Solenkata88

Тихи честито и от мен! Напълно заслужаваш такова признание, заради отзивчивостта с която отговаряш на всеки при проблемите му и заради креативността си ! Пожелавам ти спорна работа и много прекрасни торенти! Целувки!

Голямо мерси Боби, ти прочети ли я, ако да искаш ли да разкажеш малко подробности, имам спомен че нещо коментирахте с Инчето, ама не мога да се сетя какво!

Опааа, яко съм се объркала, жалко, да бях сканирала някоя друга, здраве да е...

Един сборник от четири новели "Замъкът на обречените" - Нора Робъртс, Джил Гретъри, Рут Ланган и Мариане Уилмън http://4storing.com/2kmo8s/1ff58ba4a3d5495...fd4f5bc572.html предварително се извинявам, че не е като торент, но помагачите ми за тази дейност са ангажирани, така че за сега така, след няколко дни ще го има и в акоунта. Благодаря на Йори, че сподели книжката с мен за да мога да я сканирам!

"Принцеса в изгнание" - Сандра Дейвидсън http://account-co.net/torrents-details.php?id=2552 Големи благодарности за Хеси, че качи книжката като торент П.С. Някой ако я чел, нека сподели впечатление, мерси предварително!

Здравей и добре дошла във форума. Книгата която търсиш има директен линк за сваляне в темата "Линкове към любовни романи", там ще намериш още много хубави книги за четене, които сме сканирали през последната година

Е не мога де не се съглася че се поувлякох, то верно какъв е този наркотик, който три години няма да я довърши...Ама мисля че трябва още нещо освен от лъжата (както предложи Маги - много добра идея) и мъката от загубата на майката за да промени толкова държанието си, да се превърне в такава злобарка. Но може би ако се съчетаят двете е достоен предлог, но трябва да се измисли защо 3 години не повдига въпроса пред мъжа си за въпросната лъжа. И мисля че ако изберем такава причина трябва малко да окепазим и Дерек, че не я е подкрепил достатъчно и по този начин я е разочаровал и т.н.

Аз нещо подобно бях разбрала, значи щом е била любяща майка и съпруга, значи има някаква точна причина, поради която тя се обръща на 180 градуса, аз го виждам тъй: Клер се разболява тежко и цялото семейство заминава за Париж, по време на погребението се запознават с граф Гадост(не мога да се сетя сега как се казваше), той си я харесва Доминик и започва да я посещава, решава че я иска и за да я склони, започва да я дрогира, като слага някакъв опиат в нещо което тя непрекъснато ще взима през тези три години, например бонбони или нещо друго, нз. И какъв е ефекта от опиума - агресивност, раздразнителност, едва ли не смяна на характера, и в един момент вече в развитието на романа граф Гадост няма да може да й изпраща "подаръка" в който е дрогата и Доминик ще почне от време на време да идва на себе си и в края ще се разкрие истината... Това разбира се е доста поизмислено и нереалистично... Ама аз имам навик да оправдавам всички герои, някак си обичам всички да са добри и мили... Айде всеки да изкаже мнение по въпроса - дали я искате добра или лоша, и предложете някакъв свой вариант за развитието й като герой...мисля че е важно да се реши от сега, защото ако е от гаднярките трябва да заеме по-стабилна позиция в сюжета, а ако стане добра, трябва постепенно да се проявява като такава

Не мога да не те подкрепя, книжката е супер! Отново любимото семейство, отново завладяваща история и разбира се Джеймс Малори, който просто ме съсипва от смях! На тоя герой паметник трябва да му вдигнем. Сега за Дрю и Габи, капитан Андерсън е едно мини копие на Уорън, демек от сърдитите гризлита, а Габи - много темпераментна, на моменти даже войнствена и достоен съперник за Дрю. П.С. Двете момиченца на Антъни и Джеймс са страхотни сладурани, направо си ги представям като дебютантки!

Аз съм навита, стига да смятате че е нужно и ако мислите че ставам за това, нямам нищо против, даже мисля че Тихи също ще се навие, да работим заедно...Вие решавате.

