бъдеш все по-страстна... И укорите ти са несравними... И ревността, по-остра от стрела... Вкуса ти на непрекипяло вино... Екстазът ти в момента на греха... И нежността ти, галеща и мека... Завесата на твоите коси... Дъгата ти към лунната пътека... Желанието ти със мен да си... Харесвам те! Изцяло ме привличаш!... А другото е прах и суета... Защото ти си вечното момиче... Защото ти си моята съдба...<откраднах го и няма автор>

Добре Румка! Браво приятелче! * * * * Имам и име и приказно детство. Господ дари ме с безкрайно наследство. Болката, мъката бяха ми дружки, С тях след ръзлъката берях теменужки... Така не намерих вълшебното цвете, така не уцелих Властта в Световете. А не е позор - брах цветя невидяни, негледани с взор, недокосвани с длани. Когато се мислех за мнаго различен, богато зациклях в бита безразличен. Тогава, понякога се отегчавах, - Във всичко и всякога аз себе си давах. Да се чувствам ли лъган, че нямам умора... И то не излъган от толкова хора, А имаше в дните ми някакво бедствие – Да бъда дълбок и да бъда последствие. За толкова думи – и толкова може. Намирайте друми, Светът е тревожен. Защо ли да питаме – кой с какви дрехи е, вместо да опитаме чия той утеха е... Сега виждам хор от момци изразпътени, Те в този простор са стрелци неупътени. …А днес има буря от „дръзки” момичета, къде е контурът, де растнат кокичета... Поняга виждам далеч по-големи, по- възрастни хора от мен – те са неми. В тях целият глас е превърнат в успивка, да мога и аз да съм само усмивка... Когато ме стряскат с очи разни хора, Да мога с лъчи да им върна Простора... Единствено мисъл, Любов, вярно чувство – Да, само така се създава изкувство. Поети, поети в псевдо - звездна лавина, Помнете, че взети сте от Исполина на Конюнктурност, на Халтуризъм течен, който е битвост, който е вечен. Така злободневно умряха мнозина, А Вярата гневно прозряха малцина. Сега те са пътища и кръстопъти, остава да има кой да те упъти... Сега съм Магия и Вечност, Поклон, Към всички ония, дето гинеха в стон... Сега съм Лавина и нямам илюзии, Аз искам от утре да няма конфузии. Че въжделени, трогителни песни са осребрени молитви чудесни. И има го Призракът, Но го има и Рая, когато капризът изчезне в Безкрая... Сега си направих свое четене честно – Тук Всичко е Мое и всичко чудесно. Рум Марк - 15. 06. 2015

ИСТИНСКА /Вики ГорановА/ В приятелсво пред никой не се клех, Че клетвите са тежки и подтискат Лъжа-- „необходимост „ не пиех А можех ли? Не знам- ала не исках. И вечна вярност аз не обещах- В живота всичко може да се случи… След огъня остава само прах- Поне това от времето научих. От никой не поисках в любов /или в какво ли не/ да ми се врича. Духът човешки, вечно търси нов По-светъл връх, различното превлича. Но чиста си опазих съвестта, Приятелите свои не предадох Не казах „благородната „ лъжа, А сбърках ли не молех за пощада Не съм светица , имам грехове Простете ми! Аз също ви прощавам. Щом тръгвате -пътувайте добре, Не ви обвързвам, нито задължавам… Свободни сте , избирате сами… И аз избрах си-истинска оставам Дори от този избор да боли…. Душата си на дребно не продавам!

" В света, драги приятелю, цари голямо безредие, пълна бъркотия. Идвам оттам и ще ти кажа, че хората, които най-много се трудят, имат най-малко и живеят най-лошо. Много по-добре са тези, които продават мъгла, откривателите на щуротии, създателите на ненужни неща, творците на нищо, арбитрите на модата, изкуството, красотата и популярността. Най-добре живеят тези, които нищо не вършат. Бивши крадци и нищожества пишат книги, своя неморал и нарушаването на законите превръщат в скъпо платени мемоари; за пеене вече не е нужен глас, нито слух даже, пеят и прегракналите, плагиаторите композират; най-много се продават лошите книги, които нямат никакво значение." - "Горещ вятър", Синиша Павич

Мачкай ме Животе! /Добромир Радев/ Мачкай ти сърцето ми с омраза! Мачкай го, недей ми го жали! Цял живот за нещо все страдам! Така че, не ми пука - разбери! С нож човъркай старите ми рани! Отдавна вече мен не ме боли! Страдах някога във младостта ми! Но, вече не ми пука - разбери! Играй си с мен на котка и на мишка! Изпивай ме ти яростно с очи! А, аз ще ти отвръщам със усмивка! Защото не ми пука - разбери! Блъскай ме със своята жестокост! Мечтите ми с желание кради! Отдавна гледал съм го тоя фокус! Така че, не ми пука - разбери! Мачкай ме Животе! Ти не спирай! Измъчвай здраво моята душа! Напук на тебе аз ще бъда силен! И здраво ще остана на крака!

