Любомир Ико

Предразположение не само нямам а и не понасям да съм под каквото и да е въздействие на субстанции. Всеки има свой начин да се диви на "това което Е". Не е необходимо да седнеш и да започнеш да се дивиш - съзерцанието е във живота на всеки, но има и хора които не се чувстват комфортно с най-първичната му форма. Например влизам много навътре в една великолепна пещера с една група непознати пещерняци - докато аз изпитвам нужда да преживея всяка ф-ма, да спра за миг и да изтръпна (вътрешно чувам едно Ухааа!!!) Тези хора преминаваха през галерите в кикот и тропот - в непрестанно обсъждане на някакви истории от външния свят. Реално те също преживяваха мига и се дивяха - просто по много различен начин, по-скоро на историите си. А това с машините - всичко сравнително скоро ще се промени - за изкуствения интелект няма да е трудно да си задава нови задачи както и да се възпроизвежда - а да се развива и учи - в момента вече го прави.

С логиката се стига до крайна механична репродуктивност. Но това е само половината. "Смисълът" в Свят в който: Ще бъде свят на постоянна надпревара между нужда и употреба. Строене, вечен механичен прогрес, разширяване и асимилиране. Може би сме наистина ходещи машини, изпълняващи подобно на програми поредици от 1+1=смисъл, водени от желание за материалната си завършеност - създаващи печки или хладилници по нужда - за да задоволим прогреса човешкий който несъмнено в предвид физиологията - е да пребъдем. Но такъв "смисъл" на съществуване изключва идеята съзерцание. Това което Е - да бъде смисъл само по себе си. Идеята да се насладиш - просто на това. Да гледаш през прозореца и да се дивиш. Да ходиш и да се дивиш. Да слушаш и да се дивиш. Да танцуваш и да се дивиш. Да играеш и да се дивиш. Да седнеш и да спреш да правиш всичко - и да се дивиш. Красотата като чувство. Реално това е което ни разделя от машините. Реално тези мигове - на съзерцание и пълна наслада на това което Е са смисъла на живота. Ако цитирам Alan Watts - не танцуваш за да стигнеш до края на танца. Не свирим музика за да стигнем до крайната нота.

Цитирах Матрицата... просто защото има много вдъхновяващи моменти. Целия филм се върти около този въпрос - смисълът на живота. В Матрицата са изложени много нива на личен смисъл: За едни: Това да живеят добре и егоцентрично. За втори: Да не бъдат заблудени и да открият "истината". За трети: Да отдадат себе си за другите. За четвърти: Да осъществят любовта. "Якото" в монолога на агент Смит е че той прозира нещата от върховната гледна точка на част от самата матрица - която е постигнала автономност - се е освободила. Реално това е главния акцент - какво бихме направили със оптималната свобода, тъй като отвъд - реално няма да съществува това което определяме като смисъл. Защо агент Смит просто не се разтопи в безкрая и забравата - най-сетне освободен от своя данък? Смисълът се ражда във форма на свобода, но оптималната свободата е пълна липса на смисъл. С монолога: Целта ни е създала.Целта ни обединява.Целта ни мотивира.Целта ни води.Целта ни тласка.Целта ни определя.Целта ни свързва. Агент Смит просто назовава очевидното - че той не иска да бъде оптимално свободен, иска да бъде част от нещо. Може би иска да познае любовта? Да вкуси нещо освен себе си? Затова той се е фиксирал в идеята да асимилира Нео - най-сетне да не бъде сам. ( или от гняв че изобщо има противоположност извън себе си - да я унищожи - за да постигне най-сетне желаното равновесие. Колкото повече различни гледни точки има - толкова по-объркани може да се почувстваме - необичани, неразбрани, самотни и без смисъл. ) Друг мотив в Матрицата е - че самата Матрица най-вероятно търси отчаяно смисъла. Сценария че машините ни използват като източник на енергия е само кинематографично було. Метафората е че изкуствения интелект (космоса) се нуждае от изчислителната мощ на човешкия мозък за да намери смисъла в състояние на безкрайна свобода. . Уаааауууу радикално!!!! За мен смисъла - е именно в това което Е. Това което Е - е и това което следва, но ако ги разделяш толкова грубо ще получиш истинска незадоволеност...

А уж говорихме за смисъла... а ето че се озовахме в дебрите на механиката.

