Любомир Ико

Здравейте, аз съм Торен Бръмбър, извинете продълговатостта ми. Сериозно добра идея как да се представям вече пред хора... Ще си го напиша в CV-то - може да помогне Чудно е дали торните бръмбари имат психика... или всичко което може да "модулират" е "топчетата". Или пък може би психиката им е скачена - самите "топчета". Хубава история имаш там... Аз само веднъж съм бил близо до смъртта(за сега ) но нямах време да мисля - иначе беше голям релакс - те само ми крещяха отгоре - Не затваряй очи, - Не затваряй очи... Нали така се води - че е най-критично времето в което някой се е борил за живота си - бива намерен от спасителите - защото се "отпуска" в техните ръце. Интересно, ако че и от най-мега-депресираните типове попаднат в ситуация като Юлиане Кьопке или Арън Ралстън как биха постъпили. Може би ще ги налегне такава мотивация изведнъж да живеят каквато до сега не са и чувствали... или просто с усмивка ще си...пооолегнаат за маааалко.

Е да, в пълни каши съм участвал. А съм бил и от другата страна - даже съзнателно за съжаление. Познавам "случаи" в които целия им характер е устроен върху тази сила - да повличат след себе си други. Сякаш самите те са изпразнени от съдържание освен ако не са вечно свързани/разчитащи на другите. Уж разчитат на другите - но самите не са податливи на външни чувства - като огледала са. Но не споменаваш позитивните страни - например приятели с които само да се видим и изпадаме в неистов смях и ирония.Там има и обратна усилваща се връзка. Влиянието може да е градивно. Ако се опиташ да научиш някакъв занаят например е добре ако си гъба. Периметъра изобщо...гледам да не го мисля... изобщо с философия и себеанализ се променям смислено - но не и качествено. Иначе да се изваждам от контекста не е като да не се набутвам в друг контекст. В повечето случаи гордо джапам в ла*на хаха.. Ла*ната са ми най-добрия учител и приятел. На края и без това ще се любиме със смъртта - а аз ще и разказвам как съм и изневерявал с живота и къде съм и бил верен... до гроб... Абе де да се бях... Май не предявих претенции за "главатар на глутницата", а по-скоро се занимавах да разпознавам собствените си различия. А те децата бяха в тази възраст между 8-12 - ако бяха по-малки съвсем нямаше да се оправя - но поне щяха да са съвсем "ударени" да разпознаят несигурността ми. А ако бяха по-големи - някакви тийнове - там вече имам повече език с такива а и те имат повече мотивация да се учат по-задълбочено и на по-сложни неща. Иначе с някои деца - просто самите те ако са по-отворени към жирафи като мен - ми се е случвало да се "слея" и да се превърна в едно голямо дете и да подскачам и да играя - доста яки моменти. Защото има и просто срамежливи или такива които те гледат изпитателно и хич не са отворени.

За мен както ти си се изкристализирал платонино е не по-извън пещерата. Идеите без плът - лишени от тази измерност и човечност не са достойни за рационализиране. Аз съм приел всички "човечности" за свои. Това да съм емоционален или да мога да се насладя на футбол или да преживея друг човек е есенция за едно рационализиране. Както и обратното. Даже с цената на това да сгреша, или да бъда подведен - но никога не бих се срамувал да рисувам от натура, както и от това да полепне по листа някой косъм от четката ми. Един математик познавам - и с часове ми е чертал страстно парабули и схеми - неговия език е достоен за такова ниво. Защо? В каква ф-ма ще те намеря?

Трябва да дадеш примери. Не приемам изкривяването което ми приписа. Не. Не. Даже осъзнато да започна нещо, на края не се знае как ще го завърша... Но пък изкривяването е много обособено в изкуството на артистите - нали има две школи: - едните целят да отделят "това което са" от ролята си и да са в пълен контрол - да се наблюдават "отстрани" как "играят". - докато целта на другите е напълно да се изживеят/слеят с ролята и да загубят себе си. Във висшия театър и от двете школи има случаи на пръстани бушони

Ами да се срешнем тогава? Пиши на лични за координати.

Изпитвал съм нужда да прегърна дървета. Да се плюсна по очи върху пръстта. В подобни моменти на откровения съм остановявал контакт и със слънцето и със земното ядро. В такива моменти съм остановявал точно такава връзка - аз съм звеното от което зависи комуникацията. С изкуствата е същата работа - да си играеш със звук или материя е комуникация. А ти как преценяваш че ескалирам или не ескалирам? Че асимилирам или не асимилирам? Защо аз да не а ти да? Защо? Хайде, нека се реализира.

Щом не те интересува как съм те възприел, още повече възприятията изобщо - какво продължаваш да ме цитираш? Или е игра кой ще цитира последен другия преди да спра да чета постовете ти?

