Татко забравя

У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.

Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.

На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!

Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.

Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.

Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”

Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.

Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта.

Дейл Карнеги “Как да печелим приятели и да влияем на другите”

Издателство “Кибеа”, 1996

Източник

Това произведение наистина е страхотно и ме разплака преди време,но аз имам друг превод.Ако някои може да намери оригинала ще съм му много благодарна.

Разкаянието на бащата

У. Ливингстон Ларнед

Чуй ме,сине.Аз ти казвам тези думи, когато ти спиш;сложил си твоята малка ръчичка под бузата,а светлите ти къдрици са залепнали върху потното ти чело.Аз се промъкнах сам в твоята стая.Преди няколко минути, когато седях в библиотеката и четях вестника, ме заля тежка вълна на разкаяние.И дойдох до твоето креватче с ясното съзнание за своята вина.

Знаеш ли за какво си мислех, сине?Аз си изкарах върху теб своето лошо настроение.Скарах ти се,когато се обличаше,за да отидеш на училище,понеже ти едвам-едвам допря до лицето си мократа хавлиена кърпа.Скарах ти се ,че не си си изчистил обувките.Сърдито ти викнах,когато хвърли нещо от дрехите си на пода.

На закуска също се заяждах с теб.Ти разля чая.Ти лакомо гълташе хапките.Ти седеше с лакти върху масата.Ти прекалено дебело си намаза филията с масло.После, когато тръгна да си поиграеш, а аз бързах да хвана влака, ти се обърна, помаха ми с ръка и ми извика”Татко, довиждане! ”, а пък аз свъсих вежди и отговорих

” Изправи си раменете! ”

След това, в края на деня,всичко започна от начало.Вървейки към къщи,аз те видях,когато застанал на колене, ти играеше на топчета.Чорапите ти имаха дупки.Аз те унижих пред твоите приятели, когато те заставих да вървиш пред мен към къщи.Чорапите не са евтини и ако трябваше да ги купуваш със собствените си пари, щеше да бъдеш по-внимателен! Можеш ли да си представиш сине, че това го каза твоят баща!

Помниш ли как ти влезе в бибилиотеката, където аз четях-плахо, а в погледа ти имаше болка?Когато те погледнах разсеяно над вестника,раздразнен,че са ми попречили,ти нерешително застана до вратата. “Какво ти трябва?”-попитах аз рязко.

Ти не ми отговори нищо, но поривисто се хвърли към мен, прегърна ме име целуна.Твоите ръчички ме стиснаха с любовта,която Бог бе вложил в сърцето ти и която дори моето пренебрежително отношение не би могло да пресуши.А след това ти си отиде,тропайки с крачета нагоре по стълбите.Та така,сине,скоро след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен,отвратителен страх.Какво направи с мен навикът?Навикът да се заяждам,да мъмря-такава бе моята награда за теб, за това, че ти си малко момче.Наистина не може да се каже ,че не те обичах,цялата работа е в това,че аз очаквах прекалено много от младостта и те измервах с мярката на моите собствени години.

А в твоят характер толкова много е силното,прекрасното и искреното.Твоето малко сърце е толкова велико както е изгревът над далечните хълмове.То се прояви в твоят стихиен порив, когато ти се хвърли към мен, за да ме целунеш преди да отидеш да спиш.Нищо друго днес няма значение, сине.Аз дойдох до твоето креватче в тъмното и засрамен паднах на колене!

Това е слабо изкупление. Аз знам, ти не би разбрал тези неща, ако ти бях казал всичко това,когато се събудиш.Но утре аз ще бъда истински баща!Аз ще ти бъда другар, ще страдам когато ти страдаш, и ще се смея, когато ти се смееш.Аз ще прехапя езика си,когато той е готов отново да изрече ядосани думи.Аз постоянно ще си повтарям като заклинание:” Той е само момче, едно малко момче! “

Страхувам се, че мислено аз виждах в теб възрастен мъж.Сега обаче, когато те гледам, сине, как уморено си се свил в креватчето си, аз разбирам,че ти си още дете.Едва вчера ти беше в ръцете на майка си и главичката ти лежеше върху рамото й. Аз изисквах от тебе много,прекалено много............

Мале , това е страхотно ! Чак ме разрева ... много е искрено !

Това произведение наистина е страхотно и ме разплака преди време,но аз имам друг превод.Ако някои може да намери оригинала ще съм му много благодарна.

...

На английски.

Татко забравя

У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.

Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.

На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!

Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.

Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.

Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”

Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.

Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта.

Дейл Карнеги “Как да печелим приятели и да влияем на другите”

Издателство “Кибеа”, 1996

Източник

За съжаление донякъде познах себе си

Ето и още едно стихче по темата.Хубаво е да прочетем нещо такова от време на време и да се замислим как минава животът ни и как порастват децата ни.

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.

Не можех да играя или да ти почета;

Когато молеше и канеше ме ти,

за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,

ти дотърча с рисунка и със весел смях

и каза:"Мамо,виж каква шега!"

Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,

молитвата като си кажеш и излизам,

на пръсти отивам лампата да загася -

а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -

момченцето пораснало е и е вече мъж.

Не е край теб с молбите си безкрайни

и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,

игрите до една са изиграни.

Молитвата вечерна,целувка за нощта -

това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,

сега притихнали стоят.

Тъй бавен,муден,празен е денят.

Да можех да се върна и да сторя

онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

за щастие... моя татко... не забравя

много искрено,много чувствено.

Наистина е много добро.

Татко не винаги забравя...

НОКТЮРНО ЗА СИНА

(Из "Нестандартното дете" на Владимир Леви)

...Останахме двама с теб, мое момче, ти спиш, а аз мисля как да се науча да бъда възрастен. Ти си толкова уверен, че мога, че винаги съм могъл, а аз нямам право да те разубеждавам, пък и няма да мога да го направя... До някое време...

Тъмно е. Задушно е - отвиваш се, нещо си мърмориш...

Не се събуждай, не плачи... Аз тъй отдавна

знам разписанието полунощно.

Ти спи сега, а аз ще ти разкажа бавно

за двама ни със теб - то е общо...

Слушай... Не се събуждай, слушай...

Щом плъзне по небето пак луна-личинка

и, уморена, стане какавида,

на свода ще затрептят рояк песъчинки

и с въглен задухата ще зазида.

Нито фенерче ще проблесне, ни лъч от свещ,

беззвучно само тишината плаче.

Мърморейки сънуват първата си среща

прастари-стари бабички във здрача.

И пак на пътя ще застане исполинът,

градът ще затрепери в тишината...

Разчупва той кора от пясъци и глина

и с бавни стъпки влиза в тъмнината.

Те, крачките, ще бъдат тежки и безшумни,

земята равномерно ще потръпва

и на града, с етажите си многолюдни

гърдите ще усетят как той стъпва.

И ето го, той диша равномерно,

рогатият му шлем се извисява...

Слушай, мое момче...

Ето кое ще ни спаси:

да изграждаме Разбиращият Свят .

Като започнем от себе си.

Първият и главен навик е да откриеш неразбирането. Да се научиш да се освобождаваш от мнимото разбиране. Д а с е н а у ч и ш д а с е р а д в а ш н а н е р а з б и р а н е т о. Ето това е!

Радостта от Разбирането ще дойде, ще се появи сама, когато и дойде времето!... Но първото, мъчителното, но щастливото НЕ РАЗБИРАМ! - донт ъндърстенд - нихт ферштейн! - НЕ РАЗБИРАМ! - това е главното, вечното!

Лъчът светлинен и дъгата не разбират,

как можем да живеем без лицата,

и кой заставя нощем бдящото светило

да гали, стихнали в съня сърцата.

Но исополинът сподели с мен откровено:

забравата той варди, не изпуска,

и сънищата ни гаси той всекидневно,

за да не видиш, че нощта е пуста...

Да изграждаш Разбиращият Свят - тук, днес, сега, в свойте дадености и обстоятелства, в своето неразбиращо и неразбирано обкръжение - това е страшно трудно мое момче, това е немислимо сложно - не да се напише, а в живота...

Това е задача на тези двама, трима, четирима - задача всеобща...

Колко се зарадвах, когато най-после открих, че не разбирам себе си. Колко се ужасих - уви, със закъснение, че не съм разбирал нито родителите си, нито своите приятели и любими, нито твоята майка. ... Както и ти, аз прекалено бързах да бъда разбран...

Мое момче, сега денем и нощем си казвам: неразбиращият свят е древен и тъмен, огромен и страшен, наивен и жив - и ти си част от него... Струва ти се, че отдавна разбираш всичко, а дори и да не разбираш - не си заслужава; струва ти се, че само теб не искат да разберат. Ти самият създаваш разединение...

И ако съумееш да отгледаш в себе си поне прашинка разбиране, поне намек...