Маги не се обиждам, но и не смятам че с нещо съм нарушила добрия тон или който да било друг, в крайна сметка разменихме малко реплики, но нека и на модераторите им стане по-интересно, сигурно сме им много скучни за четене. Не искам да оставям у никой впечатление за заяждане, просто аз съм човек който каквото мисли го казва, не искам да съм лицемерка. Идеята е да се получи нещо добро от цялата работа която сме подхванали, затова още от началото призовавам за критика, добра или лоша критиката е полезна и лично според мен води единствено до усъвършенстване.

Много благодаря за това бижу, почвам да чета, сигурна съм че Джоана отново е надминала себе си!

Ето за това говоря, последователност, веднага след разговора на Джени следва нова сцена, която е абсолютно свързана с предходната. kristi_34 вторият ти опит ми хареса много, разговора е доста остроумен, и си влязла в отношенията им до момента. Честно хареса ми.

В темата за класациите го обсъждахме, когато правихме нещо като проучване, за героите и имената. Оставам зад мнението си от преди час, че трябва да довършиш ти идеята си, да я доразвиеш. Маги сега се обръщам към теб, повече от спокойна, а за сцената, ти само го каза "имаше хляб в нея,и ако се поотработи щеше да стане добре".Нямам какво повече да кажа.

Ето пак ново 20, Мариана, защо не остави kristi_34 да довърши идеята си и мен не ме изкефи че ще тръгват нанякъде, ама това не е лично творчество честно не мога да разбера за къде сте се забързали толкова, защо не обмисляте нещата които пишете, как можете да напишете нещо за 15 минути и да го пуснете. Какво говорихме досега за последователността и за характера на героите, просто нямам думи...

Не мога да не се съглася с Тихи и Хеси, и искам да попитам всеки който се присъединява изобщо чете ли написаното до тук, абсолютно всеки път когато седна да пиша препрочитам романа от началото до където сме стигнали и ми изглежда все по-неразбираемо. Героите се люшкат от едно настроение към друго, без видима причина, никой не се опитва да опише поне малко от чувствата им, всеки се стреми да пише само диалози...няма абсолютно никаква последователност...никаква. Плюс това, имам забележка, момичета не го приемайте като заяждане, ама в цялата дискусия преди започването на темата, а и в настоящата тема го обсъдихме, за сюжета - брак по неволя, което предполага сравнително скорошна женитба, а не карибски приключения. След сватбата да се гонят по моретата колкото искат, няма нищо лошо в идеята, ама съобразявайте се с написаното до сега. Интересно ми е как ще се почувствате ако аз сега се включа с "новините от Мая не бяха добри, Лора се е удавила и пътуването се отлага". Разбира се не бих го направила, но държа да си развиете идеята, а "не да оставяте вратички" както се изрази Джени, идеята е ваша, допишете сцената, защо оставяте този след вас да се чуди как да влезе във вашата глава и да я допише вместо вас.

