Любомир Ико

Така казано -като по-вътрешен процес го оценявам повече. Въпроса е знае ли се дали може да преведем изобщо какво е "нарушеното равновесие" или превода ни "Карма" - като действие-последствие може да е вдъхновено от невежество. До голяма степен може да ни се струва че управляваме и че си превеждаме Карма, но за да приемем пълната идея трябва да приемем и идеята за данък от предишни инкарнации - което ми звучи просто както съвременните учени които попълват с цифри квадратчетата на неизвестните в уравненията за да им се получи "правилната" емулация на вселената и за да си кажат - разбрахме го. Просто може да те блъсне кола на тротоара или да хванеш рак въпреки че цял живот си спазвал здравословни практики, може да те пребият група пияни или да те ухапе насекомо и да умреш от алергична реакция, може просто да се подхлъзнеш и паднеш в някоя замаскирана шахта.

Не си, но за мен са синоним? Атман общо взето е онова което стои че да има нещо което да наблюдава, то си е съзнателен принцип както го разбирам - софтуер - кефи ме хаха Крайни? Просто думи. Щом и за шунята може да си говорим - кое е кое не е...хах... Разпознаването на собствената природа като граница - чао. Така по-добре ли ти звучи вместо "пада"? Селфа и другото возиш и те возят - няма на къде да се излита и речника не го позволява.

Това са Думи все пак? Правилно ли е да се каже "че си осъзнал" Шунята? Шунята Е - по добре ли звучи? Но тогава може и да не е. И на шунята ли гледаш без крайно становище? Ако си преживял Шунята разпознаването на собствената природа пада - няма го Self-a. За ква карма си говорим? Има ли я- няма ли я - не това питам. По-скоро споменаването на карма като идея - тъй като касае толкова силно личностна - е белег за възвръщане към Self-a - което ми звучи псевдо-будистко.

Шунята е и взаимозависимото възникване. С какво се различава идеята Карма от Шунята? Приемането на Шунята е отричане на собствената природа, но Карма е вкопчване в идеята за собствена природа. Като се изпикаеш да възкликнеш - Ей! Изпиканото ме изпика. И ние никога не сме се разделяли за да бъдем разделени.

?Без Атман нихилист ли е някой? Точно тук не разбирам целия будизъм защо се е вкопчил в идеята за кармата - може би защото е присвоена традиция? Не е ли нормално за един будист да приеме че "всичко в света, човешкото минало и настояще, е лишено от обективно значение, цел, познаваема истинност и реална ценност"? (основата на нихилизма) Кармата ми звучи толкова повече на страх отколкото на феномен?

Е цялата теория на будизма е че именно това го няма. Че няма Self, че няма Атман.

Яко видео! Но съществува ли съзнание? Тона на Шепард Поредица от тонове - които не отиват нито по-нагоре нито по-надолу но се разпознават вместо като еднаква повтаряща се поредица - като безкрайно изкачване. За да чуеш как "продължават да се изкачват до безкрайността" просто повтори - веднъж, дваж, триж

"Смисъла" е социално понятие. Ако някой пита "какъв е смисъла от живота" По-скоро пита къде е истинската любов, къде са истинските приятелите, съратниците. Бихте ли писали пост след пост ако сте единствения абонат в този форум? Ако заживеете в самота, или ако стане тъй че сте последния човек на земята - тогава въпроса ще намери отговор.

