Любомир Ико

Тъмните сили като Светли инструменти. Използвай гнева си, изгори го като калорична храна която ти дава енергия. Колкото до красотата - свери си си дефинициите с музиката на Aphex Twin Изобщо имал съм периоди в които си слагам слушалките и среден пръст на всичко...

Поне аз тука съм на проучвателно-изпитателно-еспериментална мисия от Октарион 5. Събирам сведения, проби - всичко. Колкото повече успея да гледам така на света - толкова по-смислен става. Не че намаляват всички щуротии, емоции и травми - всичко си е пълен набор - но ако се случат - поне ще има данни за препращане после към центъра Един приятел е още по-краен - Казва: "Нямам търпение да умра" Той си пада малко безпожник и тотален рационалист - обожава математиката и науките. Преведено на негов език това означава "Нямам търпение да проуча има ли нещо отвъд." Предполагам, ако умира и дано да е никога - ще му е много много интересен процеса.

Аха... ако не са близки хора (там не мога да ти помогна - сложно е и при мен) - и не са сложни взаимоотношения действам така: Ако ме обидят защото съм бил тъп или нещо от този род се държа доста проучващо и се опитвам да разбера какъв им е проблема - защото очевидно такива обиди няма да излязат от някой психически стабилен и емоционално осъзнат. Примерно - гледам да се разкрия максимално че и да дам още малко храна - просто за да се усетят колко безсмислено е, и че проблема е в тях. Гледам да не отвръщам, като това само по себе си често изважда "камъчето" от устите им. А ако не се усетят - за мен остава усмивката под мустак. Давам веднага пример: Наеха ме миналото лято за много мижави пари да свърша една все пак авторска дейност - да монтирам един музикален видеоклип. Клиента имаше твърде много изисквания и ми се качи на главата - но устоях и завърших проекта - видимо беше доволен. На няколко момента усещах че има нещо криво - говореше пред мен по телефона със своя позната която си наумила че тя иска да го монтира клипа - била сестра на оператора, някакви мазни истории - но естествено работата я върша аз. След седмици - проекта завършен - ми се обажда режисьорчето и ми вика че иска да си поговорим. Първо ме напива с ракия и ми съобщава - Ами гледай са, нещата се объркаха - няма да поставим твоето име като човека направил монтаж-а, а на сестрата на оператора След което разбирам че и мижавите парите които аз взех са само една частичка от това което тя ще вземе като "автор" на монтажа. Изпълни ме отвращение но и търпение. Историята не свършва до тук - стъмни се - че бяхме и на моя територия - а аз продължавах да се държа мило - даже не през зъби - просто разбирам колко ценнен цвят в палитрата си получавам. Режисьорчето най-сетне изплю камъчето и ми каза: - Ти олигофрен ли си? Ей така, от нищото - в тъмното. Друг да е - веднага хваща някакъв кол и го пребива на място. Но аз се смея под мустак: - Ами да, май - май... А ти защо мислиш така? Не мислиш ли че ми казваш нещо много обидно? И той се спече. Започна да ми се извинява, запелпечи. Според мен това което стана е че той изобщо не очакваше че ще реагирам така леко на новината - че съм бачкал месец като главно лице в авторска измама. Толкова е очаквал да му се нахвърля с обиди че на края не се сдържа и се разпука по шевовете и сам започна да ги ръси. От моята гледна точка той изгуби много важен човек - тъй като още от началото му казах че за толкова мижави пари няма да бачкам - а ще работя защото искам да вляза в следващи проекти - тъй като материята ми е интересна. Сигурен съм че този човек няма да намери по-искрен член за екипа си, пък и талантлив. Та така съм действал няколко пъти - обиди ли ме някой - виждам че проблема е техен и просто се опитвам да мина от тяхната страна, за да изчистя дисбаланса и да може "те да са прави". Когато няма съперник срещу когото да действат и съм им влязал под кожата просто активирам "психопат.exe" и "социопат.ехе" и им гледам сеира. Реално най-много помага самоиронията и неистовия смях - ако някой ме обиди - просто не трябва да губя фокус над приоритетите си - а сред тях не съм си поставил на пиедестал какво другите ще си помислят за мен. Хора които нямат чувство за емпатия и одухотворена ирония - просто ги гледам като изгубени деца за които целия свят се е превърнал в къщичката от историята на Хензел и Гретел. ---- А от този тип клюкарски изпълнения "Пепа е тъпа и ниска ха-ха-ха.... На Пепа циците и не са равномерни, видехте ли на Пепа сенките под очите? Пепа има пърхут - и не ми харесва" В моя свят са несъстоятелни Грозното няма общо с външния вид като начало. Това са някакви инфантилии на кота 0-ла, изобщо гледам право през пердето и не се замислям. Друга опция е "да се направя на глух "- защото очевидно си имаме работа с неща които са издялкани от на някого проблемите, не личните ми.