Балът послучай 25-тия рожден ден на Девлин Брентън, малкият син на херцог Евърдън, вървеше към края си. Започнало като най-бляскавото събитие от много месеци насам, празненството се превърна в скандала на годината. Любопитните гости постепенно се разотидоха изпратени любезно от маркиз Аштън и мис Киплинг, които с нищо не изразиха смущенето си от случилото се. За разлика от тях, във всяка от каретите, които напускаха имението, разгорещено се обсъждаха последните събития. Най-големите лондонски клюкари се чудеха как двете могъщи семейства ще излязат от положението, а още преди зазоряване във всеки клуб в града се приемаха облози за развитието на ситуацията. Кристофър изпрати Бриана до спалнята им и докато я целуваше на сбогуване, промълви: - Почини си, скъпа, утре ще бъде тежък ден. Ще се видим на сутринта. – Довърши той. След като жена му се оттегли в покоите си, херцогът се отправи към долния етаж. Трябваше доста да побърза, за да осъществи намеренията си... В същото време луксозната карета на семейство Нортфилд забави ход пред градската им къща. Никълъс скочи пъргаво и помогна на майка си да слезе. Дерек побърза да се присъедини към тях, оставяйки възможност на момичетата за кратък разговор. Противно на очакванията му обаче, те запазиха мълчанието си до входната врата, всяка вглъбена в собствените си мисли. Вече в предверието те пожелаха унило „лека нощ” и се отправиха по мраморното стълбище към стаите си. Дерек се почувста гузно, за пореден път се запита дали целият този цирк, няма да се превърне в една голяма грешка, която да разбие живота на децата му. Графът тръсна недоволно глава и си забрани мисли от този род. Отново щеше да се довери на безпогрешната преценка на Кристофър, шестото чувсто на приятеля му никога не го бе подвеждало. Никой от четиримата бъдещи младоженци не успя да заспи тази нощ, всеки измъчван от различни мисли. Четири месеца... след четири месеца, щяха да са женени! Период, който им се струваше прекалено кратък и в същото време изглеждае толков далече... *** Кат с нетърпение се отправи към просторната си стая, където камериерката й я очакваше. Докато й помагаше да се съблече, Деби я разпитваше за бала, изгаряща от любопитство. Кат отговаряше вяло и без ентусиазъм, нямаше търпение да остане сама и да обмисли ситуацията, в която се намираше. След като се изми и облече финната нощница, се пъхна под завивките на балдахиновото легло с надеждата, че ще види изход от задънената улица. Отново и отново прехвърляше в ума си събитията от последните дни и не можеше да проумее как се стигна до тук. Тя, която все още не беше направила дебюта си в обществото, се оказа сгодена за един от мъжете с най-влиятелно положение и скандална репутация във висшите кръгове. На Катрин не й се нравеше мисълта за привличането, което изпитваше към младия виконт. А той? Харесваше ли я достатъчно, за да може от брака им да излезе нещо или напротив, виждаше в нея само средство за развлечение. „Способен ли е Девлин да се промени... да създаде семейство... ще ми бъде ли достатъчно да съм просто съпругата в живота му?!” Изведнъж Катрин прозря истинския си проблем. Тя не се плашеше от сватбата с виконта, напротив, това щеше да се преърне в истинско предизвикателство. Но какво щеше да се случи с нея, ако се влюбеше? Ще понесе ли младото й сърце стремителната атака над сетивата й, която неминуемо щеше да последва? Ще успее ли да накара Девлин да я обикне, преди тя самата да се влюби лудо в него? Обратен развой на събитията не я устройваше. Нямаше да понесе любовните му авантюри, по-скоро би го убила. „Е, господине, достатъчно узрял ли си за мен или ще трябва да те превъзпитам?” – Зачуди се Катрин. В крайна сметка умората я надви и тя заспа преди да успее да си отговори на този въпрос. *** На доста мили разстояние, в имението Евърдън, Девлин Брентън също не можеше да заспи. Вече часове наред се мяташе в леглото, завивките се бяха оплели като животно в силното му тяло и го измъчваха не по-малко от мрачните му мисли. Сгоден?! Дори думата му звучеше чуждо. А Катрин? Та тя е дете!... Не. Тук грешеше. Да, тя изглеждаше толкова малка и крехка, че извикваше неизменно закрилническо чувство у него. Но едновременно с това, тя беше съблазнителна и с огнен нрав. Имаше желание да я целува, да я има в леглото си... Това не му харесваше. Беше се заклел да не попада в мрежата на никоя друга жена, не и след Жаклин, но... Проклет да се, тази вечер бе разяждан от неканена ревност. Гледайки я как танцува с младите контета, усети как един непознат звяр в него се пробужда. Мечтаеше да чуе как костите на жалките нахалници се чупят в ръцете му... Но много повече от това желаеше нея, в прегръдките му... Представяше си я. Черната