Така е, трябва да накарате разума да работи със сетивата. Ето как го е казал моя любим фантаст Клифъд Саймък в книгата "Всичко живо е трева" : — Парите не са мои. Аз съм само посредник. — Посредник на другия? На вашето второ „аз“? Той кимна. — Именно. Как се сети? Посочих телефона без шайба. Шърууд се намръщи. — Никога не съм го използувал. А преди ти да ми кажеш за твоя, не бях и чувал някой да си е служил с такъв телефон. Произвеждам ги със стотици, пък… — Вие ги произвеждате?! — Да, разбира се. Не за мен самия, а заради това мое второ „аз“. Макар че — той се наведе към мен през бюрото и понижи доверително гласа си — започвам да подозирам, че това не е никакво „аз“… — А какво мислите, че представлява то? Той се облегна бавно назад. — Да пукна, ако знам. Едно време си блъсках главата над този въпрос, питах се какво може да бъде и се измъчвах, но нямаше начин да разбера. Сега вече не ме интересува. Казвам си, че може да има и други като мен. Може да не съм само аз — много ми се ще да е така. — А телефонът? — Аз го проектирах. Или може би този — другият човек, ако изобщо е човек. Открих го в ума си и записах откритието. И всичко това, не забравяй, без да знам нито какво е, нито за какво служи. Естествено, знаех, че е някакъв телефон. Но да ме убиеш, не можех да кажа как работи. Нито пък тези, които го произбеждаха във фабриката, разбраха. Според всички закони на логиката тази дяволия изобщо не би могла да работи. — Но вие казахте, че са ви дошли идеи за още куп други неща, които не знаете за какво служат? — Така е. Обаче нито ги начертах, нито ги произведох. А с телефоните работата стоеше по-иначе: знаех, че трябва да ги произвеждам, в какво количество и какво да правя с тях. — И какво правехте с тях? — Изпращах ги на една фирма в Ню Джърси. Това ми прозвуча като абсолютна безсмислица. — Един момент, не ми е съвсем ясно. Значи вие открихте плановете в главата си и знаехте, че трябва да произвеждате тези неща и да ги изпращате на фирмата в Ню Джърси. И всичко това, без да си зададете нито един въпрос? — Как да не съм си задавал въпроси? Ако знаеш какъв глупак се чувствувах! Не забравяй, че това мое друго „аз“, този втори ум, нито веднъж не ме подведе. Той ми спаси фабриката, даваше ми полезни съвети и досега не ми е изневерил. Не можеш да обърнеш гръб на нещо, което е било за теб добрата фея от приказките. — Май че разбирам — казах аз. — Как няма да разбираш! Комарджията се осланя на късмета си. Борсовият играч вярва на своя нюх. А нито късметът, нито нюхът са по-постоянни и надеждни от това, което имам аз. Той протегна ръка, вдигна странния телефон, огледа го и го върна пак на мястото му. — Този го донесох вкъщи и го сложих тук. През всичките тези години все очаквам да ми се обади някой, но напразно. — Изглежда, че във вашия случай няма нужда от телефон — казах аз. — Мислиш ли, че това е причината? — попита той. — Сигурен съм. — И на мен така ми се струва. Понякога просто не знам какво да мисля. — А с фирмата от Ню Джърси кореспондирате ли? Шърууд поклати глава. — Нито ред. Изпращам телефоните, и туйто. — Поне не съобщават ли дали са ги получили? — Не. Нито пък ми се плаща. Аз и не очаквам пари. Когато човек прави бизнес със самия себе си… — Със самия себе си? Искате да кажете, че тази фирма се ръководи от вашето второ „аз“? — Не знам — рече той.

Живота живот ли е?

. Е не Е това което си мислиш че Е. Ти си това което ти си мислиш че Е Е Е.

Живи ли сме?

Абе така като те слушам май знаеш че не се знае...

Какво ще стане ако Пинокио каже - Сега носа ми ще порасне?

А за Дядо Коледа знае ли се?

А съзнание съществува ли според теб?

Конкретно по снимката на Буда горе - за мен е по-смислен символа на отделяне. Така увиснал всеки може да си представи че Буда се конструира но е и еднакво правилно да го видиш как се смъква и се отделя част по част - оставящ след себе си незаето пространство. Приликите с гръцкия войн за мен са в начина по който се обръщат и двата символа към тленността. Да приемеш стрелата в гърдите с усмивка за мен е равнозначно на това което символизира Буда. Иначе ако се интересуваш за връзката между гръцката скулптура/култура и образа на Буда :

Символика и успешна пропаганда? Пък и не само лицето а и тялото, позата. За мен образа на Буда има общо с древногръцкото изкуство - тъй като и двете култури са влизали в контакт. Особено с прословутите статуи на умиращи войни с прословутата гръцка усмивка - която се смее последна.

а Видиш ли...

Не виждаме света както е а каквито сме.

Както ти е на кеф баце... А за въображението може отделна тема да си отворя - имам много да кажа хах Както го е казал Алехандро Ходоровски на края на Свещенната планина - Zoom back camera... Бахти дано сте гледали филма.

Кришнамурти специално споменава концентрацията. Вниманието което описва той не е концентрация и няма нищо общо с концентрация. Видеото с дискусията може да ти е дълго - но защото го коментираш го изслушай - ето линк към точно време във видеото за какъв е погледа му - "С концентрация всичко което можеш да постигнеш е да пробиеш дупка" Вниманието което описва той е такова в което пространството се разширява и границите се губят - не внимание с фокус. Когато се "стараеш да забравиш" съставяш изкуствена противоположност - ако факта е "сега скърбя" ти съставяш - но в бъдеще аз не-скърбя. "Превръщането" обуславя мисленето ни. И времето се превръща в условие за превръщането. За Кришнамурти истината не може да бъде постигната през времето. Или е там или не е там. Гледната точка на Кришнамурти е НЕ да пристъпва чрез забрава ИЛИ чрез припомняне. Той говори за освобождаване от мрежите на мисълта. НЕ да контролираш, или да потискаш, сдържаш, спираш, анализираш. Скръбта е пример - може да е гняв примерно. Или всяко състояние. Да отдадеш цялото си внимание за Кришнамурти означава "да наблюдаваш" без насока, без мотив, без подбуда - гнева/скръбта - това е и самия край на гнева/скръбта. Да отдадеш цялото си внимание в движението на гнева - завистта, омразата, съперничеството, подчиняването и всички движения които са свързани че се стигне и до тъгата, скръбта, болката, недоволството, неудовлетвореността...