Я... сега разбирам - темата не е от мъж. С това "помпане" - голяма диверсия. А си мислех жените с тяхното женско царство и "съпорт" са недосегаеми за такива "елементарни страсти". Останал съм с впечатление че жените преминават през раздели значително по-лесно. Нъли се казва: Една жена не е необходимо да се доказва за нищо - те мъжете са тези които трябва да и се доказват. Има разлика дали историята ти е любовна - или е просто ежедневно доказване в което трябва да си "напомпана" за следващата доза "предизвикателства" и тръни по пътя. Ако излизаш от връзка от която са те обидили значително - пък може би и заслужено... Зависи също колко дълга е била връзката и какви са били плановете... И дали си успяла да излезеш напълно от връзката или си се оплела в чувства...

Абе честно казано дадох примера с паразитизма като "идеята която се връща" въпреки че видимо е асимилирана и разрушена. Иначе не възприемам което и да е от природата като "по-"... всичко в природата е в процес на постоянно доказване - а всичко статично е просто идеология. Иначе в нашата матрица очевидно са заложени най-добрите тактики за оцеляване - и в софтуера си може да открием неподозиранно ниски-първични инстинкти - по-подходящи на някой червей, амеба или чехълче... Който е разцъквал малко Agario от гледна точка на абстрактен наблюдател го е чувствал (което е доста лесно имайки в предвид играта) http://agar.io/ Agario за мен е като мета есенцията на това което е егото и "помпането на самочувствието".

Въпроса е не зомби ли си а шамандура ли си, защото най-добре да си подводница тогава А ако станеш вода - съвсем нямаш грижи То има и яко паразити в природата които са готови да бъдат изпапкани и после отвътре изпапкват този който ги е изпапкал.

т'ва е зомби

То преди да развиеш увереност и себеуважение може да те блъсне кола. А като те блъсне кола няма ли пак да се Само-чувстваш в последните мигове? Няма време за глупости. Вместо да помпаш и да се пука - направо пукай и изхвърли балона.

Чел, но недочел поназнайвам идеите на "дебелите" от дискусии и лекции - в СУ-то и НХА-то. Предимно се вълнувам от естетика, философията само ми е отправна точка. Иначе най вече чета "художуствена философия" тип Гьоте, Ницше, Хесе. Най-приложната философия на която съм се дивил е тази на Адорно - философия на музиката - но пак е повече естетика. ... Но ти зададе така въпроса - Инкомпатибилист ли си ? Това е краен възглед. Може да си се объркал, или сгрешил като си го писал или да предизвикваш интересен отговор? Много странно ми е изобщо аз да съм възгледа си. Особенно пък по темата с детерминизъма. Единствения краен възглед в който попадам е че смятам че съм човек. Иначе тя темата може стигне до висини че възгледа на притежателя има влияние за решаването на обективността. Гледам на възгледите и философията като задължителни за да разширявам начините си на мислене - не да се привързвам към която и да е идея. Мога днес да съм инкомпатибилист - утре компатибилист. Иначе ме хвана че иронизирам - най-вече хора които се вкопчват в една филосовска стратегия и идеология - не зная дали има такива тук... Уважавам способността да изградиш целия си светоглед подобно на някаква уютна и стабилна структура - но като начало колоните винаги трябва да започнат от едни такива случайни избори - има ли свободна воля или не - избираш едното и започваш. Живота за мен е по-органичен - даже на менталните структури не гледам като чисти уравнения - а и обратното де.

Това ли е словото с което излизаш сам от оковите на хининовата ларва за да разпериш крилата или само teasе-ваш? По-дългите постове пък ако постигаха "цялост" на мисленето и това което стои отвъд нас... Ти изобщо усещаш ли се в какво обвиняваш и че ти попадаш яко в същото?

Мисля че съм човек бро, не съм никакви инкомпатибилисти . Често се хващам че не съм възгледите си иначе, в това може да ме обвиниш. А в такъв случай ми е интересно изобщо какво значение има кое е краен възглед или не.