й като ноща коса разпиляна по раменете, виолетовите й очи, най-прекрасният цвят, който беше срещал, мътни от желание. А устните й, разтворени и меки, чакащи, приканващи го да... Жалката целувка, която си открадна в кабинета само развихри и без това пламналото му въображение. Огънят, който струеше от Катрин го примамваше както светлината примамва пеперуда, за да я изгори. Тази жена бе същинско предизвикателство и Девлин не бе сигурен, че е подходящ за ролята на строгия съпруг, който ще я превъзпита. Но ролята на любовник бе друго нещо... С хищна усмивка младият мъж се отдаде на неприлични мисли, всичките до една адресирани до мис Нортфилд. *** Александър Брентън се бе изстегнал в библиотеката на баща си и продължаваше да се налива. Вместо да се успокои и да намалее яростта му към всичко което се случи в този кабинет, тя го разяждаше все повече. Как можа точно той, който избягваше брачните капани години наред сам да си пъхне главата в такъв. Какво си въобразяваха всички като го принуждаваха да се омъжи за Елизабет. Елизабет... Как хитро го измами, дали и обирът в гората е бил планиран, както нощната разходка. Яростта му пречеше да разсъждава трезво, забрави как ТОЙ я заведе в градината, как омая сетивата й, как я съблазни и почти я облада в лятната градина на майка си. Забрави съпротивата й, обидата й...Забрави за скандала с Андре, който сам предизвика... Нямаше нужда да затвори очи за да види образът й, той изпълваше съзнанието му. Все още усещаше вкусът от целувките им, прекрасното й тяло впило се в неговото, ускореното биене на сърцето й... толкова прекрасно... И на каква цена - свободата му? "Ще си плати! Ще я измъча, както тя измъчи мен...нека си мисли че почти се е докопала до херцогската титла, ще я прелъстя и ще я изоставя. Ще й дам урока, който заслужава. Защо Елизабет, защо си толкова невинна и в същото време толкова покварена? Защо реших, че си различна от другите жени, че не се интересуваш от дрънкулки и парцалки...", гневната му тирада нямаше край. След няколко часа Александър потъна в сън от пиянско изтощение. Последната му мисъл бе "Ще я накарам да се откаже от годежа!"... *** Елизабет Норфилд гледаше изсветляващото небе с тревога.Малката тераса, която обичаше и я успокояваше, сега й се струваше чужда и негостоприемна. Бет се сгуши по-плътно в плюшеното одеяло. Не можеше да се стопли... липсваше й топлината, която изпита в ръцете на Александър. Какво бе направил този мъж с нея? Целувките му отнеха волята й и замъглиха разума й и ето до къде бяха стигнали. Сгодени, та те дори не бяха приятели... Не искаше да се омъжи за него. Трябваше да направи нещо, самата мисъл да прекара живота си с мъж, който я желае само физически я ужасяваше. Знаеше славата на Александър, беше женкар, но всъщност живота му беше подреден, без хаос и нелепи ситуации като нейния. Знаеше, че въпреки младостта си той е суров и стриктен, сериозен към отговорностите и правилата си. Тук се криеше разковничето на проблема й. Щеше да превърне живота му в ад, да го разсейва, да го дразни с поведението си ...просто да го побърка. Няма да издържи на атаката й. Щеше да се превърне в природно бедствие, един ураган в съществуването на господин "Перфектен". Мисълта,че ще се унижи, а така и семейството си, й причиняваше болка, но не виждаше друг изход от ситуацията. Ще мълчи, дори Кат няма да разбере плана й...Нека всички да мислят, че чакам с нетърпение "големия ден". "Ще го накарам да развали годежа" - изпълнена с надежда, че всичко някак ще се нареди, Бет посрещна утринното слънце, но с него дойде и някаква тревога... не беше сигурна, че иска да отдалечи този невероятен мъж от себе си или да го задържи завинаги в прегръдките си, да го целува и милва, както тази вечер в градината... Бавно и спокойно, големият звяр Лондон се събуждаше след тежка нощ. Зората окъпа в светлина мръсните улици, предвещавайки още един прекрасен ден в иначе мрачният град.Малки мръсни момченца се отправиха към вестникарските централи,за да започнат поредния си работен ден. Едно от тях се блъсна в Кристофър Брентън, който напускаше кантората на "Дейли телеграф" видимо доволен. Херцогът беше успял, макар и в последния момент - съобщението за годежа намери място в днешния брой. След по-малко от час целият град щеше да знае за грандиозното събитие през септември. Кристофър се качи в каретата, на чиято врата се виждаше огромния герб на фамилия Евърдън. Пътуването до имението не беше дълго, но през цялото време херцогът размишляваше. Беше убеден че синовете му са открили подходящите жени, с които да създадат прекрасни семейства, както неговото собствено. Мисълта, че догодина по същото време ще е дядо, го накара да се усмихне още по-широко!