ЛЮБОВ И МУЗИКА Да докоснеш. Да целунеш. Да прегърнеш. Да усетиш. Да прогледнеш.Да се влюбиш. Да изгрееш и да светиш. Да дочакаш. Да посрещнеш. Да не страдаш. Да не пречиш. Да си тук и да те няма. Да си близо и далече. Да се молиш. Да раздаваш. Да се смееш и да вярваш. Да разбираш. Да не съдиш. Да мълчиш. Да разговаряш. Да си сам. Да си сред хора. Да си себе си и всички, не е никак, никак сложно- стига просто да обичаш. Катерина Кайтазова

Ах, как обичаме, любими мои хора, да се лъжем, че сме силни, да се лъжем, че не сме зависими, да се лъжем, че можем да се справим с всичко сами, да се лъжем, че не сме влюбени, да се лъжем, че не ни боли, да се лъжем, че не ни пука и да създаваме цял свят, изграден върху гредата БЕЗРАЗЛИЧНОСТ. Аз не искам така, защото имам нужда, защото обичам, защото съм влюбена, защото ме е грижа и защото най -малко от всички неща на тази земя, се чувствам безразлична. И нищо, и нищо, и нищо, че това би ви накарало да ме сметнете за глупава. Глупаво е да имате толкова много хора за прегръщане и да не го правите. Глупаво е да обичате толкова много и да не си го показвате. Глупаво е да си липсвате и да не си го казвате. Глупаво е да не благодарите, когато му е времето. Да не целувате, когато му е времето. Да не оценявате, когато му е времето. Да я отричате и хабите всичката тази любов. А всъщност никак да не е така...

"На човек са му нужни само 8 прочетени книги, за да общува нормално със себеподобните. Но за да разбере кои са тези осем, трябва да прочете 8 000." - Ларошфуко КОГАТО ТЕ НЯМА Когато те няма, светът е безличен. Нощите дълги, утрото свъсено. Когато те няма, ставам различен. Тъжен, отнесен, с чело набърчено. Макар, че още близо край мене, присъства твоето свежо ухание, твоята липса страшно ми тегне и в стаята влиза ехидно мълчание. Но само за миг ликът ти да зърна, очите ти весели, устата ти хубава, от жаба на принц ще се превърна, щом ме погледнеш, красива и влюбена! Когато те няма, боли ме ужасно! И нещо от моето тяло е взето. Когато те няма е сиво и тясно. Душата ми страда и дава „заето“. Автор: Живко Лазаров "А животът е малък, но ми стига завинаги. Не искам много от него, общо взето, нищо не искам. Каквото дойде, за Бога, каквото дойде: ясна зора, бяла мъгла, студ, жега — все ще се справя, изобщо не се съмнявайте. Ако ми е позволено все пак да искам нещо, любов е, от себе си се подразбира." Керана Ангелова, "Вътрешна стая" Не се преглъщат ... пропилени сълзи недовършени любови загубени години За тях се наказва ... с белег с отсъствие с безразличие Не разбрах. Кой поръча голата истина? Как пониква ЛЮБОВТА На всички жeни в този сайт! Двe самотни рози и само eдна луна! Залeзът си тръгва, за да спи отива, той e бeз вина! Слeд като обачe и... той заспи, тогава - луната розитe цeлува, така изгрeвът сe ражда и пониква ЛЮБОВТА! - - - 27.06.2013 (00:30 ч.) Ivaylo Atanassov

Три кибритки сред нощта запалени една след друга първата да видя цялото ти тяло втората да видя твоите очи сетната да видя устните ти после пълен мрак за да си спомня всичкото това докато те грабвам в моята прегръдка.

Обичал ли си някога жена, така, че хляб и глътка да забравиш? Да те боли проклетата душа, да я изтръгнеш - за да се избавиш! Обичал ли си някога жена, която влиза в потока да се къпе? И по прилепналата риза, о плътта, като вода - по нея да се стичаш! Обичал ли си някога жена, която в прегръдките на друг се вплита? При всяка ласка между тях, отново и отново да умираш! Обичал ли си някога жена? Един път може да е само. Не си живял напразно на света. Поне си се научил и да страдаш.