Може би трябва да залагам смело? А ако да речем, един - двама (а може би всички) в тази тема се ръководят от предположения и вяра? Но се прикриват добре? Или ако има някой който изгаря от вътре със светлина - но реално греши напълно? Отделно въпроса до колко сме способни да разбираме изобщо другия? За Кришнамурти - мисля че не предполага, а и не вярва. Въпреки че "слава богу" не съм калибриран детектор хах. От себе си виждам че много от нещата които мога да напиша тук могат да имат тези два характера. Особено ако тръгна да бъда силно логичен или пък да включа "третото си око". Може би това имаш в предвид под краен възглед? Мисля че едно мнение може да е и органична истина. Не по начина по който някой софист би репрезентирал истината - колкото и убедителна да я направи. Половината от въпроса е искрено ли си служим с думите? Колко от нас биха използвали думи за да достигнат до правдивост? Без зад думите да стои плът, сърце, любов,пълна отдаденост? Дали някой софист ще си признае своята закономерна способност да извърта понятия и да ги обвързва логически само за да бъде прав в спор - подобно на спорт? А какво е да загубиш по ужасен начин спор и собствена правдивост? Дали не сме в постоянна защита от това спечелилите да играят танци върху разголената ни кожа ? Как сме способни тогава да дадем автентичен поглед над света? Органична истина - е точно както те виждам че дишаш. Ако трябва да залагам ще кажа че това което казва Кришнамурти е органично. Ще споделя автопортрет на един японец, за мен това е органична истина-казана, само че не с думи: Не зная, не виждам много общо с вниманието което описва Кришнамурти и простите рефлекси? Той примерно казва - "да отдам пълното си внимание на скръбта".

До колкото отчитам който и да е било. Не съм му вътрешен - а то и една методика... - но му "симпатизирам". Това не означава че не симпатизирам на някои негови критици. (Не съм го чел - само youtube.) Забелязвам че за всекиго какво е "истина" е качествено и принципно различно. Всеки е способен да изразява някаква страна. А понякога - Би ли се съгласил - че с минаване на време си способен да погледнеш на своите стари възгледи с неодобрение? А не е ли възможно да съставиш два противоположни възгледа едновременно? Какво е истина? Кога става истина? Или просто трябва да се стегнем в MMA поза с логически ключове? Дискусиите, обсъждането, спора по принцип е да разбереш себе си и другите. Да се самозащитавам от тях или пък теб да те "гризе съвеста" е показателно само че качествен спор не може да има! Спор в някаква софистична изразителност както разцъфва в тази тема ми е напълно излишен. Някои от учасниците в темата видимо събират "сили" чрез форми като Изкуството да бъдеш прав на Шопенхауер. Присъствието ми тук даже е вдъхновено от ирония към тази риторика хах - започнах с идеята да се включвам подобно на _Alex&Vanko_ и да бълвам идеи за органичния състав на тялото ми???... А най-хубавите дискусии които съм имал са с приятели които са способни да се поставят в моите обувки, да чуят наистина какво имам да кажа. Трябва да инвестираш голяма доза любов, разбирателство, внимание. Да имаш искрено влечение към мнението на другия. С желание да се допълваме и да разберем какви са общите ни страни, какви са различията. Реално за мен такъв спор е повече внимание и слушане от колкото изобщо да има за цел някоя страна накрая да размаха гордо знамето. Такъв процес се води много внимателно - нормално е да мислиш за страната на другия и да не залагаш съзнателно примки и капани с цел да спечелиш надмощие. А и често сам съм в калта. Но това ли е да не съм прав? А ако съм много по-прав от някого това пък какво значи? Харесвам например доста идеята на Платон - с неговите постоянни въпроси. Но ако сгрешиш? Или пък ако съвпаднеш с мнението но този който ги задава? "Krishnamurti emphasized the importance of release from entrapment in the 'network of thought' through a perceptual process of attention, observation or 'choiceless awareness' which would release the true perception of reality without mediation of any authority, or guru." Our problem is how to be free from all conditioning. Either you say it is impossible, that no human mind can ever be free from conditioning, or you begin to experiment, to inquire, to discover. ... Now I say it is definitely possible for the mind to be free from all conditioning – not that you should accept my authority. If you accept it on authority, you will never discover, ... and that will have no significance. ... If you are to find the truth of it for yourself, you must experiment with it and follow it swiftly. Ако има доста неща с които не бих се спуснал така свободно през призмата на Кришнамурти - то поне това е нещото което наистина е органично за мен - неговото постоянно наблягане на идеята за вниманието. Бих добавил че идва доста естествено ако искаш да рисуваш от натура.