Еми и аз като Пепи няма да ти разказвам, за да ти е интересно, но книгите са страхотни, любовната история е феноменална, историята е доста свежа и интригуваща, сюжета е динамичен и през цялото време си под напрежение. Няма да забравя какво беше казала aneto_rs за поредицата "забравих да ям, забравих да спя" и е абсолютно права.

Маги добре е, само малко се се оплескала с имената, не маркиз Аштън отнася боя, а граф Андре Монтбар, Дерек е бащата на Катрин, Елизабет и Никълъс, а брата на Александър е Девлин. Оправи само имената, иначе е супер, даже е кратичко, трябваше да продължиш спора. Не се отказвай, продължавай в същия дух! Момичета радвам се че ви харесва сцената, но дайте и малко критика, че ще взема да се надуя!

Двамата приятели се отдалечиха с бодра крачка, нетърпеливи да се отдадaт на сватовническите си кроежи. Обсъдиха подробно фактите, които бяха научили за снощното приключение на децата си и стигнаха до извода, че с известна доза хитрост и малко късмет скоро щяха да се окажат роднини. Потънали в приятния разговор, те дори не подозираха за подаръка, който съдбата им бе приготвила… * * * Превърнали се в статуи, Елизабет и Александър чакаха опасността от разкриване да премине. След като се увери, че отново са сами Алекс посегна към смачканата рокля на Бет, за да й помогне да я приведе в приличен вид. Този път допирът му имаше обратния ефект. С гневно движение тя отблъсна ръцете му и сама се опита да поправи пораженията. Интимността между двамата бе изчезнала, на нейно място се бе настанило неловко мълчание. Бет искаше да се скрие някъде. Изпълваше я чувство на срам и унижение, неизпитвани до този момент. И както винаги, когато се чувстваше уязвима, гневът й изигра ролята на защитна реакция: – Ти! Как посмя да го направиш?! Никога в целия ми съзнателен живот не съм била по-унижавана! – тихо, но твърдо заяви тя. „Бъркаш човека, миличка” – помисли си не по-малко раздразнен Алекс. С тих глас попита: – Унижение? Бих казал че това беше последното чувство, което изпитваше, докато трепереше в ръцете ми. Ако желаеш, нека опитаме отново и да преценим точно какво чувстваш! – Предложи с онази крива усмивка, която караше всички жени да изтръпват от желание по него. Бет не знаеше какво да отговори, просто мислеше трескаво кое е най-тежкото нещо, с което може да го замери, за да изтрие доволната му физиономия.. Следвайки някакъв налудничав импулс, тя замахна с дясната си ръка и го зашлеви с всичка сила. – Повече не смейте да ми говорите така! – Преднамерено се обърна към него официално. Надяваше се по този начин да успее да върне дистанцията помежду им. – За каква ме мислите, за новата си уличница, аз съм дама, милорд и държа да се отнасяте с мен като такава! Александър изведнъж изтрезня от опиянението си. Какво, по дяволите, беше сторил… Как се бе стигнало до тук? Какво в тази жена го подлудяваше така, че се държеше като магаре. Защо сега, когато знаеше за положението й, за близостта на семействата им, отново не бе сдържал нагона си… Не би искал да се окаже лице в лице с баща си, ако херцогът научеше за тази случка. Бет осъзна, че е прекалила, Александър Брентън не бе мъж, който ще търпи безумната промяна на настроенията й. Защо го обвиняваше, той не я бе насилил, случилото се беше… невероятно! – Вижте… виж, Алекс, аз… съжалявам! Не мога да разбера, какво ми става! „Ти го каза малката” – помисли си с ирония младият мъж. – Ще ти предложа сделка. Нека започнем отначало, нищо от това не се е случило, баща ми прекалено много държи на Кристофър и сега когато се срещнаха отново имам чувството, че ще се виждаме доста често. Нека се опитаме да се държим като възрастни, с течение на времето може дори да се сприятелим. Какво ще кажеш? – Попита тя. Александър я гледаше малко намръщено, разтривайки удареното място. – Аз също се извинявам – промърмори той. Бог му беше свидетел, че не е свикнал да се извинява на жена за поведението си. – Трябва да ти го призная малката, имаш чудесен удар! – Благодаря, милорд! Никълъс ме научи… което ме подсеща, че не се познавате. Трябва веднага да поправим тази грешка. Сигурна съм, че много ще си допаднете, честно казано доста ми напомняш на него… – Кой, по дяволите, е Никълъс? – Избухна Алекс. – Брат ми, с него сме близнаци и… – Отвърна озадачено Бет, но не успя да довърши. – Да, добре, разбрах! – Александър не можеше да обясни чувството което го обзе, но само при мисълта, че Бет може да си има вземане даване с мъж, който й напомня за него, студена пот се плъзна по гърба му. – Ще се радвам да се запозная с брат ти! – Възкликна с пресилен ентусиазъм. – Сега, ако нямаш нищо против, мисля, че е време да се връщаме на бала. – Предложи й галантно ръка и двамата се отправиха към къщата. – Защо бях лишен от