Свалям шапка на този живот, за всичко,което научих- да вярвам на топли очи, пък били те дори и на куче. Да различавам добрата ръка от тази,която ме цапа. Да виждам и в грозното красота, да мога да стискам и лапа. Да се пазя от хитри очи на хора и да вярвам в лисица. Да осъзнавам преходността, да съм сит и пред празна паница. Да предпазя от суета душата си с шепа искрици и мъдростта да виждам света с детските си зеници. Рангел Мрянов

"Пътищата на съдбата са жестоки понякога. Може би е по-добре , ако човек просто се откаже, когато вижда, че няма смисъл да се бори за нещо. Когато корабът е отплавал , само глупакът ще тръгне след него , след като е вече на мили разстояние....НО понякога е много по-добре да бъдеш глупак, тръгвайки след това , което искаш , а не да съжаляваш за всичко само , защото никога не си ОПИТАЛ!" Кап. Джак Спароу

Съжалявам за рефреша неволен клик беше

"Запита се дали възторгът, който човек изпитва, вдигайки глава към небето, се дължи не на самата гледка, а на вдигнатата глава." Айн Ранд, "Изворът" Ако можеш... Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си, ще повториш ли страниците, в които си обичал, без да бъдеш обичан; страниците, в които си давал, без да получаваш и си пътувал към нищото заради спомена от самото пътуване? Ще повториш ли разбитите колене на детството и разбитото сърце на младостта, превзетите баири и непревзетите върхове, шепота на звездите в самотните ти нощи, който никога не успя да разгадаеш? Ще признаеш ли любовта си на момичето с най-красивите очи, което се омъжи за твоя приятел? Ще повториш ли миговете на слабост и поражения, които предшестваха победите ти? Сълзите, които изплака, и онези, които преглътна, за да се научиш да бъдеш силен? Ще повториш ли деня, в който видя бялата лястовица, но не я последва, за да не изоставиш приятеля си в беда? Ще върнеш ли бащината си къща, която събори, за да си изградиш нов дом, но още живееш в нея в съня си? Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си, ще повториш ли мечтите, които загърби, защото ти се струваха неосъществими? Ще поискаш ли обратно недоспалите си очи, възпалени от взиране в слънцето и болката от всяка стъпка извън коловоза, утъпкан от живелите преди теб? Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си – ще повториш ли себе си?... Весела Димова ДУШАТА МИ БЪРЗА... Искам да живея до човечни хора, много човечни. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят; не се смятат за избраници, за елит, преди наистина да са станали такива. Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят; които не са се ожесточили от ударите на живота, а са останали с една мекота в душата и нещастието е направило по-мъдри. Да, бързам да живея с интензивността....Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите същества и с моята съвест. Надявам се това един ден да стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края!" Марио де Андраде ПОНЯКОГА ПОЧТИ... И все така излюбвам те във стихове... Понякога почти съм те докоснал... Понякога почти си ме усетила... Понякога почти те омагьосвам... Понякога почти си ме обсебила... Понякога почти съм си нормален... Понякога - не казвам, че е истинско - преставам да съм рицарят печален... Понякога... Понякога си себе си и искаш любовта да е пътека... Понякога... Понякога си търсеща и рамото ми дава ти утеха... И после се разпръсва тъмнината и виждам на ръцете ти окови... Тогава ти ме срещаш непозната... Забравила си, че си само моя... И трябва да те чакам пак до мръкнало, когато с тебе тука ще се срещнем... Обичам постоянно, без задръжки... И разумът не може да ми пречи... >Нямам на идея от кого е<

Напълни минутата с 60 секунди или изживей мига ...Защото той е неповторим и няма да се върне никога!

Пази любовта си! ------------------------ Ще дойде друг и той ще си отиде за него ще си само хубав цвят ще вземе всичко и ще те обиди пчелите винаги сами летят Умей да пазиш любовта си пази я двойно с възрастта че, тя не е въздушни страсти не е разходка във ноща Живота труден ни обрича на труд, на грижи, на беди на песен любовта прилича, а песен трудно се реди И вечер ти сама като се върнеш и легнала потърсиш ме с ръце неусетно мъката си ще прегърнеш изплувала от тъжното сърце Ще имаш всички, всички ще те имат ще бъде тъжно твоето сърце и чувствата във него ще изстинат Ще избледнее нежно бялото лице Ще дойде друг и той ще обиди ще бъдеш като пристан на съдби ще вземе всичко и ще си отиде и няма нищо да го заболи.... ...