Във видеото което дадох системата се "бори" с моментната ентропия. Реално тя пулсира за да постигне крайния баланс. Човека просто е по-сложна пулсация. Дали ще прави хладилник когато му е топло или печка когато му е студено - на края изхода е същия както в реакцията която дадох за пример - и двата процеса стигат до своя край. - Колкото по темата: Не сме тук, защото сме свободни. Тук сме, защото не сме свободни. Не бягаме от мотивите си, не отричаме целите си, защото, както знаем, без цел ние не можем да съществуваме. Целта ни е създала. Целта ни обединява. Целта ни мотивира. Целта ни води. Целта ни тласка. Целта ни определя. Целта ни свързва.

Има много сегрегация в химията, също в процеси като кристалите, във физиката също - механично самата материя се само-отделя в много случаи по големина, тегло и форма. От друга гледна точка има сред хората много които създават повече разхвърляност и разделение, от колкото ред.

Най сетне социопатите и психопатите са реабилитирани!

Имам най-забавната теория че гравитацията е лаг-а на опреснявяне на Атман, а той тъй като е един губи повече време в по-гъстата същност.

Да откривам неща които да ме мотивират, учудват, изненадват. Кое те мотивира, учудва, изненадва?

Някой детерминистична каузалност ли се опитва да назове? Нещо по-като за ората не може ли да си говорим

Градски атмосферен ноктюр за ценители ; ) малко стар, от края на 2015

Не съм, но точно преди месец си мислех за канон в стихотворна форма - а то - правено хах Интересно е че се цитира в клипа по-долу, случайност хах не мисля? О, професионален музикант?! Аз сравнително наскоро разбрах че ритъм, хармония, мелодия - са едно и също нещо, само дето на съвсем различно мащабно ниво. От което следва че може да създадеш мелодия...от самата мелодия:

За мен (май тук е по-известно като "това е така и не е"? много често го срещам в темата?) : Себеподобността се размива с промяната на мащаба, но продължава да съществува на ново ниво. А понякога стига да обърнеш нещо наопаки и ще спреш да го осъзнаваш като същото - но то да продължи да е същото че и даже да го разпознаваш като същото - но на по-интуитивно, по вътрешно, неизречено ниво. За мен фуговата музика на Бах е такъв пример. За който не слуша фуги най-на кратко Бах хваща един мотив (модул) и го повтаря изместен, но звучащ едновременно с предходния (на друг глас), като не просто го повтаря, но и постоянно сменя неговите съставни тонове (но запазва структурата му) а за да е още по-интересна аналогията той повтаря мотива и двойно разгънат във времето, понякога обърнат наопаки тоново или огледално симетрично(ритмически). Това което чуваш на края обаче не звучи просто като един повтарящ се мотив. Само е достатъчно мотив 2 да зазвучи изместен във времето под мотив 1 и се получава ново допълващо се цяло. Някое по-неопитно ухо може даже да не схване че в 3 минути се повтаря един 5 секунден мотив във най-различни конфигурации един върху друг. Още по интересно е че подхода да слушаш фуга е изкуство само по себе си. Ако се фокусираш в един от съставните я гласове - губиш цялото и обратното. Може да слушаш много пъти една фуга и пак да не си я "чул" хах... Фуга съставена от 5-гласа(!), има и въведение: Śūnyatā - трудно ми е да си го преведа ( 0) _(o )

Śūnyatā, по темата за онтологичната същност от далеч е но го намирам странно свързано с темата Прекарал съм две листчета образования време от живота си в ателиета с други художници в активно рисуваме на натура - И едно ни е направило на всички голямо впечатление още от първите стъпки - когато рисувахме друг човек, особено портрет. В края на всяко упражнение подреждаме рисунките на всички една до друга и какво да видим! Рисунката на лицето на модела от Сиси прилича с чертите си на самата Сиси, тази от Иван - също на неговото лице, тази на Любо - на Любо. и т.н. Направо си е леко страшно. С годините на някои техниката и стила до някъде успя да замаскира тази особеност - но не и пред едно опитно око - Всеки рисува себе си - даже в опит да рисува друг - и няма измъкване от това.

Сетих се че преди две години направих анимация на утопична будистка тематика, малко наивна, но може и да има фенове които да медитират с електрожен:

А Буда може ли да е и нервна мутра престъпник с досие, изнасилвач и алкохолик?

Буда каже ли скачай - скачаш...

Разказват че Буда случайно наминал да прочете темата и се сдухал...

Пррръъъъъъъъъъъъъъъъ Отивам да се просветля при Уретрата после съм при Ларинкса, надявам се, ще засичам махало да си затоплите чакрите със трудовете на Сфинктера

Като не знаеш той ще опознае чрез теб

А ти що го четеш във форума не ми е ясно ама не те питам ох аман заман

Той не пише, той само лекции предава

един Лайк 8 поста

Дано поне това никой не ти го е казал Най-големия

Сфинктера