честта да присъствам на дебюта ти? – Попита Алекс след малко. – По времето, когато навърших 18, живеехме в Париж и мама реши, че ще е по-добре да ме представят там. Но за сметка на това, се готвим трескаво за дебюта на Кати. Тя ще бъде прекрасна! – Каза Бет с гордост. – И аз мисля така, скъпа. Сестра ти е очарователна, сигурен съм, че ще разбие доста сърца по време на сезона. Двамата продължиха пътя си в мълчание. Пред ренесансовите врати се разделиха с леки усмивки без да забелязват безбройните погледи впити в тях. Алекс се насочи към Дев, който изглеждаше доста раздразнен. Странно какво би могло да помрачи веселото настроение на брат му. Алекс проследи сърдития му поглед, който беше насочен към Катрин Норфилд, танцуваща в прегръдките на непознат пъпчивец. Алекс почти се засмя на реакцията на брат си. – Дев, не ми казвай че ревнуваш! Не и от този… младок! За Бога, та той има още жълто около устата. – Присмя се Алекс, но в този момент смеха му секна. Бет се присъедини към танцуващите под ръка с маркиз Аштън. Отново бе обхванат от непознатото агресивно чувство. – Защо млъкна, Алекс? О, разбирам, май ти си този, който ревнува. – На свой ред се подигра Дев, чието настроение се повиши значително. „Явно е нещо заразно, като… маларията”, помисли си младият виконт. Успокоен, че не само той изпада в нетипични за него състояния, предложи с ведър глас: – Хайде Алекс, ела да пийнем, явно сестрите Норфилд се забавляват чудесно и без наша помощ! След като танца свърши, Бет и Катрин се оттеглиха до един от френските прозорци. Всяка усещаше смущението на другата, но тук не бе нито времето, нито мястото за откровени разговори. – Забавляваш ли се, Кат? – попита Бет. – Всъщност, да. – Усмихна се Кат, но не можа да довърши, отново бе поканена от младият лорд, който показваше завидни танцови умения. Елизабет проследи с усмивка оттеглянето на малката си сестра, с намерението да се отправи към масите с деликатеси, когато пътят й към салона бе преграден от дузина джентълмени, желащеи вниманието й… След няколко часа празненството беше във вихъра си. Сестрите Норфилд постигнаха невероятен успех на първия си бал в Лондон, а братята Брентън давеха яростта си в уиски. Ярост, която не можеха да обяснят… Александър се запозна с брата на Бет, която се оказа права. С Никълъс много си допаднаха, но сега малкият се бе запилял някъде, вероятно в компанията на Аделайда, която изпиваше с поглед цяла вечер. Бет отказа следващия валс и помоли кавалера си за чаша шампанско. Имаше нужда да си почине. Когато непознатия джентълмен се отдалечи, за да изпълни молбата й, до нея застана граф дьо Монтбар с хищна физиономия. Елизабет настръхна, не бе забелязала присъствието му до сега и не можеше да каже, че е очарована да го види. Отново изпита познатото ужасяващо чувство, обземащо я в случаите когато се намираше в компанията му. – Милейди, каква неочаквана изненада е за мен да Ви срещна тук тази вечер. – Провлачи Андре. – Ще ми окажете ли честта за следващия танц? – Добър вечер, графе. – Поздрави сдържано Елизабет. Надяваше се скоро да се измъкне от компанията на французина. – И за мен изненадата е не по-малка, мислех че сте в Париж. – Изникна ми спешен ангажимент тук, пък и не мога да издържа дълго без очарователното Ви присъствие. Ще танцуваме ли, милейди? – Всъщност, чувствам се изморена… – Но моля Ви, настоявам, не можете да ми откажете. – Настоя Монтбар. Бет пое ръката, която й предложи, с нежелание, беше прекалено фамилиарен тази вечер и я побиха тръпки. По време на престоя й в Париж, Андре се държеше нахално и прекалено настъпателно, едва успяваше да отблъсне търсещите му пръсти. Монтбар я завъртя и я притисна силно към себе си, по доста неприличен начин. В другия край на залата Алекс Брентън не можеше да повярва на очите си. Какво правеше този двуличник в дома му? И още по-лошо, какво правеше Бет с него? Това малко зверче го съсипа. Танцува с всички, забавлява се, а той стоеше отстрани и се наливаше с уиски, сякаш е билка срещу зли духове. Нима като неин „приятел” нямаше правото да танцува с нея. Неосъзнавайки пияното си състояние Алекс се насочи към дансинга. В същото време Бет се бореше с опипващите ръце на Монтбар. Графа я притисна дори по-силно и присмехулно й каза: – Какво става, скъпа, да не би да пазиш сладкото си тяло за онзи сополивец Брентън? Не беше толкова плаха в градината! Елизабет замръзна. Графът ги е видял? Господи, очакваха я огромни проблеми! – Андре, Вие… не разбирате… не сте изтълкували правилно ситуацията… не е каквото си мислите. – Заекваше Бет. Отново се опита да отблъсне ръката, която се плъзна по гърба й. С щастлива усмивка на лицето Никълъс Нортфилд се завърна в балната зала. „Кой казва, че англичанките били скучни?” Облечен в