В миризмата на потта ти и гъстотата на веждите ти има повече информация. Освен ако и от тях си се отрекъл. За човек който твърди че не го интересува социалното и емоционалното и всякакви чужди мнения - няма да ти е чуждо само едно - да не те чета. Това много добре се изгражда с комуникацията с деца. Аз се отказах от една такава работа - просто нямах добър контрол над поведението си спрямо малките - по скоро им давах те да ме контролират - отначало уж да ги "осмисля", да вникна в поведението им а пък и да им вдъхна доверие че не съм този непропорционален мамут, но като са група и всяко е крайно различно ми беше пренасищащо... при това трябваше да ги обучавам а на края се усетих как през цялото време просто се срамувах от брадата си. Да обучаваш деца е равнозначно на това да те обучават деца. Така и изобщо в комуникацията. Да кажеш че си отвъд и че никой не е способен да достигне до теб е равнозначно на това да кажеш че ти не си способен да достигнеш до другия.

Ами обясни тогава - каква е неназованата причина? Защо пишеш тук? И не си прав. Може да се направи едно нещо с теб в тази ситуация - помисли си какво е. А аз така и не разбрах за теб. Всеки стои зад личността си тук с аватар. Повечето имат какво да скрият зад тях. А тъй като аз май цял живот се занимавам в преследване и създаване на "изкуствени неща" - даже да ти се покажа гол- пак няма да разбереш това аватар ли е, не е ли. За мен всичко са маски върху повърхност - да си помислиш че си ме видял е все едно да погледнеш много добре нарисувано бъзово дърво, чак да помиришеш аромата му - и да кажеш яяя бъзово дърво. От страни аз ще си стоя и ще се усмихвам. Какво пиша тук - маски, върху лист. Даже да ти напиша и най-съкровенните си истини пак няма да пробиеш. Даже и да искам да пробиеш - пак няма да пробиеш. Сигурен ли си че си пробил? Или си като маймуната която разкъсала енциклопедията за да изяде картинката на пеперуда?

Да, те тези философ-претеции дето имат проблеми с това да си намерят "смисъла на живота" съвсем малък им е проблема в сравнение с това един художник да намери вдъхновение и смисъл да рисува То това е като да умножиш "проблема" х2, тъй като рисуването си е паралелен живот, пространство, съществуване. Но художниците имат един коз - рисуването от натура. Ако успееш да елиминираш спънката в техниката - резолюцията на идеите - и тази на изпълнението - тоест да не се бориш с медията - а процеса да тече гладко и бързо - ще изпаднеш... или поне аз изпадам ако се отдам - в някаква "наркотична зависимост" от това да пресъздавам това което виждам. В един момент погледа ми среща нещо ужасяващо банално - стол, парче домат, листо, фасада, пейка, хълм, камък, облак, локва, стара гума, дънер - където ме завари и искам да вляза под кожата му, да го обикна с всички детайли и малките му сенчици, цветове и нюанси. Направо лигите ми потичат понякога докато рисувам от натура хах - не просто смисъл - всичко друго спира да има значение - един нищожен блик може да ме подлуди от кеф - и самите материали и как се нанасят и какво влияние имат - опияняващо е. Ти си епицентър на такава каузалност - и всяка точка и щтрих има страшни последствия. Е... и всичкия този катарзис някой да те потупа по рамото - "Добър си, но картините не се вписват с идеите на нашето пространство" Или пък просто да чакаш някой да купи нещо - въпреки че си намалил до минимум цената - и се готвиш да си лягаш гладен щото си им сложил и рамки Отделно кой вдява кооолко е скъпо това занимание - не само парично. Колко се влага вътре направо е абсурд. И не само време и чувства. И всичко това приключва с това някой да си перне погледа за няколко секунди и да отмине. Пък ако не рисуваш от натура по ред причини - или просто искаш нещо друго и по-сложно - там е вече якото търсене на смисъл. А ако нямаш и муза -

Един приятел пък изобщо не си спомня някога да е сънувал образи/действия. Нищо-пълно петно. Какво мога да му кажа? Просто се отказах да му обяснявам. Той е не по-малко странен отколкото моите сънища в които след месеци се случват нещата които съм сънувал.

Не пиша в какво съм убеден - а пиша за да мога да разбера какво мислиш ти. Кажи тогава - какво друго може да се прави с теб?

Не думай. Но все пак пишеш във форум - "общото" и "емоционалното" са нещата които ни свързват и имат смисъл тук и в обществото. Едно е да не те интерусуват лично... но защо пишеш че не те интересуват публично? Я си помисли добре.

Ма то не остана... АЗ-а кога го гледаш като "неколективен АЗ"? Идеята на колективното е именно да поглъща девианти за закуска.

Защо казваш това? И какво толкова каза че да не се разбере. Виж ако споделиш изкуството си - ще е много по-ценно, тъй като за мен то може да е много по-пълно от езика.

Не се разбираме ли, не зная... това са реплики от Fullmetal Alchemist, гледай видеото, портрет са на вманиечено желание за постигане на нещо даже отвъд Свръхчовека - аз не питам а цитирам.

Така както звучи по-скоро е History Channel...