Интересно... Не се интересуваш от другите хора - но очакваш да те разбират. В смисъл тук какво обясняваш? И после ще ми говориш че аз не съм автор на постовете си... А ти в кой момент си? Защото очевидно в теб живеят доста несъответности - в един момент не ти дреме за големи моменти от социума, в друг път обвиняваш другите че не им дреме... Естествено е и много практично. Ох Рамусе това че можем да въртим мнението си за да ни е удобно всеки го знае. Щом твоята практика наистина се основава на това да си въртиш мнението по форумите - значи признавам - върви ти, отдава ти се - и е практично за да постигнеш този вид който търсиш. Въпроса е търсиш ли го или той просто си минава през теб? Защото най-вероятно той само си минава през теб и ти си просто кранчето - не си нито извора, не си нито тръбата, не си нито облака, не си нито океана, не си нито структурата на водата, не си нито законите които стоят зад тези процеси. Естествено същевременно си. Може да си ги циклим докато същевременно хванем глаукома, хемороиди, скорбут. Не намирам нищо сложно в обясненията ти, съжалявам - всичко разбирам, колкото и да настояваш че си останал недоразбран. Какво има да разбирам? А се занимавам и със сложни неща понякога. Предпочитам да замълча примерно и да погледам ето тези скулптури на Kurose Sosei Направени от един лист метал - накован, издърпан и оформен. Кухи са естествено невероятно тънки - и никой не знае технологията - ето тук се опитват да я повторят но безуспешно Не че "твоето изкуство" трябва да е сложно за да има смисъл. Но да се жалваш във всеки пост че си недоразбран като за начало го обезценява. И сега като го дефинира надявам се ще продължиш напред или ще си останеш просто "най-сложния" който си седи "най-сложен" и никога не става "по-прост"? Бахти, прося си хемороиди...

Всички дето пишат в тоя форум са със свободна воля, те детерминизъма са го изяли с корицата Иначе Кенеди е убит когато е измислен барута

Именно ама аз не съм практик... въпреки че от моя гледна точка другите ама съвсем не са практици. По-скоро го приемам на думи - щом казват... Но кой е по-ирационален и несъзнателен тука сигурно трябва да водя...Или? В положителен смисъл всеки се хвали с рационалността си, как я е тренирал в закаляващи битки, преодолял е планини, разцепил е камък, пуснало е мляко.. Може направо да се влюбиш... А за другото няма мерило както като да изватиш от откат 3-ти закон от унуй за от под шапката на унуй как функционира и как ще го накараш да действа "като една добре смазана машинка"... Интересно се получава- но мога само да спекулирам - иначе излиза че и мнението ми може да не е мое. И аз не съм аз... Което като се замисля.... хахах

Ммм средство без цел... Не е ли това удобно, особенно за един практик като теб. Думите и те са средство - ама ето че сме заедно във тема без цел. Ах колко е прекрасно да се изясним че пишем защото ни е скучно. Но не само нали?

Я виж ти? Нося очила, ама чак пък толкоз... От доста постове насам, (почти всички) "звучиш сякаш" описваш система с която "ще се издигнеш" над "нещо" (предполагам несъзнателното в теб, ирационалното в теб, и като цяло "мравуняка") За мен това е твоята цел - сам си го казваш: Може и да ми трябват нови очила или това че пишеш за подредби и смазани механизми не ти е цел, А сигурно е просто медията през която си говориш всекидневно - примерно... Пич не мога да повярвам! Освен че се интересуваш от нищо друго освен от твоето ОТВЪТРЕ, понякога минавало ли ти е през ума че и другите имат такоз или направо напредваме с отрицание всичко което са способни да кажат от свое име и просто го минаваме с валяка: Уау аз не съм автор на постовете си вече!... мммм тати? В твоя случай да гледаш през каквито и да е очи все опитите са обречени - освен на най-ниските мравки може би, тея дето си ги надраснал и огледал 360 от страни като статуя от музей.

Не е целта, но самоцелието което ти описваш е само страна от монетата. Виждал ли си през погледа на творци? Това е ателието на Lucian Freud Е** им майната на тия стени, под, таван, врати, прозорци. Историята с Бетовен е същата - отказвал е да се къпе на периоди, живял е в ужасен безпорядък - както в мислите си - така и в бита. Даже веднъж са го вкарали в затвора защото са го помислили за луд бездомник - който грачи публично, мирише и се държи неадекватно. И с много други творци е така естествено. Повечето творци отказват да подреждат и стерилизират мисълта и с това възможностите си да я гледат постоянно от нови страни - защото от хаоса и непредсказуемото и неразбраното се ражда новото. Реално това може да бъде описано и просто с биполярно разтройство, и с шизофрения - както ти дойде.