елегантен черен костюм, който подчертаваше стройното му и мускулесто тяло, младият мъж събра погледите на дамите, който се чудеха кой е непознатият красавец. Ники, както го наричаха семейството и приятелите му, обходи залата с поглед в търсене на сестрите му. Изведнъж усмивката му бе заменена от гневна гримаса забелязвайки близначката си в лапите на Монтбар. Бет се бореше с него и опипващите му ръце. Лицето й бе пребледняло, сякаш всеки момент щеше да припадне. Никълъс се спусна като обезумял към тях… „Сега вече ще го довърша този нещастник!” – Графе, пуснете ме. – Нареди Бет. Тя успя да се отскубне и се опита да избяга от него. На дансинга настъпи суматоха, повечето танцуващи двойки забелязаха караницата между Елизабет и дьо Монтбар. – Защо се дърпате, сладка моя. Може би предпочитате да сме в градината? Само там ли се държиш като уличница? – Почти изкрещя графа. За втори път тази вечер Бет замахна и нанесе силен шамар, но този път яростта й беше несравнима. Не успя да направи нищо повече. Александър беше наближил достатъчно, за да е пряк свидетел на случилото се. Без да мисли хвана Монтбар за рамото и го завъртя към себе си. Ударът беше брутален със силата и точността си. Носът на Монтбар бе счупен на повече от едно място, болката беше ужасяваща, целият в кръв, той се свлече на земята с писклив стон. Александър го виждаше като през червено було, искаше да го убие. В този момент Никълъс ги достигна. – Бет, добре ли си, какво стана? – Попита той, целият тресящ се от гняв. – Нищо аз… – Тя беше в шок. Ужасена, не можеше да си представи какъв скандал щеше да стане… Защо не се въздържа, защо Алекс го удари… мислите й скачаха една след друга, не успяваше да се концентрира. В този момент Монтбар се опита да се изправи и Бет се уплаши че Алекс ще довърши започнатото, но вместо това брат й се нахвърли върху кървящия Андре с юмруци. Александър бързо изтрезня и се опита да ги разтърве. Безуспешно. Никълъс приличаше на куче, захапало кокал. Разбутвайки тълпата, се приближиха Катрин и Девлин. Кат се спусна към сестра си и я прегърна. Дев и Алекс едва успяха да откопчат Никълъс от безформената маса, която беше останала от Андре. Графът не успя да се надигне отново, промърмори нещо неразбираемо на френски и загуби съзнание. Няколко слуги, повикани от маркиз Аштън, го вдигнаха и отнесоха пред погледа на шокираната тълпа. – Какво става тук, по дяволите? – Кристофър Брентън не можеше да повярва на гледката, която се разкри пред очите му. Двамата му сина, целите в кръв, както и момчето на най-добрия му приятел, гледаха с разгневени лица. Малко встрани от тях Елизабет и Катрин, уплашено чакаха нещо… Най-вероятно да ги удари гръм! – Всички в кабинета ми! Веднага! – Изкрещя Кристофър, сякаш се караше на пет непослушни деца! А в същото време умът му работеше трескаво. – Бриана! – Отново прогърмя гласът му. – Доведи Дерек и Доминик. – Искам обяснение за всичко! – Вече по-тихо нареди херцогът. – За всичко, за боя, за причината му, защо Вие четиримата се познавахте преди бала? За малкия скандал на Катрин и Девлин! Всичко до последната дума, ще ми разкажете! Не ме гледай така Девлин, да не мислиш че падам от Луната. Бриана! – Отново се разкрещя Кристофър и се насочи към мраморното стълбище. Никълъс тръгна пръв, той не знаеше нищо за приключенията на сестрите си с братята Брентън и сега се упрекваше за цирка, който предизвика. С навъсено лице се насочи към кабинета на Кристофър. Катрин и Девлин го последваха, надявайки се, че всичко ще се изясни бързо. Единствената им вина беше, че размениха няколко остри реплики. В края на тъжната процесия застанаха Бет и Алекс. Елизабет бе ужасно притеснена, а младият мъж до нея се мръщеше като че тя беше виновна. И двамата болезнено усетиха последствията на действията си от тази нощ. „Какъв съм идиот…” „Каква съм идиотка…” Когато приближиха кабинета, забавиха крачка. Отвътре се чуваха спорещите гласове на родителите им и смехът на Никълъс… СМЕХЪТ!? Дев не издържа на напрежението и нахлу в стаята, плътно следван от останалите. Четиримата се наредиха като наказани пред огромното писалище, зад което седеше Кристофър Брентън, с изражение, което щеше да подплаши по-слабохарактерен човек. – Това което ще ви кажа, не е шега, нито молба, и никой от вас няма избор! Нима очаквахте, че държанието ви ще остане безнаказано? Сега вече нямате право на възражения. – Стаята притихна. Алекс се изнервяше все повече, докато в Девлин се надигаше ужасно предчувствие. Но въпреки притеснението си и двамата дори не подозираха наказанието, което ги очакваше. Без повече предисловия, херцогът обяви присъдата им, състояща се само от няколко смразяващи кръвта слова. – Двойна сватба, преди началото на сезона! Настъпи ужасяваща тишина…

