Премини към съдържанието

desy_28

Потребител
  • Публикации

    6
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за desy_28

  • Титла
    Новобранец
  • Рожден ден 23.05.1977

Контакти

  • ICQ
    0
  • Интернет сайт
    http://
  1. Ще чакам колкото трябва.Обърнах нета и не можах да я открия.Ако някой успее ще съм му вечно задължена
  2. Случайно попаднах на тази прекрасна тема.От доста време издирвам велектронен вариянт "Вечната Амбър" на Катлийн Уйндзор, но безуспешно.Ще съм ви безкрайно благодарна ако ми дадете линк или ако някой я сканира и качи.
  3. Ето и още едно стихче по темата.Хубаво е да прочетем нещо такова от време на време и да се замислим как минава животът ни и как порастват децата ни. Заета мама Ръцете ми заети бяха през деня. Не можех да играя или да ти почета; Когато молеше и канеше ме ти, за теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах, ти дотърча с рисунка и със весел смях и каза:"Мамо,виж каква шега!" Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега". Внимавам хубаво да те завивам, молитвата като си кажеш и излизам, на пръсти отивам лампата да загася - а трябвало е още миг да постоя. Животът кратък е,годините летят и изведнъж - момченцето пораснало е и е вече мъж. Не е край теб с молбите си безкрайни и не споделя скъпоценните си тайни. Албумите с картинки са прибрани, игрите до една са изиграни. Молитвата вечерна,целувка за нощта - това са вече минали неща. Ръцете ми,заети постоянно, сега притихнали стоят. Тъй бавен,муден,празен е денят. Да можех да се върна и да сторя онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
  4. desy_28

    Всичко за Евровизия 2007

    Повечето от изпълнителите пееха толкова фалшиво,че направо ме изумиха със смелоста си да се явят по телевизията. Станахме свидетели на поредният фарс.
  5. Rod Stewart - I Don't Want To Talk About It / First Cut Is The Deepest
  6. Това произведение наистина е страхотно и ме разплака преди време,но аз имам друг превод.Ако някои може да намери оригинала ще съм му много благодарна. Разкаянието на бащата У. Ливингстон Ларнед Чуй ме,сине.Аз ти казвам тези думи, когато ти спиш;сложил си твоята малка ръчичка под бузата,а светлите ти къдрици са залепнали върху потното ти чело.Аз се промъкнах сам в твоята стая.Преди няколко минути, когато седях в библиотеката и четях вестника, ме заля тежка вълна на разкаяние.И дойдох до твоето креватче с ясното съзнание за своята вина. Знаеш ли за какво си мислех, сине?Аз си изкарах върху теб своето лошо настроение.Скарах ти се,когато се обличаше,за да отидеш на училище,понеже ти едвам-едвам допря до лицето си мократа хавлиена кърпа.Скарах ти се ,че не си си изчистил обувките.Сърдито ти викнах,когато хвърли нещо от дрехите си на пода. На закуска също се заяждах с теб.Ти разля чая.Ти лакомо гълташе хапките.Ти седеше с лакти върху масата.Ти прекалено дебело си намаза филията с масло.После, когато тръгна да си поиграеш, а аз бързах да хвана влака, ти се обърна, помаха ми с ръка и ми извика”Татко, довиждане! ”, а пък аз свъсих вежди и отговорих ” Изправи си раменете! ” След това, в края на деня,всичко започна от начало.Вървейки към къщи,аз те видях,когато застанал на колене, ти играеше на топчета.Чорапите ти имаха дупки.Аз те унижих пред твоите приятели, когато те заставих да вървиш пред мен към къщи.Чорапите не са евтини и ако трябваше да ги купуваш със собствените си пари, щеше да бъдеш по-внимателен! Можеш ли да си представиш сине, че това го каза твоят баща! Помниш ли как ти влезе в бибилиотеката, където аз четях-плахо, а в погледа ти имаше болка?Когато те погледнах разсеяно над вестника,раздразнен,че са ми попречили,ти нерешително застана до вратата. “Какво ти трябва?”-попитах аз рязко. Ти не ми отговори нищо, но поривисто се хвърли към мен, прегърна ме име целуна.Твоите ръчички ме стиснаха с любовта,която Бог бе вложил в сърцето ти и която дори моето пренебрежително отношение не би могло да пресуши.А след това ти си отиде,тропайки с крачета нагоре по стълбите.Та така,сине,скоро след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен,отвратителен страх.Какво направи с мен навикът?Навикът да се заяждам,да мъмря-такава бе моята награда за теб, за това, че ти си малко момче.Наистина не може да се каже ,че не те обичах,цялата работа е в това,че аз очаквах прекалено много от младостта и те измервах с мярката на моите собствени години. А в твоят характер толкова много е силното,прекрасното и искреното.Твоето малко сърце е толкова велико както е изгревът над далечните хълмове.То се прояви в твоят стихиен порив, когато ти се хвърли към мен, за да ме целунеш преди да отидеш да спиш.Нищо друго днес няма значение, сине.Аз дойдох до твоето креватче в тъмното и засрамен паднах на колене! Това е слабо изкупление. Аз знам, ти не би разбрал тези неща, ако ти бях казал всичко това,когато се събудиш.Но утре аз ще бъда истински баща!Аз ще ти бъда другар, ще страдам когато ти страдаш, и ще се смея, когато ти се смееш.Аз ще прехапя езика си,когато той е готов отново да изрече ядосани думи.Аз постоянно ще си повтарям като заклинание:” Той е само момче, едно малко момче! “ Страхувам се, че мислено аз виждах в теб възрастен мъж.Сега обаче, когато те гледам, сине, как уморено си се свил в креватчето си, аз разбирам,че ти си още дете.Едва вчера ти беше в ръцете на майка си и главичката ти лежеше върху рамото й. Аз изисквах от тебе много,прекалено много............
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...