Зависи ли от обяснението какво е в главата на такъв гений? Ако Бетовен казва че Бог му шепти - съм съгласен. Ако каже че не чува Бог - а всичко се дължи на практика - пак съм съгласен.

Да обсъждаме наистина ли Бог е нашепвал на Бетовен или? Как звучи като мотив - Бог ми нашепна? Или това е добър повод да прескочим музиката му?

Забележката е важна. А Способността да може да припознаваш себе си в "другите мравки" - както за наблюдателя, така и за създателя е "голяма част" . Тази "голяма част" казана; Възможно е да се "злоупотреби" с това припознаване и в двете крайности - като на края за всичко което е извън територията на твоите интереси и виждания ще тръгне да му търсиш сметка и мотиви. Все пак щом за теб са важни мотивите значи не си толкова извън кошера.

По-скоро говорех за идеологията с която хората са оцветени. Често без да има каквато и да е реална заплаха - е трудно да се приеме чуждо възприятие за света. Възприятие напълно противоречиво но което обаче е не по-малко изпълнено с вътрешна логика. Все пак философията помага доста в това като разглежда възможните пътища и се опитва да ги описва - не да ги индоктринира - например рационализъм и ирационализъм. Но повечето хора избират едната страна и се окопават напълно в нея. Докато мисля е възможно да се влючи на по-висок режим в който две(или повече) напълно противоречащи си гледни точки съжителстват. Планинец, пещерняк...но от известно време пън в гората. Иначе вярно на поход в планината щях да свърша - но не от нещо славно а някаква странна алергия към нещо - така и не разбрах какво. Подух се и от жираф станах слон. Не зная как това ме приближава до това прекрасно животно, но ми харесва да си се представя с голямото кълбо аки мммм.... Ти да не си перо от Хор?

Ако има изобщо някаква истина, особено извън субективното - Възможността да се състои от няколко независими, даже противоположни и взаимно изключващи се мнения - е голяма. ... Пробива при днешния компютърен процесор бе да го разделят на множество ядра - като всяко да може да изпълнява различен и независим процес докато и комуникира с другите. По- старите модели все пак бяха по-бързи в изчисляването на един единствен процес. А с квантовите компютри съвсем ще се промени всичко - те изчисляват с тъй наречената квантова суперпозиция, т.е. две различни гледни точки едновременно. --- Дали хората са способни да мислят подобно на квантовите компютри - две различни гледни точки едновременно? Ако мислят едновременно две гледни точки - "правилната" и "не правилната" просто такова делене изчезва. За да заработят многонишковите процесори беше необходимо да се напишат на ново самите програми - не става просто да си боцнеш хардуера.

А ти какъв си Рамусе? Защото си не по-малко оцветен и идеологично обсебен. Или за теб не важи?

Щом приемаш нещата за "колективните мравки" помисли над това че може би гледаш на "гениите като вдъхновители" - от "възпроизводителна" гледна точка - кодирана дълбоко в теб, белег за размножителна готовност. Това което намираме за красиво и "вдъхновително" често е силно сексуално. Например музиката и по-масовите композиции изразяват малък сексуален акт - забележи как всички класици(пък и изобщо) "завършват" произведенията си - като едно друго нещо. "Да бъде" едно изкуство "добро" се изисква да изразяват енергия, чувства, отдаденост...Или да струва много. От своя страна повечето гении са обвързани и с нещастни любови - една от теориите е че изкуството е просто изразяване на това че някой иска да "свие гнездо". При някои видове птици това е изразено до почти човешки пропорции - например Bowerbird правят много сложни скулптури и птичи архитектури, правят сложни естетически решения как да оформят и съчетаят цветове и прочие. Като естетическите решения на тези птици - помисли - правят ли ги заради това което наричаме ние хората естетика - или само заради размножителна готовност? И от там - щом казваш че и ние сме едни мравки - каква е разликата между нашата естетика? Как мислиш - Естетиката на "вдъхновителите" възможно ли е да е просто един размножителен анималистичен инстинкт? Има доста опции де, замисли се.