браво мила, супер се е получило, много ми хареса, а и такъв шпалир ми опъна, да се вмъкна, тъкмо се чудех как да внедря малко скандал, момичета и аз ще помоля да ме изчакате!

Естествено че те разбирам, далеч съм от мисълта да ги женим за други хора, и това че сцената за Алекс е нормална и реакцията му към Бет, той иска да я има и ще я вземе, това хубаво, той е женкар и това го оправдава. Обаче, след реакцията на Бет ко правиме, та тя до сега не се беше целувала и от това което разбрахме от Андре е доста сдържана, пък и аз бях останала с впечатление че не му се кефи толкова много на Алекс, вярно хареса го външно и до там. Както и да е, мисля че дискусията ще продължи след следващата сцена, нека видим накъде ще ги отвее вятъра. Надявам се че не си се засегнала, тук просто дискутираме написаното, наистина ми е доста тъпо и сега като прочетох последните коментари, едва ли не се опавдаш пред мен, някак си изглежда че все едно се заяждам, надявам се че разбираш, че нямам нищо такова в предвид.

Не беше крайна, няма какво да се червиш, сигурна съм че може и по-мръснишко да стане, само че нещо много ги форсира, като за втора среща...според мен им беше рано за такава гореща сцена, дано само не се засегнеш, това е лично мнение и искам да съм искренна в коментарите си, както искам същата честност, към моите писания. Поздравления за Тео и Ан, чудесен злодейски екип ще се сформира

Аз лично довечера ще пусна нещо ново, но все още не съм решила в коя посока да тръгна...Очаквайте изненади!

О еми ще видим как ще се развие, че ще ги венчаем - ще ги венчаем, че ще е насила, насила ще е, но как ще се стигне до тази развръзка все още е рано да се каже, и да ти кажа ако се замислиш сюжета си върви с добра скорост натам, вярно харесват външността си, ама нещо като си отворят устата не са в такъв унисон, пък и родителите им се познават, добри приятели са, все в един момент ще ги хванат на местопрестъплението и ще йм наденат примката