Неведнъж съм изпитвал това щастие, спомням си...И нека в следващият миг всичко отново потъне в тъмнината - и никаква надежда да няма - не отстъпвай, вярвай! Ще дойде време, когато прашинките ще се съединят и ще образуват почва, ще поникнат цветя и ще дойде светлината...

Макар и несподелено, Разбирането не се губи. Като невидима шевица то се вплита навеки в тъканта на живото...Разбраното веднъж е разбрано завинаги!

...Ти спиш, мое малко дете, а аз си спомних как горчиво плаках, когато направих две горчиви открития. Първото бе смъртността. "Нима и АЗ СЪЩО?...Мамо, как така?! И ТИ СЪЩО?..."

Това мина. Приех го. (Неизвестно-защо-произнесената-присъда-ще бъде-приведена-неизвестно-кога-в-изпълнение-ще почакаме-ще видим-може би-амнистия.)

Второто бе, че съм безкрил. Това бе още по-горчиво. Когато всички деца сънувах, а и до сега сънувам, че летя - упоително и естествено, както се случва, когато с е с ъ б у ж д а ш в с ъ н я с и, а в действителност - само живееш и скришно знаеш това, и чакаш отново да ти се случи.

(З-з-з!...ин - ставай-ще-закъснееш-за детската градина-за училище-за института-работа-за магазина-за поликлиниката) - и когато тук се оказваш без крила, дори не само, че нямаш крила, ами просто тази естествена летателна способност на човека...

Не го приех. Не мина. Никога няма да мине.

Не се събуждай още, мъничко растение,

и девствен свят пази за светлината.

Сърцето скрий дълбоко в средностение,

защита да ти бъде слабостта ти.

Нали слушаш? Още е рано...

Редактирано 22 май 200719 г. от drahshta (преглед на промените)

Много хубаво произведение,като го четеш и ти става много мило

Много е мило и невероятно искрено. Благодаря

На моето дете

Тази сутрин ще се усмихна, когато видя лицето ти и ще се смея, за да не заплача.

Тази сутрин ще те оставя да си избереш какво искаш да облечеш, ще се усмихна и ще ти кажа колко прекрасно изглеждаш така.

Тази сутрин ще зарежа прането, ще те взема и ще те заведа в парка да играем заедно.

Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ме научиш как се реди този пъзел.

Днес след обяд ще изключа телефона и компютъра, ще отида с теб в задния двор и ще се правим сапунени балони.

Днес след обяд няма да крещя, дори няма да повиша тон, когато ти се размрънкаш и захленчиш за сладолед, когато мине количката на сладоледажията, а ще ти купя сладолед.

Днес след обяд няма да се тревожа какъв ще станеш, когато пораснеш или да се опитвам да отгатна какво решение да взема, за да не бъдеш наранен.

Днес след обяд ще те оставя да ми помагаш в правенето на сладкишите и няма да те спирам, докато се опитваш да ги приготвиш.

Днес след обяд ще отидем в МакДоналдс и ще си купим две детски менюта, така че да си имаш две играчки.

Тази вечер ще те държа в прегръдките си ще ти разкажа историята за твоето раждане и затова колко много те обичам.

Тази вечер ще те оставя да се намокриш в банята и няма да се ядосам.

Тази вечер ще ти позволя да останеш по-късно и ще седим на верандата да броим звездите.

Тази вечер ще те притисна до себе си за дълги часове и ще изпусна любимите си телевизионни програми

Тази вечер, когато прекарвам пръсти през косицата ти докато се молиш, просто ще бъда благодарна на Бога, че ми е дал най-великия подарък, който някога е даван.

Ще се замисля за майките и бащите, които търсят изчезналите си деца, майките и бащите, които стоят до гроба на детето си, вместо до неговото легло, и за майките и бащите, които седят в болничните стаи, гледайки как детенцето им страда, и които крещят, защото не могат да направят нищо в безсилието си.

И когато те целуна за лека нощ, ще те гушна по-силно и по-дълго., Тогава ще благодаря на Бога за теб и ще Го помоля за още един такъв ден с теб, а защо не за още много такива!

автор: неизвестен

Мда, много е красиво.

А някои деца копнеят родителите да им се скарат, но вместо това само изяждат вечерята си, приготвят сами учебниците и дрехите си и т.н....сами

П.П.Сетих се за една камапния на Уницеф, гласяща: Не обричайте детето си на мълчание. Мълчанието днес поражда викове утре. Това е обратното на разказа по-горе.