"Think about how much power one can gain if he can open the system's gateway" Тук не става въпрос до простото убийство на Бог. А до неговата пълна асимилация от приемника. Супермен е самия смисъл не само за себе си а и за всичко що шава?! "Whats wrong with seeking perfection!!??"

За който се занимава поне малко осъзнато с илюзия това да се насладиш на възможните интерпретации и ф-ми е "по работата". За които не се занимават осъзнато с илюзии обаче - е трудно да приеме нещата просто от една "мета-точка" и да извлече стойност която "да използва". Да се наслади - даже може по-дълбоко но да я използва? Къде да я използва? Само предполагам. Например виждам голяма част от света като "картинки" и композиции. Вещественост има, но е вторична - както да се насладя на изграждащите маски върху платно. Което си е вид осъзната сляпост може би... или пълна хаха Вярваш ли че може да се отърсиш от тях? Те пречат ли ти... да постигнеш нещо? Мислил ли си да речем... че те са генератор, не просто някаква пречка? И в крайна сметка все пак намираш тази "стойност" в нещо, или? И що за работа е тази "по работата"?

Доловими, но с огромната разликата че Ницше е обсебен от идеята за смисъла. За да се превърне в Свръхчовека е било необходимо да се отърве от тази... обвивка. Той е горял в патос - себе си. Не съм запознат особенно с Чоран, но поне относто "смисъла" - изобщо не си прави този труд. Което ме подсеща, че кожата на Вартоломей е автопортрета на Микеланджело, тъй че идеята трябва да има доооста по-стари корени.

Кой ти пише за мерила уееее май само ти. Като отидеш на изложба със смесени автори не започваш да съдиш всеки за некадърността му спрямо другия. Никой не е цялостна картинка, идеята е да се насладиш на различията и точно това което го няма у другия. Това че има толкова жанрове и типажи единствено може да те обогатява. Пълно е с хора без интегритет. Де да зная - сигурно и аз съм такъв ако белезите са че харесвам да мисля като другите от време на време. Но реално се ходи на изложба за вдъхновение - за съжаление не да купиш картините ??Ох слава Богу че има непостоянство, че... хахах Естествено че е фрагментарно, въпроса е че Emil Cioran обрисува толкова силно битието в тази му ф-ма, че е като да гледаш цялата картинка от мета-позиция Everyone must destroy their life. According to the way they do it, they're either triumphants or failures. The only interesting philosophers are the ones who have stopped thinking and have begun to search for happiness. One cannot live without motives. I have no motives left, and I am living. The unfortunate thing about public misfortunes is that everyone regards himself as qualified to talk about them. God is what survives the evidence that nothing deserves to be thought.

Хах трябва да прочетеш някакви неща на Emil Cioran... Той като цяло е съвсем по темата... Все пак е написал книга с името The Trouble With Being Born There are no arguments. Can anyone who has reached the limit bother with arguments, causes, effects, moral considerations, and so forth? Of course not. For such a person there are only unmotivated motives for living. On the heights of despair, the passion for the absurd is the only thing that can still throw a demonic light on chaos. When all the current reasons—moral, esthetic, religious, social, and so on—no longer guide one's life, how can one sustain life without succumbing to nothingness? Only by a connection with the absurd, by love of absolute uselessness, loving something which does not have substance but which simulates an illusion of life. I live because the mountains do not laugh and the worms do not sing. Haven't people learned yet that the time of superficial intellectual games is over, that agony is infinitely more important than syllogism, that a cry of despair is more revealing than the most subtle thought, and that tears always have deeper roots than smiles? Knowledge is the plague of life, and consciousness, an open wound in its heart.

Слушателя е отражение, създател. Няма "хубава-лоша музика". Няма и грозно/красиво. Може да се нарисува/снима бунище по такъв начин че да кажем - картината/снимката е много красива. Може да направиш и "най-неслушаемата музика" и да се намерят милиони фенове (Merzbow) Тази картина на Ротко е 87 милиона $.

Може да се разглежда че той е бил по-скоро инструмента, а не че се е борил с техниката и инструмента за да изрази себе си(свободно казано). До някъде съавтор му са натуралните хармонични структури. Фугите му са "нечовешки" - но нека не забравяме че те са израз на нещо повече от него. Не всяка мелодия може да се превърне във фуга - точно обратното, което означава че той е търсил пролуките, местата на съвпадение в хармонията. За да правиш фуга трябва да се отдадеш на нещо по-голямо от твоите идеи и чувства. Малко е мазохистично. Реално и резултата като ф-ма често се възприема като "натоварващ" тъй като за слушателя не винаги е лесно да възприеме музиката като нещо повече от своите възприятия. За това Бах е уникален случай, тъй като матрицата е съвпаднала напълно с неговата резолюция на израз. Боравейки и прониквайки в перфектните правила и съотношения е успял да доизрази вече завършени концепции. Той е и този който е настоявал за въвеждането на съвременната интонацията - един вид е говорел от името на тези "отвъд-него правила".